РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Русе, 17.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря М. СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№
137 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост
(ЗОбС).
Образувано е по жалба на М.П.Р., чрез
процесуалния му представител адв. М.Р., против заповед № РД-01-714/16.03.2022
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с
жалбоподателя и К.М.П. (негов син), за общински жилищен имот с административен
адрес гр. Русе, кв. "Дружба-3", бл. 15, вх. 4, ет. 4, ап. 10, състоящ
се от две стаи, кухня, сервизни помещения, изба, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 4418/17.06.2005 г. В жалбата и в хода на устните
състезания се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като постановен в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят сочи, че липсва промяна в гражданския му статут, не е декларирал
неверни обстоятелства, а отразената в заповедта покупка на недвижим имот от
сина му не е с неясно съдържание, тъй като не е изяснено напълно дали се касае
само за покупка на имот (сграда) или и за земя, която е общинска собственост.
По отношение на посочените в заповедта моторни превозни средства жалбоподателят
твърди, че същите са негодни за употреба, но не могат да бъдат ликвидирани
поради това, че са били притежавани от него в СИО с бившата му съпруга, с която
жалбоподателят не поддържа контакти. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорената заповед. Не претендира присъждането на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на
Община Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Акцентира
на обстоятелството, че установените в хода на административното производство
факти и обстоятелства не са оборени в съдебната фаза на производството, а точно
обратното, били са потвърдени от събраните пред съда писмени доказателства.
Сочи, че не са налице предпоставките по чл. 14, ал. 6 от Наредба № 6 за
настаняване на жалбоподателя и семейството му в жилище за отдаване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, тъй като, с оглед извършената покупка на
недвижим имот от сина на жалбоподателя и притежаваните няколко МПС, както и на
получавания среден месечен доход на член от семейството, същият не е отговарял
на изискванията по чл. 3, ал. 1 от същата наредба. Не претендира присъждането
на разноски.
В качеството на заинтересована страна
по делото е конституиран К.М.П., член на домакинството на жалбоподателя,
настанен в общинското жилище, за което наемното правоотношение е прекратено с оспорваната
заповед. В съдебно заседание дава становище за основателност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя лично на 24.03.2022 г., което обстоятелство е удостоверено в
съставения протокол от служител на ОП "Управление на общинските
имоти" при Община Русе (л. 4 от преписката). Жалбата е подадена в деловодството
на административния орган, издал акта, на 29.03.2022 г. Адресат на заповедта е
и жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган. Кметът на общината е органът, който разполага и
с правомощието да прекрати наемното правоотношение за общинското жилище,
съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОС и чл. 31,
ал. 2, изр. първо от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост,
приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). В случая оспорената заповед е
издадено от заместник-кмета на Община Русе Златомира Стефанова, изпълняваща
функциите на кмет в условията на заместване, съгласно Заповед №
РД-01-681/15.03.2022 г. на кмета на Община Русе.
Оспореният акт е в писмена форма и
има изискуемото от закона съдържание, предвидено в чл. 46, ал. 2,
изр. второ от ЗОС и чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6, респ. чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК – в него са посочени правните и фактически основания за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който е определен на един месец.
В заповедта е посочено, че при
справка в Агенцията по вписванията било установено, че на 28.04.2021 г. синът
на жалбоподателя закупил ¼ ид.ч. от сграда с площ по документи 96.000
кв.м., с РЗП 258 кв.м., включително мазе под къщата от 70 кв.м. и гараж 24
кв.м. , построена в общинска дворно място 0.558 от 800 кв.м. в с. Сандрово, ул.
Хаджи Димитър № 3. Справка в Дирекция МДТ на общината показала, че К.П. притежава
¼ ид.ч. от двор 800 кв.м., къща с РЗП 234 кв.м., гараж в с. Сандрово,
ул. Хаджи Димитър № 3. Извършена била и друга справка в дирекция "Местни
данъци и такси", при която било установено, че жалбоподателят притежава не
един автомобил, а още четири броя МПС – л.а. "Опел", с регистрация от
1987 г., л.а. "Мерцедес", с регистрация от 2002 г., л.а. „Пежо“ с
регистрация 2004 г. и мотоциклет „Иж“. Със заявлението си от 01.12.2021г. за
продължаване срока на наемното правоотношение за общинското жилище
жалбоподателят е представил декларация от членовете на домакинството му, в
която не е декларирано притежаване на недвижим имот и е посочено, че жалбоподателят
е собственик на едно МПС – „Фолксваген“ с регистрация от 1986г.
Посочено е също, че жалбоподателят
бил настанен в процесното общинско жилище със заповед № РД-01-3796/23.12.2019
г. за срок от две години от дата на влизане в сила на заповедта. Заповедта е
влязла в села на 11.01.2020 г., т.е. срокът за настаняване в общинското жилище,
бил изтекъл на 11.01.2022 г. Тъй като жалбоподателят не отговарял на условията
за продължаване на настаняването, на свои заседания, проведени на 27.01.2022 г.
и 28.02.2022 г., комисията по чл. 6 от Наредба № 6 взела решение наемното
правоотношение с жалбоподателя и неговия син да не бъде продължавано и да бъде
прекратено по предвидения от закона ред. Като правни основания за неговото
прекратяване в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 1,
т. 6, т. 7 и т. 9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1,
т. 5, т. 6 и т. 13 вр. чл. 3, т. 1, т. 5 и т. 6 от Наредба № 6.
При издаването на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
На свое заседание от 27.01.2022 г.
помощният орган – комисията по чл. 6 от Наредба № 6, разгледала подаденото от М.Р.
заявление – декларация за издаване на нова настанителна заповед. С решение по
т. 4.2 по протокол № 2/27.01.2022 г. комисията взела решение наемното
правоотношение за общинското жилище да не бъде продължавано и да бъде
прекратено по предвидения за това ред. До Р. било изпратено уведомление по чл.
26 от АПК, с рег. № 9414-5930-1/10.02.2022 г., за започналото административно
производство по прекратяване на наемното правоотношение като същият бил поканен
в срок от 7 дни от получаване на писмото да представи становище и писмени
доказателства по започналата процедура. В уведомлението е посочен и срокът, в
който производството следва да приключи с издаване на заповед на кмета на
Община Русе за прекратяване на наемното правоотношение – 20.03.2022 г. Към
писмото бил приложен препис от решение по т. 4.2. от протокол № 2/27.01.2022 г.
от заседание на комисията по чл. 6 от Наредба № 6. Видно от протокол от 14.02.2022
г., било предприето връчване чрез залепването на уведомление по чл. 18а, ал. 9
от АПК на входната врата на общинското жилище, а самото писмо било връчено
лично на жалбоподателя на 18.02.2022 г. Последното обстоятелство е удостоверено
с неговия подпис върху съставения протокол. Жалбоподателят се е възползвал от
възможността по чл. 34, ал. 3 от АПК да депозира становище като на 24.02.2022
г. е подал възражение. В него жалбоподателят сочи, че установените МПС негова собственост
са изключително стари и амортизирани и негодни за употреба, но не са били
бракувани, тъй като са били придобити по време на брака му с бившата му
съпруга, а той не подържал контакти с нея за да може да продаде или бракува
превозните средства и да представят писмени доказателства. Относно придобитият
от сина на жалбоподателя недвижим имот, Р. посочил във възражението, че от
решението на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 не ставало ясно какво точно е
придобил сина му – сграда или земя и сграда и ако се твърди че е придобил земя,
то по какъв начин е станало това, след като въпросното дворно място е общинска
собственост.
Постъпилото възражение от
жалбоподателя е било разгледано от комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на заседанието
й на 28.02.2022 г., на което помощният орган е потвърдил взетото на 27.01.2022
г. решение наемното правоотношение с жалбоподателя да не бъде продължавано и да
бъде прекратено по надлежния законов ред.
Заповедта е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Първото прекратително основание,
посочено в оспорената заповед, което следва да бъде разгледано, е това по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, съответно чл.
31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на ОбС – Русе, а именно изтичане на срока за
настаняване. По делото няма спор, че двугодишният срок за настаняване на
домакинството на жалбоподателя е изтекъл на 11.01.2022 г. Именно във връзка с
изтичането на този срок жалбоподателят е подал заявление за неговото
продължаване с оглед хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, според която при
изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище.
Видно от текста на цитираната
разпоредба, наемното правоотношение може да бъде продължено само око наемателят
отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. В случая обаче
комисията по чл. 6 от Наредба № 6 е установила именно, че жалбоподателят не
отговаря на условията за настаняване като по този начин и налице и второто прекратително
основание, посочено в оспорената заповед – това по чл. чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6
вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от Наредба № 6 – отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинското жилище. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от
същата наредба такова условие е настаненото лице и членовете на неговото
семейство/домакинство да не притежават жилище,
вила, идеални части от такива имоти, нямат учредено в тяхна полза право на
строеж или право на ползване върху такива имоти. В случая това условие
не е изпълнено, тъй като синът на жалбоподателя, който е член на неговото
домакинство, настаненото в общинското жилище, притежава идеални части от
жилищен имот в с. Сандрово. Тук е мястото да се посочи, че не е налице
описаната в жалбата неяснота по отношение на придобития от К.П. имот. Съвсем
точно административният орган е посочил, че според справката в Агенцията по
вписванията П. притежава идеални части от сграда, построена в общинско дворно
място. Този факт се потвърждава и от представеното по делото копие на
нотариален акт (л. 53-54). От друга страна административният орган не твърди,
че П. притежава и идеални части от дворното място, а коректно посочва, че
справката в информационните масиви на Дирекция МДТ при общината сочи, че в тези
масиви е отразено притежание на идеални части от дворното място. Тези данни
обаче се базират на подадени от данъчнозадължените лица декларации по чл. 14 от ЗМДТ и по този начин твърдението за притежаване на идеални части от дворното място
всъщност не е на административния орган, а на собственика К.П. (или някой от
другите съсобственици), който е декларирал пред МДТ подобно обстоятелство. В
случая административният орган, издал оспорената заповед само е отразил
събраната в хода на административното производство информация и анализирайки я
е достигнал до правилния извод, че в конкретния случай член на домакинството на
жалбоподателя притежава идеални части от жилищен имот, поради което не е
изпълнено условието за настаняване в общинско жилище по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 6. В случая всъщност, доколкото няма спор относно собствеността на П.
върху сградата е ирелевантно дали притежава или не и идеални части от земята,
върху която сградата е построена.
Като се има предвид, че условията,
предвидени в чл. 3, ал. 1, т. 1-11 от Наредба № 6, следва да бъдат изпълнени
кумулативно (едновременно), то неизпълнението на което и да е от тях поражда
основание за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал.
1, т. 7 от ЗОбС , респективно чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6.
Неизпълнението на което и да е от
условията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 също така безспорно изключва и
възможността за продължаване на срока на настаняване по реда на чл. 46, ал. 4
от ЗОбС, при което възниква и коментираното по-горе обективно основание за
прекратяване на договора – поради изтичане на срока на настаняване, доколкото
липсва възможност за удължаването на този срок.
В случая освен липсата
на условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6, административният орган е
установил, че не са изпълнени и условията по чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
Наредба № 6, а именно жалбоподателят или член на домакинството му да не
притежават повече от едно моторно превозно средство, с изключение
на тези, собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на леки
автомобили, земеделски земи и гори повече от 20 дка и други недвижими
нежилищни имоти; Лицата отговарят на изискването ако моторното превозно
средство е с дата на първа регистрация над 10 години преди подаване на
заявлението, както и да имат среден месечен брутен доход на член от
семейството/ домакинството през последните дванадесет месеца, не повече от една
минимална работна заплата умножена с коефициент 1,4;
От извършената справка в МДТ ответният
административен орган е установил, че по време на настаняването си в общинското
жилище жалбоподателят е бил собственик на общо 4 бр. леки автомобили и един
мотоциклет. Както вече се посочи според чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 е
необходимо членовете на настаненото в общинското жилище семейство/домакинство
да не притежават повече от едно моторно превозно средство, с изключение на
тези, собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на леки
автомобили, земеделски земи и гори повече от 20 дка и други недвижими нежилищни
имоти като лицата отговарят на изискването ако моторното превозно средство е с
дата на първа регистрация над 10 години преди подаване на заявлението. Видно е,
че разпоредбата допуска притежаването само на един автомобил и то ако същият е
дата на регистрация над 10 години преди подаване на заявлението. В конкретния
случай безспорно се установява притежаването от жалбоподателя на повече от едно
МПС като е без правно значение причината поради която евентуално негодните за
употреба МПС не са били бракувани или продадени и дерегистрирани. Тезата на
жалбоподателя, че щом всичките притежавани от него МПС са с дата на регистрация
преди повече от 10 години преди подаване на заявлението, то той отговаря на
условието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 не може да бъде споделена.
Цитираното условие се отнася единствено за един брой превозно средство, чието
притежаване е допустимо според цитираната норма и не отменя изискването
кандидатът за настаняване в общинско жилище и членовете на неговото домакинство
да не притежават повече от едно МПС.
Макар и да не е от съществено
значение за формиране на извода, че жалбоподателят не отговаря на условията за
настаняване в общинско жилище, доколкото както вече се посочи две от
предвидените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 условия не са изпълнени, то следва
да се посочи, че правилно административният орган е установил и липсата на
условието по чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, тъй като средномесечните доходи
на член от домакинството надвишават предвидения в чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 6 праг. Действително по делото жалбоподателят представя разпореждане от
17.02.2022 г. на ТП на НОИ – Русе (л. 14-15), с което считано от 20.10.2021 г.
му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с твърдението, че жалбоподателят
вече не работи, а е пенсионер и доходите му са по-малки. С това разпореждане
обаче не може да се установи факта дали жалбоподателят продължава да работи и
след датата на отпускане на пенсията или трудовото му правоотношение е
прекратено. Доказателства в тази посока не са представени от жалбоподателя,
въпреки предоставената му възможност за това. С оглед на това съобразно
наличните по делото доказателства се явява правилен извода на административния
орган за неизпълнение на условието по чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6.
Накрая, налице е и прекратителното
основание по чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 вр. чл. 46, ал. 1,
т. 9 от ЗОС – в депозираната декларация по чл. 26 от Наредба 6 от 26.11.2021
г. жалбоподателят е декларирал неверни обстоятелства - че той и членовете на
домакинството му не притежават жилищни и вилни имоти и идеални части от такива
имоти, както и че притежава само едно превозно средство – "Фолксваген".
Както беше посочено, от справката в Агенцията по вписванията се установява, че
всъщност заинтересованата в настоящото производство страна (синът на
жалбоподателя) е придобил на 28.04.2021 г. идеални части от недвижим имот –
жилищна сграда. От справката в МДТ и представените по делото копия на
регистрационни свидетелства е установено, че към датата на декларирането – 26.11.2021
г. и към датата на издаване на оспорената заповед, освен декларирания лек
автомобил, жалбоподателят е притежавал и други МПС.
По изложените съображения жалбата се
явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.П.Р.,
против Заповед № РД-01-714/16.03.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и К.М.П. (негов син), за
общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, кв.
"Дружба-3", бл. 15, вх. 4, ет. 4, ап. 10, състоящ се от две стаи,
кухня, сервизни помещения, изба, актуван с Акт за частна общинска собственост №
4418/17.06.2005 г.
Решението е окончателно на основание
чл. 46, ал. 5 от ЗОбС.
СЪДИЯ: