Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15576 по описа за
2019година на Варненски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР- гр. Варна, с адрес гр.
Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от общо 1546,12лева /след допуснато
изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от
о.с.з. от 03.06.2020г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.-
30.09.2019г., общо 222,51часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди, както следва: 137,50лева за периода м.09 - м.12.2016г.;
116,88лева за м.01.-м.03.2017г.; 152,12лева за периода м.04-06.2017г.; 105,71лева за периода м.07-09.2017г.; 140,44лева за периода м.10-м.12.2017г.; 148,67лева за периода м.01-м.03.2018г.; 139,38лева за периода м.04-м.06.2018г.; 99,11лева за периода
м.07-м.09.2018г.; 99,11лева за периода м.10-м.12.2018г; 152,65лева за периода м.01-м.03.2019г.; 190,82лева за периода м.04-м.06.2019г.; 104,95лева за периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в с-р „СПС“,ОД на МВР
Варна в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. В този период е работил на 24часови
смени, в т.ч. за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното
време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители
в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния
период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен
такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения
своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните
работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите.
В Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.09.2016г. -
31.08.2019г е положил общо 1592часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1819,65часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки
длъжност ст.полицай в група „ПОММББ“ към С-р„СПС“ към ОД на МВР Варна.
Потвърждава, че ищецът е работил на смени, в т.ч. е полагал нощен труд,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в процесния
период е полагал труд на 24-часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по следните факти: 1/. че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.09.2016г. -
31.08.2019г., по което ищецът е заемал длъжност ст.полицай в група „ПОММББ“ към
С-р„СПС“ към ОД на МВР Варна; 2./че в периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. ищецът е работил на 24-часови
смени.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това
дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм.
на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 01.09.2016г.-
30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от
страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От
него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца
в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд от 222,51часа възлиза на сумата от 1546,12лв, което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните
периоди същото е, както следва: 137,50лева за периода м.09 - м.12.2016г.;
116,88лева за м.01.-м.03.2017г.; 152,12лева за периода
м.04-06.2017г.; 105,71лева за периода м.07-09.2017г.; 140,44лева за периода
м.10-м.12.2017г.; 148,67лева за периода м.01-м.03.2018г.; 139,38лева за периода
м.04-м.06.2018г.; 99,11лева за периода м.07-м.09.2018г.; 99,11лева за периода
м.10-м.12.2018г; 152,65лева за периода м.01-м.03.2019г.; 190,82лева за периода
м.04-м.06.2019г.; 104,95лева за периода м.07-м.09.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид
основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 61,84лева и
150депозит за вещо лице, общо в размер от 211,84лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 240лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.06.2020г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1546,12лeва, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 222,51часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.09.2016г.-
30.09.2019г. формирана по периоди, както следва: 137,50лева за периода
м.09 - м.12.2016г.; 116,88лева за
м.01.-м.03.2017г.; 152,12лева за периода м.04-06.2017г.; 105,71лева за периода
м.07-09.2017г.; 140,44лева за периода м.10-м.12.2017г.; 148,67лева за периода
м.01-м.03.2018г.; 139,38лева за периода м.04-м.06.2018г.; 99,11лева за периода
м.07-м.09.2018г.; 99,11лева за периода м.10-м.12.2018г; 152,65лева за периода
м.01-м.03.2019г.; 190,82лева за периода м.04-м.06.2019г.; 104,95лева за периода
м.07-м.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.
Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 211,84лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Т.,
ЕГН ********** сумата от 240лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: