Определение по дело №1609/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л E Н И Е

№………./…...03.2017г., гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

   СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1609 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №366 от 19.05.2016г. в частта за разноските.

Във въззивната жалба е инкорпорирана молба от „Идна – 48“ ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от управителя Т.Т. и Н.А.Д. от гр.Вълчи дол като ответник по посоченото дело за изменение на постановеното решение по отношение на присъдените в полза на ищеца разноски. Твърди се, че неправилно са изчислени дължимите от ответника разноски поради неправилно изчисление размера на дължимата държавна такса, внесена в размер на 4% върху цената на иска.

Ищецът по делото „БРАТЯ БЕНЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М.Д., е представил в срок отговор на въззивната жалба, в който не е изразил становище по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи следното:

Направеното от ищеца искане за присъждане на направените в производството разноски е уважено с постановеното решение въз основа на приетите по делото писмени доказателства. Присъдена е сумата 3677,26 лв. държавна такса съобразно внесения от ищеца размер с платежно нареждане от 18.09.2015г.

В хода на производството е постановено ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г. на ОСГК, съгласно т. 1Б от което разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК е приложима при определяне държавната такса по исковете, чиято цена се определя по чл.69, ал.1 т.4 от ГПК.

Предявеният в настоящото производство иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД попада в посочената хипотеза, следователно държавната такса за обявяване на предварителен договор за окончателен се изчислява върху 1/4 от цената на иска. При цена на иска от 91931,40 лева, дължимата държавна такса е в размер на 919,31 лева, определена съобразно нормата на чл. 71, ал. 2 от ГПК и ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид същността на тълкувателните решения, които изясняват смисъла на вече приета норма, поради което действат от момента на влизането на тази норма в сила, без значение е, че държавната такса по делото е внесена преди приемането на ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото е внесена държавна такса в размер на 3677,26 лева, поради което сумата от 2757,95 лева се явява недължима и не следва да бъде възложена в тежест на ответника.

 Въз основа на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като присъдените в полза на ищцовата страна страна разноски се изменят на 1285,31 лева, включващи 919,31 лева, 5 лв. съдебно-деловодни разноски и 361 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното и на осн. чл.248 от ГПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 366/19.05.2016г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО: „сумата от 4043,26 лева (четири хиляди четиридесет и три лева и 26 ст.), представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.” СЕ ЧЕТЕ „сумата от 1285,31 лева (хиляда двеста осемдесет и пет лева и 31 ст.), представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.”

 

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: