Определение по дело №345/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение N 170/30.12.2013г., постановено по Г.д. N 395/ 2013г., Момчилградският районен съд е изменил размера на присъдената издръжка, която З. И. И. от Г. Х. е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря Т. З. И., действаща със съгласието на майка си и законен представител Д. А. Х. от С., О.М., като я е увеличил от 80 лв. на 100 лв., считано от 25.10.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата. Искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 лв. Присъдени са разноски и държавна такса. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят З. И. И., който го атакува като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбодателя, че правилно първоинстанционният съд установил, че детето Т. И. следва да има издръжка в размер на 150,00лева месечно, но неправилно разпределил това задължение между родителите. Двамата родители били напълно равностойни и следвало задълженията за издръжка да бъдат поравно. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 143, ал.1 от СК - задължението на ответника да издържа детето си съобразно възможностите си и материалното си състояние. При установен и неоспорен от ищцата среден месечен доход на ответника в размер 280,72 лева и установено задължение за издръжка на малолетно дете от втори брак, неправилно бил увеличен размера на присъдената издръжка. Безспорно било също, че домакинството на ответника, със среден месечен доход в размер на 540,00лева и при тричленно семейство, били на прага на социалната бедност. Предвид изложеното жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното като неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на отрицателни предпоставки за увеличение на издръжката на Т. И. или алтернативно да измени същото, като редуцира размера на издръжката до законовия минимум за 2014 год. от 85,00 лева месечно. Моли съда да отмени решението в частта относно присъдените разноски за адвокатски хонорар като прекомерен. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски за въззивната инстанция по представен списък по чл. 80 ГПК.

Отговор на въззивната жалба от ответника Т. З. И. не е постъпил. В писмено становище, представено за съдебното заседание, представителят по пълномощие оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно. Доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство счита за неоснователен.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

Искът е за изменение на издръжка на непълнолетно дете от 80 лв. на 150 лв., считано от завеждане на иска 25.10.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причина, изменяваща или прекратяваща същата, с правно основание чл.150 от СК.

Първоинстанционният съд с решението, предмет на въззивна проверка е увеличил месечната издръжка на непълнолетната ищца от 80 лв. на 100 лв., и е отхвърлил иска над уважения до пълния му предявен размер от 150 лв., като е приел, че във възможностите на ответника- баща е да изплаща така увеличения размер без особени затруднения. Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд по така направения извод при съответното препращане към тях на основание чл. 272 ГПК, като по доводите във въззивната жалба, в т.ч. относно приетото ново писмено доказателство, следва да посочи следното: доводът за наличието на отрицателни предпоставки за увеличение на издръжката и оттам - отхвърляне на иска, е неоснователен. Видно от мотивната част на решение № 234/15.07.2011г. по в.Г.д. № 234/2011г. на ОС-Кърджали, дължимата издръжка е увеличена на 80 лв., считано от 08.02.2011г., при отчетен среден месечен доход на ответника от 156.00 лв. Средният месечен доход на ответника, относим към размера на последното увеличение на издръжката от 100 лв. е 280.72 лв., видно от удостоверение № 44/12.11.2013г., изд. от А * О. - Х. Видно от социален доклад изх. № ЗД-242/0571 от 13.11.2013г. на ДСП-М., пред социалния работник ответникът заявил, че работи като строител в посоченото дружество, с месечно възнаграждение в размер на 319 лв. Т.е., от обсъдените доказателства може да се направи извод, че ответникът работи на постоянен трудов договор и доходът му за последните дванадесет месеца, предхождащи завеждането на иска за увеличение на издръжката, се е увеличил от 156.00 лв. на 280.72 лв. Обсъденото по-горе удостоверение № 44/12.11.2013г., изд. от А. * О.-Х., удостоверява месечно трудово възнаграждение на ответника за посочения период в размер на минималната за страната работна заплата. Вероятно, ако към настоящия момент се наложи удостоверяване на доходите му, същите ще са в размер на поне 340 лв., колкото е МРЗ за страната, считано от 01.01.2014г. Посоченото поставя под съмнение реалността на декларираните от ответника доходи, но тъй като същите не са оспорени, съдът ги приема. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца обаче е безусловно, независимо дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Настоящият ответник е в трудоспособна възраст, работи като строител, местоработата му е в район с относително ниска степен на безработица и икономическа стабилност, - обстоятелство, което е ноторно. Обстоятелството, че същият е баща на дете от втория му брак, понастоящем петгодишно, не е ново – същото е отчетено при предходното изменение на издръжката. Изцяло задължение на ответника е да работи така, че да може да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, вкл. на детето от втория му брак. Що се касае до приетото във въззивното производство ново писмено доказателство - заповед № 1/04.03.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на съпругата на ответника, считано от 04.03.3014г., то същото е прекратено по взаимно съгласие на страните, т.е. същата не е останала без работа принудително. Прекратяването на трудовия договор не води автоматично до извода, че настоящата съпруга на ответника е останала постоянно без доходи, а и е обстоятелство от значение за издръжката на детето от брака, но не и за задължението на ответника да издържа непълнолетната си дъщеря. Още повече, установява се по делото /удостоверение по изп.д. № 373/2007г. от 25.10.2013г. на ДСИ при РС-М./, че ответникът не изплаща редовно дължимата издръжка. Т.е. за месеците, през които той не е плащал издръжка, последната е поета изцяло от майката на ищцата. Наред с това, увеличението на издръжката с 20 лв. над досегашната дължима от 80 лв. и същевременно - с 15 лв. над законово определения минимален размер на издръжка от 85 лв., е сума, незначително надхвърляща този размер, като включително така увеличената издръжка от 100 лв. е крайно недостатъчна, за да задоволи нуждите на седемнадесетгодишната ищца, но поради липса на жалба от нейна страна, не може да бъде увеличена от настоящата инстанция.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Оплакването за прекомерност на платеното в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение от ищцата, направено за първи път с въззивната жалба не може да бъде разгледано от настоящата инстанция, доколкото адвокатското възнаграждение представлява разноска за страната, а в случая районният съд, за който е направена, не е бил сезиран с искане за произнасяне, съответно не се е произнесъл по такова. Ето защо обжалваното решение, като правилно, следва да се потвърди.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/30.12.2013г., постановено по Г.д. № 395/2013г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

Председател: Членове:1. 2.