№ 261
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603885 по описа за 2021 година
Частният тъжител К. Д. П. е подал в срока и по реда на глава ХХІ НПК въззивна
жалба срещу обявената в открито заседание на 27.04.2021 г. присъда по н.ч.х.д. №
18483/18 г. на СРС (НО, 2 с.), с която подс. Р. Д. Д. (ЕГН: **********) е бил оправдан
по предявеното с тъжбата обвинение - на два пъти, в периода 29.01-14.05.2018 г. (като
продължавано престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 НК) да е оклеветил П. чрез разгласяване на позорни обстоятелства в подадени от
него жалби до АК-гр. Перник и Висшия адвокатски съвет.
Жалбата и допълнението към нея, макар и обемни по своето съдържание, по
същество не оспорват доказателствените изводи на СРС, нито приетите за установени в
първата инстанция факти. Абстрактно изложените доводи на жалбоподателя по
същество представляват несъгласие с тезата на Районния съд, че двете подадени от
подсъдимия жалби не са разгласили позорящи факти, а по-скоро са манифестирали
оценката на Д. за професионалната дейност на ч.т. П. като адвокат. Оплакването е и
срещу безпристрастността на съдебния състав, постановил оправдателната присъда,
който е упрекнат, че изначално е провеждал доказателствената си дейност в ущърб на
частното обвинение.
Съвсем лаконични са и доводите на повереника на ч.т. П. – адв. Ц., който в
откритото заседание пред СГС пледира за приложение на чл. 336, ал.1, т.2 НПК и
твърди, че първата инстанция е установила фактите по грешен начин, а това е довело и
до невъзможност да се изясни фактическият състав на клеветата.
И лично явяващият се подсъдим Р.Д., и неговият защитник (адв. Н.) пледират
оправдаването му да бъде потвърдено.
Присъдата е правилна.
1
СГС не намери основания за нейната отмяна.
Начинът, по който частният тъжител е формулирал въззивната си жалба,
съществено затруднява втората инстанция да даде дължимия по силата на чл. 339, ал.2
НПК аргументиран отговор на всички предявени оплаквания, тъй като нито едно от
тях по същество не касае предмета на доказване (деянието и неговото авторство),
изяснените в неговите рамки факти и оценените в тяхна подкрепа доказателства.
Всички пунктове на жалбата са насочени към изясняване на отношенията между ч.т. П.
(като адвокат) и подс. Д. (като неин клиент), без обаче жалбоподателят да обърне
внимание, че не тези отношения са предмет на обвинението и не тяхното порочно или
житейски логично развитие има значение към съставомерността на изявленията,
включени в подадените от подс. Д. две жалби до АК-гр. Перник и Висшия адвокатски
съвет. Всъщност -единствената конкретика, която СГС изведе от многословните
оплаквания, касае позицията на жалбоподателя П., че действията на подсъдимия имат
клеветнически характер; че те са извършени с пряк умисъл на тъжителя да бъде
причинена вреда и че правната оценка на Районния съд в тази насока е неправилна и
несъответстваща на ценностите, закриляни от чл. 32 КРБ.
Въззивният съд изведе „пред скоби“ доводите в жалбата, защото – доколкото тя
изхожда от частното обвинение, същата се явява „съответна“ по смисъла на чл. 336,
ал.2 НПК и не позволява втората инстанция да приема за установени такива факти,
които биха влошили положението на подсъдимия и чието установяване на практика не
е „поискано“ от страната на обвинението. Именно поради обстоятелството, че самата
жалба не оспорва по същество установените от първата инстанция факти (а само
правната им интерпретация), СГС е обвързан да се придържа точно към тези факти, без
да установява „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК) в тежест на подсъдимия.
Следователно - въззивното произнасяне следва да се съсредоточи единствено върху
правните изводи, залегнали в проверяваната присъда, защото само те са конкретно
оспорени. Служебната проверка по чл. 314 НПК по отношение на фактите и
доказателствения анализ се явява недопустима поради липсата на „съответна жалба“
срещу тази част на присъдата.
Предмет на повдигнатото срещу подс. Д. частно обвинение са били две деяния,
за които тъжителят П. твърди, че той двукратно – чрез последователни жалби до
АК/гр. Перник (от 29.01.2018 г.) и до Висшия адвокатски съвет (от 14.05.2018 г.) е
разгласил за нея позорящи обстоятелства, сведени до две конкретизирани писмени
изявления, имащи еднотипен характер: първото - от 29.01.2018 г., и второто - от
14.05.2018 г.: „Считам, че поведението й представлява небрежност на изпълнение на
професионалната й дейност, като с това явно накърнява правата и интересите ми
като клиент. Също така, като представител на Адвокатурата, действията й
представляват уронване на престижа и достойнството на професията и водят до
загуба на доверие в адвокатската етика и дейност като дейност за правно
съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица…“.
Ако трябва да се обобщи накратко, без да се налага преповтаряне на цялостната
хронология на събитията, установени от СРС - повод подс. Д. да подаде двете
инкриминирани оплаквания било недоволството му от професионалната дейност на
адв. П., която не му предоставила издадения в негова полза изпълнителен лист след
спечелени застрахователни дела и присъдени вземания срещу ЗАД „А.Б.“ и ЗД Б.И.“
АД. Това оставило впечатление у подсъдимия, че въпреки проведеното изпълнително
производство, не му били преведени в цялост сумите по присъдените обезщетения; че
има разлика между получените от него средства и сумите по изпълнителния лист. Така,
с датирана от 30.10.2017 г. телепоща Д. поискал писмено от бившия си адвокат К.П. да
2
му предостави издадения в негова полза изпълнителен лист и отчет какви са
присъдените суми (главница, лихва, разноски), кога, на кого и как са били преведени.
Отправил и писмено предупреждение, че ако това не се случи, той ще сигнализира
дисциплинарните органи на адвокатурата. Тъжителят П. получила съобщението на
01.11.2017 г. и не предприела никакви действия. Така, на 29.01.2018 г. подс. Д.
изготвил първата си жалба до АК-гр. Перник, в която – описвайки оплакванията си,
включил и инкриминираните по първото деяние изявления за професионалната
дейност на адв. П.. Сигналът бил разгледан и оставен без уважение като неоснователен,
а това провокирало Д. да обжалва протоколното решение на АК-гр. Перник от
29.03.2018 г. пред Висшия адвокатски съвет. Жалбата била подадена на 08.05.2018 г. (и
администрирана към ВАС на 14.05.2017 г.) и съдържала същите оплаквания и
изявления. С Решение от 19.07.2018 г. ВАС потвърдил произнасянето на АК/гр.
Перник и до дисциплинарно производство срещу адв. П. не се стигнало. Тъжителят,
обаче, се почувствал оклеветен и сезирал първоначално Районния съд в гр. Перник, а
впоследствие – и СРС, за образуване на наказателно дело срещу подс. Д..
И двете деяния, които частният тъжител П. е инкриминирал по делото, не
съставляват клевета по смисъла на чл. 147, ал.1 НК. Когато се извършва чрез
„разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“, въпросното престъпление изисква
деецът да е съобщил (направил достояние на трети лица) конкретни факти, за които се
твърди, че са настъпили като събития в обективната действителност, и които имат
позорящ ефект спрямо пострадалия. Твърденията за факти, обаче, се различават от
оценъчните, емоционални и други съждения, чрез които деецът проявява своето
недоволство от дейността на конкретно лице и излага собственото си мнение за него.
Последните не могат да бъдат предмет на престъпна клевета, защото не съставляват
„обстоятелство за другиго“ по смисъла на чл. 147, ал.1 НК, а демонстрация на лична
субективна преценка. Точно такъв е и процесният случай, в който подс. Д. се е
възползвал от правото си на жалби по чл. 45 КРБ, отправяйки своите оплаквания до
органите на адвокатурата. В двете жалби не се съдържат конкретни позорящи факти, а
описание на твърдяната от Д. фактология и лична оценка за дейността на адв. П.. Вярно
е, че тази оценка е негативна и тя – в принципен план – би могла да дискредитира
доброто име на частния тъжител пред колегиалната му общност. Но съставът на
клеветата в случая не регламентира наказателно-правна защита в подобна ситуация,
защото не предвижда отговорност за изказани от дееца мнения, съждения, преценки и
оценки. И двете разглеждани деяния биха могли да бъдат квалифицирани като
„обидни“ по смисъла на чл. 146, ал.1 НК, но в самата тъжба липсва фактическо
твърдение изявленията на подсъдимия да са били пряко възприети от частния тъжител,
т.е. да са казани „в негово присъствие“, каквото е законовото изискване. Иначе -
конституционната защита при посегателства срещу честта, достойнството и доброто
име на личността (чл. 32, ал.1 КРБ) би могла да бъде изцяло упражнена от ч.т. П., но не
по реда на наказателното преследване, а посредством евентуална самостоятелна
деликтна претенция по чл. 45 ЗЗД. Преценката съставлявало ли е поведението на подс.
Д. (по отношение на вписаните в двете жалби негативни оценъчни твърдения)
граждански деликт не е обвързана от (не)съставомерността на инкриминираните по
делото две деяния, защото непозволено увреждане може да е налице и при липса на
престъпление. Доколкото обаче в случая наказателният съд дължи произнасяне
единствено относно престъпния характер на предявените с обвинението факти, тяхната
несъставомерност законосъобразно е довела до постановяване на обжалваната
оправдателна присъда. С нея материалният закон е бил правилно приложен и поради
липсата на основания за инстанционната й отмяна, в съответствие с чл. 338 НПК, СГС,
НО, ІІ въззивен състав:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.04.2021 г. по н.ч.х.д. № 18483/18 г. на СРС
(НО, 2 с.).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4