М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 871/2019 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия П.С.Г., за това че: През периода от месец юли 2017 г. до месец
август 2019 г. /включително/ в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е
осъден с Решение № 78/2016 г. по гр.д. № 28/2016 год. по описа на Районен съд
гр. Асеновград, влязло в законна сила на 10.03.2016 год. да издържа свои
низходящи - сина си Г.П.Г.,
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължение си за издръжка в
размер на две или повече месечни вноски – 26 месечни вноски по 160 лева
месечно, общо 4160 лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление по чл. 183,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече при условията на чл.
269, ал. 1, вр. с ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ от НПК, като съдът допусна разглеждането
на делото в отсъствието на подсъдимия Г. и същият бе представляван от
назначения му служебен защитник – адв. Е.В..
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият Г. да бъде
признат за виновен по него, като му бъде наложено наказание „Пробация“, със
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от две години и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, както и наказание обществено порицание.
Защитникът на подсъдимия - адв. В. също счита, че
подзащитният му е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК.
Моли съда за налагане на предложеното от прокурора наказание,но с по-малък срок
на пробационните мерки , а именно за срок от една година и шест месеца.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.С.Г. е роден на *** ***7, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият
П.Г. и свидетелката Л.Г.К. сключили граждански брак на 31.01.1998 год. По време
на съвместното им съжителство им се родили две деца –Т. П. Г., родена на ***г. и свид. Г.П.Г., роден на *** год.
Впоследствие отношенията между подс. Г. и свид. К. се влошили и с Решение № 46 от 27.02.2013г.
по гр.дело № 2157/2012г. на Районен съд гр. Асеновград гражданският им брак бил
прекратен, като упражняването на родителските права върху децата били
предоставени на свид. К., а обвиняемият бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на по 80.00 лева за
всяко едно от двете си деца. Решението по гр. дело № 2157/2012 г. е влязло в
законна сила на 27.02.2013 г. Свид. К. заедно с двете си деца продължила да
живее в гр. Асеновград. Тъй като подс. Г.
не заплащал редовно дължимата издръжка, срещу същия било образувано
горепосоченото наказателно дело, по което впоследствие му е било наложено
горепосоченото наказание за това, че подс. Г. не заплащал издръжка на своите деца за
времето от м.септември 2013г. до
м.февруари 2016г. включително. Междувременно по
искова молба на двете деца със съгласието на тяхната майка – св.К. с правно
основание чл.150 от СК, било образувано и гр.дело №28/2016г. отново по описа на
Районен съд гр.Асеновград. С решение № 78/10.03.2016г по посоченото дело,
влязло в сила на същата дата, бил изменен размера на издръжката, която подс. Г.
трябва да заплаща на своите деца, като този размер бил увеличен на 180 лева
месечно за Т. Г. и на 160 лева месечно за св.Г.Г.. Въпреки това подс. Г.
продължил да не заплаща издръжката и в актуализирания ѝ размер. Поради
тази причина обв. Г. е бил осъден по НОХД № 611/2017 г. по описа на Районен съд
гр. Асеновград за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като е бил признат за виновен, за това че след като е бил осъден да издържа
свой низходящ – сина си свид. Г.Г. в размер на 160 лв. месечно не е изпълнил
задължението през периода м. юни 2016 г. до м. юни 2017 г. и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, както и „обществено порицание“. Присъдата е влязла
в сила на 07.12.2017 г. От м. юли 2017 г. до м. август 2019 г. подс. Г. не
заплатил нито една месечна вноска за сина си свид. Г.Г.. По този начин той отново изпаднал в забава за
времето от м. юли 2017 год. до м. август
2019 год. – 26 месечни вноски по 160 лв. месечно или общо в размер на 4160 лв.
за детето си свид. Г.П.Г.. През посочения
период от време обвиняемия не се интересувал
за своето дете, не му е купувал подаръци, не го е водил на почивка. През
този период от време другото му дете Т. Г. вече била пълнолетна и не дължал
издръжка за нея. Месечната издръжка била
дължима в гр. Асеновград, където живеели синът му свид. Г.Г. и неговата майка
свид. Л.К..
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Л.Г.К. и Г.П.Г., както и от
приложението по делото писмени доказателства, прочетени в съдебното
производство по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, а именно: Решение №
78/2016 г. по гр. дело № 28/2016 г. на АРС, характеристична справка,
свидетелство за съдимост.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието
си подсъдимият П.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК, за това че: През периода от месец юли 2017 г. до месец
август 2019 г. /включително/ в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е
осъден с Решение № 78/2016 г. по гр.д. № 28/2016 год. по описа на Районен съд
гр. Асеновград, влязло в законна сила на 10.03.2016 год. да издържа свои
низходящи - сина си Г.П.Г., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължение си за издръжка в размер на две или повече месечни вноски – 26
месечни вноски по 160 лева месечно, общо 4160 лева, като деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
От обективна страна, престъплението по
чл.183 ал.4 от НК е извършено, като подсъдимият Г. е бил осъден с влязло в сила
решение да издържа свой низходящ – сина си Г.П.Г. и не е изпълнил
задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 26 месечни
вноски. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез пълно
бездействие в инкриминирания период – от месец юли 2017 г. до месец август 2019
г. Подсъдимият е
имал обективна възможност да изпълни задължението си, тъй като, макар и в
посочения период да не е имал постоянна работа по трудово правоотношение, същият
е в трудоспособна възраст и следва да осигурява дължимата издръжка на непълнолетното
си дете.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
обществено-опасният му характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на съдебно решение, което е
влязло в сила да заплаща издръжка на детето си, но умишлено не го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието, съдът
не констатира смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете предходната съдимост на подсъдимия ,както и много големия период, през който подсъдимият
не е изпълнявал задължението си и съответно формирания голям брой неплатени
месечни вноски и съответно формирания голям
размер на общата
дължима и неплатена сума за издръжка.
Ето
защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът определи на подсъдимия
Г. по-лекото от двете алтернативно
предвидени в нормата на особената
част наказания, а именно Пробация включващо двете задължителни пробационни мерки в минималния размер
предвиден в закона, а именно:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ***, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с
периодичност ДВА ПЪТИ седмично.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
3.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 200 часа годишно за срок от
ЕДНА ГОДИНА,
както
и на „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което ДА СЕ ИЗПЪЛНИ с публичното
му обявяване чрез поставяне на присъдата на таблото
за съобщения в сградата на Община гр. Бургас за срок от 15 дни.
Според
преценката на Съда именно така определеното наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на
подсъдимия Г. по отношение на собствените му действия и постъпки, слабо развито
родителско чувство и склонност към
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По
изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: