О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.01.2021 година
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в закрито съдебно заседание
на шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Игнатова ЧНД №
505 година по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 5 от НПК.
Образувано е по депозирана от адв. Г.Ю.
*** – пълномощник на И.Б.Н., С.К.Ф., М.К.Ф. и М.К.Ф. жалба срещу Постановление
от 22.10.2020 г. на СОП за прекратяване на наказателното производство по пр.
пр. № 1544/2019 година по описа на СОП, ДП № 61/2019 година по описа на ОСлО
при СОП.
Подчертава се, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е връчено към момента на депозиране
на жалбата единствено на М.Ф., но не и на останалите пострадали, като жалбата е
от името на всички засегнати лица. Жалбата е подадена и от И.Н., като се
твърди, че същата е засегнато лице, тъй като е живяла на семейни начала с
пострадалия К. Ф..
В жалбата се сочи, че изводите на прокурора са
необосновани и незаконосъобразни, а по същество и неправилни и постановени при
неспазване на процесуалния закон. Сочи се, че фактическата обстановка по делото
не е изяснена в цялост, което налага връщане на делото на прокурора за
извършване на допълнителни действия по разследването.
Твърди се, че изводът на прокурора, че смъртта на К. Ф. е настъпила, след като дейността по товарене
е била приключила, при което нарушението на чл. 201 от ПЗБУТГТ и чл. 2, т. 4 от
Наредба № 1/04.03.2002 г. от страна на работодателя (управителя на „К. л.“ ЕООД
не е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт) е необоснован и противоречи
на събраните по делото доказателства, част от които обсъдени и в самото
постановление. Сочи се, че няма спор, че в деня на смъртта си К. Ф. е престирал
труд в полза на работодателя си и че именно по време на изпълнение на
възложените му задължения е настъпил вредоносният резултат – като в
нормативните актове не е указано разделянето на трудовите функции по време на
изпълнение на възложена работа, поради което направеното от прокурора
разграничение е неправилно. Подчертава се, че К. Ф. е бил натоварен с
управлението на камион, за който не е имал компетентност и правоспособност и не
става ясно от постановлението на починалия да са давани указания за разтовари
натоварената дървесина, за да може горските служители да изпълнят служебните си
задължения, както и не става ясно, след като КГМ (чукче), флакон боя и
пластмасови елементи е следвало да бъдат в лицето, на което са зачислени, защо
са били у починалия.
Сочи се, че прокурорът се е предоверил на показанията на
заинтересования от изхода на спора лице – Г. М., който е съпруг на едноличния
собственик и управител на дружеството работодател на починалия и изпълняващ
длъжността „лицензиран лесовъд“. Показанията на този свидетел не са проверени,
а така също не са проверени и показанията на работниците на дружеството М. Д. и
Я. М., като е необходимо бъде допусната „графологическа експертиза“ (според
жалбата), която да изследва дали изпълнените в инструктажните книги подписи
действително ли са изпълнени от К. Ф..
Според жалбоподателя непроверени по реда на НПК са
изводите на прокурора, че с личен картон на починалия са били предоставени
работно облекло и обувки и че вещите
около трупа допускат починалият да се е качил на камиона за маркира дървения
материал, за да спести време и да се прибере по-бързо у дома си. Необоснован се
счита и изводът, че трупите в камиона са били мокри, тъй като не става ясно от
мотивната част на постановлението на какви доказателства се базира той, а не е
изисквана справка от метеорологичната служба какво е било времето в района на
произшествието в този ден.
Сочи се, че маркирането не е следвало да става при
натоварен камион, а лицензираният лесовъд, натоварен с отговорност от
дружеството да следи и за безопасните и здравословни условия на труд, не е
следвало да разрешава на водача К. Ф. натоварването на трупите в камиона преди
изпълнение на служебните задължения от страна на горските служители и е
следвало да му укаже, че натоварването следва да се извърши, след като същите
бъдат измерени и маркирани от горските служители.
Твърди се, че не е изяснен и въпросът, след като коланите
за обезопасяване на товара са били в сгънат вид в обособено празно пространство
и под товара на камиона, то било ли е възможно при натоварен камион същите да
бъдат извадени и полагани върху товара с цел неговото обезопасяване. Не става
ясно от постановлението и дали процесното МПС и влекач са изземвани и приобщавани
като веществени доказателства по делото и правен ли им е оглед, за да стане
ясно как са били разположени коланите за укрепване на товара и къде са били
съхранявани/прибирани те, когато камионът е бил без товар; коланите постоянно
закрепени ли са за автомобила и/или са подвижни такива, поставяни на място по
преценка на водача на МПС.
Изтъква се наличието на противоречия между част от
изведените фактически изводи на СОП и правните изводи, между приетата за
установена фактическа обстановка и правните изводи на СОП – без да се сочат
самите противоречия.
Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на
делото на СОП за предприемане на съответните действия по разследването.
При собствен анализ на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
ДП № 61/2019 г. по описа на
Окръжен следствен отдел – С. при СОП е образувано на 20.05.2019 г. за това, че
на същата дата към 14.30 часа в местността „Венина нива“, землището на с. М. Ц.,
общ. С. във времеви склад за иглолистна дървесина на „К. л.“ ЕООД Самоков е
причинена смъртта на К. Д. Ф. ***, поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на
повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Пострадалият К. Д. Ф. *** и работел
в гр. С., в „К. л.“ ЕООД, съгласно трудов договор от 11.06.2018 г., на длъжност
„шофьор автокран“. Управител на дружеството била свидетелката Т. М., а
предметът на дейност бил дърводобив и дървопреработване. Във фирмата на
длъжност „лицензиран лесовъд“ бил назначен свидетелят Г. М. – съпруг на
свидетелката Т. М.. Дружеството имало сключен договор с ДГС С. за закупуване на
иглолистна дървесина в землището на с. М. Ц.. В землището на селото, в
местността „В. н.“, „К. л.“ ЕООД имало временен склад за съхранение на
иглолистна дървесина.
На 20.05.2019 г. съгласно поставените от свидетеля М.
задачи свидетелите М. Д. и Я. М. (секачи) и пострадалият К. Ф. се отправили към
временния склад, където свидетелите извършвали сеч и извоз с трактор на дървесина
до склада, а пострадалият като шофьор на товарен автомобил марка „М.“ с рег. №
СО **** АХ и оборудвано с кран ремарке към него с рег. № СО **** ЕМ, следвало
да товари и извозва дървените трупи от склада.
На процесната дата сутринта пострадалият натоварил с
помощта на крана иглолистна дървесина, която извозил до град С., а около обяд
на същия ден предприел извършването на втори за деня курс с автомобила и отново
пристигнал на временния склад. Самият склад представлявал обширна поляна, в
западната част на която се пресичали неасфалтирани (черни) пътища, два на брой,
единият идващ от посока село М. Ц., а вторият от село М..
Пострадалият Ф. паркирал автомобила с ремаркето на
временния склад. На временния склад пристигнали и свидетелите Х. М. – помощник
лесничей и И. К. – лесничей, и двамата от ДГС С., като в тяхно присъствие с
помощта на крана пострадалият натоварил камиона и ремаркето с иглолистни трупи.
След това пострадалият Ф. преместил товарната композиция на равно място в
долния край на поляната, на образуваното от черните пътища кръстовище, като
кабината била ориентирана в посока към село М. Ц..
На това място започнала процедура по описване обема на
дървесината, маркиране и поставяне на контролна горска марка и издаване на
превозен билет. Инструментите за маркиране – лична марка (КГМ), флакон,
комплект пластини и чук за поставянето им, свидетелят К. поставил върху трупите
– по дългите от тях, в задния ляв край на камиона. След това свидетелят К.
отишъл до служебния автомобил и взел от него служебния таблет, с помощта на
който следвало да бъде издаден превозния билет. Свидетелят въвел таблета в
работен режим и поискал от пострадалия да му съобщи показанията на километража
на камиона, а след това отишъл до задната част на ремаркето, за да види и запише регистрационния
му номер.
Докато бил там, свидетелят К. чул звук от падане и когато
се обърнал в посоката на звука, видял лежащия по гръб К. Ф.. Свидетелят извикал
М. и Д., които веднага отишли до ремаркето. Свидетелят М. поставил ръка на
шията на пострадалия и не установил пулс. Такъв не бил установен и на лявата
ръка, след което свидетелят М. се обадил на свидетеля М. и му съобщил за
случилото се. Последният от своя страна позвънил на тел. 112, както и уведомил
Инспекция по труда.
Пристигналият екип на Спешна помощ констатирал смъртта на
К. Ф..
По делото са събрани гласни
доказателства посредством проведените разпити на свидетели, както следва:
И. К. К.
– т. 1 от ДП, л. 44 – 47 (препис л. 40 – 44). Според свидетеля пострадалият
натоварил с крана камиона с трупи; свидетелят пристъпил към вкарване на данните
за камиона в служебния таблет – бил близо до камиона, пострадалият бил около
камиона и не го следил какво прави, не е забелязал къде е бил; колегата му бил
на около 5 метра и говорел по телефона; другите двама работници били на около
30 метра от камиона и се готвели да свличат дървесина. Заявява, че отишъл в
задната част на ремаркето да опише номера му – различен от този на камиона и бил
с гръб към водача на камиона, когато чул зад себе си падането на нещо тежко. Обърнал
се и видял водача на камиона да лежи по гръб на земята до задната част на
камиона, но не видял какво се е случило.
Този
свидетел е дал допълнително показания - т.
1 от ДП, л. 155 – 160 – в присъствието на адв. С.
(пълномощно л. 161), в които по същество допълва, че след като шофьорът
паркирал товарния автомобил на по-равно място, е отишъл да вземе от служебния
автомобил „Л. Н.“ инструментите за маркиране (лична КГМ, изобразена в метален
чук с дървена дръжка, чук за пластмасовите пластини, черни пластмасови пластини
40 бр. и флакон спрей със зелена боя за маркиране на материала). Свидетелят
твърди, че се качил на платформата и оставил всички описани вещи върху трупите
на камиона (по-дългите), след което се върнал при автомобила и взел таблета и
още един комплект по-малко на брой пластини, върнал се при камиона и оставил
вторите пластини до лявата гума на третата ос на камиона. Свидетелят заявява,
че включил таблета – бил до пластините на земята, шофьорът бил в кабината,
извикал му да продиктува цифрите от километража и ги записал на таблета. След
това свидетелят отишъл до предния капак на служебния си автомобил и започнал да
вкарва данните в таблета – маршрут, номер на автомобил, собственик на
автомобила и др.; после тръгнал към ремаркето да види регистрационния му номер
и бил до задния ляв ъгъл на ремаркето, с ляво рамо към кабината на шофьора и
леко с гръб, с поглед съсредоточен към номера, когато чул шума от падане.
Според свидетеля това било втора експедиция с този шофьор за деня, като първата
била без ремарке; шофьорът изглеждал изморен при втората експедиция, а след
случая узнал, че той пътува всеки ден от Б. за работа.
Х. В. М.
– т. 1 от ДП, л. 55 – 58 (препис л. 51 – 54) – пом. лесничей, който се намирал
на местопроизшествието, но не видял откъде и как е паднал пострадалият.
Свидетелят е разпитван допълнително - т. 1 от ДП, л. 59 – 62 – като сочи, че
служебните му задължения включвали измерването на материала. Според свидетеля М.
И. К. отбивал с КГМ трупите и следвало да постави пластмасовите чипове на всеки
от трупите, както и да вкара данните за тях в таблета за превозния билет. В
конкретния ден не стигнали до отбиването на трупите, шофьорът ги натоварил и
преместил натоварения камион с ремаркето на по-равно място. Свидетелят сочи, че
той самият бил в джипа си и говорел по телефона, като бил с гръб към камиона, когато
чул шум от падане, веднага слязъл от джипа и погледнал в посока шума и видял,
че пострадалият лежи на земята до камиона. По това време К. бил зад ремаркето и
вкарвал данните на камиона в таблета. Шофьорът бил паднал от лявата страна на
камиона до неговата задна част, а К. бил зад ремаркето. Свидетелят твърди, че
не е видял кой е поставил марките върху по-дългите трупи и спрея с боя за
маркиране на трупите, нито чуковете за отбиване на трупите – тези инструменти
били поверени на К. от ДГС Самоков и свидетелят няма допир до тях. Участъкът
бил поверен на този свидетел, в неговия район бил и временният склад на „К. л.“
ЕООД.
Я. М. М.
– т. 1 от ДП, л. 67 – 70 (препис л. 63 – 66) – тракторист в „К. л.“ ЕООД – той
и М. Д. режели на размери според поръчките дървения материал. Пострадалият
пристигнал с камиона около 13.00 часа и натоварил камиона с трупи, към камиона
имало ремарке. Пристигнали лесничеите К. и М., за да експедират товара и да го
опишат в служебния таблет, като пострадалият К. откарал камиона на по-равно
място, за да бъде по-лесно на лесничеите. Свидетелят твърди, че заедно с М.
тръгнали за сечището и били с гръб към камиона, когато К. ги извикал с думите
„Елате бързо, К. падна от камиона“. Заварили пострадалия паднал по гръб до
камиона, не до ремаркето, като не знае откъде и как е паднал и какво се е
случило. Камионът не работел, след натоварването на трупите кранът (който бил в
задната част на камиона) бил в затворено положение, неработещ. Свидетелят сочи,
че К. трябвало да обезопаси товара сам. Свидетелят
е разпитван и допълнително - т. 3 от ДП, л. 37 – 39 (препис л. 34 – 36) – като
съобщава, че обезопасяването на товара ставало чрез прехвърляне на въжето над
дървения материал, без шофьорът да се качва на автомобила върху дървения
материал. Свидетелят твърди, че бил виждал К. как го прави друг път. Свидетелят
предполага, че пострадалият е бил горе, за да поставя КГМ, виждал го бил друг
път да го прави по свое желание, за по-бързо.
М. М. Д.
– т. 1 от ДП, л. 75 – 78 (препис л. 71 – 74) – по същество показанията на този
свидетел съвпадат със съобщеното от свидетеля М., до момента, когато ги извикал
свидетелят К.. Свидетелят твърди, че К. му казал, че К. тръгнал да обезопасява
камиона (да прехвърля коланите, които придържат товара към камиона, така че
товарът да не падне по време на пътуването) и е паднал от него. Свидетелят е
разпитван допълнително - т. 3 от ДП, л. 31 – 33 (препис л. 28 – 30), като
съобщава, че К. им казал, че К. изявил желание да постави той КГМ, за да си
ходи по-бързо. Свидетелят твърди, че пострадалият
К. не връзвал веднага товара, а едва след като излезе от горския път, както и
че и друг път бил виждал шофьорите да поставят КГМ.
Т. Д. М.
– т. 1 от ДП, л. 97 – 101 – собственик и управител на „К. л.“ ЕООД.
Свидетелката съобщава, че пострадалият постъпил на работа като шофьор на
товарен автомобил на 11.06.2018 г., зачислен му бил товарен автомобил марка
„МАН“ с рег. № СО **** АХ, като към камиона било прикачено ремарке с рег. № СО ****
ЕМ (използвано не винаги, а в зависимост от товара и курса). Свидетелката
заявява, че тя самата извършвала началния инструктаж на всеки новопостъпил служител,
като ежедневните инструктажи била възложила на съпруга си Г. М.. Ежедневният
инструктаж се правел всеки ден сутринта преди започване на работа. В
дружеството се водели книга за ежедневен инструктаж и книга за периодичен
инструктаж - който също се провежда от Г. М..
Г. С. М.
– лицензиран лесовъд в „К. л.“ ЕООД – т. 1 от ДП, л. 102 – 106. Свидетелят
сочи, че Я. М. му казал по телефона за случая, след което се обадил на тел. 112
и провел разговор с Инспекция по труда С. област. Свидетелят е разпитван
допълнително - т.1 от ДП, л. 107 – 110, като съобщава данни за провеждания от
него ежедневен и периодичен инструктаж. Според свидетеля конкретно шофьорите
инструктирал за спазване правилата на ЗДвП, спазване правилата за безопасност
при качване и слизане в камиона, при товарене и разтоварване на продукцията, за
обезопасяване на товара и недопускане увреждане на своето здраве и на здравето
на своите колеги и на всички хора, находящи се в близост до тях. В процесния
ден свидетелят провел инструктажа около 08.00 часа в офиса на фирмата в гр. С.
(присъствали Й. П. – шофьор, М. Д. – моторист секач, Д. К. – шофьор, Г. Г. –
шофьор, С. У. – водач горска техника, Е. П. – моторист секач, К. Ф.) – шофьор
на товарен автомобил и др. лица от фирмата – прочел инструктажа за безопасност
и казал няколко думи за метеорологичните условия и конкретните задачи за деня за всеки. Периодичният
инструктаж свидетелят провеждал на три месеца, като напомнял правилата за
безопасност, задължителното използване на ЛПС и необходимостта от максимално
внимание за опазване живота и здравето на всеки от служителите и хората около
тях, да се предпазват от режещи инструменти, да товарят и разтоварват
внимателно товара и да го укрепват, дървесината да се извозва безопасно, да
пазят горите от пожар, да не се пали огън в района на горските масиви и др.;
след инструктажите всеки се подписвал в съответните книги. Свидетелят е разпитван
и допълнително - т. 3 от ДП, л. 19 - 21
(препис л. 16 – 18), като в този разпит заявява, че имало случаи КГМ да се
поставя от други лица, например шофьор на камион, тъй като си помагали взаимно.
Свидетелят твърди, че тъй като камионът бил натоварен, шофьорът нямало какво да
извършва и да е върху товара. Според свидетеля в случая е трябвало да се
поставят обезопасителни колани и че тези колани са били под дървения материал.
А. А. К.
– т. 3 от ДП, л. 25 – 27 (препис л. 22 – 24) – директор на ТП ДГС С..
Свидетелят описва процедурата при товарене и превоз на дървен материал, както и
какво му е разказал И. К. – че не е видял падането. Според свидетеля има случаи,
когато КГМ се поставя и от служители на фирмата, която транспортира. Свидетелят
твърди, че не знае защо пострадалият К. се е качил върху камиона – да
обезопасява или да поставя КГМ.
По делото е приложено
заключение на СМЕ на труп, изготвено от д-р В. Т. – т.
1 от ДП, л. 167. Според заключението се касае за висока шийна травма,
изразяваща се в раздробяващо счупване на първи и втори шийни прешлени, контузия
на продълговатия мозък, тежък оток на мозъка с вклиняване, оток на белия дроб,
остър кръвен застой на вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по серозите,
липса на етилов алкохол в трупа, охлузване и кръвонасядане на дясната лицева
половина и кръвонасядане в челнотеменната област на главата вдясно. Смъртта на
пострадалия К. Ф. се дължи на тежката шийна травма, довела до оток на мозъка с
вклиняване, което е причинило разстройство на дейността на центровете на
дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък; предвид
тежестта на травмата смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Уврежданията
се дължат на рязкото ударно преразгъване на шията (в посока назад), като може
да се получи при падане от височина. Първоначалният контакт с терена е
осъществен с главата, като инерцията на тялото е довела да преразгъването на
шията. Констатираната травма според експерта по своя характер е високоенергийна.
Приложено е заключение на СХЕ
– т. 1 от ДП, л. 182, изготвено от химик В. Д., видно от което в пробата кръв
от трупа на пострадалия не се доказва наличие на етилов алкохол, както и на
други летливи редуциращи вещества.
Изготвена е СТЕ по безопасност
на труда,
от експерт доц. д-р инж. Г. М. – т. 2 от ДП, л. 42 – 49. Според това заключение
не се установяват програми, по които се провеждат инструктажите; не се
установява вписване на проведен инструктаж на работното място, който съгласно
изискванията на чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд се удостоверява чрез вписване в съответната книга за
инструктаж; липсва по ДП писмена
инструкция за правилата за безопасно работа при управлението на автомобил с
автокран; липсват правила за безопасна работа при извършването на
товарно-разтоварни работи с крана; липсват документи за правоспособност на
пострадалия за работа с автокран и в трудовия договор не е записано изискване
за притежаване на призната правоспособност за управление на стрелови кран,
монтиран на автомобил. Експертът е достигнал до извод за неспазване на
изискванията на чл. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и
реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии
по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Според
вещото лице пострадалият не е положил грижа за здравето и безопасността си,
като е допуснал загуба на равновесно положение и падане от височина (паднал е с
главата надолу и това е възможно да стане при загуба на равновесие при опит да
укрепи товара или при друга причина, поради която се е намирал върху
натоварения с трупи автомобил). Относно причините за инцидента заключението е,
че работодателят не е следвало да сключва трудов договор с лице, което няма
призната правоспособност за управление на товароподемен кран, монтиран на
автомобил и не е трябвало пострадалият да извършва дейности по натоварване и
укрепване на дървен материал на автомобила, а пострадалият е следвало да положи
грижа за здравето и безопасността си, като е допуснал загуба на равновесно
положение и падане от височина.
Изготвено е заключение и на съдебна
лесотехническа експертиза по безопасност на труда,
от инж. А. Т., лесовъд – т. 3 от ДП , л. 45 – 54. Видно от това заключение, няма
специален ред на действия за товарене на дървесина от временен склад до
издаването на превозен билет – документ за превоз на дървесина; от гледна точка
на безопасност на труда измерването, описването и маркирането на дървесината би
следвало да бъде едновременен процес, при който марката да са поставя
непосредствено преди товаренето в камиона с цел да се избягва качване и работа
върху натоварените трупи. Съгласно нормативната база обезопасяването на товара
се извършва от шофьора на превозното средство с обезопасителни въжета (колани)
за укрепване, отговарящи на стандарта по БДС. Обезопасяването на дървесината
става след маркирането й с КГМ и описването в превозен билет. Обезопасяването
се извършва чрез прехвърляне на обезопасителните средства, като е забранено да
се качва и да се работи върху фигури от дървен материал – укрепването се
извършва лично от шофьора (чл. 230, изр. 2 от Правила за здравословни и
безопасни условия на труд в горските територии, обн. ДВ бр. 38/10.05.2019 г.);
не се разрешава хора да се качват и работят върху фигури (стифове) от дървен
материал (чл. 106 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи, Приложение № 6 към чл. 12, т. 6 Товари от дървен материал). Вещото лице
сочи, че последователността на действията при издаване на превозен билет не е
регламентиран с нормативни документи на ЗГ. Тя се определя от длъжностното лице
в процеса на работа съобразно конкретната обстановка.
Произшествието
не е настъпило по време на товаренето, нито по време на изпълнение на служебните
задължения от шофьора. Вещото лице приема, че по неясна или неизяснена причина пострадалият
се е качил на камиона, върху натоварените мокри трупи, някои от които са били
без кора и хлъзгави. Допуска, че се е качил да маркира дървения материал, за да
спести време с цел да се прибере по-бързо вкъщи, тъй като това е бил втори
негов курс и е бил изморен. Според вещото лице пострадалият е нямал служебни
задължения, които да го задължават да се качи върху товара, като по този начин
нарушил правилата за безопасност на труда, изложил е себе си на риск и е
причинил фатално падане от камиона.
Видно
от писменото доказателство протокол за оглед на местопроизшествие – т. 1 от ДП,
л. 10-15, временният склад представлява обширна поляна с лек наклон в посока
запад, в склада са разположени/складирани на различни места иглолистни трупи;
там, където се намират по-дългите трупи, натоварени на камиона, има поставен
върху тях един брой черни пластини за маркиране на трупите, два броя метални
маркери с дървени дръжки във формата на чук за маркиране на дървесината (точно
над задна лява гума на третата ос на камиона, върху товара на височина 2.45 м.
спрямо земята); над пособията има празно пространство; под пособията и под
товара има в сгънат вид колани за обезопасяване на товара, от брезентова
материя; непосредствено до задната лява гума на третата ос на разстояние 0.30
м. измерено перпендикулярно от централната част на гумата се намира един брой
комплект с черни на цвят пластини за маркиране на товара; камионът е паркиран
в приблизително равната част на
поляната; до задната лява част на камиона на земята е трупът на К. Ф..
Представените
от ИА „ГИТ“, ДИТ С. област писмени доказателства – т. 1 от ДП, л. 123 – 129
сочат, че по случая е извършена проверка на „К. л.“ ЕООД и са констатирани
нарушения, за които са издадени актове за УАН. В протокола за проверка е
констатирано, че не е осигурено провеждането на инструктаж на работното място
на работниците - вкл. К. Ф., няма списък на съоръженията и дейностите с
повишена опасност (повдигателните съоръжения). По отношение на пострадалия е
констатирано, че липсва документ, удостоверяващ правоспособността му да
управлява товароподемен кран, при което работодателят е възложил управление на
такъв на лице, което не притежава съответната правоспособност, съгласно Наредба
№ 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на
правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни
кранове и подвижни работни площадки. Дадени са предписания.
С
протокол за доброволно предаване свидетелят Г. М. е предал налични в
дружеството документи – т. 1 от ДП, л. 191 – 199 - Заповед № 1/05.01.2010 г. на
управителя на „К. л.“ ЕООД за определяне на видовете обучение и инструктажи в
дружеството; удостоверение на Г. М. за успешно преминато обучение, дистанционна
форма по здравословни и безопасни условия на труд; програма за обучение по
безопасност и здраве при работа;
длъжностна характеристика на длъжността шофьор автокран – без да е посочено чий е положеният на нея подпис за запознато лице;
трудов договор № 164/11.06.2018 г. с пострадалия като шофьор автокран.
С
протокол за доброволно предаване свидетелят Г. М. е предал налични в
дружеството документи – т. 1 от ДП, л. 200 – 230 - страница от книга начален
инструктаж; страници от книга за периодичен и извънреден инструктаж; страници
от книга за ежедневен инструктаж; личен картон на пострадалия; договор за
продажба на прогнозни количества добита дървесина № Д - 100 от 22.08.2017 г.
между ТП ДГС С. и „К. л.“ ЕООД; анекси (2 бр.) към договор за продажба на
прогнозни количества добита дървесина № Д-100 от 22.08.2017 г. между ТП ДГС С.
и „К. л.“ ЕООД за удължаване действието на договора; разрешителни за достъп до
горски територии; разрешителни; застрахователна полица за сключена застраховка
„трудова злополука“ от 30.05.2018 г. с ДЗИ – срок на действие до 02.06.2019 г.;
заповеди за задължително застраховане; анекси към застрахователна полица; копие
на свидетелство за регистрация на товарния автомобил; удостоверение за
психологическа годност на пострадалия от 13.02.2019 г. за шофьор на товарен
автомобил (категории D1, Tтб, D,
Ттм, превоз на пътници и товари и таксиметров превоз; карта за квалификация на
водач на МПС категории С 1, С, С1Е и СЕ;
карта на водача К. Ф.; контролен талон; СУМПС.
По
делото е приложен протокол за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, изготвен от НОИ, ТП С. област – т. 2 от ДП, л. 65 – 70. Видно от
протокола, комисия с председател К. В. С. и членове Ц. И. К., Г. С. М.
(представител на работодателя) и Й. Ва. П. (представител на работниците) е
установила нарушения в дружеството, вкл. нарушения в инструктажа и на
изискването товароподемните кранове да се управляват само от лица с придобита
или призната правоспособност по реда на Наредба № 1/2002 г.
Налична
по делото е молба-възражение от „К. л.“ ЕООД до НОИ С. област – т. 2 от ДП, л.
71. Възразява се, че дружеството е извършило инструктаж на работното място и на
пострадалия, че работодателят е издал Заповед № 2/09.032018 г. за лице, което
да отговаря за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения – лицензиран лесовъд Г. М.; всички лица на длъжност шофьор автокран
били с необходимата квалификация за автокранове. Приложени са документи, сред
които заключения на Служба по трудова медицина за пригодността на различни
работници за изпълнение на трудовите им функции – вкл. и за пострадалия К. Ф.;
свидетелство за правоспособност на К. Ф. от Висш лесотехнически институт, ПУЦ
към СДК за производствена и техническа
експлоатация на горски машини и кранове – годината не се чете, по протокол за
изпит № 24; оценка на риска от 21.06.2019 г.
От справка от Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор – т. 3 от ДП, л. 2 е видно,
че след направена справка във всички регионални отдели на ГД „ИДТН“ е
установено, че на К. Ф. не е издавано свидетелство за правоспособност за
управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2002 г., а приложеното към запитването
свидетелство за правоспособност е нечетливо, придобито преди влизане в сила на
Наредба № 1/2002 г. и не съдържа вида на товароподемните кранове, за които е
придобита правоспособността, поради което не може да се приеме за валидна
правоспособността съгласно §3 от ПЗР на Наредба № 1.
Приложена
е в материалите по досъдебното производство справка от ИА ГИТ, ДИТ С. област с
документи – т. 3 от ДП, л. 61 – 86 – сред които служебна бележка за проведен
начален инструктаж № 164/12.06.2018 г. – л. 66, молба от пострадалия за
назначаване в дружеството с документи (като сред тях няма свидетелство за
придобита правоспособност за работа с товарен кран), инструкция за безопасна
работа при товарене на дървени материали в сечище и на временен склад – л. 73 и
инструкция за безопасна работа с товарни автомобили – л. 74. Няма данни дали
пострадалият е запознат с тях. Приложен е снимков материал от ДИТ – заснет
камиона на л.83 – 86.
Установява
се от справка от Лесотехнически
университет С. – т. 3 от ДП, л. 88, че в наличния архив за предполагаемата
година на издаване на свидетелството (1985 или 1995) не разполагат с данни за
издаване на свидетелство за правоспособност на пострадалия за производствена и
техническа експлоатация на горски машини и кранове.
Установява се от справка от МЗХГ, ИАГ – т. 3 от ДП, л. 90, че при транспортиране на
едра строителна дървесина измерването и описването й следва да се извършва
преди натоварване на превозното средство в случай, че обемът и качеството на
отделните секции не са отразени предварително върху челата им. Маркирането се
извършва с КГМ съгласно чл. 204 от ЗГ при условия и ред, описан и в Наредба №
1/30.01.2012 г. за КОГТ (контрола и опазването на горските територии). Съгласно
чл. 63, ал. 2 от Наредбата маркирането на дървесината с КГМ се извършва преди
транспортирането й по начин, позволяващ контрол по време на транспорта - което
дава възможност дървесината да бъде маркирана с КГМ преди и след като е
натоварена на превозното средство.
По
делото са приложени превозни билети – т. 3 от ДП, л. 91 – 94; трудов договор на
И. К. и допълнителни споразумения към него – т. 3 от ДП, л. 97 – 99 – от
29.03.2018 г. горски стражар; длъжностна характеристика на горски стражар – т.
3 от ДП, л. 100 – 101, подписана от К. на 02.04.2018 г.; допълнително
споразумение към трудов договор за Х. М. –помощник лесничей в ТП ДГС С. – т. 3
от ДП, л. 102; длъжностна характеристика на помощник лесничея – т. 3 от ДП, л.
103 – 104, подписана от М. на 22.10.2014 г.
С атакуваното постановление от 22.10.2020 г. прокурор при
СОП описал възприетата от него фактическа обстановка и събрания доказателствен
материал, като приел, че пострадалият К. Ф. е извършвал дейност по натоварване
на дървен материал с помощта на автокран, от временен склад – т. е. същият е
извършвал правно-регламентирана дейност. Правилата за тази дейност, вкл.
работата с автокран, са разписани в Правила за здравословни и безопасни условия
на труд в горските територии, одобрени със Заповед № РД – 49-09-354/08.04.2019
г. на МЗХТ ( обн. ДВ бр. 38/10.05.2019 г.). Съгласно чл. 200 от Правилата,
товаренето на дървени материали в сечищата и временните складове се извършва с
хидравлични стрелови манипулатори, монтирани на трактори или автомобили
(хидравлични стрелови кранове), челюстни товарачи и ръчно. Съгласно чл. 201 от
Правилата, за работа с хидравлични стрелови кранове и челюстни товарачи се
допускат правоспособни водачи.
Прието е от прокурора, че пострадалият К. Ф. не е имал
правоспособност за работа с автокран и е бил допуснат да изпълнява дейност,
която е правно-регламентирана, с което работодателят е нарушил разпоредбата на
чл. 201 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии и чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/04.03.2002 г. Според прокурора това
нарушаване не е довело до настъпване на вредоносния резултат – смъртта на Ф.,
тъй като общественоопасните последици не са настъпили по време на товаренето, а
след като тази дейност е приключила. Прието е от прокурора, че от
доказателствата по делото не може да се счете, че Ф. по време на инцидента е
извършвал обезопасяване или укрепване на товара и същевременно са налице данни,
че е бил върху товара, за да извърши дейност по маркиране на дървесината – без
да се установява от доказателствата, че И. К. му е наредил да извърши тази
дейност. Цитирана е от
прокурора и разпоредбата на чл. 56 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за КОГТ (контрола и опазването на горските територии), според
която предоставянето на марката на друго лице не се счита за преотстъпване,
когато марката се използва в присъствието и под контрола на нейния притежател.
В атакуваното постановление е направен извод,
че в процеса и дейността по описване и маркиране на дървесина до издаването на
превозен билет (също дейност правно-регламентирана) не се установява наличие на
нарушение на определено лице (извън това на пострадалия) на вменените му
задължения и които да са били в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Като приел, че в конкретния случай няма
извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, а така също и друго
престъпление от общ характер, прокурорът от СОП прекратил на основание чл. 24,
ал. 1 , т. 1 от НПК наказателното производство.
Жалбата срещу постановлението на СОП
е подадена на 15.12.2020 г. от лице, легитимиращо се като пълномощник на И.Б.Н.,
С.К.Ф., М.К.Ф. и М.К.Ф. – адв. Г.Ю. ***. Последните трима са установени по
делото като наследници по низходяща линия на починалия К. Ф. (синове и дъщеря).
Доколкото постановлението е станало известно на М.Ф. на 10.12.2020 г. (стр. 12
на том 4 от ДП), то като подадена в срок съвместната жалба е допустима и следва
да бъде разгледана по същество – като без значение е обстоятелството, че И.Н.
(за която с жалбата се твърди, че е живяла на семейни начала с пострадалия) е
неизвестно до момента по делото пострадало лице, че за С.Ф. няма данни да е
получил препис от постановлението, а за М.Ф. е изтекъл указаният 7-дневен срок
за обжалване на постановлението.
Разгледана по същество, жалбата
срещу постановлението на СОП е основателна,
макар и не изцяло на основанията, посочени в нея.
На първо място, в материалите по делото липсват данни за
това, живял ли е на семейни начала пострадалият К. Ф. и с кое лице. Разследване
в такава насока не е провеждано, а от разследващите органи не са задавани подобни
въпроси на низходящите на пострадалия М., М. и С. Ф. и на брат му С. Ф.. С
жалбата срещу постановлението като пострадало лице се заявява и И.Н., с твърдението, че до смъртта
на пострадалия е живяла на семейни начала с него. Установяването на посоченото
обстоятелство е от съществено значение за охраняване интересите на Н. в случай,
че действително покрива заложените в съдебната теория и практика критерии за
понятието „пострадало лице“, тъй като тогава органите на досъдебното
производство ще следва да я запознаят с правата ѝ на такова, които права
тя ще може при желание да реализира в наказателното производство.
Освен това, базираната на наличните данни от гласните
доказателства, експертните заключения, приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства фактическа обстановка, приета от прокурора в
контролираното постановление, не е изяснена според настоящия съдебен състав в
нейната цялост, тъй като не са установени правно релевантни за решаване на
конкретния случай факти и обстоятелства.
Безспорно дейността
по добиване, товарене и извозване на дървесина представлява източник на
повишена опасност, тъй като и най-малкото незнание или немарливото й изпълнение
създава опасност за живота и здравето както на
изпълняващите я, така и на други
лица. В конкретния случай дейността по товарене и извозване на добитата
дървесина е била изпълнявана от пострадалия К. Ф. в битието му на шофьор на
товарен автомобил и автокран, видно от представения трудов договор между него и
„К. л.“ ЕООД. По делото (т. 2, л. 97), е налично сравнително четливо копие на
свидетелство за правоспособност № 1424 на Министерство на просветата, Висш Лесотехнически
Институт, ПУЦ към СДК гр. С., което удостоверява, че за времето от 04.10. до
05.10. (като годината не се чете) К. Ф. е издържал квалификационен изпит по протокол
№ 24 и е придобил правоспособност за производствена и техническа експлоатация на горски машини и
кранове, втори клас.
Извършената
проверка от органите на досъдебното производство в Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор е
установила, че на К. Ф. не е издавано свидетелство за правоспособност за
управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2002 г., а приложеното към запитването
свидетелство за правоспособност е нечетливо, придобито преди влизане в сила на
Наредба № 1/2002 г. и не съдържа вида на товароподемните кранове, за които е
придобита правоспособността, поради което не може да се приеме за валидна
правоспособността съгласно § 3 от ПЗР на Наредба № 1.
Същевременно
от проверката по същия въпрос в Лесотехнически университет С. е видно, че в
наличния архив за предполагаемата година на издаване на свидетелството (1985
или 1995, като годините са посочени в писмото до университета) не разполагат с
данни за издаване на свидетелство за правоспособност на пострадалия за
производствена и техническа експлоатация на горски машини и кранове.
Нечетливостта на годината в приложеното по делото ксерокопие, според съда,
налага до посоченото учебно заведение да бъде отправено ново запитване, без да
бъде конкретизирана година, за извършване на цялостна проверка в архива на ЦПО
към ЛТУ, за да бъде отговорено на въпроса – издавано ли е свидетелство за
правоспособност на пострадалия за производствена и техническа експлоатация на
горски машини и кранове и ако да – кога, въз основа на кой нормативен или
поднормативен акт е издадено, каква степен или клас е.
Приложеното
в материалите по делото ксерокопие на свидетелство за правоспособност е
предадено за нуждите на разследването от свидетеля Г. М.. Същевременно в
предадените от ИА ГИТ ДИТ С. област документи, във връзка с извършената
проверка на дружеството, се представя копие от молбата на пострадалия за
постъпване на работа в „К. л.“ ЕООД. В последната са описани (съответно
приложени по ДП) и представените от него документи при сключване на трудовия
договор, сред които копие на СУМПС с необходимите за шофьор на товарен
автомобил категории - но не и документ, удостоверяващ правоспособността му за
производствена и техническа експлоатация на горски машини и кранове. В тази
връзка, необходимо е да бъде установено с предвидените в НПК методи – налично
ли е в трудовото досие на пострадалия процесното свидетелство от ЛТУ и ако да -
кой и кога го е приобщил към документите, за да бъде предадено то ведно с
молба-възражение от „К. л.“ ЕООД до НОИ С. област от свидетеля М..
По
отношение извършените от компетентните органи проверки на „К. л.“ ЕООД, следва
да бъдат разпитани като свидетели лицата, взели участие в тези проверки, като
им бъдат поставени въпроси относно направените от тях констатации и в частност
установените от тях нарушения, вкл. свидетелите да отговорят и на въпроса - представяно
ли е при проверките свидетелството от ЛТУ.
Обстоятелството
имал ли е пострадалият правоспособност за работа с автокран, според съда не е
изяснено в необходимата степен, за да бъде прието еднозначно – както това е
сторил прокурорът в постановлението от 22.10.2020 г., че пострадалият не е
притежавал такава. Макар и смъртта на пострадалия Ф. да не е в пряка
причинно-следствена връзка с извършената дейност по товарене с автокрана, допускането
до извършването на представляваща източник на повишена опасност дейност на
некомпетентно лице следва да бъде съобразено отново при преценката относно
съставомерността на деянието, в контекста на фактите, установени допълнително
от действията по разследването.
