Решение по дело №23/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

въз основа на закона и доказателствата

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Б. П., роден на * г. в гр. Г. Д., с постоянен адрес в същия град, ул. "Т. А.” № 4, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със средно образование, ЕГН *, за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.10.2007 г. около 12:30 ч. на Г. - И. в качеството си на длъжностно лице при УПТР - гр. С. е поискал и приел дар - сумата от 100 /сто/ лева, която не му се следва, от Н. Й. С., роден на 13.07.1963 г. в гр. К., Р Г., управляващ товарен автомобил марка Ивеко с ДК № РВ 78 01 ВМ, за да не извърши действие по служба съгласно длъжностната му характеристика, а именно: при извършване на контролно-пропускателна дейност на товарни автомобили, преминаващи през Г. Илинден, да пропусне товарния автомобил в страната, след като е претеглен на кантар, контролиращ общата маса и осовото натоварване на същия и да не събере дължимата глоба /такса/ за констатираното от него претоварване, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 НК.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред АП - С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ към присъда № 22 от 02.02.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 579/2010 г. по описа на Окръжен съд – Б.

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по постъпил в съда обвинителен акт срещу П. Б. П. от гр. Г. Д., с който последният се обвинява за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК – за това, че на 30.10.2007 г. около 12:30 ч. на Г. - Илинден в качеството си на длъжностно лице – технически сътрудник контрольор при УПТР - гр. С., е поискал и приел дар - сумата от 100 /сто/ лева, която не му се следва, от Н. Й. С., роден на 13.07.1963 г. в гр. Кавала, Р Гърция, управляващ товарен автомобил марка Ивеко с ДК № РВ 78 01 ВМ, за да не извърши действие по служба съгласно длъжностната му характеристика, а именно: при извършване на контролно-пропускателна дейност на товарни автомобили, преминаващи през Г. Илинден, да пропусне товарния автомобил в страната, след като е претеглен на кантар, контролиращ общата маса и осовото натоварване на същия и да не събере дължимата глоба за констатираното от него претоварване – 820 кг – сума в размер на 570 лв.

Настоящето дело е образувано след постановяване на решение № 323 от 25.10.2010 г. по в.н.о.х.д. № 442/2010 г. на АС – С., с което е отменена присъда № 108 от 05.05.2010 г. по н.о.х.д. № 26/2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Преди н.о.х.д. № 26/2010 г. в Благоевградски окръжен съд по същия обвинителен акт е било разглеждано н.о.х.д. № 242/2008 г., постановената по което присъда № 197 от 16.09.2009 г. е била отменена и делото върнато за ново разглеждане с решение № 524 от 21.01.2010 г. по в.н.о.х.д. № 803/2009 г. на Софийски АС.

В хода на съдебните прения при новото разглеждане на делото от окръжния съд представителят на ОП - Б. поддържа обвинението. Прави подробен анализ на доказателствата, от които според прокурора се установява извършено от обективна и субективна страна престъпление от подсъдимия. Иска се признаване на П. за виновен в извършено престъпление, като му се наложи наказание пробация, включващо три пробационни мерки /чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 НК/, и лишаване от право да бъде технически сътрудник-контрольор за срок от 1 година.

Защитниците на подсъдимия пледират за постановяване на оправдателна присъда. Излагат възражение, че с оглед разглеждане на делото за трети път в настоящата инстанция следва да се спази забраната за влошаване положението на обжалващия с оглед различните размери наказания, налагани при предишните разглеждания на делото и частичното оправдаване на подсъдимия при първото разглеждане на делото, съответно липса на протест на ОП – Б. срещу присъдите по н.о.х.д. № 242/2008 г. и н.о.х.д. № 26/2010 г. по описа на ОС – Б.. По същество защитата излага съображения, че събраните доказателства не позволяват да се направи извод, че обвинението е установено по несъмнен и категоричен начин. Подробно се анализира събрания по делото гласен доказателствен материал и противоречията, които се установяват в него. Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 НК.

В хода на пренията и в последната си дума подсъдимият иска справедлива присъда, тъй като си е свършил работата и е съдействал за предотвратяване на инцидента.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са разпитани свидетели, прочетени са показанията на свидетели, които не се явяват, изслушани са експертите по назначените до този момент в наказателното производство експертизи, събрани са писмени доказателства, предявени са веществените доказателства по делото, изслушани са обясненията на подсъдимия.

Съдът, след като обсъди събрания доказателствен материал, намира че следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

Непротиворечиви са събраните по делото доказателства относно трудовата ангажираност на подсъдимия към датата на обвинението, поради която същият е длъжностно лице по смисъла на закона. По силата на трудов договор от 05.12.2005 г. подс. П. е изпълнявал работа като “технически сътрудник-контрольор” при У. „. Т. и Р. на Г. “Илинден”. От 02.10.2006 г. /вж. допълнително споразумение към трудовия договор на подсъдимия, приложено към н.о.х.д. № 242/2008 г. на БОС/ наименованието на изпълняваната от него длъжност било променено на изпълнител-контрольор. Съгласно длъжностните характеристики за изпълняваната от подсъдимия длъжност, макар и същата да е с променено наименование, трудовите задължения на П. били почти идентични. Задълженията съгласно длъжностна характеристика, която същият е подписал на 01.06.2007 г. и същият е изпълнявал задълженията по нея към датата на обвинението, при извършване на възложената му работа по трудовия договор П. е следвало да осъществява контролно-пропускателна дейност на автомобили, вкл. товарни, преминаващи през Г.; да събира по установения ред винетни Т.; да контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на преминаващите през Г. превозни средства, съобразно изискванията на действащите нормативни актове; да изготвя личен отчет за събраните суми с приложена справка за издадени квитанции по номера и вид валута и др. /вж. длъжностна характеристика на л. 55-57 от досъдебното производство/.

От обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. и Д. и частично от показанията на служителите на Гранична полиция се установява как на практика подсъдимият е извършвал задълженията си, свързани с проверка на общото и осовото натоварване на преминаващи през Г. товарни автомобили и събирането на съответните пътни Т. /кантарна и за претоварване/ при констатиране на претоварване. Тази практика е била в изпълнение на действащите нормативни актове и издадените заповеди за това в кои случаи да се извършва претегляне, кога да се заплащат съответните Т. за тази дейност, като били различни действията на служителите на УПТР при влизане на товарни автомобили в страната ни и при установени претоварвания на автомобили, напускащи България. На Г. “Илинден” към датата на обвинението имало обособено входно трасе за товарни автомобили, идващи от Р Гърция, като при преминаване на автомобила през кантара на УПТР, се извършвало претегляне първо на цялото тегло на автомобила, а след това се извършвало и измерване за натоварване на осите, данните се появявали на монитор в кабина кантар, показвали се на водача, след което, за да се изчисли конкретната такса при констатирано претоварване данните от измерването с разстоянието в километри до крайната дестинация, за където пътува автомобила, се въвеждали в компютърна програма, като в практиката сумата, дължима за заплащане при претоварване, била наричана такса или глоба. При влизане в страната ни водачите на товарни автомобили имали възможност да заплатят таксите за претоварване и дължимата кантарна такса от 10 лв., като им се издавали съответните документи от служителя на УПТР за това, но на практика се давала възможност на шофьорите да се върнат в държавата, от която влизат в България, за да разтоварят или променят натоварването на осите, без да плащат таксите, като в последния случай не им се издавали никакви документи за извършеното претегляне и за евентуално дължимите суми.

На 30.10.2007 г. около 12:30 ч подсъдимият бил на работното си място на Г. - Илинден. В това време св. С. с управлявания от него товарен автомобил м. ”Ивеко” с български регистрационен № РВ 7801 ВМ бил преминал паспортната проверка на пункта през служителите на Гранична полиция, които този ден били на работа, и се насочил към кантара. Колата била натоварена в Р Гърция с чували изкуствена тор, предназначена за селскостопанската дейност, която свидетелят осъществявал в землището на гр. Пловдив. Св. С. спрял камиона на намиращия се пред една от кабините на УПТР кантар, подсъдимият измерил общото тегло, констатирал претоварване от 200 кг /вместо 40 т камионът тежал 40 200 кг/ и след това се извършило измерване на отделните оси на автомобила, като на втора ос имало също претоварване, което било с около 820 кг. Подсъдимият въвел данните от измерването с разстоянието до гр. Пловдив, за където пътувал св. С., в съответната програма, и заявил на С., че трябва да заплати глоба за претоварването от 570 лв., ако иска да влезе в страната ни. Към онзи момент подсъдимият знаел малко гръцки език, а свидетелят С. – малко български език. С думи на двата езика двамата се разбрали, че св. С. при установеното претоварване може или да плати съответната пътна такса, или да се върне в Гърция. След като разбрал от подсъдимия за проблема при претеглянето на кантара на автомобила, св. С. заявил, че в неговата държава нямало изисквания относно натоварването на отделните оси, замервало се само общия товар, за следващ път щял да знае, помолил служителя да го пусне да мине, защото не знаел за тези претоварвания, заявил, че сумата като такса /глоба/ е прекалено висока. Тъй като минавали и други автомобили и защото престоят на кантара на товарен автомобил не можело да продължи много дълго, подс. П. казал на св. С. да премести колата от кантара, да помисли какво ще прави и да се върне при него да разговарят. За претеглянето на автомобила на св. С. подсъдимият не издал документи /квитанция за платена кантарна такса, кантарна бележка и документ за дължимата такса за констатираното претоварване/, защото св. С. не заявил изрично, че ще плати дължимите суми, за да бъдат издадени необходимите документи, а му била дадена възможност от подсъдимия да помисли дали ще се върне в Гърция и ще размества товара, съответно ще разтовари част от него, или ще плати изчислената такса, която на С. му се сторила много голяма. Разговорът между двамата на кантара продължил около 10-15 минути до половин час, като св. С. заявява в прочетените показания, че двамата са спорили. Св. Б. забелязал по-дългия престой /около 20 минути според него/ на кантара на камиона на св. С. /вж. показанията на св. Б./ и уведомил за това св. Х.. С. преместил камиона, подс. П. през това време от кантара и кабината до него отишъл да си върши служебните задължения на кабината, където се плащали винетки. Кратко време след това /около 5-6 минути/ св. С. отишъл на гишето, където подсъдимият обслужвал преминаващите автомобили. При появата на св. С. на гишето на кабината за винетни Т., в която бил подсъдимият, С. вече бил решил да предложи пари на подсъдимия /вж. показанията на св. С. – “други шофьори са ми казвали какво става на границата и тогава разбрах”, “от самия разговор със служителя разбрах, че той върти нещата за пари”/. На гишето свидетелят попитал подсъдимия какво ще правят, като С. бил наясно, че е в нарушение и предложил да даде на подсъдимия 20 лв., да се почерпи кафе и да го пусне да премине. Подс. П. не приел предложението, разговорът започнал да става напрегнат, като С. ругаел /вж. показанията му – “Не ме ли виждаш, че съм като прасе и ме измъчваш така, не ме ли гледаш в какъв вид съм?/, отново подсъдимият му заявил, че трябва да плати глобата или да се върне. Подсъдимият към този момент не мислил въпреки предложенията от страна на С. да му даде пари, че има някакъв проблем, защото не били изваждани банкноти от свидетеля. След отказа на П. да приеме от С. предложените му 20 лв., гръцкият гражданин решил да даде на подсъдимия 100 лв., за да види какво ще направи /”Дадох 100 евро, за да видя как ще реагира служителят” – вж. показанията на свидетеля/. С. бил недоволен от това, че подсъдимият не искал да го пусне да премине въпреки нарушенията му срещу малката според свидетеля сума от 20 лв., решил да даде 100 лв. и да подаде оплакване срещу подсъдимия, защото смятал, че 100 лв. е прекалено голяма сума “за благодарност”. С. извадил от джоб на дрехите си банкноти, от които извадил две банкноти по 50 лева и през гишето на кабината ги оставил на бюрото пред подсъдимия, след което без подсъдимият да е направил или казал нещо заявил, че отива да се оплаче в полицията. Св. С. се отправил към стоящите наблизо служители на Гранична полиция – св. Ч. и св. В., на които на развален български език обяснил, че има проблем с пари, със 100 лв. и иска да се срещне с началника им, свидетелите видели, че С. идва към тях от кабината на УПТР. Св. Ч. придружил С. до кабинета на св. К., който тогава изпълнявал длъжността Н. Г.. На св. К. Ч. обяснил, че гръцки гражданин, шофьор на камион, се оплакал, че са му искани пари за претоварване на камиона. Св. С. бил въведен при св. К. и на недобър, но разбираем български език обяснил на началника, че за претоварване служителят на пътни Т. му искал 100 лв., за да не плати таксата от 600 лв. На въпрос от страна на св. К. “Къде са парите, дал ли си ги?”, св. С. отговорил, че ги е оставил на гишето. К. говорил със своя началник за действията, които да предприеме, като му обяснил разбраното от разговора с гръцкия гражданин.

Междувременно малко след като гръцкият гражданин тръгнал към полицаите, а П. за минута-две осъзнал ситуацията, в която е изпаднал, подсъдимият излязъл от кабината и поискал от св. Б. – граничен полицай на същия Г., чието работно място било най-близо до работното място на П., да го свърже по телефона с командира на екип на пункта - св. Х.. На последния по телефона П. казал, че след констатирано претоварване на товарен автомобил шофьорът, гръцки гражданин, не се съгласил да заплати таксата, а хвърлил 100 лв. на гишето, за да не плаща глобата, като искал да разговоря с началника на пункта К.. Св. Х. отишъл в кабинета на К. и го уведомил, че П. иска до говори с него, Х. видял гръцкия гражданин в кабинета на началника, но не възприел никакъв разговор между двамата.

След като около 5-6 минути разговарял в кабинета си с оплакващия се гръцки гражданин и вече бил уведомил началника си в гр. Г. Д., св. К. излязъл отвън, за да провери твърденията на гръцкия гражданин относно оставените пари на гишето. Отвън бил П., който му заявил, че гръцкият шофьор трябвало да плати глоба за претоварване, питал го дали може да плати по-малко пари, хвърлил пари на гишето, 2 банкноти по 50 лв., които подсъдимият оставил, без да ги докосва /вж. показанията на св. К. – “С. бил отишъл и му подхвърлил 2 банкноти по 50 лв. на будката, П. ги оставил там, без да ги докосва”/. В изпълнение на нарежданията на началника му св. К. видял банкнотите на гишето, разпоредил на св. Ф. П. от външна страна да охранява кабината, подсъдимият П. продължил да работи на гишето, без да извършва някакви действия на мястото, където били парите, до пристигане на оперативната група от ГПУ от гр. Г. Д. и преводач. П. преди да отиде да разговаря със св. К. вече бил уведомил по телефона за случая и прекия си ръководител – св. С., чието работно място се намирало на Г. – Кулата. С. наредил на П. да напише съответна докладна за случая до него. След получаването на същата бил уведомен и изпълняващия тогава длъжността Главен директор на УПТР – гр. С. – св. Д..

След пристигането на пункта дознател при ГПУ – Г. Д. извършил оглед на местопроизшествието /на 30.10.2007 г. за времето от 14:50 до 15:20 часа/, при който са направени фотоснимки и са иззети двете банкноти по 50 лв., намерени на бюрото в пункта за заплащане на винетни Т.. По същите банкноти след извършеното изследване от вещото лице по назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза не са установени годни дактилоскопни следи за идентификация.

Още при разговора с подсъдимия П., когато се извършвало претегляне на кантара, а след това и в разговорите с полицейските служители от Гранична полиция св. С. разбрал, че за да се отстрани осовото претоварване, може да се размести товара, никой обаче не е казвал на свидетеля, че такова претоварване може да направи на самия граничен пункт и още повече без разрешение от съответните служители на пункта /вж. показанията на С. – “Разпределете правилно товара и ще можете да минете”/.Св. С. решил да размести товара в камиона, за да може да бъде пропуснат да премине през пункта, докато чакал приключването на проверката от служителите на Гранична полиция във връзка с подадената от него жалба. Около 13:30 часа С. отворил камиона и почнал да прехвърля чували от товара. Подсъдимият забелязал, че камионът се “клатушка”, уведомил св. К., че шофьорът размества товара. Св. К. издала разпореждане на С. да преустанови действията си, като гръцкият гражданин изпълнил разпореждането.

В 16:39 ч. на същия ден товарната кола на св. С. била претеглена повторно на кантара на УТПР /вж. констативен протокол на л. 18 от досъдебното производство/, като за претеглянето подс. П. издал квитанция за платени пътни Т. /кантарна/ и кантарна бележка /л. 19 и л. 20 от досъдебното производство/. При това претегляне на автомобила на С. /същото е извършено след като С. е размествал товара в камиона 3 часа преди това/ е констатирано общо тегло на автомобила 40 200 кг; натоварване на всяка една от петте оси на автомобила както следва – 1 ос – 7 040 кг; 2 ос – 12 460 кг; 3 ос – 4 760 кг; 4 ос – 5 920 кг и 5 ос – 10 760 кг.

От заключението на вещото лице, назначено при първото разглеждане на делото, се установява, че стойността на дължимата глоба при констатирано претоварване на 2 ос и общото тегло на камиона, управляван от С., към 30.10.2007 г., които не са запаметени в информационната система на УПТР, но ако се вземат предвид данните от докладната на подсъдимия до св. С., при общо претоварване с 200 кг. и претоварване на 2 ос с 960 кг общият размер на глобата, изчислена на място по компютърния софтуер на УТПР /същото не е направено от в.л., а от служителите на УПТР/ възлиза на 395 лв. С оглед данните от повторното замерване на автомобила, при което е констатирано и претоварване на 5 ос със 760 кг. стойността на глобата е 677.63 лв.

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, приетите експертни заключения на вещите лица по експертизите, назначени на досъдебното производство и при първото разглеждане на делото в окръжния съд. Налице са съществени противоречия в събрания доказателствен материал, които следва да бъдат обсъдени в настоящите мотиви. Съществени противоречия са налице относно обстоятелството за размера на глобата за претоварване, която е следвало да заплати св. С. след първото претегляне на камиона му. Според обясненията на подсъдимия, което той е заявил и на св. С. /вж. показанията на последния/, за претоварването дължимата глоба била около 600 лв. /570 лв./, а според експертното заключение на в.л. П. при стойностите на общото и претоварването на втора ос съгласно докладната на подсъдимия до св. С. е следвало да се заплати от С. такса от 395 лв. При разпита в с.з. вещото лице П. посочва, че служител на Г. “Илинден” бил изчислил дължимата глоба от 395 лв., от друга страна при пресмятане на глобата въз основа на данните от второто претегляне на автомобила на С. в писменото заключение се посочва, че сумата от 677,73 лв. включва таксата за общото претоварване от 174,68 лв., таксата за претоварването на осите от 492,95 лв. и 10 лв. кантарна такса. Ако по този начин се изчислява дължимата глоба за констатираното претоварване при първото претегляне същата би следвало да е приблизително 570 лв. / 174,68 лв. такса за претоварването от 200 кг на тотал и 395,01 лв. за претоварване на втора ос, съответно 10 лв. такса кантар/, т.е. толкова, колкото е заявил подсъдимият на св. С., че трябва да заплати. При липсата на точни данни за осовото натоварване при първото претегляне на камиона на С. от подсъдимия, изявленията на в.л. П., че дължимата глоба от 395 лв. не е била изчислена от него, ползвайки специалните знания, които притежава, а от служител, който ползва компютърната програма при измервания на кантара на Г. – Илинден, съдът намира, че следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия, че дължимата такса за претоварване, която е следвало да заплати С. преди последният да размества товара, е била около 600 лв., като не следва да се възприемат изводите на в.л. П. за това обстоятелство.

С оглед съществените противоречия, които се констатират в обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. относно основните факти, имащи значение за обвинението – искал ли е подс. П. от С. 100 лв., за да го пропусне да мине без да плаща дължимата такса кантар и такса за претоварване, след даването от С. на двете банкноти от по 50 лв. на гишето на кабината за плащане на винетни Т. прибрал ли е подсъдимият двете банкноти отдолу под бюрото и след това дали ги е извадил отново и оставил на мястото, намерени при огледа, когато е разбрал, че св. С. отива да се оплаче на полицията, следва да се отбележи следното:

Макар и подс. П. при даването на обяснения в хода на съдебното следствие да упражнява правото си на защита и поради това да не е длъжен да дава уличаващи себе си обяснения /каквото право в настоящия процес има и св. С./ съдът намира, че като достоверни в настоящето производство следва да се приемат обясненията на подсъдимия, а не опровергаващите ги показания на св. С.. Непротиворечив е гласния доказателствен материал за факта, че предложението за предаване на пари е направено от св. С.. От неговите показания /няма други доказателства за това/ не се установява поведение на подсъдимия, което да е дало основание на С. да счита, че длъжностното лице му иска пари, за да не изпълни задълженията си /да го пропусне да премине през пункта без да се плати таксата от около 600 лв./. В показанията си С. сочи, че подсъдимият му е казал какви са вариантите при констатираното нарушение, но свидетелят решил да предложи пари, защото от другите шофьори знаел какво става на границата /”Други шофьори са ми казвали какво става на границата и тогава разбрах” – прочетените показания на С./, а не защото подсъдимият му е искал пари, свидетелят не сочи и някакви конкретни действия на подсъдимия, които могат да се приемат като отправено с действия такова искане. От показанията на С. и обясненията на подсъдимия се установява упоритостта на гръцкия гражданин да премине през граничния пункт без да плати дължимите суми – същият около 20-30 минути на кантара е разговарял с подсъдимия, заявявайки, че сумата е голяма, че не е знаел за изискването относно осовото натоварване, че в Гърция нямало такива изисквания, че следващия път щял да ги спази, искайки да бъде пуснат този път, дори след като вече е подал оплакване срещу П. се е опитал да отстрани претоварването на самия граничен пункт, извършвайки действия по пренареждане на товара без да има разрешение от Гранична полиция или служител на УПТР с цел да премине през пункта, вместо да се върне обратно в Гърция или заплати съответната такса за претоварване и да бъде пропуснат по надлежния ред. Тази упоритост на св. С. е била причината същият да предложи 20 лв. на подс. П., за да го пропусне последният с претоварения камион през Г. – Илинден. Отказът на подсъдимия да приеме сумата от 20 лв. се установява по непротиворечив начин /подсъдимият и св. С. посочват само различни причини да се откаже приемането на тази сума/. Тогава св. С., както самият той сочи в показанията си, решил да види реакцията на служителя ако му предложи голямата /според свидетеля/ сума от 100 лв. Въпреки соченото в показанията на С. при разпита му при първото разглеждане на делото, че предлаганите от него суми са били в евро, с оглед дадените показания на свидетеля пред съдия на досъдебното производство и останалите непротиворечиви доказателства по делото, следва да се приеме, че поради изминалото време и факта, че свидетелят работи и с двата вида валута, е налице объркване при разпита му в съдебното производство, а при разговорите му с подсъдимия предлаганите суми и предадената такава от С. е била в лева. След като подсъдимият отказал да пропусне С. срещу сумата от 20 лв., а даването на по-голяма сума от тази според С. било “лесен начин днес да изкара” пари служителят /вж. показанията на С. – “Добре, 100 евро ли да дам?”/, С. оставил на бюрото 2 банкноти по 50 лв. и веднага заявил, че отива да се оплаква в полицията. Не следва да се кредитират показанията на С., че при заявяването от него дали служителят иска 100 лв., за да го пропусне, П. му казал да даде тази сума и да минава без никакви формалности /вж. показанията на С./ и след оставянето на двете банкноти на гишето подсъдимият ги бил сложил под бюрото, а след това ги извадил отново отгоре. Обясненията на подс. П., че същият не е докосвал банкнотите, се подкрепят както от събраните останали гласни доказателства – показанията на свидетелите, пред които незабавно след случилото се подсъдимият е заявил /още преди да му е известен факта, че няма оставени от него следи върху банкнотите/, че не е пипал парите, а те стоят на мястото, където са били оставени /хвърлени/ от С.. В този смисъл са както показанията на св. К. /”С. каза, че не лично да ги вземе служителят, а ги е оставил на гишето”, “каза, че С. е хвърлил пари на гишето”, “С. бил отишъл и му подхвърлил две банкноти по 50 лв. на будката, П. ги оставил там, без да ги докосва”, “този човек остави 100 лв. на гишето”/, св. Х. /”Хвърлило му това лице 100 лв. на гишето и искало да го пусне”/, така и показанията на св. С. /”този грък не искал да плати глобата и хвърлил някакви пари”, “той дори не ги бил докоснал”/. В подкрепа на обясненията на подсъдимия за това обстоятелство е дактилоскопната експертиза, вещото лице по която не е установило годни дактилоскопни следи върху двете банкноти от 50 лв. нито от подсъдимия, нито от друго лице. Следва да се отбележи и съществуването на противоречие в показанията на св. С. относно действията на подсъдимия след като С. оставил двете банкноти на гишето. В показанията на досъдебното производство С. заявява, че след като дал парите, изчакал подсъдимият да му даде документ, но тъй като не му бил издаден такъв отишъл да се оплаче в полицията, без изобщо да споменава факта, заявен при разпита при първото разглеждане на делото, че подсъдимият е прибрал парите под гишето /в този смисъл са показанията на св. К., който е разговарял със С. непосредствено след случая, като този свидетел сочи, че гръцкият гражданин му е казал, че е оставил парите на гишето/. Това противоречие в показанията на С. и посочените по-горе доказателства, които са в подкрепа на заявеното от подсъдимия, че същият не е докосвал двете банкноти, за да ги прибере под гишето и след това отново извади отгоре на бюрото, дава основание съдът да приеме за достоверни обясненията на подсъдимия, че св. С. е хвърлил парите на гишето и е тръгнал да се оплаква в полицията, защото тази сума е била прекалено голяма. Основание да не се кредитират показанията на св. С. са и изявленията на последния, че същият почти не е знаел български език към датата на престъплението и разговорът с П. се е водел на гръцки език, който подсъдимият говорел добре. Това твърдение на св. С. е в противоречие с останалите гласни доказателства, от които се установява, че комуникацията на работещите на Г. Илинден с гръцкия гражданин към датата на деянието се е извършвала на български език, макар и недобре говорен от св. С., но до степен, позволяваща да се разберат твърденията му без преводач /вж. показанията на св. К., Ч., В., св. К., обясненията на подсъдимия/.

Предвид така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че по делото не са налице доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин да се установява, че с деянието си на 30.10.2007 г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Безспорно е от доказателствата по делото, че подсъдимият е длъжностно лице и като такъв може да бъде субект на престъплението по обвинителния акт, както е безспорно и това, че на 30.10.2007 г. подсъдимият е бил на работното си място и е изпълнявал служебните си задължения и във връзка с неговата работа са били водените разговори със св. С.. По безспорен начин от доказателствата по делото се установява, че св. С. в случая е извършил престъпление, защото е предложил на подсъдимия подкуп /първо 20 лв., след това 100 лв./ и е дал подкуп /сумата от 100 лв./, като се установява и че това даване на сумата от 100 лв. /дар по смисъла на закона/ е за да не извърши подс. П. действие по служба във връзка с безспорните по делото факти на претоварване на управлявания на датата на престъплението от С. товарен автомобил. От събраните по делото доказателства според съда обаче не се установява нито че подсъдимият е поискал дар от св. С., както не се установява и факта, че е приел дадените от С. 100 лв. Подхвърлянето от страна на С. на двете банкноти по 50 лв. през гишето на бюрото на работното място на подс. П., след като съдът приема с оглед на това, че кредитира обясненията на подсъдимия, че последният не е искал пари от С., липсата на извършени от подсъдимия действия /прибиране на парите под гишето/ или изразено с думи съгласие пред св. С. да приеме сумата с оглед последващите действия на П., не може да даде основание за извод, че подсъдимият е извършил изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е приел предадения от С. подкуп. Почти едновременните действия на С. и подсъдимия /в рамките на няколко минути, за което обстоятелство не са налице противоречия в гласните доказателства/ по подаване на оплакване от неправомерните действия на даващия, съответно на посочения в обвинителния акт за приемащ подкупа, посочените по-горе обстоятелства, от които следва да се направи извод за достоверност на обясненията на подсъдимия, а не на св. С. относно това дали са искани сто лева, защо С. ги е оставил на гишето и какво е казал и направил подсъдимият след оставянето на банкнотите, според настоящата инстанция е основание да се приеме, че не се установява по несъмнен начин поискване и приемане от страна на подсъдимия на подкуп, поради което съдът постанови оправдателна присъда, тъй като подсъдимият не е извършил изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК, за което е обвинен от ОП – Б..

Не следва да се приемат доводите на прокурора, че се установява извършеното от подс. П. престъпление, тъй като същият е имал достатъчно време да реагира, като предотврати деянието на С. – своевременно да се обади по телефона или да сигнализира служител на Гранична полиция, което не е направил, от което се прави довод за кредитиране показанията на св. С.. В обясненията си пред съда подсъдимият сочи, че за него проблем е възникнал едва след като св. С. е “хвърлил” двете банкноти през гишето на бюрото му, което е станало и кратко време след отправените предложения за по-малък подкуп, същият е бил в “объркана ситуация” и известно време му е трябвало, за да прецени какво да прави /вж. обясненията – “За мен проблем е, когато той ми подхвърли парите”/, от друга страна в изпълнение на задълженията си е разговарял със св. С., който е бил в затруднение, тъй като е трябвало да плати голяма сума или да има трудности с превоза, като се върне на гръцка територия или в междинната зона и претовари, заради това С. е бил напрегнат, нервен, подсъдимият не е имал основание да го “изгони” от пункта, не е възприел до оставянето на банкнотите ситуацията като такава, налагаща незабавното искане на съдействие от Гранична полиция. Поради горното само от факта, че подсъдимият не е подал незабавно оплакване срещу С., който му предлагал подкуп от 20 или 50 лв. преди предлагането и даването на 100 лв., не може да се прави извод, че тези действия несъмнено установяват, че подсъдимият е искал пари, за да не изпълни задълженията си, или че е бил съгласен да приеме предложени от С. пари за това. Неиздаването от подсъдимия на документи във връзка с извършеното от него първо претегляне на автомобила на С. също не е довод да се приемат за достоверни показанията на С. и да се приеме заявеното от този свидетел, че подсъдимият му е искал пари, за да го пропусне без да бъде отразено претоварването в съответните документи в УПТР и да се платят таксите за това. Непротиворечиви са доказателствата по делото за установената практика към датата на престъплението при влизане в България на товарни моторни превозни средства да се дава възможност на водачите на същите да се върнат обратно в страната, от която идват, при констатирани общо претоварване и претоварване на ос, ако водачът не желае да заплати съответните Т. за това. Св. С. сочи, че не е искал да плати таксата от около 600 лв., което е било и причина да се върне на 30.10.2007 г. обратно в Гърция с товарния автомобил, защото и след второто претегляне не е бил пропуснат в страната ни без да плати таксите за претоварване /заплатил е само кантарната такса от 10 лв./. Тази установена практика е била причина подсъдимият да не издаде кантарна бележка и квитанции за дължимите Т. /при второто претегляне е издаден такъв документ, защото е било разпоредено от дознателя/. При тези безспорно установени обстоятелства не може да се прави извод, че подсъдимият не е изпълнил задълженията, за да принуди св. С. да му даде подкуп. П. ясно е казал на свидетеля какви са вариантите при установеното нарушение след претеглянето на кантара. Св. С. е могъл веднага да обърне камиона и да се върне в Гърция, а не да прави упорити опити /дори и след подаденото оплакване до Гранична полиция/ да бъде пропуснат да премине като не плати пари или като плати по-малко. При излизане от страната на товарни автомобили задълженията на служителя на УПТР са били различни – тогава при претегляне служителят задължително е издавал кантарна бележка и квитанции за дължимите Т., съответно е искал съдействие от служителите на Гранична полиция, ако не бъдат заплатени. С оглед на горното съдът намира, че действията на подс. П. по даване на възможност на св. С. да плати таксите или да се върне обратно в Гърция и на подходящо място да размести товара, не могат да се преценят като такива на искане на подкуп или съгласие да се приеме такъв.

Поради горните съображения съдът намери, че обвинението не се установява по несъмнен начин и оправда подсъдимия да е извършил престъпление по чл. 301, ал. 1 НК на 30.10.2007 г., като на тази дата около 12:30 ч. на Г. - Илинден в качеството си на длъжностно лице при УПТР - гр. С. да е поискал и приел дар - сумата от 100 /сто/ лева, която не му се следва, от Н. Й. С., роден на 13.07.1963 г. в гр. Кавала, Р Гърция, управляващ товарен автомобил марка Ивеко с ДК № РВ 78 01 ВМ, за да не извърши действие по служба съгласно длъжностната му характеристика, а именно: при извършване на контролно-пропускателна дейност на товарни автомобили, преминаващи през Г. Илинден, да пропусне товарния автомобил в страната, след като е претеглен на кантар, контролиращ общата маса и осовото натоварване на същия и да не събере дължимата глоба /такса/ за констатираното от него претоварване.

Оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение обезсмисля излагането на съображения по възраженията на защитниците на подсъдимия, че при новото разглеждане на делото в настоящата инстанция с оглед забраната за влошаване положението на обжалващия подсъдимият не може да бъде осъден за първото от изпълнителните деяния съгласно обвинителния акт и да му бъде наложено по-тежко наказание от наложеното с отменената присъда на Благоевградски ОС при второто разглеждане на делото в първа инстанция поради липса на подадени протести от ОП – Б. срещу постановените присъди по н.о.х.д. № 242/2008 г. и н.о.х.д. № 26/2010 г., двете по описа на БОС. Следва само да се посочи, че настоящият състав намира направените възражения за основателни, но същите биха имали значение само при признаване на подсъдимия за виновен в извършено престъпление.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: