Р Е Ш Е Н И Е
№ 2126/24.11.2020г.
Град Пловдив, 20.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2208 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Р.А.К. *** против решение № 455 от 10.03.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 7338 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0432-000242 от
19.02.2018 г. на началник Първо РУ към ОДМВР Пловдив, с което на Р.А.К., ЕГН **********,***,
на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила с оглед недопускането на поисканата
съдебно-техническа експертиза и на разпита на свидетеля А.. Иска се отменя на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, която следва да се отхвърли.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушение на
чл.6, т.1 ЗДвП – на 13.12.2017 г. около 11,30 часа на път ІІІ-862 Пловдив – с.
Първенец, срещу стоково тържище „Родопи
95“ АД, при управление на лек автомобил не е съобразила поведението си с пътен
знак В27 и е паркирала в зоната на действие на пътния знак, забраняващ
паркирането. Според районния съд възражението на жалбоподателката за нарушение
на чл.16, ал2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци при разполагането на пътен знак В27 на процесното място е
ирелевантно за съставомерността на нарушението и е неподкрепено от
доказателствата. Като неоснователно е преценено също възражението за нарушение
на чл. 42, т.7 ЗАНН, тъй като в акта за установяване на административно
нарушение е посочен един свидетел, очевидец на нарушението и свидетел при
съставяне на акта, който е индивидуализиран с три имена, ЕГН и точен адрес.
Според съда невписването на друг свидетел, посочен от нарушителя и очевидец, не
е довело до порок в акта за установяване на административно нарушение и до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Правилно според районния съд
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката на
основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП, а глобата е определена във фиксирания от
закона размер и не подлежи на конкретизация. Според районния съд в конкретния
случай не са налице основания за приложението на чл.28 ЗНН, тъй като се касае
за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други
нарушения от същия вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Неоснователно е
възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при разглеждане на делото пред районния съд,
защото направените доказателствени искания в съдебното заседание от 23.01.2020
г. касаят въпрос, който е ирелевантен за делото, защото допускането на
съдебно-техническата експертиза и на разпита на свидетел целят да установят
неправилното поставяне на пътен знак В27 и неспазването на изискванията на
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Следователно, касаторът не отрича, че на мястото
на нарушението е бил постановен пътен знак В27 и автомобилът, който е
управлявала, е престоявал в зоната на знака. Или казано по друг начин,
касаторът не оспорва, че е осъществила състава на вмененото нарушение. В този смисъл
абсолютно безпредметно е събирането на доказателства за правилното поставяне на
пътния знак, защото този факт не е съставомерен елемент от фактическия състав
на нарушението чл.6, т.1 ЗДвП. Като не е допуснал неотносими към предмета на
делото доказателства, районният съд не е извършил нарушение на
съдопроизводствените правила.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 455
от 10.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 7338 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.