Съдът се
съгласява и с изложените в жалбата срещу постановлението на СОП доводи за
необходимостта от проверка на показанията на свидетеля Г. М., който несъмнено е
заинтересован от изхода на случая. Според този свидетел и според
свидетелите М. и Д. в процесния ден инструктажът бил проведен около 08.00 часа
в офиса на фирмата в гр. С.. Свидетелят М. сочи и данни за присъстващите, като
освен М. и Д. съобщава и шофьорите Й. П., Д. К. и Г. Г., С. У. – водач горска
техника, Е. П. – моторист секач и „др. лица от фирмата“. С оглед установяване обективната
истина по делото и достоверността на показанията на свидетеля М., необходимо е
посочените лица също да бъдат разпитани относно проведения на процесната дата
инструктаж, вкл. дали при него са полагали подписи в специалните създадени за това
книги в дружеството. За полагането на подписи, междувпрочем, не са задавани до
момента въпроси и на свидетелите М. и Д.. Освен това, необходимо е с графическа
експертиза да бъдат изследвани всички налични книги за инструктаж в дружеството,
а така също и приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността
шофьор автокран (в която не е посочено
чий е положеният на нея подпис за запознато лице), като вещото лице даде
отговор на въпроса пострадалият К. Ф. ли е положил подписите от негово име в
тях – като за целта следва да бъде издирен подходящ сравнителен материал от
подписа на пострадалия.
Въпросът
провеждан ли е надлежно инструктаж на пострадалия К. Ф. и документиран ли е
този инструктаж в съответните книги, има пряко отношение към отговорността на
работодателя при нарушение на нормативните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и е в съответствие с генералното задължение на
работодателя по чл. 3 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. - да не допуска до работа работник или служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В конкретния случай не е изяснен и въпросът
изпълнени ли са от работодателя в цялост изискванията на чл. 13 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на
труд (издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., попр., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г.), относно инструктажа на
работното място, вкл. допуснат ли е пострадалият до самостоятелна работа след
полагане на подпис на ръководителя в съответната книга за инструктаж. В тази
връзка по досъдебното производство е налице единствено протокол от НОИ за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, в който е констатирано
нарушение на посочената нормативна разпоредба и е дадено предписание за
отстраняването му.
Основателно е, според съда, и искането в жалбата срещу
постановлението да бъде приобщена към материалите от досъдебното производство
справка от метеорологичната служба какво е било времето в района на
произшествието в този ден. По досъдебното производство е налице протокол за
оглед на местопроизшествие, според който трупите са влажни от дъжда, който вали
през цялото време на огледа, а натоварените трупи върху камиона и ремаркето на
места са с обелени кори и повърхността им е хлъзгава. Разпитаните като свидетели
лица, които са присъствали на мястото на инцидента, обаче, не са отговаряли на
въпроси относно метеорологичните условия към момента на падането на пострадалия
К. Ф., тъй като такива въпроси не са били задавани от органите на досъдебното
производство. Макар на пръв поглед обстоятелството дали към момента на
инцидента е валял дъжд и мокри ли са били трупите да няма пряко отношение към
самото произшествие, тъй като несъмнено преди
падането пострадалият се е намирал върху камиона, то би могло да бъде обсъждано
при преценката относно
съставомерността на деянието, съобразно установените допълнително от действията
по разследването факти.
Неизяснен от
събраната доказателствена съвкупност е и въпросът, след като коланите за
обезопасяване на товара са били в сгънат вид и са се намирали в обособено
празно пространство и под товара на камиона, то било ли е възможно при
натоварен камион същите да бъдат извадени и полагани върху товара с цел
неговото обезопасяване; как са били разположени коланите за укрепване на товара
и къде са били съхранявани/прибирани те, когато камионът е бил без товар;
коланите постоянно закрепени ли са за автомобила и/или са подвижни такива,
поставяни на място по преценка на водача на МПС.
При допълнителното разследване е необходимо да бъдат
отстранени и противоречията в гласните доказателства, досежно причината
пострадалият да се е намирал върху камиона, както и да бъде установено какви
конкретни действия и кога е предприемал в процесния ден пострадалият Ф. за
обезопасяване на товарите (при първото и второто за деня извозване на
дървесина), и каква е следвало да бъде поредността на тези действия, съобразно
дадените му от ръководителя на обекта указания (ако има такива). Така
свидетелят Д. е дал противоречиви сведения в двата проведени разпита, в отговор
на въпросите какво е узнал за произшествието от И. К.. Първоначално този
свидетел е заявил, че свидетелят К. му казал, че пострадалият е
тръгнал да обезопасява камиона (да прехвърля коланите, които придържат товара
към камиона, така че товарът да не падне по време на пътуването) и е паднал от
него. Разпитван повторно, свидетелят Д. вече твърди, че К. казал на него и М.,
че К. е изявил желание да постави той КГМ, за да си ходи по-бързо. Свидетелят освен това твърди, че
пострадалият поначало не връзвал веднага товара, а едва след като излезе от
горския път. Същевременно свидетелят М. отрича изобщо да е узнал какво е
станало, а свидетелят К. твърди, че не е видял кога пострадалият се е качил
върху камиона и не съобщава причина за предприемането на тези действия.
Изложеното дотук за необходимостта от попълване на
доказателствената съвкупност сочи, че по досъдебното производство не са събрани
всички възможни и относими към случая доказателства, за да бъде направен извод
относно съставомерността на поведението на имащите отношение към случая лица,
било то изпълнители или ръководители на инкриминираната правно-регламентирана
дейност.
При необходимост и в рамките на оперативната си самостоятелност,
органите на досъдебното производство следва да извършат и други действия по
разследването, респ. приложението на закона, освен указаните от съда.
В заключение, съдът счита постановлението на СОП за
постановено при неустановяване на фактическата обстановка в нейната цялост, с
оглед на което
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление от 22.10.2020 г. на СОП за прекратяване на
наказателното производство по пр. пр. № 1544/2019 година по описа на СОП, ДП №
61/2019 година по описа на ОСлО при СОП.
ВРЪЩА делото на СОП за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението може да се обжалва и протестира в
седемдневен срок от узнаването му от правоимащите, пред С. апелативен съд.
Съдия-докладчик:
(Ан.Игнатова)