Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/17.06.2020г., град Трън
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Трънски районен
съд, втори състав в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Г. А. като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 03 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.А.Ш., с ЕГН:
**********, против Наказателно постановление № **-****-******/06.02.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и чл. 179 ал.2 от ЗДвП, на Д.А.Ш., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.,
за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В жалбата си
въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № **-****-******/06.02.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, е
незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по
наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване
на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски
районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.01.2020г. към 08.10ч. жалбоподателят управлявал
личният си лек автомобил марка „****“ модел „* *****“ с рег.№ РК ****ВН в
гр.Трън, по ул.“Денчо Знеполски“. В автомобила до него се возел и св.С.И.Е..
Внезапно по улицата пред дом №**от паркиран в срещуположното платно лек
автомобил от дясната предна врата пред автомобила на въззивника
изскочило детето С. Д. И. с цел да пресече улицата, при което жалбоподателя
предприел действия по спиране на автомобила, но въпреки това С. Д. И. се ударил
в лявото странично огледало на автомобила. Детето било закарано веднага от
родителите му Д. И. С.и С. Г. А. първо във ФСМП Трън, а после и в болницата в
гр.Перник. Лекарите не установили счупвания или други вътрешни увреждания- била
подута едната буза на детето, поради което му било предписано лекарство за
спадане на оттока. Родителите нямали претенции относно водача на автомобила, в
който се блъснало детето. На място били извикани свидетелите Б.Н.Г. и Ю.Б.К. –
първият служител при ОДМВР КАТ Перник, а втория- служител в РУ-Трън. в състав
на автопатрул на РУ-Трън. Те извършили проба за наличие на алкохол в кръвта на
водача, която показала отрицателен резултат. Въпреки липсата на телесно
увреждане на блъснатия пешеходец св.Б.Г. съставил АУАН №**, с бланков № ******, серия GA/21.01.2020г. за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП-„водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства,
за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.“ Св.
Г. предоставил акта на жалбоподателя,
който подписал АУАН не попълнил графата с възраженията, след което се подписал
и свидетеля Ю.К.. В графата иззети доказателства било записано, че има иззети
доказателства- контролен талон № *******. При описание на наршунието
актосъставителят записал следната фактическа обстановка:“ На 21.01.2020г. в
8.10ч. в гр.Трън, ул.“Денчо Знеполски“ срещу дом №**управлява
собствения си лек автомобил „ **** * *****“ с рег.№ РК ****ВН, суха пътна
настилка и прав участък, водача вследствие несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението при приближаване към паркирало друго МПС в лентата
за насрещно движение, реализира ПТП като блъска изскочилия внезапно с цел
пресичане на пътното платно пешеходец /дете/ С. Д. И.. Водача е изпробван за
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № 0096, което
отчита отрицателен резултат. Взета е кръвна проба във ФСМП Трън. Водача е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр.№ ARDN
0096, като уреда отчита 0 промила алкохол.“
По
наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на
Република България е издал наказателно постановление № **-****-******/06.02.2020г.,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 от ЗДвП наложил на Д.А.Ш. административно
наказание „глоба” общо в размер на 100лв., за извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното постановление
е посочено, че „на 21.01.2020г., в 08.10ч. на ул.“Денчо Знеполски“
срещу дом №**, управлява собствения си лек автомобил „**** * *****“ с рег.№ РК ****ВН,
суха пътна настилка, и прав участък,
водача вследствие несъобразена скорост с храктера и интензивността на
движението, при приближаване към паркирано друго МПС в лентата за насрещно
движение, реализира ПТП като блъска изскочилия внезапно с цел пресичане на
пътното платно пешеходец /дете/ С. Д. И.. Водача е изпробван за алкохол с
техническо средство дрегер „Алкотест“ 7510 с фабричен № 0096, което отчита
отрицателен резултат. Взета кръвна проба във ФСМПгр.Трън. Водачът е изпробван
за употреба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARDN 0096,
като уреда отчита 0 промила алкохол.1/ Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността
на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.“ Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Н.Г. и Ю.Б.К., както и
от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от
страна на свидетелите Г. и К., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени
в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът намира и, че показанията на св. С.И.Е. са обективни, безпристрастни и следва да
бъдат кредитирани, тъй като си кореспондират с показанията на горепосочените
свидетели, а противоречието относно
скоростта на движение на автомобила на въззивника при удара или липсата на
движение съдът съобразява с обстоятелството, че единия от тях е бил свидетел-очевидец,
а служителите на РУса се е явили на мястото на ПТП впоследствие. При
постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по
административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода
на съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия GA, №******
/21.01.2020г.,
началника на РУ-гр.Трън издал процесното НП с №**-****-******/06.02.2020г., против Д.А.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според констативно-съобразителната
част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и
възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН,
както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.20
ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.179 ал.2
от ЗДвП наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 100лв. НП е редовно връчено на 10.02.2020г.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява основателна по следните причини:
Материалната компетентност на
Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се
оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от
съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.Г. и К., както и от писмените такива – находящи
се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра
и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени
или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На
основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето
заключение за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.
Данните по делото сочат, че отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП за това, че на „на 21.01.2020г., в 08,10ч. на
ул.“Денчо Знеполски“ срещу дом №**, управлява
собствения си лек автомобил „**** * *****“ с рег.№ РК ****ВН, суха пътна
настилка, и прав участък, водача
вследствие несъобразена скорост с храктера и интензивността на движението, при
приближаване към паркирано друго МПС в лентата за насрещно движение, реализира
ПТП като блъска изскочилия внезапно с цел пресичане на пътното платно пешеходец
/дете/ С. Д. И.. Водача е изпробван за алкохол с техническо средство дрегер
„Алкотест“ 7510 с фабричен № 0096, което отчита отрицателен резултат.“ Именно
за гореописаното ПТП на въззивника е съставен и АУАН. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква императивно и недвусмислено актът да бъде
съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е возещия се в автомобила св.С.И.Е.
и бащата на детето С.Г. А.. В изключение от това общо императивно правило на
ЗАНН, хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН дава възможност АУАН да бъде подписан от други двама свидетели, но
само когато липсват свидетели присъствали при извършването или установяване на
нарушението, а в случая бащата на пострадалото дете и свидетеля С. А.са били на
мястото към датата на извършване на деянието- 21.01.2020г. В съдебно заседание
св.Б.Г. поясни, че случая е отнесен и в прокуратурата незабавно, т.е на родителите
на детето са снемани обяснения, те са се намирали в сградата на РУ-Трън, а и са
били известни на актосъставителя Г., който именно сочи, че се е запознал преди
издаване на АУАН с техните обяснения. Само при липса на такива свидетели
законът изисква подписването му от "двама други свидетели", какъвто в
случая се явява подписалият го полицейски служител – Ю.Б.К.. Предвид
обстоятелството, че в настоящия казус има налични и установени
свидетели-очевидци, присъствали при извършването на нарушението е недопустимо
обстоятелстватата в АУАН да бъдат потвърдени и установени по-късно с посочените
двама други свидетели в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, която не е и изрично посочена като приложена от актосъставителя. В
случая е безспорно, че актът е съставен впоследствие, въз основа на обясненията
на родителите на детето С. Д. И., но не е бил подписан от тях, а от друг един
свидетел, за който това му качество е следвало изрично писмено да се отбележи в
АУАН, в съответствие с изискването на горецитираната разпоредба – чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Такова отбелязване за Ю.Б.К. липсва в представения препис от АУАН. В
този смисъл относно нарушението на чл. 40, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН
виж. Решение № 1181 от 25.05.2015 г. по н. д. № 964 / 2015 г. на XVIII състав
на Административен съд – Варна и Решение № 2252 от 19.12.2014 г. по н. д. №
1840 / 2014 г. на XV състав на Административен съд – Бургас.
Всичко изложено опорочава процедурата
по съставянето на АУАН, а от там и по издаване на НП въз основа на него.
Законовата процедура по съставяне на АУАН, предвидена в ЗАНН следва да се
спазва стриктно, както е разписана, за да се обезпечи в достатъчна степен
правото на защита на лицето сочено за нарушител. Констатираното съществено
процесуално нарушение не налага разглеждането на спора по същество, поради
което не следва да се излагат мотиви в тази насока.
Извън
посоченото следва по съществото на спора да се отбележи, че повдигнатото
обвинение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП с обжалваното НП се
явява по същество недоказано и неоснователно. Обжалваното НП е за констатирано
административно нарушение по чл.20 ал.2
от ЗДвП, което регламентира, че: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ В НП са посочени като
нарушени правилата по двете изречения на ал.2 на чл.20 от ЗДвП. Първото визира
неизпълнение на задължението на водачите при движението си да съобразят същото
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, така щото да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От установеното по делото не се
доказва по несъмнен и безспорен начин въззивникът да се е движил със скорост
несъобразена с гореизброените условия и обстоятелства по пътя. Напротив – видно
от показанията на св.С.Е. въззивника се е движел с
под разрешената за населено място скорост, когато е видял детето да изскача от
предната врата на спрялата срещуположно кола е спрял и тогава внезапно
изтичалото на пътя дете се е блъснало в областта на лявата колонка на купето и
счупило външното ляво огледало за обратно виждане. Такава обстановка и
положение на автомобилите при ПТП е нарисувана и в инкорпорирания като писмено
доказателство протокол за ПТП съставен от св.Г.. Не се установи да е имало и
следи от спирачен път, което при суха пътна настилка също е индиция каква е
била скоростта на движение автомобила на въззивника при изскачането на детето и
спирането, и как тя се е отразила при задействане на спирачната система на
автомобила, респективно каква е била дължината на спирачния път. От
доказателствата по делото съда намира, че въззивника се е движел със съобразена
скорост. Правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, за разлика от това на изр. 1-во, не визира движение
със съобразена с пътните условия скорост, а задължение за водача за незабавно
намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от него МПС при
възникване на опасност за движението, спазването на което обаче би му позволило
да преодолее причиняването на ПТП. Именно когато водачът управлява МПС в
съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и възникне внезапна, пряка и непосредствена опасност
за движението му, която не може да бъде преодоляна по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, то тогава може да се говори за спасителна маневра и
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Докато детето се е намирало извън определеното за движение
на моторни превозни средства пространство то не е представлявало опасност за
трафика, тъй като, съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета. Пешеходецът се превръща в опасност едва когато навлезе в платното или
с поведението си ясно и недвусмислено се насочи към него. По делото има данни
за подобна пътна ситуация- детето е отворило вратата на автомобила на баща си и
тичайки пред неговия автомобил предприело пресичане на пътното платно. При вида
на детето въззивникът движейки се с малка скорост е
съумял да спре автомобила, но детето се е блъснало в огледалото.
Но
дори да се допусне, че въззивникът се е движел с автомобила при сблъсъка с
детето то тогава е видно, че опасността е възникнала в опасната зона и ударът е
бил непредотвратим и е без значение кога е започнало аварийно преустановяване
на движението. Ако се изходи от наличието на корелация между своевременна
реакция за намаляване на скоростта и тежестта на настъпилия травматичен
резултат / която в случая липсва/, както и че летален изход за пешеходец би
могъл да настъпи и при удар с по-малка кинетична енергия се стига до извода, че
въззивникът е успял да приведе в покой автомобила в момента на сблъсъка.
В противен случай би било налице случайно
деяние: когато препятствието се е явило внезапно на пътното платно, в опасната
зона за спиране и за водачът е съществувала обективна невъзможност за
своевременното му възприемане и предотвратяване на ударът чрез изпълнение на
предвидените в закона задължения по управление на автомобилът. Предвид установените обстоятелства, съдът намира, че
доколкото произшествието е възможно да се дължи на човешка грешка, т.е. да е
причинено поради виновно действие на някой от участниците, то това не са
действията на жалбоподателя Д.А.Ш., а на втория участник, водачът С.Г. А.,
който не е упражнил достатъчен родителски контрол по отношение на детето си С.
Д. И. при пресичане през процесното пътно платно.
По тези съображения настоящият състав приема,
че в случая е налице, ако не случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК,
то поне виновно поведение на друг участник в ПТП, но не е налице виновно противоправно
поведение от страна на жалбоподателят Д.А.Ш..
С оглед гореизложеното, настоящият състав
приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като
неправилно е приложен материалния закон, като отговорността на жалбоподателят е
ангажирана за деяние, което той не е извършил виновно.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № №
**-****-******/06.02.2020г. на Началника
на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и чл. 179 ал.2 от ЗДвП,
на Д.А.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100лв., за извършено административно нарушение на
разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :