О П Р Е Д Е Л E Н И Е
№………./…...03.2017г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1609 по описа за
2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №366 от 19.05.2016г. в
частта за разноските.
Във въззивната
жалба е инкорпорирана молба от „Идна – 48“ ЕООД, със седалище гр.Добрич,
представлявано от управителя Т.Т. и Н.А.Д. от гр.Вълчи дол като ответник
по посоченото дело за изменение на постановеното решение по отношение на присъдените
в полза на ищеца разноски. Твърди се, че неправилно са изчислени дължимите от
ответника разноски поради неправилно изчисление размера на дължимата държавна
такса, внесена в размер на 4% върху цената на иска.
Ищецът
по делото „БРАТЯ БЕНЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя
М.Д., е представил в срок отговор на въззивната жалба, в който не е изразил
становище по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи
следното:
Направеното от
ищеца искане за присъждане на направените в производството разноски е уважено с
постановеното решение въз основа на приетите по делото писмени доказателства. Присъдена е сумата 3677,26 лв. държавна такса съобразно
внесения от ищеца размер с платежно нареждане от 18.09.2015г.
В хода на производството е постановено ТР №4 от
14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г. на ОСГК, съгласно т. 1Б от което
разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК е приложима при определяне държавната такса
по исковете, чиято цена се определя по чл.69, ал.1 т.4 от ГПК.
Предявеният в настоящото производство иск с правна квалификация
чл. 135 от ЗЗД
попада в посочената хипотеза, следователно държавната такса за обявяване на предварителен
договор за окончателен се изчислява върху 1/4 от цената на
иска. При цена на иска
от 91931,40 лева, дължимата
държавна такса е в размер на 919,31 лева,
определена съобразно нормата на чл. 71, ал. 2 от ГПК и ТР № 4/14.03.2016
г. на ОСГК на ВКС.
Предвид същността
на тълкувателните решения, които изясняват смисъла на вече приета
норма, поради което действат от момента на
влизането на тази норма в сила,
без значение е, че
държавната такса по делото
е внесена преди приемането на ТР № 4/14.03.2016 г. на
ОСГК на ВКС. По делото
е внесена държавна такса в размер на 3677,26 лева, поради което
сумата от 2757,95 лева се явява недължима
и не следва да бъде
възложена
в тежест на ответника.
Въз основа на изложеното молбата с
правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като присъдените в полза
на ищцовата страна страна разноски се изменят на 1285,31 лева, включващи 919,31 лева, 5 лв. съдебно-деловодни
разноски и 361 лв. депозит за вещо лице.
Водим от
горното и на осн. чл.248 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 366/19.05.2016г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО: „сумата от 4043,26 лева (четири хиляди
четиридесет и три лева и 26 ст.), представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.” СЕ ЧЕТЕ „сумата
от 1285,31 лева (хиляда двеста осемдесет и пет лева и 31 ст.),
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.”
Определението подлежи
на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: