№ 17481
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110104367 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу И. М. П. и
Е. М. П., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 123, вх. А, ап. 48, с аб. № 130593. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял до процесния имот в рамките на релевирания период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Твърди, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство от М.
И. П., при равни квоти. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят следните суми: ответникът И. М. П. - сумата от 2 114,73
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. , сума в размер на 383,93 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2022 г. , сума в размер на 16,68 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. , както и
сумата в размер на 3,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2019
г. до 14.01.2022 г . ; ответникът Е. М. П. - сумата от 2 114,73 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., сума в размер на 383,93 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018
1
г. до 14.01.2022 г. , сума в размер на 16,68 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. , както и сумата в размер на 3,86
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 30.01.2019 г. до 14.01.2022 г. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците И. П. и Е. П. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват
наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството
собственик или ползвател на процесния имот, както и приемане на наследството,
оставено от М. П..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД поддържа, че
дяловото разпределение за процесните имот и период е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот (л.160) на
04.02.1991 г. наследодателят на ответниците – М. И. П. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 123, вх. А, ет. 10, ап.
48.
От представеното удостоверение за наследници (л.40) се установява, че М. И. П. е
починал на 18.08.2017 г., като е оставил за свои наследници по закон И. М. П. (син) и
Е. М. П. (дъщеря).
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на
3
М. П. всеки от ответниците в настоящото производство и негови наследници по закон -
И. М. П. (син) и Е. М. П. (дъщеря) е придобил по ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
По отношение на възражението на особения представител на ответниците, че по
делото не е доказано приемането на наследството на техния наследодател, съдът
намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма каквито и да било
данни ответниците да са направили отказ от наследство, въпреки дългия период от
време, който е изминал от смъртта на наследодателя до настоящия момент. Поради
това, страната, която твърди, че е направила отказ от наследство следва да го докаже,
каквото доказване в настоящия случай не беше проведено, като липсва и изрично
твърдение за осъществен отказ от наследство.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците отговоря съобразно квотите си
– в случая за по ½ от начислените за имота задължения за топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.165-173), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „Т. С.“ ЕООД е извършвало разпределение на топлинната
енергия в сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за
дялово разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента е имало 2
4
отоплителни тела, съответно са монтирани 2 топлоразпределители. В имота се ползва
топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода на същата. За
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ФДР е отчитала уредите в имота, по време на
които са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.
Данните от извършените отчети са коректно отразени в изравнителните сметки.
Процесния имот е с отопляем обем от 108 м3, на базата на който се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация. В заключение вещото лице посочва, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.178-
185), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Според вещото лице в счетоводството
на ищеца не са налице данни за плащане на процесните суми за имота. Задълженията
за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. са в размер на 4
229,46 лв., за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г.
са в размер на 33,36 лв. Мораторната лихва за периода 15.09.2018 г. – 14.01.2022 г.
върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 784,47 лв., мораторната лихва за периода 30.01.2019 г. – 14.01.2022 г. върху
задължението за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 7,73
лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците отговаря за по ½ от
начислените на имота задължения за топлинна енергия.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, плащана на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
по отношение на ответника И. П. следва да бъде уважен в пълния предявен размер за
сумата от 2 114,73 лв., представляваща ½ от стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху сумата от 2 114,73 лв. се дължи
и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.01.2022 г. до окончателното плащане.
Искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ срещу
ответницата Е. П. също следва да бъде уважен за сумата от 2 114,73 лв.,
представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия за имота за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху сумата от 2 114,73 лв. се дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.01.2022 г. до
окончателното плащане.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
5
ведно със законната лихва от 28.01.2022 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.182) се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 33,36 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло в пълния предявен размер, като се осъди
всеки от ответниците И. П. и Е. П. да заплати на ищеца сумата от по 16,68 лв.,
представляваща ½ от възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху сумата от 16,68 лв. се дължи и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.01.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2022 г. съдът взе
предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
6
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.184)
задължението за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., изчислена за периода 15.09.2018 г. – 14.01.2022 г. е в
размер на 784,47 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответниците мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Поради изложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
искът срещу всеки от ответниците следва да бъде уважен в пълен размер, като се осъди
всеки от тях да заплати на ищеца по 383,93 лв., която сума от 383,93 лв. представлява
½ от обезщетението за забава за периода 15.09.2018 г. – 14.01.2022 г., изчислена върху
задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 3,86 лв. – мораторна
лихва върху задължението за главница за услугата „дялово разпределение“, изчислена
за периода 30.01.2019 г. – 14.01.2022, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на обща стойност от 1 811,92 лв., от които 403,08 лв. държавна такса,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 250 лв.
депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, 5 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение и 803,84 лв. разноски за
възнаграждение на особен представител. Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума от по 904,57 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Ястребец“ 23 Б следните суми:
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2 114,
73 лева, представляваща ½ от стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
28.01.2022 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 16,68 лв.,
представляваща ½ от възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 28.01.2022 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 383,93 лв., представляваща ½ от
мораторната лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
изчислена за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2022 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 123,
вх. А, ап. 48.
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН: ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2 114,73 лв.,
представляваща ½ от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 28.01.2022 г. до
изплащане на вземането.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 16,68 лв.,
представляваща ½ от възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 28.01.2022 г. до
изплащане на вземането.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 383,93 лв., представляваща ½ от
мораторната лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2022 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 123,
вх. А, ап. 48.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Ястребец“ 23 Б
срещу И. М. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 30.01.2019 г. – 14.01.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Ястребец“ 23 Б
срещу Е. М. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 30.01.2019 г. – 14.01.2022 г. като неоснователен.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. П., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 904,57 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. М. П., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 904,57 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9