РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200470 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0300-
000454/01.10.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР гр. В., РУ М. , с което
на нарушителят О. Г. А. от с. К., общ. В., на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП,
е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на
200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
О. Г. А. от с. К., общ. В. е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 24-0300-000454/01.10.2024 год. на Началник Група в ОД на
МВР гр. В., РУ М.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от адв.М. М. от ВАК в първото по ред съдебно заседание.
Последната взема становище да бъде отменено обжалваното Наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено при
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Акцентува се, че
са налице съществени противоречия между описаното нарушение и правната
квалификация, като в НП се сочи, че жалбоподателят е управлявал МПС, на
което табелите с рег. номера не са били поставени на определените затова
места.Подчертава се, че в същото време се сочи, че МПС е без поставена
табела с рег. номера.На следващо място се визира, че пътят по който се
движел жалбоподателя е в особено лошо състояние с множество неравности
и това е единствената причина независеща от него, която е довела по време на
движение да падне табелата с регистрационен номер, което е установено от
жалбоподателя, когато са го спрели за проверка. В жалбата се твърди, че към
момента на качването на жалбоподателя във валяка автомобилът е бил с
регистрационна табела. Счита се, че случаят е маловажен, тъй като няма
произтекли, каквито и да било вреди. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима.
Видно от приложеното по делото в оригинал НП същото е връчено лично на
жалбоподателя на 30.10.2024 год., като същият е упражнил правото си на
жалба и е подал същата на дата 15.11.2024 год., видно от входящия номер на
2
същата , а именно 6924/15.11.2024 год., респективно е изпратена на
13.11.2024г. като в тази насока е приложен в оригнал пощенски плик.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 24-0300- 000454/01.10.2024г., Акт
№1183949/22.08.2024г., Възражение от О. Г. А. до Началника на РУ- гр. М.,
под УРИ300000-5521/02.09.2024г., заверено ксерокопие на Пощенски плик с
клеймо от 29.08.2024г., Становище на Началника на РУ-гр. М. под рег. №300р-
13448/02.10.2024г., Сведение от Н. К. М., Писмо от Началника на РУ М. под
рег. №300000- 6123/03.10.2024г.,Адвокатско пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 01.11.2024г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 18.11.2024г.
и Пощенски плик в оригинал от 13.11.2024г, Справка от Началника на РУ-М.
под вх. № 519/30.01.2025г. от която е видно, че не могат да бъдат
предоставени исканите записи във връзка със съставен АУАН
№1183949/22.08.2024г. от свидетеля Н. М. от служебен автомобил „Шкода
Рапид“ с рег. №....Съответно са разпитани свидетелите Н. М. и П. П. и двамата
работещи в РУ М., като първият от тях е актосъставител, а вторият свидетел
при констатиране на нарушение и съставяне на акта.
Акт за установяване на административно нарушение №
1183949/22.08.2024 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 22.08.2024
год. в 11.50 часа в общ.М., на път Трети клас №103 на км. 4+860 с посока на
движение от гр. М. към с. Г. К. е , управлява валяк WENFORD TV1000
DPR3950 с рег. №... собственост на „Г.-...-Ц. и С.“ ООД гр. В. без да е
поставена табела с регистрационен номер на определените затова места.С
това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал.1 пр.2
от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт, било издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
При съставяне на Акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
От събраните гласни и писмени доказателства се установява по
3
безспорен начин така отразената в акта фактическа обстановка. От
разпитаните по делото свидетели Н. М. и П. П. по категоричен начин се
установява, че на 22.08.2024г. около 11.50 часа са се намирали на път Трети
клас №103 км.4+860 и са работели по спазване на ЗДвП.В този час към тях с
посока от гр. М. към с. Г. К. се предвижвал валяк. Свидетелят Н. М. подал
сигнал със стоп палка по образец за спиране, при което валякът бил отбил
вдясно по посока на движението си и му била извършена проверка. От
извършения оглед на превозното средство свидетелите не открили
регистрационна табела. От свидетеля М. било констатирано, че водач на
превозното средство е имено жалбоподателя. При непосредствен контакт с
жалбоподателя свидетелите Н. М. и П. П. установили, че преди да отиде към
с. Д. К. валякът е бил на ремонт в базата на фирмата. При тази констатация
жалбоподателят позвънил на фирмата чиято собственост е валяка и ги
помолил да му изпратят по вайбър снимка на регистрационната табела на
валяка. По номер на рама свидетелят М. установил, че тази табела отговаря на
спряното за проверка превозно средство. За констатираното нарушени бил
съставен процесния АУАН в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите.
При запознаване със съдържанието на акта и неговото подписване
жалбоподателя заявил че има възражения.Такова възражение е упражнено в
срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, но същото е оставено без уважение видно от
становище под рег. №300р-13448/02.10.2024г.В посоченото възражение
жалбоподателят за първи път е изтъкнал довод, че пътя, по който се е движел е
в особено лошо състояние и това е причината, по време на движение да падне
табелата с регистрационния номер, което е било установено, когато са го
спрели за проверка. Сочи се, че към момента на качването му във валяка
автомобилът е бил с регистрационна табела. Така направеното възражение не
се доказа и на съдебното следствие, напротив то се опроверга от събраните
гласни доказателства и в лицето на свидетелите Н. М. и П. П.. И двамата
свидетели П. и М. са категорични, че жалбоподателят е заявил пред тях, че
преди няколко дена е имало ремонт на валяка и тогава е била свалена тази
регистрационна табела. Както свидетелят М. така и свидетелят П. е
категоричен, че на вайбър е изпратена регистрационната табела на
жалбоподателя и на база снимковият материал е било сравнено с рамата на
пътното превозно средство, за да може всички да се уверят, че табелата е на
този номер. Видно от показанията на разпитаните свидетели състоянието на
4
участъка, на който е било спряно процесното ППС е бил асфалтиран. В този
участък не е имало дупки по пътя и не е имало ремонти дейности. За
разкриване на обективната истина от ответника бяха изискани записите от
боди камера във връзка със съставения от свидетеля Н. М. АУАН.В тази
насока е Справка от Началника на РУ М. под вх. №519/30.01.2025г., от която е
видно, че не могат да бъдат предоставени исканите записи, тъй като не е било
отправено искане до ДВС-МВР за съхраняване на записите и същите са били
автоматично изтрити след изтичане на 30-дневния срок за съхранението им.
В производството жалбоподателя не обори доказателствената сила на
акта, чрез представяне на доказателства, които биха навели съда за различни
констатации от тези, отразени в акта, а от там и за различни правни изводи от
тези на административнонаказващия орган. В съставеният акт за установяване
на административно нарушение от 22.08.2024 год. са отразени действителните
факти и обстоятелства, относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление № 24-0300-000454/01.10.2024 год. е издадено
въз основа на визирания по-горе акт, при което наказващият орган се е
съобразил с действителната фактическа обстановка. Същото е издадено от
компетентен орган, видно от представената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. Съдът намира, че
описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от обективна
страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран
основателно жалбоподателя.
Деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, се изразява в това,
че в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на посочената в НП дата и място, е
управлявал МПС, без поставена регистрационна табела на определеното за
това място, като административно-наказателната му отговорност е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, от ЗДвП. Съответни на
установените по делото релевантни факти, са изводите в акта за
съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. В хода на
съдебното следствие по безспорен начин е установено, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал валяк WENFORD TV1000 DPR3950 с рег. №....
собственост на „Г.-..-Ц. и С.“ ООД гр. В. ,в нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, която допуска по пътищата, отворени за обществено
5
ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.Условията и
редът за поставяне на регистрационните табели, са уредени с Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата/. Мястото за закрепване на табелите и редът за монтирането им, са
регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата, а от
доказателствата по делото не се установява спазване на изискванията на двете
визирани в нея хипотези, а именно - табелите с регистрационен номер се
закрепват отпред и отзад перпендикулярно на средното надлъжно сечение на
превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се
осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не
трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и
символите на номера.В случая, табелата на автомобила не е била поставена на
регламентираното място, тъй като, според установеното по делото, табелата
на автомобила е била свалена за извършване на ремонт. Това обстоятелство,
обаче, не освобождава водача от законовите му задължения. Преди
управление на МПС, водачът е задължен да констатира, както техническата
изправност на МПС, така и наличието на два броя, респективно един брой
регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните,
предвидени за това места. Независимо от посочените обстоятелства,
жалбоподателят е предприел управление на автомобила, на който
регистрационната табела не е била поставена на определеното място, поради
което правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без значение за спора е,
какви са били причините за липсата на регистрационната табела на
автомобила, защото те не опровергават факта, че такава не е имало, нито пък
оневиняват жалбоподателя за извършеното нарушение.Авторството на
нарушението е установено с категоричност от събраните в производството
доказателства. От субективна страна жалбоподателя като правоспособен
водач е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които
виновно не е изпълнил.
Следователно жалбоподателят не е спазил определения в закона
6
режим за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, поради
което от обективна страна е осъществено деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Фактът, че регистрационната табела е била във фирмата, собственик на
валяка, поради извършен ремонт на последния не обосновава липса на
субективно отношение на дееца към извършеното нарушение. Както
многократно бе от белязано в по- горните абзаци на съдебното следствие не се
събраха никакви доказателства, за така направеното възражение от
жалбоподателя, че управляваното от него ППС е било с поставена
регистрационна табела, която поради неравностите по пътя е изпаднала по
време на движение. Това възражение не се подкрепи с нито едно
доказателство. Напротив по делото са събрани категорични доказателства, че
при извършената проверка от свидетелите Н. М. и П. П. е констатирано
липсата на регистрационна табела, както и обстоятелството, че тя е била
налична и се е намирала във фирмата, собственост на валяка, като за целта е
изпратена нейна снимка, по която е сравнена рамата на валяка, която рама е
отговаряла на регистрационния номер на изпратената по вайбър
регистрационна табела.Въпреки знанието на жалбоподателя, че управлява
ППС без поставена регистрационна табела същият е продължил да управлява
автомобила. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не поставя никакви други
условия, дори не обективира възникване на опасност за движението по
пътищата при извършване на нарушението. В конкретния случай, като водач
на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да осигури наличието на трайно
закрепена регистрационна табела на управляваното от него ППС на
определеното за това място , преди да приведе в движение автомобила по
пътищата, отворени за обществено ползване, което не е направил.
Несподеляеми са аргументите в жалбата касателно установената форма на
вина. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
7
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложеното се възприема изцяло извода на
административнонаказващия орган, че на посочената дата, час и място, при
управление на процесното ППС без регистрационна табела, поставена на
определеното място настоящия жалбоподател е извършил административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗААН във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В разглежданият случай административнонаказващият орган е
спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно
нарушение и напълно е спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Безспорно нарушението е описано, посочени са датата и мястото на
извършването му и установените обстоятелства, при които е извършено.
Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от жалбоподателя деяние
съставомерно съставлява фактическия състав на чл.140 ал.1 от ЗДвП и е
негово основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност. Изобщо не са оборени фактическите констатации, относно
личността на административнонаказателно отговорното лице в качеството му
на водач на процеснияавтомобил. От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл, като от своята обективна страна осъщественото деяние
съдържа признаци на административно нарушение на транспортното
законодателство, касаещо спазване на законоустановения режим на движение
по пътищата. Налице е приложното поле на санкционната разпоредба на
чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда, че всеки водач, който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но
без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационен номер не
са поставени на определените за целта места, следва да изтърпи кумулативно
наказанието Лишаване от право да управлява МПС в определен размер и
глоба, също фиксирана в закона. Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС, без поставена
регистрационна табела.Следва да се отбележи, че движението на МПС-та по
пътища, отворени за обществено ползване е допустимо само с регистрационни
табели, посочени в чл.22-31 от Наредба № І-45/24.03.2000 год. които съдържат
съответния регистрационен номер. МПС-то, което не е снабдено с посочените
в Наредбата табели не може да се движи по пътищата за обществено ползване.
Наказанието, определено по реда на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е
8
правилно определено, тъй като безспорно жалбоподателя има констатирани и
други нарушения по ЗДвП и неговия поравилник, като в тази насока е
приложената по делото Справка за нарушител/водач.Видно от нейната
хронология жалбоподателя има съставени 20 акта, издадени 18 НП и 12 фиша,
както и 4 бр. присъди за констатирани престъпления по чл. 343б ал.1 от
НК.Прави впечатление, че по постановените съдебни актове жалбоподателят е
лишаван в размер на 24 месеца, като последната присъда е при условията на
чл. 343б ал.2 от НК, т.е. тъй наречената повторност.Това обстоятелство
посочва, че жалбоподателят е системен нарушител на закона и че
административнонаказващия орган дори е занижил определеното наказание
Лишаване от право да се управлява МПС в размер на 1 месец. Оправдано
обаче се явява постановеното наказание в максимален размер по отношение на
постановената глоба в размер на 200 лева. Въпреки констатираното съдебния
състав намира, че така определеното кумулативно наказание ще изпълни
целите визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не възприема, че извършеното
нарушение е маловажен случай. Законът се прилага във всички случаи,
независимо от причината, поради която се управлява ППС без
регистрационната табела. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП не стеснява задължението да не се управлява регистрирано МПС
без регистрационна табела по пътищата, на страната, отворени за обществено
ползване, само до собствениците на тези МПС-та, а напротив законът говори
за “допускане само на регистрирани МПС-та”, т.е. отнася се до всички
граждани. За неприложимостта на чл.28 от ЗАНН говори и факта, че
допускайки нарушението съответният нарушител е в състояние да застраши
установения обществен порядък и ред, като може да причини вредни
последици, засягащи в не малка степен правата и задълженията на
гражданите. Като правоспособен водач жалбоподателя познава разпоредбите
на ЗДвП и неговия Правилник и като водач има задължение да ги спазва.В
конкретния случай конкретното поведение на жалбоподателя не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случай на
нарушение от този вид. Напротив касае се за деяние засягащо защитаването
на обществено отношение с типичния интензитет за този вид
административно нарушение. Както вече бе отбелязано процесното деяние не
представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от
9
страна на жалбоподателя. Видно от приложените писмени доказателства,
каквото представлява справката за нарушител от региона.От същата е видно,
че жалбоподателят към датата на деянието е многократно наказван за
различни нарушения на ЗДвП и не са налице никакви смекчаващи вината
обстоятелства, поради, което степента на лична обществена опасност на
дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска. Възможността за
реалното постигане на превъзпитателните и предупредителните цели по чл. 12
от ЗАНН изисква реалното изпълнение на наложеното наказание противно и
на посоченото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 24-0300-
000454/01.10.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР гр. В., РУ М.
По делото са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, но
такива не се дължат с оглед изхода на делото.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10