Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162 28.06.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с
участието
на
прокурор Константин Тачев като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 146 по описа за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
искова молба на П.И.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Тодор Стефчев от
АК – Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на
400лв. за претърпени от П.П. имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г., издадено от Заместник кмета на
Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение по АНД № 1070/ 2015г. по описа на РС –
Стара Загора, до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с Наказателно
постановление № 775/ 10.10.2014г. на
Заместник кмета на Община Стара Загора, издадено въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 15866 от 15.09.2014г., на
основание чл. 45 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Стара Загора, му е било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000лв. П.П. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред,
като с влязло в сила Решение № 468/ 29.06.2015г. по АНД № 1070/ 2015г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г. е
било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването
на наказателното постановление по съдебен ред, е сключил договор за правна
защита и съдействие № 050437 с адв. Тодор Стефчев от АК – Стара Загора, при
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., заплатено изцяло на
21.06.2015г. съгласно представена разписка за получена от адв. Стефчев сума по
посочения договор за правна помощ. Поддържа, че направените от него разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от 400лв. представляват
претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г.
на Заместник кмета на Община Стара
Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 400лв. за претърпени имуществени вреди в
резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна
дейност.
Ответникът
– Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно
заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като
недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че от една
страна издаването на наказателните постановления и налагането на
административни наказания не се свързва с осъществяване на типична
административна дейност, а от друга - че платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно
производство не представлява вреда – пряко и непосредствена последица от отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Излага доводи, че заплащането
на адвокатско възнаграждение се следва на договорно основание, при липса на регламентирано
в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в
съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, като
доколкото в процесуалния закон, по реда на който се разглеждат жалбите против
наказателните постановления, не е предвидено възстановяване на направените
разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на
страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Направено
е искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С
Наказателно постановление /НП/ № 775/ 10.10.2014г., издадено от
Заместник кмета на Община Стара Загора, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 15866 от 15.09.2014г., на основание
чл. 45 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Стара
Загора, на ищеца П.И.П. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1000лв. По жалба на П.П. против наказателното постановление е образувано АНД
№ 1070/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение
№ 468/ 29.06.2015г. по посоченото дело, издаденото от Заместник кмета на Община
Стара Загора Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г., е отменено като
незаконосъобразно.
Видно от приложените
по АНД № 1070/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд договор за правна
защита и съдействие № 050437 и пълномощно от 18.05.2015г., П.П. е възложил и
упълномощил адв. Тодор Стефчев от АК – Стара Загора да заведе дело пред РС –
Стара Загора, като изготви и подаде жалба против Наказателно постановление №
775/ 10.10.2014г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, при
договорено възнаграждение в размер на 400лв. Съгласно представена разписка за
получена от адв. Тодор Стефчев сума по договор за правна защита и съдействие №
050437, договореното възнаграждение изцяло е заплатено от П.П..
Към материалите по
делото е приложено АНД № 1070/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
По допустимостта на
иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Община
Стара Загора наказателно постановление – т.е исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205
от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е
издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани
правомощия при упражняване на
административна правосубектност, постановяването му при реализирането на
изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се
свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на
граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност
определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване
на наказателни постановления подлежат на разглеждане по същия ред. Налице е и
процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди,
че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по
реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното
от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен
съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община
Стара Загора е основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността
на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно
лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално
претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, по същество представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/
дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган
или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая по делото
безспорно е установено, че с Наказателно
постановление № 775/ 10.10.2014г., издадено от Заместник кмета на Община Стара
Загора, на основание чл. 45 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Стара Загора, на ищеца П.И.П. е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. Наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 468/
29.06.2015г. по АНД № 1070/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд. С
постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу П.П. наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на
Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране
отговорността на държавата респ. на общината е необходимо да бъде установено
настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да
се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или
защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото
лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна
дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между
тях.
Видно от приложените
по АНД № 1070/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд договор за правна
защита и съдействие № 050437 и пълномощно от 18.05.2015г., П.П. е възложил и
упълномощил адв. Тодор Стефчев от АК – Стара Загора да заведе дело пред РС –
Стара Загора, като изготви и подаде жалба против Наказателно постановление №
775/ 10.10.2014г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, при
договорено възнаграждение в размер на 400лв Съгласно представена разписка за
получена от адв. Тодор Стефчев сума по договор за правна защита и съдействие №
050437, договореното възнаграждение изцяло е заплатено от П.П.. Доколкото направеният от П.П. разход за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 050437 се
свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то този разход следва
да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че неправилно и
незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност
и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано
се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца
имуществена вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая съществува пряка
причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като
адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и
във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление. Възлагането от ищеца П.П.
на адв. Тодор Стефчев от АК – Стара Загора да заведе дело пред РС – Стара
Загора, като изготви и подаде жалба против Наказателно постановление № 775/
10.10.2014г. и съотв. заплащането от лицето на договорения за това адвокатски хонорар,
пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление
и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите
на привлеченото към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва
да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
проведеното срещу П.П. административнонаказателно производство,
приключило с издаването на Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г. на
Заместник кмета на Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ
и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да
обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
наказателното постановление, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Очевидно ако не е било
издадено Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г., ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение за неговото обжалване по съдебен ред – т.е намаляването
на имуществото на П. П. вследствие на заплатената от него сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от незаконосъобразното издаване на наказателното
постановление за санкционираното на лицето. Ето защо обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не означава нито че привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно
постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са
засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за
разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление,
поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална
възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в
действителност. В този смисъл претърпяната от П.П. имуществена вреда в размер
на направения от лицето разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на
наказателното постановление, се намира в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на административния орган, защото е типична и нормално
настъпваща последица от незаконосъобразното наказателно постановление и
защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност
на администрацията. Незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е
необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор за
правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано
с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към
административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на
администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско
възнаграждение за осъществената правна защита. Всичко това обуславя извод, че
направеният разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното
постановление представлява пряка и непосредствена вреда – типична и нормално
настъпваща последица във връзка със защитата срещу неправилно, незаконосъобразно
и необосновано административнонаказателно обвинение и наложено административно
наказание, следваща по време и място противоправния резултат –
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното
постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при
отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която
ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително
законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство
не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че направените в
административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени
за репариране с оглед изхода на делото и че между страните не възниква
правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв.
липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не
налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с
обжалването на наказателното постановление, като претърпяна вреда вследствие от
незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на
обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по
искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по
обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като
незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не
е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в
производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт,
впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето,
което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело
до допускане ограничаване на упражняването на регламентираните в чл. 6 и чл.13
от КЗПЧОС и в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз права във
връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността
лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно
по своя характер обвинение. В този
смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност
за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи
направените от лицето разходи за адвокатска защита за обжалването на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на
признатото и гарантирано /вкл. с чл. 56 от Конституцията на РБългария/ право на
защита срещу незаконосъобразното му
привличане към административнонаказателна отговорност.
Исковата претенция,
освен по основание, се явява доказана и по размер. Видно от представената
разписка за получена от адв. Тодор Стефчев сума по договор за правна защита и
съдействие № 050437, договореното възнаграждение в размер на 400лв. изцяло е
заплатено от П.П.. Ето защо съдът приема
за доказано по делото, че ищецът е направил разход в размер 400 лева за
заплатено от него адвокатско възнаграждение за завеждането на дело пред РС –
Стара Загора по обжалването на Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г.,
впоследствие отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.И.П. *** Загора е
установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара
Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на 400лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г. на Заместник
кмета на Община Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана
по основание и по размер и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищецът
П.П. за присъждане на направените по делото разноски, като Община Стара Загора бъде
осъдена да му заплати сумата от 310лв., представляваща внесена държавна такса в
размер на 10лв. и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено
и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 043193 от
01.03.2016г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на П.И.П. ***, ЕГН **********, сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.П.
имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 775/ 10.10.2014г., издадено от
Заместник кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на П.И.П.
***, ЕГН **********, сумата от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: