№ 13420
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110176229 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
415455/20.12.2024 г., с клеймо от 18.12.2024 г., от ******** с ЕИК по
БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление ********,
представлявано от И.М. - Директор, чрез пълномощника си С.Б.М. - гл.
юрисконсулт в отдел „АО“ към Областно пътно управление - Смолян, със
съдебен адрес: ******** срещу *********** АД, ЕИК ******, ********* с
която е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.432 КЗ за сумата в
размер на 1 336.66 лева, представляващи имуществени вреди, вследствие на
възникнало ПТП на 20.07.2024 г. в на републикански път III - 867
/Средногорци - Мадан/, при км 3+795 в дясно (на входа на гр. Мадан), при
което л.а. с рег. № СМ****АТ се ударил в ограничителите на пътя
(мантинели), при което ги деформирал и увредил в продължение на 8.50 метра,
за което е заведена щета при ответника № 0801-005757/2024-01/25.07.2024 г.,
за което ПТП е съставен протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024 г. на РУ на
МВР - Мадан, сектор ПП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (04.11.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение
35730/13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 66318/2024 г. по описа на СРС.
1
В исковата молба се твърди, че ответникът е застраховател по
застраховка Гражданска отговорност - полица № BG/30/124001106756, на
водача на автомобил марка: Опел, модел: Астра с рег. № СМ****АТ. Твърди
се, че процесният л.а. причинил произшествие на 20.07.2024 г. на
републикански път III -867 /Средногорци - Мадан/, при км 3+795 в дясно (на
входа на гр. Мадан). Вследствие на ПТП са настъпили имуществени вреди
изразяващи се в деформация и увреждане на 8.50 м. ограничителна система за
пътища N2W4 -собственост на ОПУ - Смолян, съобразно удостовереното в
протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024 г. на РУ на МВР - Мадан, сектор
ПП. Общата стойност на вредата е в размер на 1336,66 (хиляда триста
тридесети шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева с ДДС.
Сочи, че щетите от описаното ПТП са в размер на 1 336,66 лева, от които
за демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища в пътна част
и свързани с това разходи в размер на 134,90 лева, транспортни разходи - 22,12
лева, доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътищата -
единична N2W4 за пътна част и всички свързани с това разходи в размер на
862,40 лева и доставка и монтаж на нови елементи за начало/край на
ограничителни системи двувълнови със степен на задържане N2 за пътна част,
одобрена от възложителя и всички свързани с това присъщи разходи в размер
на 94,46 лева.
Твърди, че с писмо изх. № 53-00-375/25.07.2024 г. на ОПУ-Смолян до
застрахователя - ********* гр. София е предявена претенция за обезщетение
на имуществена вреда във връзка, с което е образувана преписка по щета №
0801-005757/2024- 01 - увредена мантинела. На същата дата е направен оглед
на мястото на настъпване на ПТП от представители на ОПУ - Смолян и
********* гр. София, за което е съставен протокол и констатирани
деформация и увреждане на 8.50 м. ограничителна система за пътища N2W4 -
собственост на ОПУ -Смолян.
Сочи, че с писмо изх. № 3773/01.08.2024 г. ответникът отказва да
заплати обезщетение за настъпилите вреди.
Излага правни доводи, че съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховане, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Посочва, че има правен интерес от делото, поради отказа на ответника да
заплати сумата.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: IBAN: BG24
СЕСВ ********, BIC: CECBBGSF, **********.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Инкорпорира
списъка в исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Оспорва иска по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причината за ПТП, вината на
водача на л.а. Опел Астра. Оспорва размера на вредите, като твърди, че са
2
завишени. Твърди, че увредената мантинела е била увредена преди това
(причинно-следствена връзка между ПТП и увредата на мантинелата), същите
били негодни и извън времето на експлоатация, била силно увредена преди
това, от други ПТП, ръждясала. Ищецът е получил множество увреждания за
процесната мантинела от други ПТП. Не е необходимо подмяна на
мантинелата, а отремонтиране.
Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Претедира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли
за решение по чл.239 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се представлява. С молба
по делото поддържа исковите претенции. Моли да се уважат. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт.
Поддържа ОИМ. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 66318/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника на 20.11.2024 г. (л.21 от заповедното дело),
поради което срокът изтича на 20.12.2024 г. Подадено е възражението по
чл.414 ГПК на 28.11.2024 г. Същото е в срока по чл.414 ГПК. Указанията за
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
09.12.2024 г. (л.27 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за
предявяване на иска изтича на 09.01.2025 г. Исковата молба е подадена в съда
на 18.12.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е
допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
3
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.432 КЗ .
С определение № 2126/15.01.2025 г. (л.47-54 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да
възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 432 КЗ е
необходимо да се установят следните факти или ищецът при условията на
пълно и главно доказване, следва да установи следните обстоятелства:
1. наличие на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ между
ответника и л.а. с рег. № СМ****АТ
2. този договор да е в действие за датата застрахователното събитие - 20.07.2024 г.
3. ПТП на 20.07.2024 г. в на републикански път III -867 /Средногорци - Мадан/, при км
3+795 в дясно (на входа на гр. Мадан),
4. при което л.а. с рег. № СМ****АТ се ударил в ограничителите на пътя (мантинели),
при което ги деформирал и увредил в продължение на 8.50 метра, за което ПТП е
съставен протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024 г. на РУ на МВР - Мадан, сектор
ПП
5. ПТП да е причинено виновно (нарушение на ЗДвП и ППЗДвП) от водача на л.а. с рег.
№ СМ****АТ
6. вреди на по ментинелата/мантинелите
7. вредите да са настъпили, вследствие на ПТП
8. ищецът е собственик на съоръжението мантинела (чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар. 7 , ал.1,
т.3 от ЗМСМА, чл.22 ЗОС, чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и чл.31 ЗП)
9. размерът на вредите са 1336.66 лева
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи, че е платил по задължението си по чл.432 КЗ, както и направените
от него възражения:
1. мантинелата е била увредена преди това
2. амортизирана, ръждясала,
3. увредена от други ПТП, не е било необходимо подмяна, а отремонтиране,
4. ищецът е получил плащане за тази увредена мантинела от други лица
Не е спорно между страните, че е налице договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ между ответника и л.а. с рег. №
СМ****АТ, както и че този договор е в действие за датата застрахователното
събитие - 20.07.2024 г.
Не се спори, че на 20.07.2024 г. на републикански път III - 867
/Средногорци - Мадан/, при км 3+795 в дясно (на входа на гр. Мадан), е
настъпило ПТП, при което л.а. с рег. № СМ****АТ се ударил в ограничителите
на пътя (мантинели), при което ги деформирал и увредил в продължение на
8.50 метра, за което ПТП е съставен протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024
г. на РУ на МВР - Мадан, сектор ПП.
Не е налице спор, че ищецът е собственик на съоръжението мантинела
4
(чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар. 7 , ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл.22 ЗОС, чл.167, ал.2, т.1
от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и чл.31 ЗП).
Спорни остават обстоятелствата относно причината за ПТП, вредите по
мантинелата, дали същата е била годна и дали същата е била увредена преди
това (причинно-следствена връзка). Спори се по вината за ПТП, както и по
размера на вредите. Спорен е и механизмът на ПТП.
Не се спори между страните, а и се установява и от представения
протокол за ПТП № 1761083, съставен на 20.07.2024 г., в 04:30 ч., че на
територията на Община Мадан по време на движение по път РП 367 III клас
при км. 3+795, е настъпило ПТП на 20.07.2024 г. около 02:20 часа водачът - В.
М. Ш., при управление на лек автомобил с марка „Опел, модел „Астра
Караван“, с рег. № СМ **** АТ, се ударил в мантинела, разположена вдясно
на платното за движение. Протоколът е подписан от участника в ПТП-то В. М.
Ш., като от него не са направени възражения по отношение на участниците в
произшествието и по отразения механизъм, както и не е констатираното
управление под въздействието на алкохол. Представеният протокол за ПТП е
официален свидетелстващ документ досежно вредите - деформирана,
изкривена, метална мантинела осем метра, тъй като длъжностно лице е
установил тези вреди. Съдът напълно кредитира протокола досежно мястото,
вида вреди, участниците в ПТП, датата и часа (л.9 от делото).
Не се спори между страните, а и се установява и от доказателствата по
делото, че на 25.07.2024 г. при ответника е заведена претенция по щета във
връзка с полица № BG/30/124001106756. Изброени са увредените детайли по
застрахованото МПС (л.11 от делото).
По делото е разпитан свид. Р. К., младши автоконтрольор към ОДМВР-
Смолян. От неговите показания се установява, че свидетелят е посетил
мястото на ПТП, настъпило около 02 часа, извършил проверка на автомобила,
прекаран през служебно начисления му таблет. Заявява, че автомобилът бил с
преминат технически преглед, на водача е направена проба за алкохол, която е
отрицателна. При извършената проверка свидетелят установил, че
автомобилът е с гуми, предназначени за зимни условия. При посещението му
на мястото на ПТП времето не било дъждовно, асфалтът бил сух, имало добра
видимост, организацията в този участък била с пътни знаци и марК.ка. На
мястото на пътния инцидент нямало следи от спирачен път. Във връзка с
процесното ПТП бил съставен АУАН. Заявява, че след удара автомобилът
останал вдясно спрямо посоката си на движение, имало съприкосновение с
автомобила - част от мантинелата била врязана във фар на автомобила.
Посочва също, че от удара мантинелата била изкривена и тя е предотвратила
падане на автомобила в пропаст на около 50 метра от мястото. Излага и че
преди удара в този участък мантинелата била изправна. (л.102-103 от делото)
По делото е разпитан свид. В. Ш., участник в процесното ПТП. Заявява,
че през месец юли участвал в катастрофа на входа на гр. Мадан, като
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Посочва, че се
5
прибирал от работа през нощта, и точно пред табелата на гр. Мадан при
движение да взема шише с вода на дясната седалка му се отклонило
вниманието и се ударил в мантинелата на пътя. Излага, че управлявал
автомобила с не повече от 40 км./ч. Заявява и че на пътния участък имало
табела, която свети много силно светела и ослепява и не може да каже в
конкретния случай дали го е заслепила, като произшествието станало за
стотни от секундата. След настъпването на инцидента мястото било посетено
от полицейски служители, които изготвили протокол за ПТП и му съставили
фиш, който свидетелят не обжалвал (л.130 от делото).
Във връзка с установяване на обстоятелствата, свързани с процесното
ПТП, по делото е назначена основна съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ) (л.78 - л.95 от делото) и допълнителна съдебна техническа експертиза
(СТЕ) (л.140 - л.164 от делото), които съдът е приел по делото.
От заключението на основната съдебна автотехническа експертиза (л.78
- л.95 от делото), която съдът кредитира в цялост като изготвена от
компетентно вещо лице, пълна и достоверна. От нея се установи механизмът
на ПТП - при движение по републикански път III-367, с. Средногорци - гр.
Мадан, при км.3+795 лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Караван“,
навлиза в зоната на ляв завой по двулентово платно за движение извън
населено място със скорост от около 103-110 км/ч. Критичната скорост в завоя
при движение в средата на дясната пътна лента е около 99.5 км/ч. При
движението в кривата в началото и средата на навоя настъпва
преразпределение на натиска на колелата (нормалните реакции) под действие
на центробежната инерционна сила, действаща в посока към периферията,
респ. към външната страна на завоя. В десните колела натискът нараства, а в
левите - намалява. Предвид на по-високата от критичната скорост в завоя
центробежната сила инерционна сила не може да се уравновеси от напречната
сила на триене, поради което автомобилът не може да извърши предварително
желаната криволинейна територия. По този начин автомобилът напуска
платното за движение от външната му страна по допирателната на завоя и се
удря в крайпътната еластична ограда, намираща се от дясната страна на
платното за движение. При удара в пътно съоръжение на лекия автомобил
оградата се деформира, но задържа автомобила да не изпадне в пропастта
отдясно. Автомобилът се възвръща на платното за движение и се установява
върху него.
Съобразно заключението, пътният участък, в който е настъпило
процесното произшествие, е ПП 367 III клас при км. 3+795, е криволинеен с S-
образна форма - началото на мантинелата е на нивото на промяната на кривата
на пътя от ляв за десен завой, по посока на движение на автомобила от с.
Средногорци към гр. Мадан, наклонът е на изкачване, който съответства на
денивелация 4 м на разстояние 70 м. ъгълът на изкачване е 5,5% или 3,1°.
Напречният наклон в завоя е около 3,5% (2°).
Съгласно заключението, еластичната ограда на мястото на настъпване
6
на процесното събитие не е разкъсана, а само деформирана, като автомобилът
не е преминал през нея и еластичната ограда е задържала превозното средство
на пътя при настъпването на пътния инцидент. Автомобилът е напуснал
платното за движение в края на левия завой по допирателната на външната
крива и ударът в еластичната ограда е настъпил на около 1 м. след началото й,
където е налице характерна деформационна чупка.
C оглед на факта, че автомобилът е напуснал платното за движение по
допирателната на завоя и се е ударил в еластичната ограда, вещото лице е
изчислило, че скоростта му на движение, предвид на възможна оптимална
траектория, а не в средата на пътната лента, е била не по-ниска от 103-105
км/ч и не по-висока от 110 км/ч. Изводите на експерта са, че процесният л.а.
„Опел“ е навлязъл в зоната на левия завой със скорост, превишаваща
критичната скорост на странично плъзгане в завоя, при движение по крива
настъпва преразпределение на натиска на колелата под действие на
центробежната инерционна сила, действаща в посока към периферията, респ.
към външната страна на завоя, в десните колела натискът нараства, а в левите -
намалява. При движението на автомобила в началото на завоя движението на
автомобила било устойчиво, но на границата на устойчивост, поради
движението със скорост над критичната за движение в средата на пътната
лента. Съобразно заключението, техническата причина за настъпване на ПТП
е движение на автомобила със скорост, надвишаваща критичната на
странично плъзгане в завоя. Реалната скорост на движение е технически
несъобразена с геометрията на пътя. Наличните щети по автомобила и
еластичната ограда напълно отговарят на механизма на ПТП. Между
описаните щети на еластичната ограда и тези на автомобила има
непосредствена причинно-следствена връзка. Според направените от експерта
изчисления, необходимата сума за възстановяване на еластичната ограда е в
размер на 1336.66 лева с ДДС.
Съобразно допълнителната СТЕ (л.140 - л.164 от делото), с оглед
мястото, релефа и разположението на процесния пътен участък от
Републикански път III-867 /Средногорци - Мадан/, при км 3+795 в дясно /на
входа на гр.Мадан/, процесната мантинела не отговаря на изискванията за
поставяне на процесното място, съобразно нормативна база в пътната
инфраструктура. От заключението по СТЕ се установява, че в участъка на
произшествието е монтирана еластична предпазна ограда (ЕПО) - причислена
към тип N2W4 с нормална степен на задържане, съобразно изискванията на
чл.229 от Технически правила и изисквания за поддържане на пътища, в които
участъци се изпълняват стоманени предпазни огради с висока способност на
задържане Н4а и Н4б. Пояснява се, че при обезопасяването на пътища с
високи насипи, пътища в близост до реки този случай трябва да се изпълни
стоманена предпазна ограда /СПО/ комбинирана с предпазен парапет за
автомобили или СПО от типа 3N. Вещото лице посочва, че съгласно
Европейски стандарт EN 1317, приет 2010 г., „ограничителни системи за
пътища“, който вече е задължителен за прилагане и в Република България за
7
постоянно използваните ограничителни системи за пътища, е следвало
експлоатираните ограничителни системи за пътища (ОСП и процесната
мантинела) да бъдат подменени съобразно тях и съществуващата
допълнителна нормативна база към АПИ.
Съобразно експертизата, процесната мантинела е монтирана преди 48
години и е с висока степен на корозионни поражения, ръждясала почти
изцяло, като в процесния случай тя е изпълнила своята функция да задържи,
без да се разкъса, процесното МПС върху пътното платно и без автомобилът
да падне от високия насип, с оглед на което и експертът посочва, че към
20.07.2024г. е била годна да изпълни своята функция.
Съгласно изводите на експертизата, от монтирането на оградата до
настъпилото ПТП на 20.07.2024г., на процесния пътен участък, преди и след
км 3+795, не са настъпвали пътнотранспортни произшествия и еластична
предпазна ограда не е увреждана преди това от други ПТП-та. Монтирането
на мантинелата е през 1976г. на участък с дължина 77м и за периода до 2024г.
не е извършена подмяна/ремонт на процесната мантинела. Вещото лице
посочва, че не е ясна причината за деформацията на първото метално стълбче
на мантинелата.
Съобразно заключението, за да бъде годна и да изпълнява функцията си
на ограничителна система за пътища /ОСП/ и то при смесен напречен профил
от страната на насип, не трябва да има корозионни поражения (обща корозия -
ръжда) върху предпазната шина (с дебелина мин. 2,9мм), носещите стълбчета
(с дебелина мин. 4,0мм) и всички останали скрепителни елементи, съобразно
БДС EN 1317-2:2010 и Технически правила и изисквания за поддържане на
пътища от 2009г. Няма данни процесната еластична предпазна ограда /ЕПО/
да е заменяна с нова, същата не е демонтирана и увредената еластична
предпазна ограда е все още на мястото на настъпване на процесното ПТП.
Въз основа на СТЕ се установява, че средната пазарна стойност на
процесната увредена мантинела с включени СМР по демонтаж на стара и
монтаж на нова ЕПО N2W4, цена за транспорт за процесния пътен участък,
възлиза на 1 336.66 лева с ДДС, като при отчетен процент на амортизация на
процесната еластична предпазна ограда стойността е в размер на 668.33 лева.
Вещото лице е дало заключение, че средната изкупна цена за предаване на
скрап при увредена еластична предпазна ограда с дължина от 8.50м. е в
размер на 76.50 лева.
Съдът приема, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника спрямо ищеца съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ за нанесените вследствие
на процесното събитие щети по процесните пътни принадлежности, находящи
се на процесния пътен участък -Републикански път III-867 /Средногорци -
Мадан/, при км 3+795 в дясно.
Между страните не се спори, че мястото на настъпване на процесното
ПТП е част от републиканската пътна мрежа.
При установения въз основа на заключенията на съдебно-
8
автотехническа и техническата експертиза механизъм на произшествието се
установява по делото, че произшествието е причинено от виновно
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра Караван“, с рег. № СМ **** АТ, разпитания по настоящото дело
свидетел В. М. Ш., който е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, доколкото се е движел с несъобразена със състоянието на пътя
скорост. Съдът приема, че скоростта на лекия автомобил от 103-110 км/ч не е
била съобразена в процесния случай, тъй като, видно от заключението, същата
е надвишаваща критичната на странично плъзгане в завоя и е технически
несъобразена с геометрията на пътя.
Установено по дело е, че вследствие на процесното пътно
произшествието са нанесени щети върху пътни принадлежности по смисъла
на пар. 1, т. 4 от ДР на Закона на пътищата, разположени на републикански
път. Не е налице спор, че ищецът е собственик на съоръжението мантинела
(чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар. 7 , ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл.22 ЗОС, чл.167, ал.2, т.1
от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 ЗП и чл.31 ЗП).
Относно размера на причинените вследствие на произшествието щети
следва да се съобрази, че дължимото от ответника обезщетение се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, по
арг. от чл. 386, ал. 2 КЗ.
Според разпоредбата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.
499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му
техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението
на чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с идентично съдържание/
съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение № 115/9.07.2009
г. по търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение №
109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д.
№ 896/2010 г. и др. /. За постигане на горепосочената цел следва да се вземат
предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в конкретния
случай- след увреждане на процесната ограничителна система за пътища
/ОСП, мантинела/ на съответния пътен участък следва да бъде монтирана нова
ОСП със същите характеристики и същата дължина. Действителната стойност
на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ /чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.)/ е пазарната
стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по търг. дело
9
№ 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. В този смисъл е и Решение № 918 от
14.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 11275/2023 г.
Установено по делото е, че именно вследствие на процесния пътен
инцидент са налице щети на посочената ограничителна система за пътища,
както и че не са настъпвали пътнотранспортни произшествия и еластична
предпазна ограда не е увреждана преди това от други ПТП-та до процесното
събитие на 20.07.2024г. на посочения пътен участък, преди и след км 3+795.
Съдът приема, че следва да определи стойност на вредата на процесните
пътни принадлежности в размер на 1336.66 лева, включваща стойността по
демонтаж и монтаж на нова ограничителна система за пътища, както и
транспортни разходи по доставка и монтаж, доколкото по този начин
съоръжението би отговаряло на изискването за привеждане на увреденото
имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние
вследствие отремонтирането му с влагане на нови части, поради което и
представлява действителна стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2
КЗ.
Във връзка с изложеното, неоснователни са възраженията на ответника,
че не е необходима подмяна на мантинелата, а отремонтиране. Следва да
бъде посочено, че въпреки че по делото няма данни процесната еластична
предпазна ограда да е заменяна с нова, както и че към момента същата не е
демонтирана и увредената еластична предпазна ограда е все още на мястото
на настъпване на процесното ПТП, по арг. от нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ,
възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Не е налице изискване ищецът да е извършил плащане на
претендираната по делото сума в полза на трето лице по сключен договор за
изработка, въз основа на който да е била извършена работата по демонтаж на
стара единична ограничителна система за пътища и всички свързани с това
разходи и доставка и монтаж на нова ограничителна система за пътища.
Доколкото процесната ОСП /мантинела/ не представлява вещ за търговско
потребление, т. е. не се касае за съоръжение в обхвата на осъществяваната на
свободния пазар търговия, не може да се приеме както, че сумата, определена
от вещото лице като „стойност по средни пазарни цени“, представляват
действителна стойност на причинената вреда. /В посочения смисъл са
Решение № 260631 от 21.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2716/2021 г.,
Решение № 6373 от 12.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12458/2021 г./
При определяне на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение
съдът не следва да намалява същото с прилагане коефицент на овехтяване при
определяне на средната пазарна стойност на обезщетението, доколкото
коефицентът е инкорпориран в самата застрахователна стойност, като в
посочения смисъл са Решение № 206 от 3.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
107/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
10
156/2009 г., I т. о., ТК. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. /В този смисъл е Решение № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/
Съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан по размер.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да бъде признато за
установено, по предявения от ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и със
седалище и адрес на управление ********, срещу *********** АД, ЕИК
******, ********* положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.432 КЗ, че ******** с
ЕИК по БУЛСТАТ ********* дължи на **********, ЕИК ****** сумата в
размер на 1 336,66 лева (хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки), представляващи имуществени вреди, вследствие на
възникнало ПТП на 20.07.2024 г. на републикански път III - 867 /Средногорци
- Мадан/, при км 3+795 в дясно (на входа на гр. Мадан), при което л.а. с рег. №
СМ****АТ се ударил в ограничителите на пътя (мантинели), при което ги
деформирал и увредил в продължение на 8.50 метра, за което е заведена щета
при ответника № 0801-005757/2024-01/25.07.2024 г., за което ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024 г. на РУ на МВР - Мадан, сектор
ПП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК (04.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение 35730/13.11.2024 г. по ч. гр. д. №
66318/2024 г. по описа на СРС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът има право на разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. При този
изход на спора разноски на ответника не се следват.
В заповедното производство претендират: 26.70 лева държавна такса (л.
9 от ч. гр. д. № 66318/2024 г. по описа на СРС).
Общият размер разноски в заповедното производство е 26.70 лева.
Ето защо *********** АД, ЕИК ******, ***********, следва да бъде
осъдено да заплати на ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и със
седалище и адрес на управление ******** сумата от 26.70 лева (двадесет и
шест и седемдесет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
66318/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
В исковото производство в исковата молба ищецът претендира разноски.
Същият доказва разноски, както следва: 26.70 лева държавна такса (л.8 от
делото), 1000.00 лева за САТЕ (л.64 от делото), 200.00 лева за свидетел (л.65
11
от делото), 100.00 лева за свидетел (л.116 от делото), 884.75 лева за СТЕ (л.124
от делото). По отношение на възнаграждение за юрисконсулт, съдът приема,
че същото следва да се определи в минимален размер. Причината за това са,
че делото не е сложно от фактическа и правна страна, както и с оглед броя на
проведените открити съдебни заседания, в които представител на ищеца не е
присъствал. Съгласно чл.24.5 НЗПП, възнаграждението е в размер от 100 до
360.00 лева. Следва да се признаят 100.00 лева. Общият брой разноски, които
следва да се признаят, са 2311.45 лева.
Ето защо *********** АД, ЕИК ******, ***********, следва да бъде
осъдено да заплати на ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и със
седалище и адрес на управление ********, представлявано от И.М. –
Директор сумата от 2311.45 лева (две хиляди триста и единадесет лева и
четиридесет и пет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 76229/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ******** с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ******** срещу
*********** АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
********* положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.432 КЗ, че *********** АД, ЕИК
****** дължи на ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата в размер
на 1 336,66 лева (хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки), представляващи имуществени вреди, вследствие на възникнало
ПТП на 20.07.2024 г. на републикански път III - 867 /Средногорци - Мадан/,
при км 3+795 в дясно (на входа на гр. Мадан), при което л.а. с рег. №
СМ****АТ се ударил в ограничителите на пътя (мантинели), при което ги
деформирал и увредил в продължение на 8.50 метра, за което е заведена щета
при ответника № 0801-005757/2024-01/25.07.2024 г., за което ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1761083 от 20.07.2024 г. на РУ на МВР - Мадан, сектор
ПП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК (04.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение 35730/13.11.2024 г. по ч. гр. д. №
66318/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА *********** АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *********** да заплати на ******** с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: ******** сумата от 26.70
лева (двадесет и шест и седемдесет стотинки), представляващи разноски по ч.
гр. д. № 66318/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА *********** АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *********** да заплати на ******** с ЕИК по БУЛСТАТ
12
*********, със седалище и адрес на управление: ******** сумата от 2311.45
лева (две хиляди триста и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 76229/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банкова сметка: ******** с ЕИК
по БУЛСТАТ ********* по банкова сметка с IBAN: BG24 СЕСВ ********,
BIC: CECBBGSF, *******, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13