Р Е Ш Е Н И Е № 157
Гр.Сливен, 30.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 186
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от И.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № 138 от 11.04.2019 г., издадена от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: оспореният акт е невалиден – не е видно от кого е издаден; заповедта не съдържа изискуемите реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР; заповедта е издадена при липса на мотиви; с подадения сигнал оспорващият е упражнил конституционното си право да сигнализира за правонарушение; дисциплинарната отговорност на оспорващия е ангажирана неправилно – не е установено нарушение на служебната дисциплина. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият И.С.К. е с. в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ от 01.04.1999 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е м. и. на длъжност н. … с. в арест – С. към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ /РСИН/– С., …. к. при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ /ОСИН/ – Б. По време на службата си в ГДИН не е награждаван / видно от кадрова справка/.
От приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност е видно, че основна цел на длъжността е осигуряване на о. и и. на задържаните лица, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната му дейност. Оспорващият е запознат с длъжностната характеристика на 26.01.2017 г. Запознат е и с Етичния кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието, видно от Декларация, подписана от оспорващия на 12.01.2018 г.
На 19.02.2019 г. в ГДИН е входиран Сигнал Вх. № Ж-145 от 19.02.2019 г., подаден от с. при Арест С. към ОСИН – Б., до Главния директор на ГДИН и до Инспектората към Министерство на правосъдието. Сигналът е подписан от четирима с., един от които е и оспорващият И.К.. В сигнала е посочено, че с. са установили извършени поправки във ведомост за дежурствата на н. о. с. и в ежедневната нарядна ведомост за дата 19.10.2018 г., в резултат на които поправки са били отразени четирима дежурили, а реално дежурството е било осъществено от трима. С подадения сигнал с. са поискали извършването на проверка на документите, отчитащи положения труд, и са изразили увереност, че по този начин ще се прекрати възможността за некоректно отчитане, злоупотреба и присвояване на средства.
Със Заповед № 116 от 28.03.2019 г. на Началника на ОСИН – Бургас, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 16а, ал. 2, т. 5, предл. четвърто във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е образувано дисциплинарно производство срещу м. и. И.С.К. за изясняване на постъпили с Протокол от извършена служебна проверка с Изх. № 370 от 07.03.2019 г. предварителни данни за дисциплинарно нарушение от И.С.К., за това че е подал сигнал до главния директор на ГДИН, без да е спазил служебната йерархия и задължението да докладва на преките си началници, като по този начин е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика и Етичния кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието. Със заповедта е назначен дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка и изготви обобщена справка за резултата от разследването в срок до 05.04.2019 г. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 29.03.2019 г.
Определеният дисциплинарно разследващ орган е извършил възложената проверка, по време на която са разгледани постъпилите данни за дисциплинарно нарушение.
В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Вх. № 516 от 29.03.2019 г., приети от Началника на ОСИН – Бургас, на 29.03.2019 г. В писмените си обяснения оспорващият е посочил, че се е подписал под сигнала, след като с. Е. М. му е заявил, че ще бъде с., но не знаел, че ще се прескочи Началника на РСИН и Началника на ОСИН.
За резултата от разследването от дисциплинарно разследващия орган е изготвена Обобщена справка Вх. № 542 от 04.04.2019 г. до Началника на ОСИН– Бургас. В Справката е констатирано, че подаването на сигнала, без да е спазена служебната йерархия, съставлява нарушение на т. 26 и т. 27 от длъжностната характеристика за длъжността, както и на чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието, поради което е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и. И.С.К. за нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР– нарушаване на етичните правила за поведение на д. с. в ГДИН и териториалните й служби, за което в ЗМВР е предвидено наказание порицание.
На 04.04.2019 г. оспорващият е запознат с горепосочената обобщена справка и му е разяснено правото да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка.
Наказващият орган – Началникът на ОСИН – Бургас, след като се е запознал с констатираното от дисциплинарно разследващия орган, назначен с негова заповед, и с писмените обяснения на К., и е приел, че К. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 138 от 11.04.2019 г. С нея, на основание чл. 16а, ал.1, т. 5, предл. трето във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, във връзка с чл. 198, ал. 1-3 от ЗМВР, на оспорващия И.С.К. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел, че: К. е извършил неправомерно действие, като е подал сигнал до Главния директор на ГДИН, неспазвайки служебната йерархия; това действие представлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във връзка с т. 26 и т. 27 от длъжностната характеристика за длъжността, както и чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието; отклонението от изискванията е незначително, което може да го квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 16.04.2019 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 24.04.2019 г.
По делото е приобщен Етичен кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция “Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“, утвърден със заповед № ЛС 04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Възражението на оспорващия, че оспореният акт е невалиден, е неоснователно. На оспорващия, който е с. в структурата на ОСИН – Б., е наложено наказание „мъмрене”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника на ОСИН – Бургас. В разпоредбата на чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС е предвидено, че Началникът на ОСИН налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР на служителите от областната служба. Следователно Началникът на ОСИН – Бургас, е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.
Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, поради което твърдението на оспорващия, заявено в противоположен смисъл, е неоснователно.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. В дисциплинарното производство, образувано със заповед, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е изготвена обобщена справка от назначения дисциплинарно разследващия орган, с предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и. К.. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на д. с. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:
На оспорващия е наложено дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения във връзка с т. 26 и т. 27 от длъжностната характеристика за длъжността, както и чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на д. с. от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на правосъдието /Етичен кодекс/. В посочените текстове от длъжностната характеристика се съдържат следните задължения за служителя: Да спазва субординацията, лоялността, регламента и организационните норми в процеса на пряката му служебна дейност /т. 26 /; Своевременно да докладва на преките си началници за нарушения и инциденти, възникнали с него или други служители от ареста по повод и извън служебната им дейност /т. 27/. В посочените разпоредби от Етичния кодекс е предвидено следното: Д. с. е длъжен да спазва служебната йерархия /чл. 32/; Когато противоречия между колеги не могат да бъдат разрешени от самите тях, те търсят съдействието на непосредствения ръководител /чл. 66/; Д. с. поставя пред своя ръководител открито и честно проблемите, с които се сблъсква в процеса на работа /чл. 79/.
По делото е установено по безспорен между страните начин, че на 19.02.2019 г. в ГДИН е входиран сигнал, подаден от оспорващия И.С.К. и други трима с. при Арест С. към ОСИН – Б., до Главния директор на ГДИН и до Инспектората към Министерство на правосъдието, във връзка с установени от подателите на сигнала поправки в документи по отчитане на отработеното време от с. Липсват доказателства за извършено във връзка с подаването на сигнала нарушение на служебната дисциплина от оспорващия К., изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. В цитираните в заповедта разпоредби от длъжностната характеристика и от Етичния кодекс не е въведена забрана за извършване на действия по подаване на сигнал със съдържание и адресати като процесния. Такава забрана е и недопустимо да съществува, доколкото всеки дееспособен гражданин на страната, включително и още повече този, който има качеството на д. с., е морално задължен да сигнализира компетентните институции за констатирани от него нередности и порочни практики. Обстоятелството, че сигналът е подаден не до прекия ръководител на оспорващия, не представлява неизпълнение на служебни задължения от страна на оспорващия. Действително, съобразно цитираните в оспорената заповед разпоредби от длъжностната характеристика и от Етичния кодекс, оспорващият е длъжен да спазва служебната йерархия. Но това негово задължение е относимо към пряката му служебна дейност, чиято основна цел е осигуряване на о. и и. на задържаните лица, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи тази служебна дейност. Действието по подаване на процесния сигнал не може да бъде отнесено към пряката служебна дейност на оспорващия. Това е действие, с което оспорващият е реализирал конституционното си право на жалба до държавен орган.
С оглед на изложеното, при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Наложил е на К. дисциплинарно наказание за нарушение на разпоредби от длъжностна характеристика и от Етичен кодекс, за които по делото не са събрани доказателства да са нарушени. Следователно, не е установено по делото нарушение на служебната дисциплина от м. и. К..
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 360 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса и 350 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направени по делото разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 138 от 11.04.2019 г., издадена от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, с която на м. и. И.С.К. – н. … с. в арест – С. към РСИН С. …. к. при ОСИН Б., е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. София, да заплати на И.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: