МОТИВИ към Присъда №314/11.12.2013г. по НОХД №2747/2013г. на РС- ***
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – *** е повдигнала обвинение срещу Й.М.Б. ЕГН: ********** за това,
че: на 28.03.2013г. в гр. ДОЛНИ ДЪБНИК, обл.***, при условията на повторност, в немаловажен случай отнел 1 бр.
моторен трион марка Stihl модел MS180 на стойност 336 лв., 1 бр. къртач марка
Bosh на стойност 1 530 лв., вещи на обща стойност 1 866 лв., от
владението на Г.К.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7, вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК.
В
хода на съдебното производство, подсъдимият Б. и неговият защитник – АДВ. ЛЮБОМИР
НЕНОВ – АК – ***, отправят искане за провеждане на съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция при условията и по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК.
Предвид
така заявеното и съобразявайки разпоредбата на чл.370 ал.2 НПК, беше допуснато
предварително изслушване на страните. На подсъдимия Й.М.Б. бяха разяснени
правата по чл.371 НПК и беше уведомен, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. Същият призна вината си и заяви, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства да тези факти.
Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, Съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на РП - *** поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено
престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК. Счита
същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната
отговорност счита, че наказанието, което би способствало за постигане целите по
чл. 36 НК е “лишаване от свобода” в размер на около 3 години, който да бъде
съответно редуциран по реда на чл.58а ал.1 НК и чието изтърпяване да бъде
постановено на „строг” режим.
Частният
обвинител Г.К.П. поддържа, че обвинението е доказано и счита, че предлаганото
от страна на Прокуратурата наказание е твърде снизходително, без да вземе
отношение по размера на наказанието.
Защитникът
на подсъдимия пледира, че са налице условията за определяне на наказание при
условията на чл.58а ал.1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства счита,
че следва да бъдат взети предвид младата възраст и доброто процесуално
поведение на подсъдимия. В този смисъл счита, че справедливо би било налагането
на наказание „лишаване от свобода” към предвидения законов минимум.
Подсъдимият
Б. моли за снизхождение при определяне на размера на наказанието „лишаване от
свобода”.
От
направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които ги
подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Й.М.Б. e
роден на *** г. в гр. ***, живее в гр.***, обл. ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Към
28.03.2013г., подсъдимият бил осъждан за престъпления от общ характер – кражби. С
определение от 26.02.2013г. по ЧНД 278/13г. по описа на РС – ***, на основание
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК
Й.М.Б. е определено едно общо най - тежко наказание измежду наложените
му по НОХД № 3160/2012 год. и № 2597/2012 год. по описа на РАЙОНЕН СЪД - *** (и
двете – за деяния по чл.195 НК), а именно - шест месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение, на основание чл. 69 НК
е отложено с двегодишен изпитателен
срок. На основание чл. 25 ал. 4 от НК е постановено отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 2055/2010 год. по
описа на РАЙОНЕН СЪД – гр. *** (за деяние по чл.195 НК), а именно - “Пробация”.
Определението е влязло в сила на 13.03.2013г.
Към
28.03.2013г. подсъдимият Й.М.Б. ***. На посочената дата вечерта, в дома на подсъдимия
се събрали свидетелите А.С.К., Г.В.К. и Т.И.В. и започнали да се черпят с
алкохолни напитки.
По
- късно вечерта, когато вече било тъмно, подсъдимият излязъл от дома си, без да
сподели със свидетелите къде отива. В действителност, Б. имал намерение да извърши
кражба на движими вещи от дома на свидетеля Г.К.П.,***. Към 28.03.2013г., П.
отсъствал от града, като в недвижимия имот живеела свидетелката С.Д.Г. – негова
майка.
Под
прикритието на тъмнината, подсъдимият успял да влезе безпрепятствено в двора на
споменатия адрес. По неустановен начин съумял да отвори гаражното помещение на
имота. Влязъл вътре и оттам взел 1 бр. моторен трион марка „Stihl“ модел МS180
и 1 бр. къртач марка „Bosh“, собственост на свидетеля Г.П.. След това напуснал
имота на свидетеля П. и предприел действия по укриване на откраднатите вещи.
На
следващият ден – 29.03.2013г. - подсъдимият Б. се срещнал със свидетеля Г.В.К..
Последният споделил с Б., че му се налага да посети лечебно заведение в гр.***.
Подсъдимият помолил К. да пътува заедно с него и свидетеля А.В.А. ***.
Свидетелят К. се съгласил и тримата отпътували за ***. Със себе си, подсъдимият
носел откраднатата резачка „Stihl“. Обяснил на свидетелите, че резачката е
негова собственост и желае да я заложи в ***, тъй като се нуждае от парични
средства за посещение на празненство в гр.СОФИЯ. Свидетелят А. изразил желание
да купи резачката от обвиняемия, но подсъдимият не се съгласил.
След
пристигане в ***, свидетелят К. посетил лечебно заведение, а междувременно
подсъдимият и свидетелят А.А. посетили заложна къща, намираща се на ул. ГРЕНАДИРСКА
№40, стопанисвана от фирма „Я. 71“ ЕООД. Управителят на заложната къща, свидетелят
Я.К. се срещнал с подсъдимия и свидетеля А.. Й.Б. обяснил, че иска да заложи
моторната резачка, но не си носи личната карта. Помолил свидетеля А. да
предостави личната си карта, за да може от негово име, подсъдимият да заложи откраднатата
вещ. Свидетелят А. се съгласил. В действителност, бил съставен договор за
продаване с право на обратно изкупуване на основание чл.333 от Търговския
закон, при което, като продавач на моторната резачка бил вписан свидетелят А.А..
Свидетелят К. заплатил на подсъдимия сумата от 150 лева.
С
постановление от 27.05.2013г. било образувано досъдебно производство №Д – 1288/2013г.
по описа на РП – ***. В хода на същото били проведени съответни действия по
разследването, включително – оперативно – издирвателни, с цел – установяване на
другата открадната от подсъдимия вещ - професионален къртач марка „Bosh“.
Последната обаче не била открита. От друга страна, продадената на „Я. 71“ ЕООД
моторна резачка, на свой ред била продадена от служител на същото дружество, не
неустановено по делото лице.
От заключението
по изготвената съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на споменатите
вещи е, както следва: моторен трион марка Stihl модел MS180 - на стойност 336
лв. и къртач марка Bosh - на стойност 1 530 лв.; всичко вещи на обща
стойност 1 866 /хиляда осемстотин шестдесет и шест/ лева.
Така
изложената фактическа обстановка се приема от съда за безпротиворечива и в
съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства – писмени и гласни такива, а именно: протоколи за
разпит на свидетелите Г.К.П. (л.25 – ДП), А.С.К. (л.52 – ДП), С.Д.Г. (л.53 –
ДП), Я.Г.К. (л.54 – ДП), Г.В.К. (л.55 - 56 – ДП), И.Г.И. (л.57 – ДП), В.М.М.
(л.58 – ДП), А.В.А. (л.60 – ДП); договор
с право на обратно изкупуване (л.12 – ДП); заключение по изготвена съдебно -
оценителна експертиза (л.67 – 70 вкл. – ДП); справка за съдимост (л.22 - 31
вкл. от делото).
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият Й.М.Б. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК - на 28.03.2013г.
в гр. ДОЛНИ ДЪБНИК, обл.***, при условията на
повторност, в немаловажен случай, отнел 1 бр. моторен трион марка Stihl
модел MS180 на стойност 336 лв., 1 бр. къртач марка Bosh на стойност 1 530
лв., вещи на обща стойност 1 866 лв., от владението на Г.К.П. ***, без
негово съгласие.
От
коментираната по – горе фактическа обстановка е видно, че е налице деяние, при
което подсъдимият противоправно е отнел вещи – моторен трион марка Stihl и
къртач марка Bosh, от владението на собственика – Г.К.П., без негово съгласие. Квалифициращият
признак „повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 НК се обуславя от осъждането на
подсъдимия по определение от 26.02.2013г. по ЧНД 278/13г. по описа на РС – ***
– и в частност – от осъждането по НОХД №2055/2010. Настоящият случай не е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като нито е налице липса, нито -
незначителност на вредните последици, като същевременно не са налице други
обстоятелства, водещи до извод, че деянието представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението
„кражба”.
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял тяхното настъпване. Наред с това, Б. е имал намерение да
присвои отнетите вещи, което ясно проличава от предприетите от негова страна
разпоредителни действия спрямо противоправно отнетото имущество – укриване на къртач марка „Bosh“ и продажбата
на моторен трион марка Stihl на свидетеля К..
Въз
основа на изложеното дотук Съдът намери обвинението, повдигнато спрямо Й.М.Б.
ЕГН: **********, за доказано по несъмнен начин и призна същия за виновен в извършването
на престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК.
При
решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода в размер от една до десет години.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената справка за
съдимост, е висока. Същият има изявена склонност към посегателства срещу
собствеността и в частност – такива по чл.195 НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се имат предвид:
¨ младата
възраст на подсъдимия – към датата на извършване на деянието, Й.М.Б. има
навършени 18 години
Съдът
намира, че не са налице условия за третиране на направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на съдебното производство като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Причината за това е, че същото самопризнание е предпоставка за приложението на
привилегированата процедура на съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция. В този смисъл са задължителните указания, дадени с Тълкувателно
Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд,
Наказателна колегия.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се имат предвид:
¨ предходните
осъждания за престъпления от общ характер (освен това, определящо
квалификацията по чл.195 ал.1 т.7 НК), които очевидно не са оказали достатъчен
поправителен и превъзпитателен ефект върху личността на подсъдимия – такива са
осъжданията по НОХД №3294/2009г. и осъждането на подсъдимия по определение от
26.02.2013г. по ЧНД 278/13г. по описа на РС – *** – първа група на определеното
общо наказание.
При
така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира следното: налице е баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно, младата
възраст на дееца е обстоятелство, което води Съда до извода, че налагането на
наказание около средния размер, би довело до един значителен престой в
пенитенциарно заведение и съответно – откъсване на подсъдимия от обществото за
дълго време, съпроводено с по – нататъшна загуба на социални навици. В този
смисъл Съдът намира, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде под
средния размер. От друга страна, предвид високата степен на лична обществена
опасност и високата степен на обществена опасност на деянието, наказанието
лишаване от свобода не би могло да бъде в минимален размер. Надделя позицията,
че уместният и справедлив размер на наказанието лишаване от свобода, определен
при условията на чл.54 НК, следва да бъде 2 / ДВЕ /ГОДИНИ. Този размер, по
силата на чл.58а ал.1 НК, беше редуциран с една трета, а именно – с ОСЕМ
МЕСЕЦА, като окончателният размер на наказанието беше определен на 1 ГОДИНА И 4
МЕСЕЦА / ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА / ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
счита, че така определения размер на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху Й.М.Б.. В този смисъл, Съдът намира, че наказанието е
съответно на престъплението и е от естеството и с интензитета да способства за
постигане на целите по чл.36 НК.
На следващо
място, предвид данните за съдимостта на подсъдимия Б. и на основание чл.61 т.2
вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно при СТРОГ РЕЖИМ в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Във
връзка с направените по делото разноски, на основание чл.189 ал.3 НПК, Съдът
осъди подсъдимия Й.М.Б. да заплати направените по делото разноски в размер на
50 / петдесет/ лева, употребени за
възнаграждение на вещо лице по съдебно - оценителна експертиза, от които 35.00
лв. - по сметка на на ОД на МВР - *** и 15.00 лева - по сметка на РС - ***.
По така
изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: