РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 366 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал.1
от ЗУСЕСИФ.
Настоящото дело е образувано след като с Определение № 3674 от 16.05.2019
г., постановено по адм. дело № 4167/2019 г. по описа на АдмС - София – град, съдът е прекратил образуваното
пред него производство по жалба на „Тераком“ ООД, със седалище: гр. Русе против
Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 и е изпратил делото по подсъдност на АдмС – Русе.
С Решение
№ РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020 е отказана верификация на предявените разходи
по искане за междинно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-2.001-0893-C01/09.02.2016 г. в общ размер на 13 770,00 лева.
В жалбата се
навеждат възражения за нищожност на оспорения акт.
Претендира се съдът
да обяви оспореното решение за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК,
както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да се задължи органа, издал акта, да
изпълни влязлото в сила Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм.
дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Прави се и искане на
основание чл. 306, ал. 2 от АПК да се разпореди налагане на административно
наказание на автора на оспореното решение – глоба в размерите по чл. 304, ал. 1
от АПК.
Претендира се и
присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 11 от делото).
Ответникът по жалбата – Главният директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“
в Министерството на икономиката и Ръководител на УО на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание в хода по същество на делото и в депозирани
писмени бележки, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и относно размера на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на
страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
По фактите
С Решение №
РД-16-190 от 08.02.2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и Ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014 - 2020 г., е било отказано на дружеството-бенефициент верифициране на извършени
разходи в общ размер на 13 770,00 лева по предявено от него искане за
междинно плащане.
В мотивите на
решението, в което подробно е била описана фактическата обстановка, е прието,
че бенефициентът е получил, инсталирал и активирал описани в решението
софтуерни продукти преди да е приключена процедурата по избор на изпълнител,
което от своя страна се приравнявало на непровеждането на такава, независимо от
факта, че същите са доставени от класирания на първо място участник - нарушение
на чл. 7.1.1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 50 от ЗУСЕСИФ.
По отношение на
Софтуер 2 решаващият орган е изложил допълнителни мотиви, че с оглед
непредставянето на изисканите документи по последното искане, УО не е получил
адекватна одитна следа, която да потвърди, че прехвърлянето на софтуера се е
случило след подписването на договора за доставка, като лицензионният
сертификат от 07.07.2017 г. доказвал единствено кога е приключила процедурата
по прехвърлянето, но не и кога е започнала - като в случая това трябвало да е
след подписване на договора за доставка.
Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г. било връчено на
жалбоподателя на 10.02.2017 г., видно от приложена обратна разписка. Недоволен
от него, същият го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез ответника на
24.02.2017г. По този повод било образувано адм. дело № 256/2017 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, който е бил местно компетентния съд. С
Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017г. по описа
на Административен съд – Велико Търново, съдът е отменил Решение № РД-16-190 от
08.02.2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове
за конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и Ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014 - 2020 г. и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне по искането на „Тераком“ ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в
размер на 13 770,00 лева по проект „Подобряване на производствения капацитет
и технологичните процеси в „Тераком“ ООД“, при спазване на дадените със
съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да отмени
оспорения пред него ИАА и да върне преписката на АО за ново произнасяне по
искането на дружеството, съдът е формирал правни изводи за това, че обжалваното
решение се явява издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и не
съответства на целта на закона.
На първо място съдът
е приел, че в оспореното решение не е посочено нито едно конкретно правно основание
за недопустимост на разходите по арг. от чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ, а общото
посочване на чл. 62 и чл. 64, във вр. с чл. 63 от ЗУСЕСИФ в заглавната част на
решението не покривало изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на
изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация
на разходи, била порок който не можел да бъде преодолян от съда чрез тълкуване.
Дори обаче да се приемело, че оспореният акт съдържа правно основание за отказа
за верификация, това, АдмС – Велико Търново посочил, че не обуславя извод за
постановяването на акта в съответствие с материалния закон с оглед събраните по
делото доказателства.
По отношение на
Софтуер 1 съдът счел, че активацията на софтуерния продукт за проектиране на
електроника /която е само един от елементите на сделката/ един ден преди
сключването на договора с избрания и одобрен от УО кандидат в проведената
съгласно изискванията на закона процедура по избор на изпълнител, не
представлява твърдяното от УО заобикаляне на закона и липса на проведена процедура.
Посочил е и че по аргумент от противното от чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са допустими за
подпомагане разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или
изцяло осъществени след подаването на формуляра за кандидатстване от
бенефициента, какъвто бил процесният случай.
Касателно Софтуер 2
УО необосновано бил игнорирал обясненията и доказателствата, изходящи от
официалния дистрибутор „Биемджи дейта“ ООД, според които лицензът за Софтуер 2
бил закупен от „Кад пойнт“ ЕООД с фактура № 2511/28.04.2016 г., като датата на
покупката била и начална дата на стартиране на лиценза, а до прехвърлянето му
на краен клиент /в случая „Тераком“ ООД/ той е бил собственост на „Кад пойнт“
ЕООД. Въпросните доказателства изцяло подкрепяли изложеното в обясненията на
„Кад пойнт“ ЕООД, приемо-предавателния протокол от 07.07.2016 г. и лицензния
сертификат от същата дата. Разгледани в съвкупност, същите водели до извода, че
изпълнението на договора в тази му част от страна на „Кад пойнт“ ЕООД било
станало след неговото подписване.
При това положение
съдът е достигнал до извод, че липсвало описаното в оспорения ИАА нарушение,
изразяващо се в това, че бенефициентът е получил, инсталирал и активирал описани
в решението софтуерни продукти преди да е приключена процедурата по избор на
изпълнител, което от своя страна се приравнявало на непровеждането на такава,
независимо от факта, че същите са доставени от класирания на първо място
участник - нарушение на чл.7.1.1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 50 от ЗУСЕСИФ.
Срещу Решение № 286
от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, била подадена касационна жалба пред ВАС,
по повод на което било образувано адм. дело № 11734/2017 г. по описа на съда. С
Определение № 12464 от 17.10.2017 г. на основание чл. 215, т. 1, във вр. с чл.
210, ал. 1 от АПК КЖ била оставена без разглеждане и производството по адм.
дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС било прекратено. Срещу това прекратително
определение била подадена частна жалба пред ВАС, петчленен състав, по повод на
което било образувано адм. дело № 13637/2017 г. С Определение № 15645 от
19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 13637/2017 г., ВАС, петчленен състав
е оставил в сила Определение № 12464 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело
№ 11734/2017 г. по описа на ВАС.
С оспореното в
настоящото производство Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. Главният директор
на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020, отново
отказва верификация на предявените разходи по искане за междинно плащане по
договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.001-0893-C01/09.02.2016
г. в общ размер на 13 770,00 лева.
Мотивите на АО по
отношение на Софтуер 1 са напълно идентични с тези по отмененото с влязъл в
сила съдебен акт решение, а по отношение на Софтуер 2 е посочено, че на база
издадено Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г.
по описа на Административен съд – Велико Търново, са били изискани от
изпълнителя „КАД пойнт“ ООД документи кога точно е било извършено и/или
започнало прехвърлянето на софтуера, т.е. преди или след сключване на договора
за доставката му, като той представил единствено доказателства, които вече се
съдържали в преписката, при което АО достигнал до изводи напълно идентични с
тези по отмененото решение.
По правото
Оспореното решение, видно от приложеното извлечение (л. 277 от адм.
преписка, приложена към адм. дело № 4167/2019 г. по описа на АдмС - София -
град) е връчено на жалбоподателя на 29.03.2019 г. чрез информационната система
за управление и наблюдение (ИСУН), който начин на връчване е в съответствие с
чл. 13, ал. 3, във вр. с чл. 2, т. 3 и от Наредбата за определяне на условията,
реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством
ИСУН. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена чрез административния
орган на 09.04.2019 г., видно от поставения входящ номер, т. е. в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК. Освен това съгласно ал. 5 на чл. 149 от АПК, административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт,
от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
По същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото
в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспореният акт
бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
Безспорно
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК определя като нищожен административен
акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е
следствие от силата на присъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет.
В
случая процесното Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на
ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 пряко
противоречи на Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело №
256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Оспореният
административен акт, постановен в изпълнение на влязлото в законна сила съдебно
решение по своята същност представлява повторен отказ, издаден при същите
условия от административния орган. Несъмнено, е налице пълно тъждество
между фактическите и правни изводи по отмененото Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г. и
на това по издаденото след отмяната Решение
№ РД-16-420 от 27.03.2019 г.
Административният орган е обвързан от
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което Главният директор на
ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 е бил задължен да постанови
административен акт в съответствие с указанията на АдмС – Велико Търново.
Указанията на съда, дадени в мотивите на влязлото в сила решение, са
задължителни за административния орган и произнасянето му, без те да са изпълнени,
опорочава волеизявлението.
В случая е категорично, че
указанията на съда относно тълкуването и прилагането на материалния закон не са
били изпълнени, като постановеният от АО правен резултат е в противоречие
с влязлото в сила съдебно решение.
Следва да се отбележи, че с посоченото съдебно
решение на АдмС – Велико Търново преписката е върната на решаващия
административен орган за ново произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, когато естеството на акта, чието издаване се иска, не позволява решаването
на въпроса по същество от съда, т. е. съдът не се е произнесъл по същество само
защото такова произнасяне не позволява естеството на акта, като е формирал
мотиви и е дал съответните указания по прилагането на материалния закон от гл.
т. липсата на твърдените от АО нарушения при така установените факти и
обстоятелства.
Преценката за
съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в
хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на
материалния закон. С възможност за избор между различни решения органът
разполага в хипотезата на отмяна на акта поради порок в дейността по
установяване на фактите, т. е. при отмяна на процесуално основание, което
би обусловило необходимост за формиране на нов извод относно фактическия състав
на заявеното пред административния орган право, след отстраняване на
процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е
такъв.
Действително в
мотивите на влязлото в сила Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм.
дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е посочено,
че в Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г. липсва конкретно правно основание за
недопустимост на разходите по арг. от чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Но видно от
мотивите на съдебното решение, постановената отмяна на ИАА и изпращането на
преписката на АО за ново произнасяне, не се свързва с указание за посочване на
конкретно правно основание, нито с отстраняване на порок в дейността по
установяване на фактите, респ. за събиране на допълнителни доказателства в тази
насока, а е свързано с приложението на материалния закон в контекста на
установените факти и обстоятелства и формираният от АдмС – Велико Търново правен
извод за липсва на описаното в оспорения ИАА нарушение. Липсват данни за
нововъзникнали факти, след влизането в сила на решението на АдмС – Велико
Търново, с характер на правопроменящи, правоизключващи или правопогасяващи
юридически или доказателствени факти, които да преодолеят установения от съда
материалноправен порок на обективираното в Решение № РД-16-190 от 08.02.2017 г.
волеизявление. Както беше посочено, указанията на съда определят и действията
на администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането на
преписката, като в случая тези указания задължават административния орган в
условията на обвързана компетентност да приключи образуваното производство
съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В
този смисъл в качеството си на страна в съдебното производство по адм. дело №
256/2017 г. по описа на Адмс – Велико Търново, Главният директор на ГД
„Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 е обвързан както от СПН на постановеното по това дело Решение
№ 286 от 07.08.2017 г., така и от задължителните указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон.
Следователно, повторно постановеният
отказ, със същото съдържание като отменения, противоречи на влязлото в сила
съдебно решение Решение
№ 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. Осъществена е хипотезата на чл.
177, ал. 2 от АПК.
Поради това, на
основание чл. 177, ал. 2 от АПК, искането на жалбоподателя съдът да обяви
Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 за нищожно, се явява основателно.
Относно искането за налагане на наказание
на автора на оспореното решение на основание чл. 304, ал. 1 от АПК, настоящият
състав указва на жалбоподателя, че в случаите на нарушения по чл. 304 от АПК, с
оглед компетентността по чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията се налагат с разпореждане на председателя на
съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Следователно, в случая
компетентен да разгледа искането се явява председателят на същия съд, който е
постановил влязлото в сила Решение № 286 от
07.08.2017 г. по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново.
Ето защо, жалбата в тази й част следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 366/2019 г. по
описа на АдмС – Русе касателно това искане да бъде прекратено.
По
разноските
Жалбоподателят
претендира заплащане на деловодни разноски, съгласно представен по делото
списък на разноските (л. 11 от делото) в общ размер на 1 550 лева, от които 50
лева платена държавна такса (л. 3 от адм. дело № 4167/2019 г. по описа на АдмС -
София – град) и 1 500 лева платено възнаграждение за адвокат по договор за
правна защита и съдействие (л. 9 от адм. дело № 4167/2019 г. по описа на АдмС -
София – град). В хода на производството ответната страна е направила възражение
за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. В АПК не е уредена изрично възможността
за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, но тази правна
възможност е налице по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим по силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За
да се намали възнаграждението от съда, следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки: първата е искане на насрещната страна, а втората е прекомерност
на изплатеното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай съдът намира, че са налице и двете
кумулативни предпоставки, при което съдът разполага с правомощието да намали
размера на адвокатското възнаграждение, който ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати до размера от 950 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед гореизложеното на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1 000 лева, от които 50 лева – за платена
държавна такса и 950 лева - за възнаграждение за адвокат.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНO
Решение
№ РД-16-420 от 27.03.2019 г. на Главния директор на ГД „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по искането на „Тераком“ ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в
размер на 13 770,00 лева по проект „Подобряване на производствения капацитет
и технологичните процеси в „Тераком“ ООД“, при спазване на дадените с влязло в
сила Решение № 286 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр.
София 1052, ул. “Славянска“ № 8, да заплати на „Тераком“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Васил Левски“ № 11,
представлявано от управителя М.Г.М., сумата от 1 000 (хиляда) лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за налагане на наказание на основание чл. 304, ал. 1 от АПК
на Главния директор на ГД „Европейски фондове
за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020, издал Решение № РД-16-420 от 27.03.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 366/2019 г. по описа на
Административен съд – Русе в частта относно искане за налагане на наказание
на основание чл. 304, ал. 1 от АПК на Главния директор на
ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, издал Решение № РД-16-420
от 27.03.2019 г.
Съдебният
акт в тази му част има характер на определение, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия: