Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №6 от 19.01.2024г. по АНД № 20231630201417 на Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление № 12-2300180 от 03.11.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Елит груп” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“С*** . Св. Кирил и Методий“№13, представлявано от управителя П.Г.С., за извършено административно нарушение на чл.415, ал.1 от КТ във вр. чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи е наложена имуществена санкция.

Касатора „Елит груп” ЕООД представлявано от управителя П.Г.С., редовно призован не се явява и не се представлява. В касационната жалба навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото му на защита свързани със съставяне на АУАН в негово отсъствие, без да е налице редовно връчена покана за съставяне на АУАН. Не е спазен реда за връчване на АУАН разписан в чл.416, ал.3 от КТ, тъй като не го е получил лично, а писмото с АУАН е получено от Д*** Д*** – технически сътрудник, която не е пълномощник с надлежно учредена представителна власт Неспазването на процедурата по предявяване на АУАН е от категорията на нарушенията които не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Тъй като съставения АУАН не е бил редовно връчен не се ползва и от разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ. Наред с това се излагат доводи, че касатора е изпълнил СМР за обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ 48489.9.412 находящ се в гр.Монтана на ул.“С*** . П*** Е*** “ №17, съгласно сключен договор за строителство от 03.01.2023г. между него и „Пи Ем Си Билдинг“ ЕООД, като на 05.09.2023г. е съставен протокол за установяване завършването на договорените видове СМР, поради което към датата на установяване на нарушението, респ. съставяне на АУАН, санкционираното дружество не се е намирало на територията на имота. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва касационната жалба, като поддържа представения отговор по нея. Моли за отхвърляне на касационната жалба, като излага доводи за издаване на НП от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено извършеното деяние и неговия автор. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултко възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови обжалваното решение, с което е изменил в санкционната част издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, на място на 27.09.2023год. на обект: многофамилната жилищна сграда находяща се в гр.Монтана на ул.“С*** . П*** Е*** “ №17, обект на „Елит груп” ЕООД е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 2 дадено с Протокол от предходна проверка изх. № ПР2332051 от 30.08.2023г., а именно „изграденото стълбище на многофамилната жилищна сграда находяща се в гр.Монтана не е обезопасено чрез парапети или ограждения, което създава опасност от падане от височина“, с даден срок за изпълнение до 12.09.2023год.

Във връзка с извършената проверка е съставен Протокол изх. №ПР2336353/28.09.2023год. приложен по делото и връчен лично на управителя на „Елит груп” ЕООД - П.С., където в т.3 от протокола е описано вмененото му административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

С покана изх.№23085157/29.09.2023г. приложена по делото „Елит груп” ЕООД е поканено да се яви в ДИТ гр.Монтана за съставяне на АУАН, като изрично е отбелязано в поканата, че при неявяване ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие и придвижване за предявяване и подпис по надлежния ред, съгл. Чл.43, ал.4 от ЗАНН. Видно от известието за доставка поканата е получена по седалището и адреса на търговското дружество от техническия сътрудник.

Съставен бил АУАН № 12 – 2300180 от 06.10.2023г., в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи.

При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по на чл.415, ал.1 от КТ във вр. чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложените доказателства е видно, че административно наказаното търговско дружество не само чрез поканата и връчване на АУАН на техническия сътрудник по седалището и адреса на управление е уведомено за извършеното административно нарушение, но и с личното връчване на управителя на протокола изх. №ПР2336353/28.09.2023год. от извършената проверка в който изрично е описано извършеното административно нарушение, не само текстово, но и нарушената правна разпоредба по КТ. Настоящия касационен състав споделя изцяло мотивите изложени от въззивния съд относно реда за връчване на поканата и АУАН при спазване на процесуалните правила за това в съответствие със специалната разпоредба на чл.413, ал.3 от КТ в която в противовес с твърдението в касационната жалба не изисква изрично упълномощаване, още повече че лицето получило поканата и АУАН е технически сътрудник в търговското дружество, намирало се е на седалището и адреса му на управление и не е отказало получаването на документите, а напротив действало е със съзнанието, че същите изхождат от ИТ – Монтана и са с адресат административно наказаното търговско дружество. От друга страна за да е налице нарушение на процесуалните правила по връчване на АУАН, следва същото да е от категорията на съществените процесуални нарушения, каквито в случая не се установяват, предвид реализираното право на административно наказаното търговско дружество да обжалва издаденото НП издадено въз основа на АУАН и да докаже твърденията си по вмененото му административно нарушение. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН въззивния съд е посочил, че НП се издава и при допусната нередовност в АУАН, като в случая е имал предвид липсата на изрично посочване на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, която е била изписана текстово и е намерила отражение в издаденото НП в противовес с твърдението в касационната жалба.

Посочената съдебна практика в касационната жалба не е относима към провеждане на настоящето административно наказателно производство, което е с различни фактически установявания предвид приетите и приобщени от въззивния съд писмени доказателствени средства.

Несъстоятелни са твърденията на касатора, че правото му на защита е било ограничено досежно това да разбере какво е повдигнатото му административно наказателно обвинение, тъй като самият работодател е бил запознат лично не само с предходна проверка по протокол изх. № ПР2332051 от 30.08.2023г., а именно „изграденото стълбище на многофамилната жилищна сграда находяща се в гр.Монтана не е обезопасено чрез парапети или ограждения, което създава опасност от падане от височина“ и срока му за изпълнение, но и с последващия протокол послужил като основание за образуване на настоящето административно наказателно производство.

Правилно въззивния съд е установил, че в хода на АНП не са били допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно въззивният съд е приел, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ във вр. чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи, предвид събраните в хода на производството доказателствени средства. Съдебният състав е констатирал, че правилно административно - наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви. Въззивният съд е приел, че за това нарушение е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Районен съд - Монтана не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, правилно е формирал извода, че делото е изяснено от фактическа страна при събраните и приети писмени доказателства. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата и формиране на фактическите установявания в Решението и неоснователно в касационната жалба се твърди такова съществено нарушение.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по Кодекса на труда.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила. В санкционната част правилно и законосъобразно при преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства въззивния съд е намалил размера на имуществената санкция до минимума.

По отношение изложените за първи път в касационната жалба факти относно изпълнението на СМР за обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ 48489.9.412 находящ се в гр.Монтана на ул.“С*** . Патриарх Е*** “ №17, че съгласно сключен договор за строителство от 03.01.2023г. между административно наказаното търговско дружество и „Пи Ем Си Билдинг“ ЕООД и съставен протокол за установяване завършването на договорените видове СМР на 05.09.2023г. с твърдение, че към датата на установяване на нарушението, респ. съставяне на АУАН, санкционираното дружество не се е намирало на територията на имота, настоящия касационен състав ги приема за защитна позиция, тъй като са въведени за първи път в производството и не са скрепени с каквито и да са други писмени и гласни доказателства.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валиден, допустим и правилен съдебен акт.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на юридическото лице към което се числи ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6 от 19.01.2024г. по АНД № 20231630201417 на Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление № 12-2300180 от 03.11.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.

ОСЪЖДА „Елит груп” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“С*** . Св. Кирил и Методий“№13, представлявано от управителя П.Г.С. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр.София сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.