№ 175
гр. Варна, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Елпак Трейдинг“ ЕООД, гр. Варна, против
ЕТ „Медера-Десислава Калайджиева“, гр. Варна, с която предявени искове в
условия на обективно евентуално съединяване с правно основание чл. 266
ал.1 вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 158 400 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за извършени услуги по сключен между страните
неформален договор за счетоводно, техническо и административно
обслужване за периода от 01.12.2015 г. до 01.12.2020 г., за което е издадена
фактура № 36551/01.02.2021 г., а в условията на евентуалност за осъждане
ответника да заплати сумата, представляваща стойността на извършената
работа в чужд интерес при съгласие и без противопоставяне от доминуса,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска 24.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Елпак Трейдинг“ ЕООД излага
твърдения, че между него, в качеството му на изпълнител и ЕТ „Медера-
Десислава Калайджиева“, в качеството му на възложител, е сключен
неформален договор за изработка за срок от 5 години /от 01.12.2015 г. до
01.12.2020 г./, по силата на който ищецът се задължил да извършва
счетоводно, административно и техническо обслужване на ответника срещу
насрещно заплащане на възнаграждение в размер на 158 400 лева, еднократно
след изтичане на уговорения срок и след настъпване на данъчното събитие
/издаване на фактура/. В условията на евентуалност се претендира процесната
сума, като дължима по правилата на гестията, тъй като ищецът, в качеството
му на гестор, е извършвал посочените услуги без противопоставянето на
ответника /доминус/ и в негов интерес.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие „Елпак Трейдинг“
1
ЕООД да води цялото счетоводно обслужване на ответника, в това число да
извършва счетоводните записвания в търговските книги, да изготвя
съответните вторични счетоводни документи, да подава месечни справки-
декларации по ЗДДС и да води ежемесечно дневници за покупко-продажби,
да изготвя ГФО, да обработва и изплаща осигуровки на ЕТ, да представя
документи пред НАП, НОИ и др., да извършва периодично техническо
обслужване и годишни технически прегледи на автомобилите на ответника и
т.н. Сочи се, че комуникацията помежду им се осъществявала лично или чрез
упълномощен от ответника представител по електронна поща. За
извършените услуги от ищцовото дружество е издадена фактура №
36551/01.02.2021 г., която съдържа всички съществени елементи на процесния
договор и която е осчетоводена от ответника, но по нея не е извършено
плащане. Излага се, че с осчетоводяването на фактурата, ответникът, чрез
упълномощения представител – адв. Б.Г., е приел така извършената работа
без противопоставяне, което съставлява признание на задължението. Твърди
се, че приложение следва да намерят правилата на чл. 301 от ТЗ, вр. чл. 264,
ал. 3 от ЗЗД, а така също, че е налице неизпълнение на договора от страна на
ответника. По отношение на евентуалния иск посочва, че описаните услуги са
предприети поради установената между страните продължителна търговска
практика, като ответникът е представил пълномощно и електронен подпис,
като е осигурил всички необходими фактически условия за изпълнение от
ищеца на посочените услуги, извършени в интерес на ответната страна, при
наличие на негово знание и съгласие и при липса на противопоставяне.
Твърди се, че след като ЕТ „Медера-Десислава Калайджиева“ е получил
съответните услуги е спестил разхода за извършването им и по този начин се
е обогатил. Посочва се, че за периода 2015-2020 г. ищецът е извършил
разходи за осигуровки, за възнаграждения, за ползване на помещения, а така
също е предоставяил счетоводно, техническо и административно обслужване
на ответния търговец.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените
искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните – било то възникнало на договорно
основание или породено от гестия. Твърди се, че не е постигано съгласие за
сключване на посочения от ищеца договор. Възразява, че в полза на
ответника са извършени посочените от ищеца услуги. Посочва, че поради
отсъствието си от страната, физическото лице-търговец Д. К. е упълномощила
съпруга си П. К., но в лично качество, който същевременно е едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество, да представлява ЕТ „Медера-
Десислава Калайджиева“. Едновременно с това се посочва наличие и на друго
упълномощаване, но по отношение на различно от ищцовото дружество, а
именно на „Елпак“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и едноличен
собственик П. К., но единствено за извършване на административни услуги,
предоставяни от НАП чрез квалифициран електронен подпис. Излага се, че
лошото водене на счетоводството и натрупването на множество публични
задължения е довело до оттегляне на представителната власт на П. К., за
което последният е известен с нотариална покана. Наред с това се излага, че
П. К. е водил търговската дейност на ЕТ „Медера-Десислава Калайджиева“ в
собствен интерес, като именно по този начин е натрупал задължения към
2
НАП. Поради това и срещу ЕТ е образувано изпълнително дело №
*********/2017 г., наложени са множество обезпечителни мерки, в т.ч. запор
върху ценни книги, банкови сметки, възбрана върху ид.ч. на собствени на ЕТ
имоти, запор върху МПС, като запорираният автомобил се е ползвал лично от
П. К.. Оспорва верността на представената по делото фактура, като твърди, че
същата е издадена без наличието на годно правно основание и без да е
предоставена описаната в нея услуга. Оспорва и твърдението, че е приел
описаните в исковата молба услуги без възражение, като твърди, че
процесната фактура е отразена в счетоводството на ЕТ лично от П. К. при
липса на представителна власт. Излага, че търсената сума не е
конкретизирана в достатъчна степен и размерът й е многократно завишен с
оглед обичайната търговска практика в страната. Възразява срещу
твърдението, между страните да е налице продължителна делова практика,
въз основа на която са извършени твърдените услуги. Оспорва извършването
на тези услуги със знанието и съгласието на ЕТ „Медера-Десислава
Калайджиева“, като оспорва и верността на представената от ищеца справка.
Твърди, че не са извършени описаните разходи за осигуровки и трудови
възнаграждения, тъй като за процесния период ответникът няма наети по
трудови и граждански договори лица.
В депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа
първоначалната и оспорва изцяло изложените в отговора твърдения. Сочи, че
натрупаните от ответника задължения не са следствие лошо водене на
счетоводството, а са резултат от натрупване на неплатени осигурителни
вноски на Д. К. като самоосигуряващо се лице, както и заради неуредени
въпроси, свързани с двойното данъчно облагане между България и
Великобритания. Посочва, че поради това, че приходите на ЕТ са облагаеми
по ЗДДС, а разходите не, са натрупани задължения към НАП, които не
намаляват. Подчертава, че това натрупване не се дължи на зле водено
счетоводство, а е следствие от неплащане на публичните задължения, които
са в тежест именно на ответника. Твърди се и наличие на задължения към
частноправни субекти. Настоява, че цялата дейност на ЕТ през процесния
период се е извършвала с кадрови, организационен, административен и
технически ресурс на ищцовото дружество. Излага, че за да извърши
съответните услуги в полза на ответника са използвани служители на „Елпак“
и заплащането на този труд /заплати, осигуровки и т.н./ е за сметка на ЕТ.
В подадения допълнителен отговор на искова молба ответникът
поддържа оспорванията, изложени с отговора на исковата молба,
включително, че дейността на ЕТ се е осъществявала чрез служители на
ищцовото дружество, а в случай, че такава дейност е осъществявана, то тя е
без основание и при липса на представителна власт. Посочва, че за месец
февруари 2021 г., подадената до НАП декларация по ЗДДС с включена
процесната фактура, е подадена от П. К. със собствения му електронен
подпис, като към този момент той не е разполагал с представителна власт и
това се е случило след като Д. К. собственоръчно вече е била подала
декларация за същия месец.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи по същество на спора. Тезите си,
страните доразвиват и в представени писмени защити.
3
След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи
предметните предели на производството и доказателствения материал по
делото, съдът по вътрешно убеждение приема за установено следното:
1. По фактите.
По делото е представена фактура № **********/01.02.2021 г., издадена
от ищцовото дружество към ответника ЕТ /том 1, л. 42/ за сумата от 158 400
лева, подписана двустранно, като за едноличния търговец подписът е
положен от Б.Г.. Като описание на стопанската операция е посочено „Договор
за счетоводно, административно и техническо обслужване 2015-2020“.
Представено е и пълномощно от Д. К. /том 1, л. 48/, действаща лично и като
ЕТ „Медера – Десислава Калайджиева“, с което на адв. Б.Г. са делегирани
права да извършва от името и за сметка на упълномощителя всички действия,
свързани с упражняване на търговското занятие на ЕТ и са посочени
неизчерпателно /според текста на пълномощното/ отделни такива.
Пълномощното е с нотариална заверка на съдържание и подписи от дата
04.06.2020 г. и е безсрочно.
Фактурата, посочена по-горе е осчетоводена в предприятието на
издателя, видно от записванията в дневника за продажби за м. 02.2021 г. /л.
28 по делото, том 1/. Фактурата е осчетоводена и в дневника за покупки за ЕТ
за същия данъчен период на издаването и заявена към НАП в СД по ЗДДС за
месеца /том 1, л. 39 и следващи/. В т.11 на първоначално изготвеното
заключение по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено е посочено, че СД ведно с дневника за продажби е подаден към НАП,
подписан с КЕП, издаден на името на „ЕЛПАК“ ЕООД.
По делото са представени още: заявление от 20.02.2017 г. за подаване на
документи по електронен път и ползване на услуги, предоставяни от НАП с
КЕП на упълномощено лице /том 1, л. 8 по делото/, от което е видно, че
същото е депозирано от „ЕЛПАК“ ЕООД, от името на ЕТ „Медера –
Десислава Калайджиева“. Прието е като доказателство и пълномощно изх. №
8/10.04.2017 от ЕТ към „ЕЛПАК“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, с
права да ползва от името на ЕТ електронните административни услуги,
предоставяни от НАП чрез КЕП във връзка с изпълнението на законови
задължения или реализиране на законови интереси в производства, развивани
пред органи на НАП като е разрешено да се ползва в пълен обем данъчно-
осигурителната информация за фирмата. Пълномощното е нотариално
заверено на 11.04.2017 г. С идентично съдържание е и пълномощното,
издадено от К. в лично качество /и двете том 3, л. 581 и 582 по делото/.
Съдът е приел като доказателство и пълномощно № 2/27.12.2019 г. /том
1, л. 23/ от ЕТ към П. К., с което същият е упълномощен да представлява
търговеца през „М Лизинг“ ЕАД, във връзка с договори за лизинг
/нотариално заверено на 06.01.2020 г./.
Установява се също така, че към 12.08.2019 г. физическото лице К.,
действаща и като ЕТ е уведомила НАП, че е упълномощила „ЕЛПАК“ ЕООД
да представлява упълномощените в отношенията с приходната агенция /том
2, л. 366 и следващи/. Пълномощните са оттеглени през 2021 г. /извън
спорния период/.
4
По делото са приети като доказателства и копия на ГДД и ГФО за ЕТ,
съставяни в процесните периоди, които са изготвяни от лица, наети по
трудови правоотношения на длъжност „Главен счетоводител“ при ищцовото
дружество /трудови договори и длъжностни характеристики – том 2, л. 439 и
следващи/.
О приетия договор за наем от 02.01.2008 г. /, том 2, л. 533 по делото/ е
видно, че ЕТ е предоставил на ищеца под наем собствен недвижим имот –
апартамент в гр. София срещу определена цена като в задължението на
наемателя е заплащане на консумативни разходи и такива за отстраняване на
повреди, свързани с ползването на имота.
От договор за наем на МПС /том 2, л. 534 по делото/ се констатира, че
ЕТ е отдала под наем на „Елпак Лизинг“ ЕООД четири броя МПС за
възмездно ползване за срок до 31.12.2015 година като наемната цена съгласно
чл. 13 включва: пробег, застраховка, пътен данък и винетка. Изрично в чл. 16
е посочено, че наемната цена не включва гориво, а чл. 29 от договора
разписва задължението на наемателя да следи за нивата а маслото и
охлаждащата течност.
От справката на ТД на НАП Варна /том 3, л. 564 и следващи/ е видно, че
броят на осигурените лица в ЕТ е 1. Заявленията за ЕТ досежно тази
информация са подавани с КЕП, издаден на името на „ЕЛПАК“ ЕООД „Авес
Инвест“ ООД /том 3, л. 567 и следващи/.
По делото е представен договор за поръчка между „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“
ЕООД и „ЕЛПАК“ ЕООД, съгласно който ищецът е възложил на последното
дружество представителството пред НАП, НОИ, НСИ и всички институции
във връзка с подаване на СД и други, изискуеми по закон документи,
включително с КЕП /том 3, л. 583/.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели за установяване на релевантни по делото факти /протокол от ОСЗ
от 16.12.2021 г./. Според свидетеля Илиев, в трудовоправни отношения с
ищеца от 2007 г., чиито показания съдът кредитира като обективни и
достоверни, същият в работата си е изготвял документи, свързани с дейността
на ЕТ – документи към клиенти, подготовка на продуктово портфолио,
технически услуги, в това число гаранционен сервиз на продавано
оборудване, поддръжка на автомобилите. Същият заявява, че дейността е
извършвана до 2020 г. поради фактическото й преустановяване. Възлагането
на дейности по обслужване на ЕТ е било, според свидетеля, по вътрешни
заповеди, издавани от „Елпак“. Обслужването на ЕТ е продължило и след
заминаване на К. за Англия. Твърди свидетелят, че едноличният търговец и
преди заминаването му не е извършвал горните дейности сам, включително в
процесните периоди не е имало назначени служители в ЕТ по трудови
договори. Заявява, че К. е знаела, че счетоводното и административно
обслужване е извършвано от служители на дружествата, собственост на П. К..
Свидетелят посочва, че цялата документация към НАП, НОИ и другите
институции е подавана с ел.подпис на „Елпак“ ЕООД. Според свидетеля, след
напускането на страната от К., дейността на ЕТ се е свела предимно до
отдаване на помещение и автомобили под наем. Според свидетеля всяка
седмица се е извършвала диагностика на автомобилите и при необходимост
5
подмяна на консумативи и други. Твърди, че дейностите са извършвани
съгласно вътрешни инструкции.
Идентични като съдържание са отговорите на горните въпроси и от
свидетеля Маркович – служител в „Елпак“ ЕООД, който също сочи, че
счетоводното и административно обслужване на ЕТ е осъществявано от
„ЕЛПАК“ ЕООД. Свидетелят потвърждава и прекратяването на дейността с
медицинска техника, осъществявана от ЕТ до 2015 г. като е останала
дейността по отдаване под наем на офиса в гр. София и автомобили
/гореизброените от съда/. Сочи, че счетоводството се е осъществявало от
служители при „Елпак трейдинг“ ЕООД както и че за подаване на документи
към НАП, НОИ и други е ползван КЕП на „Елпак“ ЕООД.
Свидетелката Л. В. – главен счетоводител при ищцовото дружество в
процесния перидо заявява, че счетоводството на ЕТ е водено от нея и другите
й колеги от отдела. Пояснява каква сума й е заплащана за изготвяне на ФО и
подаване на ГДД по граждански договор с ЕТ /вън от текущата счетоводна
дейност/. Твърди да не знае за неформален договор за счетоводно и
административно обслужване между страните по спора като настоя, че през
целия й период на трудови правоотношения с дружеството ищец не е
осчетоводявала документация, свързана с такъв договор. Не отрича да е
издала фактурата за сумата от 158 400 лева по искане на представляващия
ищцовото дружество. Посочва, че през периода 2015 – 2020 г. приходите за
ЕТ са формирани основно от дейността по отдаване под наем на
автомобилите. Свидетелката заявява, че поддръжката на автопарка на ЕТ
„Медера“ се е осъществявала от служители на „Елпак“ ЕООД.
Съгласно заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено се установява следното: процесната фактура за сумата
от 158 400 лева, по която ищецът претендира плащане е осчетоводена при
ответника и включена в СД за месеца на издаване. Същата е осчетоводена по
надлежния ред и при ищеца. Подадена е СД към НАП с КЕП на името на
„Елпак“ ЕООД.
Експертът е посочил, че съобразно обема на извършената работа по
счетоводното обслужване на фирмата, необходими на месечна база са не
повече от два работни дни. Така, за целия процесен период е определено
възнаграждение в размер на 15 500 лева без ДДС, респективно 18 600 лева с
ДДС.
Според заключението, ЕТ е издавала фактури по договорите за наем,
частично с получател ищцовото дружество и частично към „Елпак“ ЕООД,
които са заплащани по банков път от ищеца. Заключението в т.7 сочи и
дейностите, които са осчетоводени в предприятията на страните за
обслужване на автомобилите по договора за наем, коментиран от съда по-
горе.
Експертизата потвърждава, че счетоводството е водено от лица,
назначени по трудови договори в ищцовото дружество.
Според заключението по комплексната експертиза, което също съдът
счита за компетентно и обективно дадено, като се имат предвид изходните
данни за изчисляване на пазарната стойност на труда по техническо и
административно обслужване на автомобилите на ответника, общо
6
дължимата стойност възлиза на 13 835 лева по съответните пера за заплати и
осигуровки. Що се касае за разходите на ищеца за предоставените на
ответника услуги /не пазарна стойност/ същите възлизат на 11862.93 лева.
Накрая, от представената кореспонденция, водена между управителя на
ищцовото дружество и ЕТ е видно, че без никакво съмнение ЕТ е предоставил
права на ищеца да организира счетоводното и административно обслужване
на дружеството. Съдържанието на имейлите е свързано най-вече с изисквана
от счетоводителя, респективно подавана от ЕТ документация, основно
пълномощни за целите на съставянето на счетоводни документи и такива за
пред другите държавни органи. Установява се също така, че в 2020 г. и
следващата взаимоотношенията между съпрузите, представляващ ищеца и
физическото лице, действащо като ЕТ са очевидно влошени.
При установената фактология, съдът приема по правото следното:
2. По иска с правно основание чл. 266 вр .чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Договорът за счетоводно и административно обслужване по своите
правни характеристики е сходен с договора за изработка поради дължимостта
на определен правен резултат. Поради това и по заявената главна претенция
от страна на ищеца същият е указано да установи сключването на договор,
параметрите, изпълнение задълженията по него и размера на претенцията.
На първо място следва да се настои, че с оглед цената на договора,
писмената форма е за доказване, а в случая ищецът се позовава единствено на
издадена от него фактура, която съдът ще коментира по-долу.
От анализираните по-горе доказателства съдът приема за установено
сключването на договор между страните с параметри за счетоводно и
административно обслужване, но не и техническо като излага следните
аргументи:
Целият доказателствен материал по спора сочи, че ЕТ е възложило
счетоводното обслужване да се извършва от лица, наети по трудови
правоотношения в „Елпак лизинг“ ООД. Коментираните по-горе като
съдържание трудови договори за длъжността „главен счетоводител“ и
„оперативен счетоводител“ са с ищцовото дружество, свидетелката на
ответната страна, счетоводител на ищеца сочи, че е извършвала счетоводна
дейност и за ЕТ. Заключението по ССЕ доказва идентичното. Имейл
кореспонденцията между физическото лице, собственик на ЕТ касателно
документацията, която е необходимо да осигури, включително пълномощни
за счетоводното обслужване на предприятието е с физическите лица,
счетоводители в „Елпак трейдинг“.
Обстоятелството, че всъщност цялата счетоводна документация е
подавана към НАП, НОИ и другите органи посредством подпис, издаден на
името на „ЕЛПАК“ ЕООД, което е свързано с „Елпак трейдинг“ ЕООД лице
по см. на §1 от ДР на ТЗ предвид това, че едно и също лице е законен
представител не променя горния извод. Още повече налице е договор от
01.10.2015 г. за поръчка между ищеца и цитираното трето лице „Елпак“
ЕООД именно по отношение представителство пред държавни институции,
по отношение на фирми, на които ищецът предоставя счетоводно обслужване
/възможността да се ползва КЕП, издаден на „ЕЛПАК“ ЕООД“/. Сключването
7
на този договор и неговата валидност не се предпоставят от това дали в
пълномощното към „Елпак“ ЕООД /том 1, л. 18 по делото/ е предоставено
право с такъв обем, на „ЕЛПАК“ ЕООД.
В горната връзка съвсем резонно ЕТ е издала пълномощно на „ЕЛПАК“
ООД във връзка с представителство пред НАП, НОИ и други при подаване на
счетоводни документи, поради което това не противостои, а е в подкрепа на
извода на съда за договорни правоотношения с предмет счетоводно и
административно обслужване.
Отделно, издадена е фактура с предмет на стопанската операция –
счетоводно и административно обслужване, с ясно обозначени страни и
дължима сума. Фактура № **********/01.02.2021 г., издадена от ищцовото
дружество към ответника ЕТ /том 1, л. 42/ за сумата от 158 400 лева, е приета
от лице, което към датата на издаването е надлежно упълномощено от
ответника да го представлява в дружествените дела, което включва и
приемане на счетоводна документация. Аргументът на ответната страна, че
издаването на фактурата е оспорено незабавно не е доказано по никакъв
начин. Резонно е осчетоводяването й да се извърши от длъжностно лице на
работа при ищеца предвид договорките между страните. Установява се от
доказателствата – писмени и заключение по ССЕ, също и надлежното
отразяване в предприятието на двете дружества и подаване на съответните
СД по ЗДДС за месеците, към НАП. Необосновани са твърденията на
ответника, че след 29.06.2020 г. /след упълномощаването на адв. Г./ Пл. К.
бил наясно, че не разполага с представителна власт по отношение на ЕТ,
респективно бил задържал неправомерно счетоводните документи и издал
процесната фактура. Следва да се има предвид, че пълномощните, оттеглени
от упълномощителя са различни от издаденото в полза на „ЕЛПАК“ ЕООД, а
именно валидността на последното е релевантна в настоящото производство,
а не тази на пълномощните, издадени в полза на физическото лице К. /виж
декларация том 2, л. 293, уведомление до НАП л. 308/.
Всъщност доказателствата, които съдът коментира установат
извършване на административно и счетоводното обслужване на ЕТ от
ищцовото дружество, т.е. ищецът е престирал дължимия резултат. Не се
установява в тази част работата да е извършена некачествено, противно на
соченото от процесуалния представител на ответника /във връзка с
възражения за натрупани данъчни задължения, резултирали в запори и
възбрани на имущество на ЕТ/. Заключението по ССЕ сочи, че счетоводното
отчитане е при спазване на счетоводните стандарти /т.13 от заключението/,
т.е. задълженията не могат да се приемат за натрупани следствие
некачествено изпълнение на договора.
Твърденията на ищеца за възложено от ЕТ, респективно изпълнено и
техническо обслужване на договорно основание, съдът счита, че останаха
недоказани с оглед сложилите се правоотношения между страните по
договорите за наем и уговорките в същите, чието тълкуване в частта относно
поетите задължения от наемодател и наемател разкриват воля, различна от
поддържаната от ищцовата страна.
Съвсем естествено е, че фактурите, издавани от наемодателя в полза на
наемателя по договора за наем на недвижим имот от 02.01.2008 г. и по
8
договора за наем на МПС-та от 05.01.0215 г., респективно тяхното отразяване
в предприятието на ЕТ са част от счетоводното и административно
обслужване на ответника.
Относно договора за наем на недвижимия имот в гр. София, чието
съдържание съдът коментира по-горе, и съгласно раздел III, чл. 2 и 3 от
същия всички разходи за консумативи и отстраняване на повреди, свързани с
обичайното ползване на имота са за сметка на наемателя, т.е. ищцовото
дружество. Факт е, че видно и от изготвената справка по чл. 366 от ГПК /том
1, л. 269 по делото/ по този договор претенция за заплащане на дейности,
съставляващи техническо обслужване не се заявява, но съдът изчерпва
съдържанието за пълнота.
По отношение договора за възмездно отдаване под наем на МПС,
според ищеца, техническото обслужване на автомобилите, което е направено
по пера отново в справката по чл. 366 от ГПК следва да се дължи от
ответника.
Съгласно релевантните клаузи от същия обаче, които съдът коментира
във фактологията, не се установява поддържането в изправност на
автомобилите /извън основните ремонти/ да е за сметка на наемодателя, т.е.
да е уговорено нещо различно от правилото по чл. 231 от ЗЗД.
И това е така, защото на първо място претенциите на ищеца се свеждат
до дължимост на суми за дейности по техническа поддръжка на
автомобилите, които са свързани с поддържане на МПС в технически
изправно състояние или отстраняване на повреди, произтичащи от
обичайното ползване на автомобилите. Видно от клаузите на договора и по-
специално чл. 13, тълкуван във връзка с чл. 25, 26 от договора, за сметка на
наемодателя са отстраняване на повреди или подмяна на автомобили, ако
повредата или необходимостта от подмяна не се дължи на поведение, стоящо
у наемателя като тези клаузи са и в контекста на сключените за автомобилите
договори за имуществено застраховане. Никъде страните не са постигнали
уговорка ежедневното, ежемесечно поддържане на автопарка с цел
безопасната експлоатация на автомобилите и тази, произтичаща от
обичайната употреба да е за сметка на наемодателя. Именно поради липсата
на такава уговорка се прилагат и общите разпоредби на ЗЗД. Видно и от
заключението по САТЕ разходите са основно по смяна на консумативи,
закупуване на винетни стикери, годишни прегледи. В тази връзка разходите,
които ищцовото дружество прави за трудово възнаграждение, осигуровки на
служителите, поддържащи автопарка, режийните разходи за ползване на
помещения и други са за негова сметка. Предвид извода на съда, не се
съобразява заключението по САТЕ относно дължимия размер.
Така, съдът счита, че на договорно основание ответникът дължи
заплащане на суми за счетоводно и административно обслужване.
Предвид това, че сумите във фактурата не са разбити по пера, справката
представена към исковата молба за целите на процеса не обвързва ответника
и размера е оспорен, както и заключението по т.2 на ССЕ, което установява,
че при ищеца отчитането на разходите, свързани с ответника не са водени
аналитично, съдът счита, че следва да определи задължението съобразно
заключението по ССЕ по пазарни цени, или в размер на 18 600 лева с ДДС за
9
целия период.
За горницата до заявената сума главният иск е неоснователен. Затова
касателно исковете за заплащане на суми за счетоводно и административно
обслужване отсъства вътрешно правно условие за разглеждане на
евентуалния иск.
3.По евентуалния иск с правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61
от ЗЗД.
Предвид извода на съда, че не се установяват параметрите на договорно
отношение за техническо обслужване на ЕТ, съдът следва да разгледа и
заявената претенцията за възстановяване на разходи за техническо
обслужване на извъндоговорно основание за сумата от 139 800 лева.
Съгласно чл. 61 ал.1 от ЗЗД за разходите по уместно предприетата
работа в чужд интерес, обогатилия се собственик следва да обезщети гестора
за необходимите и полезни разноски.
Заявеният иск е неоснователен, тъй като с оглед параметрите на
правоотношенията по договорите за наем на МПС не се установява при
поддържане на автомобилния парк в състояние годно за употреба ищецът да е
извършвал управление на чужда работа, т.е. в интерес на доминуса, на
извъндоговорно основание, след като задължението е негово лично по силата
на правоотношението по чл. 228 и сл. от ЗЗД.
В контекста на изложеното и евентуалният иск е неоснователен, което
предпоставя отхвърлянето му в цялост.
4.Разноски при горния изход на спора се следват на всяка от страните
на база уважен, респективно отхвърлен материален интерес.
При заявен интерес от 158 400 лева и уважен за 18 600 лева, от общо
извършени разходи в размер на 12201 лева /6336 лева за държавна такса, 1175
лева за експертизи, 4690 лева за адвокатско възнаграждение/ се присъжда
сума от 1432.70 лева.
На ответника на база материален интерес в отхвърлителната част от
139800 лева, при общо направени разходи от 6400 лева, се присъждат 5648.48
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА“, ЕИК
*********, гр. Варна да заплати на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна сумата от 18 600 /осемнадесет хиляди и шестстотин/
лева с ДДС по неформален договор за счетоводно и административно
обслужване за периода 01.12.2015 – 01.12.2020 г. и издадена фактура №
**********/01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1432.70 /хиляда четиристотин тридесет и два
и 0.70/ лева разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за
10
осъждане на ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА“ да
заплати горницата до претендираните 158 400 лева с ДДС за
предоставено техническо обслужване на същото договорно основание,
като недоказан по основание.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна против ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА
КАЛАЙДЖИЕВА“, ЕИК *********, гр. Варна иск с правно основание чл.
62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
139 800 лева, представляваща стойността на извършената работа по
техническо обслужване в периода 01.12.2015 г. – 01.12.2020 г., в чужд
интерес при съгласие и без противопоставяне от доминуса, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 24.03.2021 г.
до окончателното й изплащане като недоказан по основание.
ОСЪЖДА „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА“, ЕИК
*********, гр. Варна сумата от 5648.48 /пет хиляди шестстотин
четиридесет и осем и 0.48/ лева разноски в производството за експертиза и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва от страните пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11