№ 3787
гр. С.............., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110130826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. С., ЕГН ********** срещу
В. Й. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3240 лв. (след оттегляне на иска за разликата до
първоначално предявения размер от 3525,90 лв. в съдебно заседание на 26.10.2022 г.),
представляваща обезщетение за лишаване от възможността на ищеца да ползва собствената
си ½ идеална част от съсобствен недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в гр. С.......
бл. № 407, вх. 4 (А), построен върху държавна земя, кв. 5, комплекс „М.-4“, състоящ се от
четири стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ по документ за собственост
103,24 кв. м., с принадлежащите избено помещение № 6 с полезна площ 4,02 кв. м. и
таванско помещение, заедно с 5,664 % ид. ч. от общите части на сградата от вх. А и от
правото на строеж върху държавната земя със съседи на жилището: изток – стълбище, запад
– апартамент от вх. 5, север – улица, юг – коридор, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.4089.90.1.73, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4089.90, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
123,35 кв. м., при съседи: на същия етаж: 68134.4089.1.91, 68134.4089.90.1.72, под обекта:
68134.4089.90.1.70, над обекта: 68134.4089.90.1.76, за периода м. 09.2020 г. – м. 05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни квоти на процесния
апартамент № 6, находящ се в гр. С....... находящ се в жилищна сграда – блок № 407, вх. 4
1
(А), построен върху държавна земя, кв. 5, комплекс „М.-4“. Твърди, че с нотариална покана
от 19.08.2020 г. чрез нотариус с рег. № 340 на НК поканил ответницата да му заплаща
месечно обезщетение в размер на 200 евро за това, че е лишен от правото да ползва
собствената си идеална част от имота, платими до пето число на всеки текущ месец, но
въпреки това не получил плащане. Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск
и за присъждане на разноски.
Ответницата, чрез назначения си особен представител, оспорва предявения иск. Оспорва
твърдението на ищеца, че ползването на процесния имот се извършва само от нея. Твърди,
че като купувач на публична продан ищецът разполага с правото да бъде въведен съгласно
чл. 498 ГПК в имота от съдебния изпълнител, въз основа на влязлото в сила постановление
за възлагане. Няма данни, че ищецът е искал или канил ответницата да му предаде
владението върху собствените му идеални части от процесния апартамент, да му бъде
осигурен достъп до имота, за да си служи с вещта, с оглед на което не може да се приеме, че
действителната воля на ищеца е да ползва имота и че е бил възпрепятстван да го ползва
съобразно правата си от ответницата П.. Не следва да се вменява задължение у последната
да инициира, търси или предприема стъпки по осигуряване на достъп до съсобствения имот
предвид, че имотът е придобит на публична продан и страните не се познават. Оспорва
предявения иск по размер. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът е съсобствен между страните, ответницата ползва имота или площ, по - голяма от
съответстващата на правата й в съсобствеността, ищецът е отправил писмена покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и ползата, която е пропуснал след
поканата.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със
съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право
на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е
посочено в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д.
№ 1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС,
III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл.
31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща
вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според
онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в
2
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на
съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва реално вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска
възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при
условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не
поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително
тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и
да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик /решение № 121 от
07.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 02.07.2013 г. по гр. д.
№ 1011/2013 г., ВКС, II г. о., решение № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 692/2018 г., ВКС, II
г. о./. В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на
съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на
задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно
правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права.
Ползващият съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили
искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и
ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или
не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че ответницата е
ползвала лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава, когато един
съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства
останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича
полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности. Начинът, по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да
го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си
или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност.
Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си
действия е засегнал права на друг съсобственик, като му е попречил да ги реализира.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна и когато нито ответникът, нито член от
семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея, не предоставят такъв на
друг съсобственик, като например държат ключа (в този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по
тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
3
В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, се установява, че страните са съсобственици при равни квоти – по
½ идеална част на процесния недвижим имот - видно от Постановление за възлагане на
недвижим имот по изпълнително дело № 20198510400198 на ЧСИ Мариян Петков, с рег. №
851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с изх. № 28409/01.06.2020 г., вписано в Агенция по
вписванията с рег. № 38098/17.07.2020 г., акт № 140, том XCIV, дело № 28927, ½ идеална
част от процесния имот е възложена в собственост на ищеца А. Н. С., след успешно
проведена публична продан от 18.11.2019 г. за събиране на парично задължение на
длъжника ........., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.12.2018 г.
по гр. д. № 77121/2018 г. по описа на СРС. Видно от отбелязването в същото,
постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.06.2020 г., от която дата е произвело и
вещно-прехвърлителен ефект. От Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим
имот с имот, собственост на граждани от 13.04.1987 г. на Столичен народен съвет – Районен
народен съвет „......“, направление „Държавни имоти“ е видно, че Районен народен съвет
„......“ е прехвърлил на В. Й. П. и ........., недвижим имот, собственост на държавата, а именно
процесния апартамент № 6, ул. „412“, ет. 2, в жилищна сграда-блок № 1 (407), вх. 4 (А), кв.
5, комплекс „М.-4“ със застроена площ от 103,24 кв. м., ведно с принадлежащо избено
помещение с полезна площ от 4,02 кв. м., ведно с 5,664 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху земята, в замяна на друг апартамент, собственост на
.......... Следователно и доколкото по делото не е установено противното както ищецът, така
и ответницата са титуляри на правото на собственост при равни квоти по отношение на
процесния апартамент № 6, находящ се в гр. С.............., ул. „412“, бл. 407, вх. 4 (А), ет. 2 с
площ 103,24 кв. м.
Не е спорно обстоятелството, че процесният апартамент № 6 не се ползва от ищеца.
Съдът намира за установено по делото, че в релевирания от ищеца с исковата молба
период ответницата е упражнявала правото си на ползване по отношение на процесния
недвижим имот. Последното се установява от показанията на разпитания свидетел Камелия
Григорова П., съпруга на Георги Панайотов - брат на съпруга на ответницата Тодор
Панайотов. В показанията си свидетелката заявява, че ответницата и съпругът й са
разделени от години, преди това живеели на ет. 1 в „М. 4“, след като се разделили, В.
останала да живее там, още преди 2020 г. Свидетелката добавя, че ответницата все още
живее там с децата си, чували се в месеца веднъж, за последно се виждали в края на 2020 г.
или началото на 2021 г., пили кафе в кухнята, ответницата била облечена в домашни дрехи,
било следобедно време. Децата й също живеели в апартамента, сина й Й. и две внучета от
дъщеря й Лили. Свидетелката добавя, че не е чувала от ответницата вече да не живее там, не
знае дали е заминала в чужбина. Не знае да е бил продаван този апартамент. Заявява, че не
познава ищеца А. С., а адвокат М., с която свидетелката говорила по друг повод.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката като обективни и
отразяващи непосредствени впечатления на свидетелката, включително при преценка по
реда на чл. 172 ГПК. От същите се установява, че към края на 2020 г. – началото на 2021 г.
4
именно ответницата, заедно с част от семейството си е ползвала изцяло процесния имот.
Действително, в показанията на свидетелката се съдържат разминавания относно етажа на
процесния имот, но съдът приема, че това разминаване не е основание показанията й да не
бъдат кредитирани – по делото не се спори и от представените доказателства се установява,
че апартаментът е на етаж 2, няма нито твърдения, нито данни ответницата да е собственик
на друг апартамент в кв. „М. 4“. Освен това, показанията на П. следва да бъдат обсъдени в
съвкупност и с другите доказателства по делото - приетата нотариална покана от 19.08.2020
г., връчена на Й. Тодоров Панайотов – син на ответницата, именно на адреса на процесния
имот в гр. С.............., ж. к. „М. 4“, бл. 407, вх. 4, ет. 2, ап. 6, което подкрепя изнесеното от
свидетеля, че ответницата живее в процесния имот със своето семейство – със сина си Й. и
двете деца на дъщеря й Лили, на което П. е непосредствен свидетел. Следва да бъде
съобразено, и че ответницата не представя доказателства, че за процесния период имотът не
е бил ползван от нея или от членове на нейното семейство, че е прехвърлен. С оглед
изложеното, съдът приема за установен факта на упражняване на притежаваното от
ответницата право на ползване върху процесния недвижим имот през процесния период чрез
фактическите действия по ползването както лично от нея, така и от сина й. Ответницата,
чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК съобразно цитираната по-
горе съдебна практика, не е доказала, че е предоставила на ищеца реална възможност да
ползва своята част от имота, включително след изпратена от същия покана. Следователно,
съдът намира за установено по делото, че през процесния период единствено ответницата е
упражнявала вещното си право на ползване върху недвижимия имот, представляващ
апартамент № 6, находящ се в гр. С....... бл. № 407, вх. 4 (А), построен върху държавна земя,
кв. 5, комплекс „М.-4“. Следва да бъдат съобразени и разяснения на ТР № 7 от 02.11.2012 г.
по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което претенцията за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото
семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,
без да зачита конкурентните права на друг съсобственик. Както се посочи, фактическият
състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за
реално ползване на общата вещ пред ползващия съсобственик /така и решение № 26 от
08.05.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г., ВКС, II г. о./. Поради това оплакванията на
ответницата, че не дължи обезщетение, тъй като няма данни ищецът да е поискал да ползва
имота, са неоснователни.
По делото, като писмено доказателство, е приета нотариална покана от ищеца до
ответницата, връчена на 19.08.2020 г. на Й. Тодоров Панайотов, син на ответницата, на
адрес: гр. С.............., ж. к. „М. 4“, бл. 407, вх. 4, ет. 2, ап. 6 чрез нотариус Валентина
Георгиева с рег. № 340 на НК, с район на действие СГС, от 19.08.2020 г., с която ищецът е
манифестирал волята си, основавайки се на факта, че е лишен от ползването на процесния
недвижим имот, и с която претендира от ответницата заплащане на обезщетение във връзка
с това – в размер на 200 евро за това, че е лишен от правото да ползва собствената си
5
идеална част, която сума е платима до пето число на текущия месец. Настоящият съдебен
състав приема, че нотариалната покана имплицитно съдържа и желанието на ищеца да
ползва апартамент № 6 съобразно притежаваното от него право, като предоставянето на
възможност за това от страна на ответницата би освободило последната от отговорност за
заплащане на обезщетение за лишаване на другото правоимащо лице от ползване. По делото
не са ангажирани доказателства на ищеца да е предоставена реална възможност да ползва
съсобствения имот съобразно правата си в съсобствеността, като е без значение дали
ищецът разполага с правото да бъде въведен в имота. Еднократното отправяне на писмена
покана съдът намира за достатъчно да удовлетвори изискването на закона, разписано в чл.
31, ал. 2 ЗС, като по делото се установи извършването на такова действие от страна на
ищеца.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск е доказан по своето основание.
От заключението на съдебно - оценителната експертиза, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвена, се установява, че средната
месечна пазарна наемна цена за имота за процесния период – м. 09.2020 г. – м. 05.2021 г.
възлиза на 6480 лв. за целия имот, респективно – за ½ идеална част - 3240 лв., до която сума
е и заявената искова претенция. Ето защо искът следва да бъде уважен в пълен размер за
сумата от 3240 лв. за периода м. 09.2020 г. – м. 05.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, от който са
претендирани такива в размер на 141 лв. - държавна такса, 340 лв. - депозит за вещо лице,
476 лв. - депозит за особен представител и 800 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.05.2021 г., имащ характер на разписка
за заплащане на възнаграждението в брой, или общо 1757 лв., които на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., ж. к. „М. 4“, бл. 407, вх. 4,
ет. 2, ап. 6 да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на А. Н. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С.............., ул. „К......“ № 51, ап. 1, сумата от 3240 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от възможността ищецът да ползва собствената си ½ идеална част от
апартамент № 6, находящ се в гр. С....... бл. № 407, вх. 4 (А), построен върху държавна земя,
кв. 5, комплекс „М.-4“, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ по документ за собственост 103,24 кв. м., за периода м. 09.2020 г. – м.
05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
6
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., ж. к. „М. 4“, бл. 407, вх. 4,
ет. 2, ап. 6 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Н. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С.............., ул. „К......“ № 51, ап. 1, разноски в размер от 1757 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и седем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7