РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. ХАСКОВО, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от М.А Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело №
20235600500759 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №249/10.08.2023г.,постановено по гр.д.№1147/2022г. Районен съд-
Димитровград: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че в полза на „Банка ДСК“АД-гр.***
против М. М. К. съществува вземане произтичащо от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2019г. за сумите в размер на
2950лв.-главница; 6,55лв. законна лихва от 13.04.2022г. до 20.04.2022г.; 65,49лв.-такси за
нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.04.2022г. до окончателното й изплащане, част от
сумите, за които по ч.гр.д.№517/2022г. на РС-Димитровград, е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№239/27.04.2022г. и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част относно
691,50лв.-договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 12.04.2022г. като неоснователен;
ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на „Банка ДСК“АД-гр.*** разноски по ч.гр.д.№517/2022г. по
описа на РС-Димитровград в размер на 101,13лв. и разноски по настоящето производство в
размер на 392,41лв.
Недоволен от така постановеното решение в частта,в която е уважена исковата
претенция и в частта за разноските е останал въззивникът М. М. К.,който чрез
1
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност, постановяване в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Не оспорва фактическата обстановка установена по делото,
но изразява несъгласие с правните изводи на съда.Поддържа, че не разполага със специални
знания, поради което не е бил наясно каква е разликата между револвиращ и нереволвиращ
кредит. Не е съгласен, че съдът не възприема като форсмажорно обстоятелство факта, че за
периода, в който няма плащане по кредитната карта, е била налице обективна предпоставка,
свързана с наличието на влязла в сила присъда- от 27.05.2021г.,която излежавал в размер на
1 година и 2 месеца в Затвора в гр.***.Тъй като бил лишен от свобода бил в обективна
невъзможност да изпълнява задължението си към Банката. Счита също така, че било
допуснато процесуално нарушение при връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост, тъй като Банката била уведомена, че се намира в Затвора, но въпреки това
съобщение там не било връчено, а било залепено уведомление. При постановяване на
решението си съдът не взел предвид и наложения мораториум върху плащанията във връзка
с Ковид 19, поради което счита, че Банката следвало да предприеме действия по
преструктуриране на кредита в срока на този мораториум. Претендира въззивната
инстанция да отмени решението на РС-Димитровград в обжалваната му част и вместо него
да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Банка ДСК“АД-гр.***, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи
за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Недоволен от решението в частта,в която е отхвърлена претенцията за 691,50лв.-
договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 12.04.2022г. е останал и въззивникът „Банка
ДСК“АД-гр.***,който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност.Намира за неправилни изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне
на акцесорната претенция , тъй като съдът приема,че изискуемостта на вземането настъпва
на 15.12.2021г. и след тази дата ищецът би могъл да претендира само главница и законна
лихва върху нея, но не излагал доводи защо следва да се отхвърли изцяло претенцията за
договорна лихва. Счита,че възнаградителна лихва се дължи на Банката,тъй като същата
представлява цената на заема, цената, която се заплаща на Банката за ползване на
предоставените на кредитополучателя парични средства, докато при гражданските и
търговските сделки тя представлявала обезщетение за вреди от забавено изпълнение.
Претендира въззивната инстанция да отмени решиението на РС-Димитровград в
обжалваната част и вместо него да постанови ново по същество, с което да уважи изцяло
претенцията за присъждане на договорна лихва за исковия период от време или за периода
от 21.12.2020г. до 15.12.2021г .Претендира и присъждане на разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба М. М. К., чрез
2
пълномощника си я оспорва и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане
въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни в процеса
и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същите са процесуално
допустими.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Димитровград е сезиран с подаден от ищеца „Банка ДСК“АД-гр.***
против ответника М. М. К., иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е претендирал да се признае за установено по отношение на ответника, че в негова
полза съществува вземане по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2019г. за следните суми, а именно: 2950лв.-
главница; 691,50лв.-договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 12.04.2022г.; 6,55лв.-
законна лихва от дата на изискуемост 13.04.2022г. до 20.04.2022г. и 65, 49лв.-такси за
нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК №239/27.04.2022г. по ч.гр.д.№517/2022г. по описа на РС-Димитровград.
Ищецът е мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 27.12.2019г. между
ответника и „Банка ДСК“АД е бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който Банката предоставила на
ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпа до който се
осигурил чрез кредитна карта в размер на 3000лв., с месечна падежна дата-всяко 20 число
на месеца. Неразделна част от договора били и Условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на „Банка ДСК“АД и Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банката,
подписани и приети от кредитополучателя. Срокът за валидност на кредитната карта бил 3
години. Поради неплащане на непогасени минимални суми за револвиране на креда Банката
приложила санкциите, предвидени в Общите условия, като изпратила на ответника М. М.
К. покана-уведомление, връчено на 15.12.2021г. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На
21.04.2022г. поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя Банката
подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№517/2022г. по описа на РС-Димитровград.
Заявлението е било уважено и в полза на Банката е издадена Заповед №239/27.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист №196/27.04.2022г. за исковите суми. На длъжника е била изпратена
покана за доброволно изпълнение и тъй като същият е възразил в срока по чл.414 от ГПК
Банката е предявила настоящия иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
3
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от
страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради
което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против
така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не
намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации,
направени от първата инстанция, по които между страните няма спор.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест
на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.
Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения
на кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова молба от
кредитора- в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
предявеният иск е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото
производство и посоченото в заявлението вземане.
Разгледан по същество предявеният иск е изцяло основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на
облигационна връзка между страните, породена от сключен между тях Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2019г., за
сума в размер на 3000лв., със срок на действие 3 години. Установено е, че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил
21,95% годишно или 0,06% дневно. ГПР се състои от фиксирана надбавка в размер на
21,70% с референтен лихвен процент в размер на 0,17%, определящ се от месечния
EURIBOR. Безспорно е също, че от месец декември 2021г. ответникът е започнал да плаща
частично, а в последствие и напълно да не плаща минималните суми за револвиране на
кредита, поради което и съгласно чл.37 от Общите условия Банката е предприела действия
по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 15.12.2021г., когато Банката е уведомила длъжника, за това по реда предвиден
в ГПК. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ
изисква волеизявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с настъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. С оглед установените факти и обстоятелства по делото
уведомлението за предсрочната изискуемост е достигнало до адресата на посочената по-
горе дата, поради което от тази дата, както правилно е приел и първоинстанционния съд,
кредита следва да се счита за предсрочно изискуем с оглед изразената воля от кредитора.В
тази връзка от заключението на назначеното по делото вещо лице се установява,че
4
ответникът не е платил главница в размер на 2950лв., поради което и правилно е прието, че
относно тази сума съществува вземане на ищеца по делото.
В конкретния казус настоящият съдебен състав счита, че ответникът дължи на ищеца
и сумата в размер на 691,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 21.12.2020г.
до 12.04.2022г.Тази лихва има възнаградителен характер и се дължи на ищеца по силата на
чл.1 ал.2 от договора между страните, който предвижда,че кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на
ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер на 0,17% и фиксирана
надбавка в размер на 21,70% за конкретния вид карта. Тази лихва има акцесорен характер и
е функция на главното вземане като съществува когато не е платено задължението за
плащане главница и е възникнало по силата на договора между страните.Тази лихва е
цената на заема, която се заплаща на Банката за ползването на предоставените на
кредитополучателя парични средства, а не представлява обезщетение за вреди от забавено
изпълнение. В този смисъл е и заключението на назначената съдебно икономическа
експертиза, което въззивната инстанция кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, което установява по несъмнен начин, че просрочените редовни лихви за периода от
21.12.2020г. до 12.04.2022г-./датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК/ върху главницата от 2950лв. са именно в размер на
исковата сума. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, че посочената лихва в размер на 691,50лв. за периода от
21.12.2020г. до 12.04.2022г. не се дължи, а се дължи само законна лихва върху главницата от
2950лв. и то за периода от 15.12.2021г. до 12.04.2022г.,в какъвто смисъл искане не е
обективирано от ищеца. Нещо повече, тъй като съдът при постановяване на решението си
следва да вземе предвид всички настъпили до този момент факти и обстоятелства по делото
, към момента на постановяване на съдебното решение срокът на валидността на кредитната
карта и съответно на договора за кредит между страните е изтекъл, тъй като е изминал
предвидения в договора 3 годишен срок от издаването на кредитната карта, а липсва данни
за издаването на нова карта. При това положение и предвид липсата на плащане на
главницата в исковия период от време ответникът дължи на ищеца
редовната/възнаградителна/ лихва, тъй като не е платил главницата в пълен размер. В този
смисъл настоящият съдебен състав счита,че ответникът дължи на ищеца както
претендираната и неплатена по договора главница в размер на 2950лв., така и
редовна/договорна/възнаградителна лихва върху тази сума за периода от 21.12.2020г. до
12.04.2022г. Като е направил изводи в смисъл различен на изложения ,относно
претендираната от ищеца договорна лихва първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение в посочената част, което ще следва да се отмени и вместо него да се
постанови ново по съществото на спора, с което да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че в полза на Банката съществува и вземане в размер на 691,50лв. за периода
от 21.12.2020г. до 12.04.2022г., върху приетата главница в размер на 2950лв.,произтичаща от
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
5
лица от 27.12.2019г.
В този ред на мисли въззивната инстанция намира въззивната жалба на „Банка
ДСК“АД-гр.*** за основателна.Останалите оплаквания против постановеното от РС-
Димитровград решение, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция, съдържащи се
въззивната жалба на М. М. К. съдът намира за неоснователни и неподкрепени от
доказателствата по делото .От тези доказателства се установява както надлежно
уведомяване на ответника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, така и
липсата на форсмажорни обстоятелства, представляващи пречка кредитополучателят да
изпълнява задълженията си по договора за кредит.
Предвид уважаване на исковата претенция на ищеца в пълен размер, ще следва в
полза на „Банка ДСК“АД да се присъдят направените по делото разноски за двете
инстанции в общ размер на 1218,73лв., съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК Ето
защо в полза на Банката ще следва да се присъдят допълнителни разноски в размер на общо
826,32лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №249/10.08.2023г.,постановено по гр.д.№1147/2022г. на Районен
съд-Димитровград, в частта в която се отхвърля предявения иск с правно основание чл.422
ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД предявен от„Банка ДСК“АД-гр.*** против М.
М. К. за сумата от 691,50лв.-договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 12.04.2022г.
върху главница в размер на 2950лв., вместо която ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на „Банка ДСК“АД, със седалище и адрес
на управление гр.***, ЕИК ********* против М. М. К., ЕГН ********** от гр.***
съществува вземане произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2019г. за сумата в размер на 691,50лв.-
договорна лихва за периода от 21.12.2020г. до 12.04.2022г., върху главница в размер на
2950лв., за която сума по ч.гр.д.№517/2022г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№239/27.04.2022г. и изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Банка ДСК“АД, със
седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ********* допълнителни разноски по делото в
размер на 826,32лв.,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7