№ 6756
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100500096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18540/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 10752/2022 г.
на СРС, ГО, 164 състав, „К 2 Рент“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал.1
ЗЗД сумата от 20 196 лв., представляваща авансово платена цена по
неосъществен договор за доставка на стоки, съгласно Фактура №
00000007/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба - 01.03.2022г. до окончателното й заплащане, като искът е
отхвърлен за разликата от 3 804 лв., поради извършено в хода на
производството плащане.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
„ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, в която се твърди, че първоинстанционното решение
е неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че платената сума за наем на лек
автомобил за 1 година с фактура № 1/18.02.2020 г. е плод на счетоводна
грешка, както и че наемно правоотношение по повод л.а. Сеат Купра никога не
е възниквало между страните, съответно договорът за наем не бил
продължаван за периода 24.01.2021 г. – 30.07.2021 г. Въззивникът твърди, че
въпреки липсата на писмен договор за наем, от събраните в хода на делото
доказателства се установило наличието на наемно правоотношение по повод
1
л.а. Сеат Купра Атека – от заключението на в.л. по допуснатата СЧЕ се
установило, че фактурата за едногодишния наем на колата е осчетоводена от
ищеца и за нея е ползван данъчен кредит, като същата е заплатена по банков
път, а в самата фактура било посочено като основание „наем Сеат Купра 1
година“. Сочи се, че сключената застраховка „Стандарт“ с посочен ползвател
ищцовото дружество също потвърждавала съществуването на договор за наем.
Оспорват се изводите на в.л. П.Д. по допуснатата СЧЕ, че фактура №
16/02.08.2021 г. не е издадена в съотвествие със счетоводните и данъчните
изисквания, тъй като вещото лице не посочило конкретен нормативен текст
или счетоводен стандарт, който не е бил спазен при фактурирането. Поддържа
се, че фактура № 16/02.08.2021 г. е сбор от дължима наемна цена за периода
24.01.2021 г. – 31.07.2021 г., като същата имала за функция да установи
направена компенсация на насрещни парични вземания на страните по делото.
Въззивникът твърди, че не е следвало да се кредитират показанията на
свидетеля Ц., доколкото същите са противоречиви – първо свидетелят твърди,
че не му е познато ответното дружество „К 2 Рент“ ЕООД, а впоследствие е
посочил обратното – че собственикът на автомобила е фирма за отдаване под
наем на леки автомобили. Сочи, че от разпита на свидетеля се установило
периода на ползване на лекия автомобил, както и причината да му бъде
предоставен същия от ищцовото дружество – а именно близките приятелски
отношения между управителя на ищцовото дружество и свидетеля. Поддържа
се, че възражението за прихващане е заявено още с отговора на исковата
молба, като било нелогично ответникът, чийто предмет на дейност е
закупуването и отдаването под наем на автомобили, да вложи 66 000 лв. в
закупуването на автомобила и да го предостави за безвъзмездно ползване на
физическо лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и
сторените разноски.
Въззиваемият „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД оспорва подадената въззивна
жалба. Сочи, че с доклада по делото е прието за безспорно, че е извършил
плащане по сметка на ответника за сумата от 24 000 лв., като по делото
ответникът не доказал основание да задържи сумата от 24 000 лв. Поддържа
се, че в хода на процеса ответникът върнал 3804 лв. с ДДС, но за останалата
сума липсвали доказателства за извършено плащане. Твърди се, че ответникът
не е успял да докаже заявеното възражение за прихващане, представляващо
възнаграждение по сключен договор за наем на лек автомобил. В отговора се
навежда, че не се доказало наличие на възникнало наемно правоотношение
между страните с предмет наем на л.а. с рег. № ****. По отношение на
осчетоводената фактура № 1/18.02.2020 г. се твърди, че същата е осчетоводена
поради счетоводна грешка и във фактурата било посочено само „Сеат Купра“,
т.е. липсвала пълна индивидуализация на автомобила, като самата фактура не
доказвала пълно и главно сключен договор за наем. По отношение на
свидетеля Ц. се твърди, че същият бил съдружник с управителя на ответното
дружество, което му предоставило за ползване автомобила. Оспорва се
2
ищцовото дружество да има каквито и да е било взаимоотношения със
свидетеля Ц., като недоказано било твърдението за сключен между страните
договор в полза на трето лице /Ц./. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД срещу „К 2 Рент“ ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 24000 лв., представляваща авансово
платена цена по неосъществен договор за доставка на стоки, съгласно Фактура
№ 00000007/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба - 01.03.2022г. до окончателното й заплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за
насрещно вземане в размер от 20 196 лв. – дължим наем на кола за 24.01.2021г.
– 30.07.2021 г., за което е издал фактура а фактура № 16/02.08.2021 г. С оглед
липсата на конкретизация на вида на направеното възражение за прихващане,
с разпореждане № 1914/22.01.2025 на въззивника е указано на основание
чл.101,ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението изрично да заяви дали с
отговора на исковата молба е заявил твърдение за настъпило извънсъдебно
материално-правно прихващане със сумата от 20 196 лв. или заявява съдебно
възражение за прихващане с посочената сума. С молба от 21.02.2025 г.
въззивникът „К 2 Рент“ ЕООД е посочил, че е направил съдебно възражение за
прихващане със сумата от 20 196 лв.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че ищецът е извършил плащане
в полза на ответника на сумата от 24000 лв. с включен ДДС, по фактура №
7/12.11.2020 г. с основание „аванс за бъдеща доставка на стока“, а на
10.06.2022 г., ответникът е възстановил част от тази сума на ищеца до размер
от 3 804 лв. Не е спорно също така, че за така платената авансово сума
ответникът не е извършил доставка на стоки.
С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а
3
ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата
хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало / в този
смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV
г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. /. Въззивният съд намира, че в случая
сумата от 24000 лв. е дадена на несбъднато основание – сумата не е платена за
доставка на конкретни стоки въз основа на сключен договор за търговска
продажба, а като аванс за продажба на бъдещи стоки съгласно отразеното в
самата фактура. Доколкото по делото не се спори, че такъв договор за
продажба на стоки изобщо не е бил сключен, то сумата е дадена на
неосъществено основание. Ето защо и в полза на ищеца „ИДЕА СЕРВИЗ“
ЕООД е възникнало вземане в размер от 24000 лв. срещу „К 2 Рент“ ЕООД,
като доколкото по делото не се спори, че в хода на процеса е заплатена сумата
от „К 2 Рент“ ЕООД, то непогасена остава сумата от 20 196 лв.
По отношение релевираното от ответника възражение за
прихващане:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно –
достигане до извод за основателност на претендираното от ищеца вземане /до
размера от 20196 лв./, съдът следва да разгледа релевираното в условията на
евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл. 232,ал.2 ЗЗД.
Ответникът твърди, че има насрещно вземане спрямо ответника за
сумата от 20196 лв. съгласно фактура № 16/02.08.2021 г., представляваща
дължим наем за периода 24.01.2020 г. до 31.07.2021 г. „Сеат Купра“ модел
„Атека“ с рег. № ****, рама № VSSZZZ5FZK6538090 и двигател №
DNU023098.
От приетата по делото СЧЕ се установява, че по силата на договор за
покупко-продажба на МПС от 09.01.2020 г. „Автотехника“ ООД е продало на
ответника „К2 Рент“ ЕООД л.а. „ Seat Ateca 2.0 TSI Cupra“ за сумата от 66490
лв. с ДДС, като продавачът е издал фактура № **********/08.01.2020 г. на
същата стойност с получател „К2 Рент“ ЕООД и в счетоводството на
последния същата е редовно осчетоводена, включена в Дневника за покупки,
отразена е била в Справка-декларация и данните са подадени към НАП с
уведомление, като ответното дружество е ползвало и данъчен кредит в размер
на начисления по фактурата ДДС.
По делото е представено нотариално заверено пълномощно от
19.02.2020 г., с което управителят на ответника А.М. е „упълномощил“ Ц.Г. Ц.
и съпругата му В.Г. Ц.а да управляват в страната и чужбина фирмено МПС, а
именно „Сеат Купра“ модел „Атека“ с рег. № ****, рама №
VSSZZZ5FZK6538090 и двигател № DNU023098, като пълномощното не е
ограничено със срок и е валидно до оттеглянето му. Управлението на МПС е
4
фактическо, а не правно действие, поради което и предоставянето за ползване
на л.а. не може да се извърши с пълномощно, още повече упълномощаването е
едностранна правна сделка, която поражда действие само в предвидените от
закона случаи /чл.44 ЗЗД/. Същевременно представеното пълномoщно
представлява индиция за наличието на договорно правоотношение /наем, заем
за послужване, лизинг или друго/ между „К 2 Рент“ ЕООД и Ц.Г. Ц. В.Г. Ц.а с
предмет предоставяне ползването на процесния л.а.
С договор за покупко-продажба на МПС от 30.07.2021 г., ответникът „К2
Рент“ ЕООД е продал на Ц.Г. Ц. процесния л.а. Сеат Купра“ модел „Атека“ за
сумата от 48 000 лв. с ДДС. От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че Ц. Ц. е бил съдружник с управителя на
ответното дружество „К 2 Рент“ ЕООД – А.М., в дружеството „Колела А 2“
ООД, като на 30.07.2021 г. Ц. Ц.в е продал на А.М. дружествения си дял в
посоченото дружество за сумата от 48 000 лв. и видно от приетия Протокол от
Общо събрание на съдружниците в „Колела А2“ ООД, Ц.в е напуснал
дружеството и съответно е бил заличен като съдружник, което обстоятелство
е вписано в Агенция по вписванията. От разпита на свидетеля Ц. се
установява, че процесният автомобил „Сеат Купра“ бил харесан от него още
през 2019 г., когато обаче не го удовлетворявала цената. След като през м.
декември 2019 г. от представителството на „Сеат“ отново се свързали с него
по повод разпродажбата на тестови автомобили, той и М., с когото по това
време били съдружници в „Колела А2“ ООД, решили автомобилът да бъде
закупен на името на дружеството „К 2 Рент“ ЕООД /за съществуването на
което свидетеля Ц. научил едва тогава/ с цел да спести ДДС, като същият му
бил предаден веднага за ползване посредством съставено му пълномощно.
Свидетелят Ц. твърди, че никога нито той, нито съпругата му, са имали
отношения с „Идеа Сервиз“ ЕООД, още по-малко във връзка с наемни
отношения по повод собствения му автомобил „Сеат Купра – Атека“.
Навежда, че лично е заплащал застрахователните премии по застраховките за
автомобила, в т.ч. ЗЗ „ГО“ и „Каско“. Не му е известно по каква причина в
представената по делото застрахователна полица № 4704200281000354, която
се отнася за неговия автомобил, е вписано като ползващо лице ищцовото
дружество „Идеа Сервиз“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, подробни,
кореспондиращи напълно с приетите писмени доказателства -пълномощното
от 19.02.2020 г., доказателствата по отношение дружествените дялове на
„Колела А2“ ООД. От тях безспорно се установява, че „К 2 Рент“ ЕООД в
качеството си на подставено лице е придобило процесния автомобил по силата
на относително симулативна сделка от „Автотехника“ ООД. При случаите на
подставено лице привидността се отнася не до съществуването на правните
последици по договора за покупко-продажба, а до това, кой е техен носител,
което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо
явният контрахент в договора участва прикритият зад него. Видно е, че още от
придобиването на л.а. същият е бил ползван от Ц. Ц.в, като от свидетелските
5
показания се установява, че мотивът сделката да бъде сключена чрез
посочване на ответното дружество като купувач е възможността за
възстановяване на платения ДДС.
От приетата СЧЕ е видно още, че в инвентарната книга на ищеца към
31.12.2020 г. и 31.12.2021 г. няма заведено като собствено или наето МПС
„Сеат Купра – Атека“, нито има отчетено закупено гориво за такъв автомобил.
От инвентарната книга на ответното дружество се установявало, че процесния
автомобил е осчетоводен по сметка „Транспортни средства“ на 09.01.2020 г. и
заприходен с отчетна стойност от 55 408, 33 лв. Вещото .лице е установило, че
в счетоводството на ищеца е редовно осчетоводена фактура № 3/18.02.2020 г.
на стойност 38 880 лв., издадена от „К2 Рент“ ЕООД с получател „Идеа
Сервиз“ ЕООД с посочено основание „наем на Сеат Купра – Атека – 1 година“
и същата е платена от ищеца /за което страните не спорят/. Фактическото
твърдение на ответника че издадената фактура, осчетоводена и платена от
ищеца, доказва наличието на облигационно правоотношение между двете
дружества, по силата на което „Идеа Сервиз“ ЕООД е било наемател и е
предоставило процесния л.а. на Ц. Ц.в за ползване поради наличието на
приятелски отношения между собственика на „Идеа Сервиз“ ЕООД и Ц. Ц.в.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. В правната доктрина и в съдебната практика
/Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т.д. № 123/2011 г. на ІІ ТО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение № 2018 от 18.03.2016 г. по т.д.
№ 3200/2014 г. на I ТО на ВКС и др./ няма спор, че договорът за наем е
неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва
да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във
временно ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която
наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие
относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно
сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът
дали вещта реално е предадена на наемателя. Последното е от значение
единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на
наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да
отстъпи ползването на вещта. За да е налице обаче постигнато съгласие
относно наемната цена е необходимо тя да е определена или определяема.
Въззивният съд приема, че осчетоводената и заплатена от ищеца фактура №
3/18.02.2020 г. с посочено ясно основание „наем на Сеат Купра – Атека – 1
година“ в общия случай би могло да докаже наличието на наемно
правоотношение между страните по договор за наем на автомобила за 2019 г.
Недоказано се явява твърдението на ищеца, че осчетоводил и заплатил
фактурата поради допусната грешка – това твърдение от една страна не
кореспондира с формалната житейска логика, а от друга страна не е
подкрепено с никакви доказателства. От друга страна наличието на наемно
прaвоотношение между „К2 Рент“ ЕООД с получател „Идеа Сервиз“ ЕООД се
6
опровергава от всички събрани по делото доказателства, вкл. и от гласните
доказателствени средства на Ц. Ц.в. Недоказани са твърденията на ответника,
че „Идеа Сервиз“ ЕООД е наел автомобила и го е предоставил за ползване на
Ц. Ц.в поради приятелските му отношения със собственика на ищцовото
дружество – в подкрепа на това твърдение не са събрани никакви
доказателства, а същевременно се доказа, че Ц. Ц.в е бил в близки
професионални отношения с управителя на ответното дружество А.М., с
когото са били съдружници в търговско дружество. Още повече, както беше
вече посочено, „К2 Рент“ ЕООД е само подставено лице по договора за
покупко – продажба с „Автотехника“ ООД и действителният собственик на
автомобила от 09.01.2020 г. е бил Ц. Ц.в, поради което и липсва логика той да
наема автомобила и то от трето лице. Ето защо осчетоводяването и плащането
на фактура № 3/18.02.2020 г. от ищеца не доказва възникнало наемно
правоотношение между страните. По делото не се установява категорично
причината за осчетоводяването и плащането на фактурата, като вероятно това
преследва данъчни цели /точно както и причината, поради която купувач по
договора да е К2 Рент“ ЕООД, а не Ц. Ц.в/. Аргумент в подкрепа на това е и
обстоятелства, че платената цена по фактурата като наем за 1 година от 38 880
лв. /или 58,47 % от стойността на автомобила/ е очевидно в пъти по – висока
от пазарната цена.
По отношение на представената от ответника фактура № 16/02.08.2021
г., въззивният съд намира следното: фактурата е с посочен издател „К 2 Рент“
ЕООД и получател ищцовото дружество на стойност общо 16830 лв. без ДДС
за наем на процесния л.а. за периода 24.01.2021 г. – 31.07.2021 г., която е
„прихваната“ от дължима от ответника сума за аванс на стоки. Вещото лице
по допуснатата СЧЕ е посочило, че макар фактурата да е включена в
Дневниците за продажби на ответника за данъчен период м.08.2021 г., същата
не отговаря на изискванията на ЗСч. и ЗДДС и е неправилно съставена с
посочено основание „услуга“ и общ размер на данъчната основа за облагане с
ДДС „0,00“ и начислен ДДС „0,00“. Експертизата установява, че във фактура
№ 16/02.08.2021 г. не е начислен ДДС, което било неправилно видно от
устните обяснения на в.л. от съдебно заседание. От обясненията на вещото
лице става ясно още, че поради разнородност на задълженията /веднъж
задължение за наем (услуга), а по другата сделка задължение от „аванс за
доставка на стока“/ не следва да се извършва такова приспадане, каквото е
осъществил ответника с процесната фактура № 16/02.08.2021 г. в нарушение
на счетоводните стандарти и изисквания. Вещото лице установява, че фактура
№ 16/02.08.2021 г. не е осчетоводена от ищцовото дружество, не е включена в
дневниците по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по нея. Доколкото
фактурата не е осчетоводена от ищеца, същата не може да докаже наличие на
наемно правоотношение между страните през процесния период 24.01.2021 г.
– 31.07.2021 г., като за това обстоятелство не са събрани и никакви други
доказателства. Дори да се приеме, че през 2020 г. е съществувало наемно
правоотношение между страните с оглед осчетоводяването от ищеца на
7
фактура № 3/18.02.2020 г. /макар това твърдение да се опровергава от всички
приети по делото доказателства/, това не води автоматично до извод за
наличие на наемно правоотношение процесния период 24.01.2021 г. –
31.07.2021 г. предвид липсата на каквито и да е било доказателства за това
обстоятелство, респ. до възникване на вземане в размер от 16830 лв. в полза на
ответното дружество. Ето защо и възражението за прихващане на ответника
се явява неоснователно.
С оглед неоснователността на заявеното възражение за прихващане,
предявеният иск се явява основателен за сумата от 20 196 лв.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемият.
Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 3500 лв., но
въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
основание чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно, като
предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на предявения иск
и вида на извършените процесуални действия, адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено на 2600 лв.. Ето защо и в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер от 2600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18540/10.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 10752/2022 г. на СРС, ГО, 164 състав, в частта, в която „К 2 Рент“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 20 196 лв., представляваща
авансово платена цена по неосъществен договор за доставка на стоки,
съгласно Фактура № 00000007/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба - 01.03.2022г. до окончателното й
заплащане.
В останалата решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „К 2 Рент“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в
размер от 2600 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9