РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 814
гр. Пловдив, 2 май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3224
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Н.И.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А.К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието на
органите на ГДИН - 30.11.2022 г. до окончателното плащане на посочената сума (уточнение
вх. № 5159 от 07.03.2023 г. по описа на съда – л. 30), за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като главоболие и чести
респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
периода от 14.04.2022 г. до 30.11.2022
г. в Затвора гр. Пловдив, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ (нетна площ не е
надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация и свеж въздух (в стаите имало само един прозорец с
големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м., който се намирал в края на килията и не
осигурявал достатъчно светлина и свеж въздух, което създавало на ищеца
дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания); лоши хигиенни условия в килията (тоалетната в килията била с неработещи
казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или умивалници, тоалетната не е
била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги
поставя в унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или
гореща, или ледено студена вода, водата не ставала за пиене); липса на външна и вътрешна изолация
на стените на затвора, вследствие на което отоплението през зимата било много
трудно; не са му предоставяни дебели завивки; спалното му и постелъчно
бельо се сменяли изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане
на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; не се
раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на достатъчно шкафове и мебели,
малкото мебели, които били налични били изпочупени и изтърбушени; липса на
индивидуална и корекционна работа, с което са нарушени
правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека
/ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на
материално затруднено лице по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка на Началника на Затвора Пловдив от 23.02.2021 г. – лист 51) се установява, че Н.И.Г. ***.03.2021 г. и е освободен на 19.09.2022 г.
6. Според становище на ИСДВР при Затвора Пловдив от
20.01.2023 г. (лист 37), за времето от 01.04.2022 г. до 13.06.2022 г. Н.И.Г. е бил настанен в
стая № 4. Размерът на стая № 4 на пост VI е 28.19 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,50 х 1,00 м. и
0,95 x 0,95 м. Санитарният възел е 2.99 кв.м. с прозорец 0,30 х 1,10. В
посочената стая заедно с ищеца са били настанени, както следва:
От 01.04.2022 г. до 05.05.2022 г. - 6 лишени от свобода;
От 06.05.2022 г. до 19.05.2022 г. - 5 лишени от свобода;
От 20.06.2022 г. до 02.06.2022 г. - 6 лишени от свобода;
От 03.06.2022 г. до 06.06.2022 г. - 5 лишени от свобода;
От 07.06.2022 г. до 09.06.2022 г. - 6 лишени от свобода;
От 10.06.2022 г. до 11.06.2022 г. - 5 лишени от свобода;
От 12.06.2022 г. до 13.06.2022 г. - 4 лишени от свобода.
Капацитетът на стая № 4 на пост VI е 7 човека.
На 14.06.2022 г. след създаване на напрежение и конфликти в стая № 4,
ищецът е преместен в стая № 12 на пост
VI, която е 41,65 кв.м. без
санитарен възел, има три отваряеми прозореца с размери 1,50 x 1,10 м., 1,00 x 1,10
м. и 1,00 х 1,00 м. Санитарният възел е 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец – 0,30
x 1,15 м. В посочената стая заедно с ищеца са били настанени, както следва:
От 14.06.2022 г. до 18.06.2022 г. - 9 лишени от свобода;
От 19.06.2022 г. до 04.07.2022 г. - 8 лишени от
свобода.
Капацитетът на стая № 12 на пост VI е 10 човека.
На 05.07.2022 г. отново, след създаване на напрежение и предпоставки за
конфликти, ищецът е преместен в друга затворническа група.
За времето на престой на пост VI Н.И.Г. е бил назначаван на работа в
затворническа кухня за времето от 03.06.2022 г. до 24.06.2022 г. На всички
лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 39), а работещите имат достъп (до баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен
възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
Към становището са приложени График за разпределение времето на лишените
от свобода от пост VI, Работно време с клиенти на „Магазин лишени от
свобода" към ДП ФЗД - ТП Пловдив, Седмичен график на служебната пералня в
Затвора Пловдив, График за ползване на библиотеката към затвор Пловдив (л. 39 и сл.).
7. Според становище на ИСДВР Ц.при
Затвора Пловдив от 23.01.2023 г. (лист 49), за времето от 05.07.2022 г. до 19.09.2022 г. Н.И.Г.
е бил настанен на пост III в стая № 24, с размер
30,95 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20 х 1,20
м. и 0,65 х 1,20 м. Санитарният възел е 4,44 кв.м. Размерът на прозореца на
санитарния възел е 0,50 х 0,40 м.
В посочената стая заедно с ищеца са били настанени, както следва:
От 05.07.2022 г.
до 07.07.2022 г. - 8 лишени от свобода
(3 дни);
От 08.07.2022 г. до
11.07.2022 г. - 7 лишени от свобода;
От 12.07.2022 г. до
13.07.2022 г. - 6 лишени от свобода;
От 14.07.2022 г. до
15.07.2022 г. - 7 лишени от свобода;
От 16.07.2022 г. до
09.08.2022 г. - 8 лишени от свобода (25
дни);
От 10.08.2022 г. до
26.08.2022 г. - 7 лишени от свобода;
От 27.08.2022 г. до
09.09.2022 г. - 8 лишени от свобода (14
дни);
От 10.09.2022 г. до
14.09.2022 г. - 7 лишени от свобода;
От 15.09.2022 г. до
19.09.2022 г. - 8 лишени от свобода (4
дни, без 19.09.2022 г., тъй като тогава ищецът е бил освободен).
Капацитетът на стая № 24 на пост III е 7 човека.
Следователно, установяват се общо 46
дни, през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.
Оборудването на
спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л. св., а именно легло с
размери 90 х 180 см. и шкаф с размери 45 х 50 см.
8. Според становище на ИСДВР К.при Затвора Пловдив
от 23.01.2023 г. (лист 48), през периода на изтърпяване на наказанието на л. св. Н.И.Г.
*** не са правени основни ремонт на стаите, в които е пребивавал лишения от
свобода, но са извършвани текущи ремонти като се извършва своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и други
подобни. Не се допуска да има счупени прозорци (същите се подменят своевременно).
През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения. Дограмата е подменена е нова (ПВЦ).
Поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е обща. Подът е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочи.
Банята се ползва
от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода
имат осигурена възможност всеки работен ден ла използвач баня счел приключване
на работния лен.
С постъпването си
в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята
на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите
става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната
машина, когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на
поста или отвън на карето.
Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до
тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да
си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и
нямат визуален контакт с тях. Затворът Пловдив се отоплява с централно парно.
Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена и не би следвало да има мухъл.
Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДДД обработки на
всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който
се извършва дезинсекция и дератизания на помещенията
в затвора.
На лишените от
свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя
сапуни и 400 грама прах за пране.
9. Представени са Първоначален план на присъда от 19.03.2021 г., Препланиране на присъда от 08.02.2022 г. (л.
45, 46), и Дневник за индивидуална работа за периода от 19.03.2021
г. до 20.06.2022 г., в който са вписани 11 проведени срещи на ищеца с ИСДВР (л.
44). Представени са също Първоначален доклад от 16.03.2021
г. изготвен от ИСДВР И., при Затвора Пловдив, във връзка с корекционната работа
провеждана по отношение на ищеца (л. 47).
10. През процесния период в Затвора Пловдив е извършена дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД “ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“. В тази връзка са представени Договор за възлагане на обществена
поръчка № 650 от 20.01.2021 г., сключен с ГДИН за извършване на услуги по
дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД), Протоколи за извършена ДДД
обработка от 11.09.2022 г., 10.08.2022 г., 09.06.2022 г., 11.05.2022 г., (датата
не се чете).11.2022 г. (л. 15 и сл., л. 54 и сл.).
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество,
срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в
протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.
ІІІ. За правото:
11.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените
периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Въз основа на описаните в т. 5 от настоящото решение данни, следва да се
приеме, че в рамките на процесния период Н.Г. е изтърпявал наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив от 14.04.2022 г. до 18.09.2022 г. (на 19.09.2022
г. същият е бил освободен).
Иначе казано по делото няма данни през част от исковия
период, а именно от 19.09.2022 г. до 30.11.2022 г., Г. да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, което само по себе си е достатъчно да се приеме, че в тази
част исковата претенция се явява неоснователна.
13. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода"
в някое от специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (описани в т. 5 от настоящото решение) се установява, че в рамките на процесни период Н.Г. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора Пловдив от 14.04.2022 г. до 19.09.2022
г.
14. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284,
ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
15. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
15.1. Помещенията, които
е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с
изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (график за разпределение
навремето на лишени от свобода от VI-ти и III-ти пост – л. 39
и 83). Следователно възраженията на ищеца в тази насока са явяват
неоснователни..
15.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
15.3. За част от
процесния период, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а
именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка
от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са
описани подробно в т. 6 и 7 от настоящото решение, поради което няма да бъдат
преповтаряни.
15.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от Г. помещения, за липса на прегради, на неработещи чешми
и умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се
налагало да се къпят по 30-40 човека. В тази насока ищецът не е ангажирал
никакви доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това
поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
15.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се твърди и не се установява Г. да е подавал молба с искане за получаване на
допълнителен постелъчен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното
бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта
е установен график от Началника на Затвора, според
който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък (л.
42), всеки от тях има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора.
15.6.
Съдът счита за неоснователни и твърденията
досежно липсата на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца. Както вече
бе казано в тази връзка са представени Първоначален план на присъда от 19.03.2021 г., Препланиране
на присъда от 08.02.2022 г. (л. 45, 46), и Дневник за индивидуална работа за периода от 19.03.2021 г. до 20.06.2022
г., в който са вписани 11 проведени срещи на ищеца с ИСДВР (л.
44). Представени са също Първоначален доклад от 16.03.2021
г. изготвен от ИСДВР И., при Затвора Пловдив, във връзка с корекционната работа
провеждана по отношение на ищеца (л. 47).
Следователно, в случая са били
изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно
не се установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от
отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.
15.7. Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми,
достатъчно е да се посочи, че от събраните по длетото доказателства, не се
установява Г. да е имал такива през процесния период.
15.8. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите
по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните становища (описани
в раздела „за фактите“ от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията
обсъдени до тук, в които Г. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода не
могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
В подкрепа на този извод е и практиката на Европейския
съд по правата на човека, според която разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не
всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява
"нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които
причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито
не се установяват в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и
унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение,
който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
15. Установява се
обаче, че в част от процесния период (извън тези в т. 15.3 от
настоящото решение) ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спално
помещение, в което не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а
именно 3 дни през периода от 05.07.2022 г. до
07.07.2022 г. (вж. т. 6.4.1. от настоящото решение), 25 дни през
периода от 16.07.2022 г. до 09.08.2022 г., 14 дни
през периода от 27.08.2022 г. до 09.09.2022 г., 4 дни
през периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2022 г. вкл. (на
19.09.2022 г. ищецът е бил освободен), или общо 46 дни в рамките на периода от 14.04.2022 г. до 18.09.2022
г. включително (от общо 158 дни, през които е бил в затвора през
процесния период).
Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
16. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите подробно описани в т. 15
от настоящото решение, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на
претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2022 г. - 710 лв.), за периодите от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г.,
от 16.07.2022 г. до 09.08.2022 г., от 27.08.2022 г. до 09.09.2022 г. и от
15.09.2022 г. до 18.09.2022 г. вкл. (общо 46 дни) на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 400 лв., който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния
размер от 5000 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 14.04.2022
г. до 30.11.2022 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 19.09.2022 г. – датата на преустановяване на
бездействието, до окончателното й изплащане.
ІV. За разноските:
17. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
64 лв., съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Н.И.Г., с ЕГН **********, обезщетение в размер
на 400 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2022 г. - датата на
преустановяване на бездействието до окончателното
изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периодите от 05.07.2022 г. до 07.07.2022 г., от 16.07.2022 г. до 09.08.2022
г., от 27.08.2022 г. до 09.09.2022 г. и от 15.09.2022 г. до 18.09.2022 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 5000 лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 14.04.2022
г. до 30.11.2022 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на
А.В.К., адвокат при Адвокатска
колегия – Пловдив, Персонален
номер ***, с адрес ***, сумата от 64 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство по адм. дело № 3224 по описа за 2022 г. на
Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: