№ 2826
гр. Варна, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501002 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16010 от 4.07.2022 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, чрез юрк. Велислава Велчева, с искане за
изменение на решение № 818 от 24.06.2022 г., постановено по в. гр. д. №
1002/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските,
присъдени в полза на насрещните страни. В молбата се излагат доводи за
неправилност на решението в частта за разноските. Сочи, че не е представен
списък по чл. 80 ГПК за сторените разноски за въззивното производство,
както и доказателства за направата на разноските. Излага, че съдът не се
произнесъл по направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за заповедното производство. Сочи, че чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложим доколкото в заповедното производство е подадено единствено
възражение от длъжниците, откъдето извежда доводи за приложимост на чл.
11, вр. с § 1 от Наредбата. Моли за отмяна на решението в частта за
разноските, евентуално за редуциране на адвокатското възнаграждение за
заповедното производство.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ЗЛ. Н. СТ.,
Константин Георгиев С. и Н. Г. СТ., чрез адв. Ц.Д.. В същия се излагат
доводи за неоснователността на молбата. Твърди, че отговорността за
разноските в заповедното производство се разпределят от исковия съд. Сочи,
че за въззивното производство са претендирани единствено съдебно-
1
деловодни разноски за заплатената държавна такса, поради което не е
необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК. Моли за оставяне на
молбата без уважение.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана
в законоустановения срок, от надлежна страна, депозирала списък по чл. 80
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в
частта относно главницата, предмет на производството, като е потвърдено
решението в останалата част, досежно претендираното обезщетение в размер
на законната лихва за забава.
С въззивното решение по съразмерност са определени съдебно-
деловодните разноски на страните, като молителят е осъден да заплати на ЗЛ.
Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. сумите, както следва:
400,23 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното
производство;
сумата 533,64 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство и
сумата 99,29 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За въззивното производство от страна на въззивниците ЗЛ. Н. СТ., К. Г.
СТ. и Н. Г. СТ. се претендира заплащането единствено на държавна такса в
размер на 111.64 лева. За реалната направа на разноските е представено
банково бордеро от 13.05.2022 г. /л. 11 от делото на ВОС/. Като по
съразмерност с възприетото разрешение по същество на спора, в полза на
въззивниците са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 99,29
лева, Ето защо, не следва да бъдат съобразяваните оплакванията на молителя
в насока за липсата на представени доказателства за реалната направа на
разноските. Не могат да обусловят формирането на различен извод и
доводите за липсата на дължимост на разноските поради непредставянето на
списък за разноски по чл. 80 ГПК във въззивното производство. В тази насока
е и съдебната практика, в която се приема, че липсата на списък за разноски
съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за
разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира
върху искането присъждане на разноски, направено своевременно /така т. 8
ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, Определение № 296 от 23.09.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 336/2014 г., IV г. о., ГК и други/. Затова и следва да се приеме, че
липсата на списък за разноски не е пречка за присъждане на съдебно-
деловодни разноски съобразно представените доказателства по делото
2
По повод на оплакванията за липсата на съобразяване на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
за заповедното производство, съдът намира следното:
Подобно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ЗЛ. Н. СТ., К. Г. СТ. и Н. Г. СТ. за заповедното
производство не е било релевирано нито в заповедното, нито в
първоинстанционното производство от страна на дружеството.
В исковото производство в о. с. з. от 8.02.2022 г. към доказателствения
материал по делото е приобщен списък по чл. 80 ГПК, депозиран от
ответниците, включващ и сторените от тях разноски за заповедното
производство за адвокатско възнаграждение в размер от по 150 лева за всеки
един от тях. В същото о. с. з. „Електроразпределение север“ АД е било
надлежно представлявано, като дпроцесуалният представител на дружеството
не е направил възражение за прекомерност. Ето защо, бланкетно стореното
такова едва с отговора на въззивната жалба не би могло да бъде съотнесено
към предходно претендираните адвокатски възнаграждения за
първоинстанционното и за заповедното производство.
В съдебната практика се приема, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да бъде направено най-късно до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. След този
момент нито с писмена защита, нито по друг начин могат да се правят
процесуално валидни искания за присъждане на разноски или да се оспорва
техният размер поради прекомерност /така т. 11 на ТР № 6/2012 г. ОСГТК на
ВКС, Определение № 367 от 28.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2923/2014 г.,
III г. о., ГК и други/. Затова и в разглеждания случай, доколкото възражението
за прекомерност е направено едва с отговора на въззивната жалба, същото не
би могло да бъде съотнесено към предходно претендираното адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, поради което и не следва да
бъде съобразявано.
Отделно от това следва да се посочи, че възражението за приложение на
чл. 11, вр. с § 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения също не следва да бъде съобразявано. Този извод следва от
обстоятелството, че същата разпоредба, касае други хипотези за определяне
на адвокатско възнаграждение от 200 лева за изготвяне на частни жалби, за
обжалване на действията на съдия-изпълнителя или на нотариуса. Отделно от
това следва да се посочи, също че претендираното в случая адвокатско
възнаграждение за заповедното производство е в размер от по 150 лева от
всеки един от длъжниците.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което
депозираната молба за ревизиране на присъдените съдебно-деловодни
разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16010 от 4.07.2022 г.,
депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, чрез юрк.
Велислава Велчева, с искане за изменение на решение № 818 от 24.06.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 1002/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в
частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248, ал. 3,
изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4