№ 36
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500098 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на Област Варна
против решение № 260680/17.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2396/2019г. в
частта, в която е прието по отношение на Държавата, че Сдружение „Туристическо
дружество „Хан Аспарух““, ЕИК ********* е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представляващ двуетажна сграда с
идентификатор 10135.5501.163.1 по КК на гр.Варна, със застроена площ от 79 кв.м.,
построена в имот с идентификатор 10135.5501.163, придобит по силата на чл.2 ал.4 ЗДС, на
основание чл.124 ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната му част. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи, че
процесният имот е придобит на основание разпоредбата на чл.2 ал.4 ЗДС, навеждайки
доводи за направата им в противоречие със събраните по делото доказателства и
материалния закон. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора. Иска се от
настоящата инстанция да отмени оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което
исковата претенция и досежно сградата да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с
произтичащите последици по присъдените разноски. Претендират се разноски и за
въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Сдружение
„Туристическо дружество „Хан Аспарух““, в който се правят възражения за просрочие на
1
жалбата, както и за нейната неоснователност. Твърди се, че въззивникът е бил уведомен чрез
Областния управител на дата 07.12.2020г., но впоследствие е изпратено ново съобщение до
МРРБ с цел да бъде спазен срока. По съществото на спора се сочи, че правилно съдът е
приел, че доказателствата по делото установяват, че процесният имот е бил предоставен за
ползване от Държавата, заприходен като ДМА, поради което и на основание чл.2 ал.4 ЗДС е
станал собственост на сдружението, без за това да е необходим изричен акт.
В с.з., чрез процесуални представители въззивната жалба, респ. отговорът по нея се
поддържат.
Въззивната жалба е депозирана в срок по събражения, изложени в определението по
чл.267 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Пред ОС – Варна са предявени от Сдружение „Туристическо дружество „Хан
Аспарух““ искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане за установено по
отношение на Държавата, че ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона, представляващи: ПИ с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 917 кв.м. и на построената
в него двуетажна сграда с ид.10135.5501.163.1, с площ от 79 кв.м., придобити по силата на
чл.2 ал.4 ЗДС, поради предоставянето им от Държавата за стопанисване и управление, а в
условията на евентуалност въз основа на изтекла придобивна давност в периода от
08.05.1991г. до 19.06.2019г.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и направените по реда на чл.129
ГПК уточнения за така предявените искове, вкл. и досежно избраната форма на защита са, че
със Заповед № 232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна процесните имоти са
били отстъпени безвъзмездно от Държавата на ОС на БТС за клуб по морски туризъм.
Съгласно писмо с изх.№ 108/28.09.1981г. на ОС на БТС-Варна до секретаря на Туристическо
дружество „Хан Аспарух” имотите са предадени за стопанисване от туристическото
дружество и същите са заведени в отчетните ведомости на дружеството като обект „Морска
база“. Наведени са доводи, че ищцовото дружество е регистрирано с Решение от
08.05.1991г. на ОС – Варна и е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, след което всички обекти стопанисвани от ТД „Хан Аспарух”, в това число и
процесните, са били вписани като ДМА на новорегистрираното Сдружение „Туристическо
дружество „Хан Аспарух””. С оглед на това и на основание чл.2 ал.4 ЗДС претендира, че е
собственик на същите. Твърди се още, че от 08.05.1991г. сдружението осъществява трайно,
явно и необезпокоявано владение, поради което и в условията на евентуалност счита, че е
придобило права на собственост въз основа изтекла в негова полза придобивна давност. Във
връзка със съставен АЧДС № 9701/08.04.2019г., с който имотите са актувани като държавна
собственост е била издадена Заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областния
управител, съгласно която е разпоредено тяхното изземване от ищеца. С това обосновава и
правния си интерес от установяване правото му на собственост, оспорвано от ответната
страна.
С отговора по чл.131 ГПК Държавата, чрез Областния управител излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените в исковата молба твърдения,
че Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух”” е собственик на процесните имоти.
Сочи, че те са държавна собственост, за което е съставен и АЧОС № 9701/08.04.2019г. Не
оспорва, че със Заповед № 232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на Общински Народен
Съвет-Варна процесната двуетажна сграда, актувана като държавна собственост с АДС №
7/21.01.1980г., е била отстъпена безвъзмездно за ползване на ОС на БТС, но твърди, че това
2
не е разпореждане с имота, имащо за последица промяна в собствеността, а израз на начина,
по който държавата осъществява правото си на собственост. Оспорва, че ищецът е
правоприемник на БСТ, съответно на Туристическо дружество "Хан Аспарух" и че е имотът
му е бил предоставен за ползване. Наред с това счита, че разпоредбата на чл.2 ал.4 ЗДС не
съставлява придобивно основание, а само разрешава конфликт на права между държавата и
частноправни субекти при условие, че държавното имущество е било прехвърлено на тези
субекти. Относно твърдението за осъществявано давностно владение се сочи, че ищецът не
се е считал за собственик на поземления имот предвид факта, че през 2009г. е подал молба, с
която е поискал от Държавата да му предостави същия за безвъзмездно ползване. Твърди, че
имотите са и продължават да бъдат държавна собственост, поради което ищецът не би
могъл да ги придобие по давност в посочения период предвид законовата забрана за това в
чл.86 ЗС, а така също и съобразно наложения мораториум за придобиване по давност на
имоти частна държавна собственост до 21.12.2022г.
В частта, в която исковите претенции за признаване правото на собственост досежно
ПИ с ид.10135.5501.163 по КК на гр.Варна, при твърдения за придобиването му по силата на
чл.2 ал.4 ЗДС, а в условията на евентуалност въз основа на изтекла придобива давност в
периода от 08.05.1991г. до 19.06.2019г. са отхвърлени, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
По съществото на спора, при отчитане предметните предели на въззивното
производство, наведените в жалбата оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че с АДС № 7/21.01.1980г. двуетажна масивна сграда „Команден пункт“,
Аспарухов мост със застроена площ на ет.1 – 94.68кв.м. и на ет.2 – 78.30кв.м., находяща се в
североизточния ъгъл на моста на стария канал, е актувана като държавна собственост,
считано от 1938г., както и че на основание Заповед №232/04.02.1980г. и писмо №
060317/05.02.1980г. на Министерство на финансите имотът е отстъпен за безвъзмездно
ползване на ОС на БТС /последното изрично вписано в АДС/.
От цитираната в АДС заповед, приета и като доказателство, се установява, че същата
е издадена на осн. чл.101 от Наредбата за държавните имоти, а срокът за ползването е
определен съгласно чл.102 ал.1 от Наредбата за държавните имоти.
В последствие, през годините за актуваната с АДС №7/1980г. сграда са съставяни
последващи АДС - АДС № 3973/14.10.2002г. и АЧДС № 9701/08.04.2019г. В последния
същата е описана съобразно заснемането й по действаща кадастрална карта, а именно -
сграда с ид. 10135.5501.163.1, с площ от 79 кв.м. на два етажа, година на построяване –
1936г. и предназначение - промишлена сграда.
Не е спорно, а това е установено и от приетите по делото доказателства, че със
Заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областния управител на гр.Варна е наредено да
бъде иззето от Сдружение „Хан Аспарух-Туристическо дружество“ недвижим имот -
подробно описания в АЧДС № 9701/08.04.2019г. земя и сграда. Жалбата на Сдружението
срещу тази заповед е оставена без уважение с влязло в сила в хода на настоящото исково
производство решение на АдмС – Варна по адм.д. № 1921/2019г. Същото обаче няма
задължителен характер за гражданския съд относно разрешаването въпроса за собствеността
на имотите.
От писмо, изх.№ 108/28.09.1981г. е видно, че с решение на Бюрото на ОС на БТС от
3
25.09.1981г. е прието: „В Туристическо дружество „Хан Аспарух“ да премине…клуба по
Морски туризъм със щатната бройка „домакин““. Действително, самият протокол,
обективиращ взетите решения от проведеното заседание на ОС на БТС не е представен като
доказателство, но това не разколебава достоверността на посоченото в писмото, доколкото в
същото изрично е посочено, че възпроизвежда препис от решението за предоставяне на
въпросната база на ТД „Хан Аспарух“. Това се подкрепя и от приетите по делото писмени
доказателства – щатни разписания на ОС на БТС, в т.ч. и на намиращите се под негово
ръководство туристистически дружества, сред които и ТД „Хан Аспарух“, както и от
приетото заключение на ССЕ.
Съгласно заключението на в.л.Михайлова по ССЕ ищцовото дружество е действало
под шапката на БТС преди 1989г. с наименование ТД „Хан Аспарух”, като след това е
продължило да осъществява дейността си като Сдружение „Туристическо дружество – Хан
Аспарух“, регистрирано през 1991г. /видно и от представеното решение по ф.д. №
1863/1991г. на ВОС/. В резултат на съпоставката в счетоводните записвания по книгите на
ТД „Хан Аспарух“ и счетоводството, водено от Сдружение „Туристическо дружество „Хан
Аспарух“, експертът сочи, че след регистрацията през 1991г. последното е продължило да
експлоатира същите материални активи, в това число „Морската база“, както и да описва
същите ДМА в счетоводните си отчети и баланси, по сметки 203 и 206 се води аналитично
записване на процесния имот /сгради без земя/. Сдружението е водило редовно и правилно
счетоводна отчетност за съответните периоди, както до 1991г., така и след това. В
заключение, вещото лице сочи, че е налице икономическо правоприемство между
Туристическо дружество „Хан Аспарух“ и настоящото Сдружение „Туристическо дружество
- Хан Аспарух“, както и че става дума за един и същи обект – сградата „Морска база”, но без
земята.
Видно от писмо с вх. № 264374/20.08.2020г. от Община Варна сградата с
ид.10135.5501.163.1 е декларирана от Сдружение „Туристическо дружество - Хан Аспарух“
през 2000г. като „Морска база“. През 2010г. е предекларирана с наименование „Клуб морска
база“ с РЗП от 172 кв.м. на два етажа, а през 2019г. е предекларирана като „Нежилищна
сграда – Морски клуб на два етажа с РЗП 172 кв.м.“.
Съвкупният анализ на така обсъдените доказателства и приетото за установено от тях
обуславя извода на съда за основателност на предявения иск за собственост, основан на
твърдения за придобити права по силата на чл.2 ал.4 ЗДС.
Към 1980г. процесната сграда е била държавна собственост и същата е отстъпена по
реда на НДИ /отм./ за безвъзмездно ползване на ОС на БТС, който я е предоставил за
управление на намиращото се под негово ръководство ТД „Хан Аспарух“. След
законодателните промени вр. правното положение на юридическите лица с нестопанска цел
ползването на имота е продължило от регистрираното през 1991г. Сдружение
„Туристическо дружество „Хан Аспарух“, което се явява правоприемник на всички активи,
включени в баланса на туристическото дружество, вкл. и спорната сграда. С оглед на това и
на основание чл.2 ал.4 ЗДС правото на собственост е преминало в патримониума на
ищцовото сдружение. Съставеният АЧДС № 9701/08.04.2019г. не удостоверява
съществуващи права на държавна собственост.
Възражението на Държавата, че нормата на чл.2, ал.4 ЗДС не съставлява придобивен
способ, а само разрешава колизия на права е неоснователно.
С цитираната норма е прието, че не са държавна собственост имотите и вещите на
търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е
била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Когато имотът е бил
4
предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за
стопанисване и управление /ползване/, придобиването на право на собственост е по силата
на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото.
Това разбиране е прието в константаната съдебна практика и мотивите за това са
изведени от правното положение на тази категория субекти при действието на
Конституцията на НРБ от 1971г. Юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и
фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации. За
разлика от държавните предприятия и организации, те са могли да притежават собствено
право на собственост, отделно от това на държавата, поради което прехвърлянето на
недвижим имот от държавата в собственост на обществени организации е следвало да се
извърши по реда на чл.18 ЗС. Същевременно Конституцията /чл.17/ е допускала и държавни
имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползване за постигане на целите им.
Редът за предоставяне на държавни имоти за ползване от обществени организации, е бил
регламентиран в чл. 33 ПДИ (отм.), а след отмяната му – в чл.101 и сл. от НДИ (отм.).
Доколкото обаче юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват
на специалната норма на чл.2 ал.4 ЗДС наред с търговските дружества, се приема, че
законодателят третира предоставените им за ползване по реда на НДИ държавни имоти по
същия начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества.
При липса на изрична законодателна уредба, която да сочи, че тези имоти стават
собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде направен по
тълкувателен път по аргумент от разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗОбС /редакция след
изменението в ДВ, бр. 101/2004 г./, съгласно която не са общинска собственост имотите и
вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато
общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като
държавните имоти, предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ
(отм.), по силата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се
приеме, че са станали собственост на юридическото лице /в този смисъл - решение №
619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009г.; решение № 730/25.07.2011г. по гр. д. № 1140/2009
г. на ВКС, първо г.о.; решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№ 1607/2019г. ІІ г.о. на ВКС/.
С оглед на това и въз основа на установеното надлежно предоставяне от страна на
държавата ползването на процесния имот на ТД „Хан Аспарух“, чийто правоприемник е
настоящото Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух“ следва, че държавата е
престанала да бъде собственик на процесната сграда по силата на изричната законова
разпоредба. Като такъв към настоящия момент се легитимира ищеца.
Предявеният главен иск е основателен, като не са налице процесуалните условия за
разглеждане на заявеното в евентуалност придобивно основание – давност.
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното от въззиваемото Сдружение „Туристическо
дружество „Хан Аспарух”” искане Държавата следва да му заплати направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което съобразно
представения договор за правна помощ е в размер на 2 800 лева. Възражението за
прекомерност на същото, на основание чл.78 ал.5 ГПК, е неоснователно, тъй като
претендираният размер не надвишава съществено минималния размер, определен по реда на
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /2 645 лв./.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260680/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 2396/2019г.
по описа на Окръжен съд - Варна в частта, в която е прието за установено по отношение на
Държавата, че Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух““, ЕИК ********* е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена
зона, представляващ двуетажна сграда с идентификатор 10135.5501.163.1 по КК на
гр.Варна, със застроена площ от 79 кв.м., построена в имот с идентификатор 10135.5501.163,
придобит по силата на чл.2 ал.4 ЗДС, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Туристическо дружество Хан
Аспарух“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.“Аспарухово“
комплекс Дружба, бл.19, вх.А, представлявано от председателя Р.С. сумата от 2 800 /две
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
В частта, в която исковете на Сдружение „Туристическо дружество „Хан Аспарух““
за приемане за установено по отношение на Държавата, че е собственик на ПИ с
ид.10135.5501.163 по Кадастралната карта на гр.Варна на основание чл.2 ал.4 ЗДС, а в
условията на евентуалност въз основа на изтекла придобива давност в периода от
08.05.1991г. до 19.06.2019г. са отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6