РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. С., 20.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Диляна Цветкова, като разгледа гр.
дело № 14388/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 149032/21.11.2016г., предявена от
С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „********.
Ищецът С.П.С. твърди, че на 08.07.2009 г., с постановление по досъдебно
производство (ДП) № 79/2008 г. по описа на ГД „Национална полиция” - МВР, пр.
пр. № 6716/ 2008 г. по описа на СГП, е бил привлечен като обвиняем за това, че
като председател на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД, в съучастие с други
длъжностни лица, в периода от 1998 г. до 2002 г., в условията на продължавано
престъпление, въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или
отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за „С.И.“
ЕАД, като деянията са извършени умишлено, причинената щета е в особено големи
размери, а престъплението представлява особено тежък случай - престъпление по
чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
Ищецът твърди, че на 14.05.2010
г., Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт срещу него и
останалите обвиняеми, и било образувано
НОХД № 2288/2010 г. по описа на СГС. На 27.05.2010 г., делото било прекратено и върнато на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 03.06.2010 г., в СГС
отново бил внесен обвинителен акт, но на 10.11.2011 г., образуваното НОХД №
2625/2010 г. отново било върнато на СГП. След ново внасяне на обвинителен акт
било образувано НОХД № 5797/2011 г. по описа на СГС, което с разпореждане от
01.03.2012 г. отново било върнато на СГП
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Ищецът сочи, че с постановление
от 31.10.2012 г., досъдебното производство е било прекратено по отношение на
него (и други лица), като ищецът бил уведомен за прекратяването на 07.11.2012
г. Постановлението за прекратяване влязло
в сила на 16.01.2013 г.
Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем за
тежко престъпление, налагането на мярка за неотклонение „подписка“,
неколкократното внасяне на обвинителен акт в съда, създали у него и у
семейството му изключителен психологически дискомфорт. През цялото време докато
траело образуваното досъдебно производство, ищецът изпитвал стрес и се
опасявал, че може да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. С.С.
заявява, че воденото срещу него наказателно производство имало изключително
неблагоприятно въздействие върху него и семейството му. Тревогите и
напрежението се отразили на здравето му и ищецът се разболял от диабет, а
съпругата на ищеца се разболяла от рак и била оперирана.
Освен това, ищецът твърди, че поради
предявеното обвинение за извършено тежко престъпление, е загубил правото си да притежава и държи ловно
оръжие и е бил принуден да го продаде, което го лишило от възможността да
упражнява дейност като ловец.
Образуваното досъдебно
производство, затруднило съществено и политическата кариера на ищеца.
Предвид
изложеното, С.П.С. моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
30 000 лева – главница, представляваща обезщетение от претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 16.01.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Заявява, че твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение са недоказани, както и че през същия период от време срещу С.С.
били водени и други наказателни производства, от които ищецът претендирал да са
настъпили същите вреди, за чието обезщетяване е било образувано настоящото дело
– стрес, здравословни проблеми, отнемане на ловното му оръжие, затруднена
политическа кариера. Позовава се на
решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО,
според което, в случай на повече от едно обвинение за извършено престъпление,
обезщетението се определя глобално. В тази връзка, ответникът сочи, че при
определяне размера на обезщетението по настоящото дело, следва да се вземе
предвид дали търпените вреди не са предмет на обезщетение по друго, заведено от
ищеца гражданско дело по ЗОДОВ, с оглед размера на глобално дължимото
обезщетение.
Във връзка с размера на вредите,
ответникът заявява, че претендираното обезщетение не съответства на понятието
за справедливост и на съдебната практика. Излага съображения, че срещу ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение, която не му е причинила вреди. Освен това твърди, че
наказателното производство е протекло в разумни срокове.
Ответникът възразява и срещу
началния момент на претендираната лихва. Прави възражение за погасяването й по
давност за периода преди три години преди предявяване на исковата молба, т.е.
за периода от 16.01.2013 г. до 21.11.2013 г.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
С
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на
Старши разследващ полицай при ГД „Досъдебно производство“ на МВР, по ДП № 79/2008 г. по описа на ГД „ДП” - МВР,
пр. пр. № 6716/2008 г. на СГП, докладвано на прокурор от СГП на 08.07.2009
г., С.П.С. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за
това, че: 1/ в периода от 26.03.1999 г. до 09.07.1999 г., в съучастие като
съизвършител, с други длъжностни лица,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „Б“ НК –
председател на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД, въпреки задълженията си,
предвидени в чл. 237, ал. 2 от Търговския закон ТЗ) и Устава на „С.И.“ ЕАД,
умишлено не е упражнил контрол върху работата на лице, на което е възложено
управлението и разпореждането с обществено имущество – Т.Д.Д.– изпълнителен
директор на „С.И.“ ЕАД, като на 26.03.1999 г., в съдебно заседание на
СГС – ФО, по ф.д. № 13911/1998 г., чрез
юр. К., се е съгласил с оценка на стойността на непарична вноска представляваща
два недвижими имота и право на строеж; 2/ За времето от 18.03.1999 г. до
26.06.2000 г., в съучастие като съизвършител, с други длъжностни лица, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, ал. 1, б. „Б“ НК – председател на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД,
въпреки задълженията си, предвидени в чл. 237, ал. 2 от Търговския закон ТЗ) и
Устава на „С.И.“ ЕАД, умишлено не е упражнил контрол върху работата на лице, на
което е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество – Т.Д.Д.–
изпълнителен директор на „С.И.“ ЕАД, като е допуснал изпълнителния директор да
сключи неизгодна сделка – договор за покупко-продажба; 3/ За времето от
22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., в съучастие като съизвършител, с други длъжностни лица, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „Б“ НК – председател на Съвета
на директорите на „С.И.“ ЕАД, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 237,
ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и Устава на „С.И.“ ЕАД, умишлено не е упражнил
контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и
разпореждането с обществено имущество – Т.Д.Д.– изпълнителен директор на „С.И.“
ЕАД, като е допуснал изпълнителния директор да сключи неизгодна сделка –
договор за покупко-продажба;
Видно
от Постановлението, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С
постановление от 31.10.2012 г. на прокурор от СГС, наказателното производство
по ДП № 79/2008 г. по описа на ГД „НП”
- МВР, пр. пр. № 6716/ 2008 г. на СГП, е било частично прекратено - по
отношение на С.П.С. и на други 8 лица. В постановлението е констатирано, че
членовете на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД нямат самостоятелни правомощия
извън колективния орган, а наказателната отговорност е лична, съгласно чл. 35,
ал. 1 НК и е посочено, че са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т. 2 НК,
поради което и наказателното производство следва да бъде прекратено порази
недоказаност на престъпленията, за което са повдигнати обвинения.
Ищецът е предявил искове за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди и от повдигнатите му обвинения за
извършени престъпления по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. №
6782/2008 г. на СГП, ДП № 66/2009 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. №
4972/2009 г. на СГП, по пр.пр. № 6715/2008 г. на СГП, по ДП № 37/2008 г. по
описа на ГД „ПООРП“-МВР, пр.пр. № 3054/2008 г. на СГП, по ДП № 99/2008 г. по
описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр. № 9387/2008 г. на СГП, и по ДП № 257/2010 г. по
описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 7319/2010 г. на СГП, като някои от наказателните
производство са били прекратени, а по други ищецът е бил оправдан. Въз основа на
предявените от ищеца искови молби, в Софийски градски съд са били образувани 7
граждански дела.
За всички тези факти страните не спорят и същите се
установяват от постановление
за привличане на обвиняем по ДП №
79/2008 г. по описа на ГД „ДП” - МВР, пр. пр. № 6716/2008 г. на СГП, постановление
от 31.10.2012 г. на прокурор от СГС за частично прекратяване по ДП № 79/2008 г. по описа на ГД „НП” - МВР,
пр. пр. № 6716/ 2008 г. на СГП, искови молби до СГС, предявени от ищеца в
настоящото производство и съобщения до ответника, решение от 01.12.2016 г. по
гр.д. № 9557/2016 г. по описа на СГС, І-22 състав, решение от 18.09.2016 г. по
гр.д. № 9559/2016 г. по описа на СГС, І-9 състав, и двете без отбелязване за
влизането им в сила.
Страните
не спорят също и се установява от представеното известие за доставяне (обратна
разписка), че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
било съобщено на ищеца, чрез неговата съпруга
на 07.11.2012 г.
По делото е представена етапна епикриза
на С.П.С., за периода от 2005 г. до 2013 г., от която се установява, че през 2005 г. му е била поставена диагноза
„неинсулинозависим захарен диабет“. През 2005 г. е констатирана и стенокардия,
а през 2006г. е поставена диагноза „хипертонична болест на сърцето“.
Представена
е и извадка от Рецептурна книжка, издадена на името на ищеца, зеверена на
18.11.2011 г., в която са посочени следните заболявания: след миокарден
инфаркт, стенокардия, неинсулинозависим захарен диабет.
По
делото е приета и членска карта на Национално ловно-рибарско сдружение „С.на Л.и
Р..в Б.“. От нея се установява, че С.С. е член на Съюза от 09.02.2010 г. и е
заплащал членски внос ежегодно и непрекъснато, за периода от 2010 г. до 2016 г.
Отново до 2016 г. е заверяван и билета за лов на ищеца.
По
делото са представени епикризи на С.М.С., от които се установява, че тя е
диагностицирана със злокачествено образувание на миометриум през 2015 г. Във
връзка с тази диагноза С.С.е претърпяла операция на 25.05.2015 г., след което
се е подложила на лъчелечение.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.М.С.. Съдът прецени със засилена критичност
показанията на свидетелката С., предвид близката й връзка с ищеца –
свидетелката е негова съпруга. След като взе предвид, обаче, че показанията на
свидетелката са последователни, вътрешно непротиворечиви и че са дадени под
страх от наказателна отговорност, съдът им даде вяра и ги кредитира, в частта,
в която не противоречат на събраните по делото и представени от самия ищец
писмени доказателства.
Така
от разпита на свидетелката С., съдът приема за установено по делото, че срещу С.С.
са били образувани десет наказателни производства. Свидетелката заявява, че не
знае точно „това дело по кое обвинение е“, че не може да отграничи делата,
както и че обвиненията са идентични. Ищецът казал на свидетелката, че „това
дело“ е връщано. Свидетелката заявява,
че съпругът й е имал частна фирма за
строителство към момента на предявяване на обвиненията „около 2007 г.“, в
съдружие притежавал и хотел. Може би през 2010 г., ищецът „затворил“
строителната фирма, просто спрял да работи, но продължил да менаджира хотела.
Свидетелката сочи, че „тези обвинения“ засегнали ищеца, получил стрес и
отключил диабет през 2009 г. Цялото семейство било в стрес и шокирано.
Медийната атмосфера създавала впечатление за демонизиране на цялото управително
тяло на „С.И.“ и в частност на съпруга на свидетелката, като председател на
управителния съвет. Свидетелката сочи, че съпругът й се е занимавал с
обществено-политическа дейност, искал да развие политическа дейност, но поради
съдебните дела спрял тази дейност. Според свидетелката близки и приятели на
ищеца се отдръпнали от него заради наказателните производства, които повлияли и
на общия им бизнес. Свидетелката твърди още, че във връзка с наказателните дела
е било отнето разрешителното за оръжие на С.С.. От показанията се установява
още, че ищецът е страдал от затлъстяване и метаболитен синдром преди
наказателното производство. Отново преди това е имал и инфаркт на миокарда.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал.1 от НПК и
чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система) е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от
лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чиито персонален
състав е било включено лицето, повдигнало незаконосъобразното обвинение и
ръководело разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК) и
същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно,
основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното
производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието не е извършено
или че извършеното не съставлява престъпление; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на П.се пораждат и
при прекратяване на наказателното производството било защото извършеното не
съставлява престъпление, било защото обвинението е недоказано.
В
настоящия случай, по делото се установи,
че с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 79/2008 г. по описа на ГД „ДП” - МВР, пр. пр. № 6716/2008 г. на СГП,
докладвано на прокурор от СГП на 08.07.2009 г.,
С.П.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Безспорно
се установи също така, че с постановление от 31.10.2012 г. на прокурор от СГС,
наказателното производство по ДП №
79/2008 г. по описа на ГД „НП” - МВР, пр. пр. № 6716/ 2008 г. на СГП, е било
прекратено по отношение на С.П.С., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НК –
поради недоказаност на обвиненията.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на исковете чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпления, за които ищецът е бил оправдан.
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
провежданото наказателно производство срещу ищеца му се е отразило
неблагоприятно. Свидетелката С. сочи, че обвиненията засегнали ищеца, получил
стрес, „цялото семейство било в стрес и шокирано“, близки и приятели на ищеца
се отдръпнали от него.
Действително,
свидетелката С. не може да разграничи вредите от отделните обвинения по
известните й 10 наказателни дела, казва че не знае това дело по кое обвинение е
и че обвиненията са идентични.
Съдът
приема, обаче, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено
в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 08.07.2009 г., до 31.10.2012 г., т.е. от привличането на
ищеца към наказателна отговорност (от
който момент е налице „обвинение в извършване на престъпление“) до прекратяване
на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на едно прекратено
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Йовчев срещу Б. (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
От
друга страна, недоказани са твърденията на ищеца, че се е разболял от диабет именно от воденото срещу него производство по пр.пр. №
6716/2008 г. на СГП, тъй като видно от етапна епикриза, още през 2005
г. на ищеца е била поставена диагноза „неинсулинозависим
захарен диабет“, през 2005 г. е констатирана стенокардия, а през 2006г. е
поставена диагноза „хипертонична болест на сърцето“. Поради това и съдът не кредитира
показанията на свидетелката С., в частта, в която свидетелката сочи, че
от „тези обвинения“ ищецът е отключил диабет през 2009 г.
Не
са доказани и твърденията на ищеца, че именно във връзка с воденото срещу него
наказателно производство пр.пр. №
6716/2008 г. на СГП е загубил правото си да притежава ловно оръжие и е бил
принуден да го продаде, което го лишило от възможността да упражнява дейност
като ловец. На първо място не е доказано ищецът да е притежавал
такова разрешително, като това обстоятелство не се установява нито от членска карта на Национално
ловно-рибарско сдружение „С.на Л.и Р..в Б.“, нито от билет за лов. Друг е
въпросът, че видно от същите, С. е бил член на Съюза от 09.02.2010 г. и е
заплащал членски внос ежегодно и непрекъснато, за периода от 2010 г. до 2016
г., а билетът за лов е бил заверяван от 2012 г. – до 2016 г. На
следващо място, съгласно чл. 155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, „издаденото разрешение се отнема с решение
на органа, издал разрешението“. Такова решение за отнемане на разрешението,
което ищецът евентуално е притежавал, не е представено по делото. Освен това,
от показанията на С.С.не се установява евентуално притежаваното от ищеца
разрешително за носене на оръжие да е отнето във връзка с воденото срещу него
наказателно производство по процесната пр.пр В показанията си свидетелката е
заявила, че „разрешителното за оръжие е отнето за всичките му дела“. Предвид
това, дори и да се приеме, че С. е имал разрешително да носи оръжие, което е
било отнето, то не е доказано, че това е във връзка именно с процесното
наказателно производство.
Съдът
не приема за доказана и причинната връзка между наказателното производство и
„затрудняването“ на политическата кариера на ищеца. На първо място, по делото
липсват данни С. да е бил член на политическа партия и да е бил изключен от
нея, или да е подал молба за членство, което да му е отказано при това във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство, или каквото и да е
било друго затруднение, което е във връзка с образуваното наказателно
производство. Отново единственото доказателство в тази връзка е заявеното от
свидетелката Светлана С., че ищецът е искал да развие политическа дейност, но
поради съдебните дела е спрял. Съдът като прецени показанията при условията на
чл. 172 ГПК, констатира, че те не се подкрепят от нито едно от останалите
събрани по делото доказателства. Освен това, съдът намира, че тези показания не
са в състояние да докажат причинна връзка между повдигнатото обвинение и отказа
на ищеца да развива политическа дейност, а представляват единствено твърдение
за такава наличието на такава връзка.
Твърденията за влошеното здравословно състояние на
съпругата на ищеца и представените в тази връзка доказателства са неотносими
към предмета на делото - предмет на разглеждане са претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно
повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство, а не
претърпени вреди от трети лица.
С
оглед на горното искът е доказан по основание по отношение на неимуществените
вреди, които съдът установи, че ищецът е търпял във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство, а именно: негативни емоции, нарушените
приятелски връзки, чувството на стрес, тревога.
Възраженията
на ответника за липсата на каквато и да
била връзка между обвинението против ищеца и претърпените от него неимуществени
вреди са неоснователни.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и в
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е
било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим
предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване,
правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на
овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват
в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази, че процесното наказателно
производство е продължило над 3 години, че производството е образувано срещу
ищеца за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 3 до 12 години, както и, че процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява във вземане на мярка за неотклонение „подписка“. Съдът
съобрази още и възрастта на С.С. към момента на образуване на досъдебното
производство - 51 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен,
както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв
тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго. В същото време не е
установено по наказателното производство да са извършвани каквито и да е
действия с участието на ищеца. Липсват и доказателства срещу ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално– следствени действия или
да е вземана тежка мярка за неотклонение. Следва да се отчетат и другите девет
наказателни производства, водени срещу ищеца за идентични престъпления, за част
от които има висящи дела за обезщетения по ЗОДОВ. Без съмнение неблагоприятните
последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ резултат от всички
наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат да се поставят
ясни граници от кои производства какви вреди са настъпили.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 4 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема,
че сумата от 4 000 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид
изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в
размер на 4000 лева, до който
предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лева, искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията за законна лихва:
Съгласно
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, „При незаконни актове на правозащитни органи
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и
началния момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство“. В
практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат
в сила (така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ
г.о.). Според чл. 243, ал. 10 (Доп. - ДВ,
бр. 71 от 2013 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017
г.) НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което не е обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници,
или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от
по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.
243, ал. 6, т. 1 и т. 2 (предишна ал. 5 -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) НПК подлежат на проверка по
реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419,
ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е
съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалван пред съд. В редакцията на текста на чл. 243, ал. 10 (предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г.)
от НПК, с допълнение - ДВ, бр. 71 от
2013 г., е предвидено, че отмяната може да се извърши в срок до две години,
когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година
- в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В изключителни случаи Главният прокурор може да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на този срок. Следователно, разрешението на дадения въпрос в
цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1211/10 г., ІІІ г.о., е приложимо и след
допълнението на чл. 243, ал. 10 (предишна
ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г.) НПК, предвид възможността Главният прокурор
да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове (в този смисъл и решения на Върховния
касационен съд, като Решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О.; Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г., Г.
К., ІV Г. О.). От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване
е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, дали то е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда, респ. дали има постановено постановление за отмяна на
постановлението за прекратяване от прокурор от по-горна прокуратура. В случай
че постановлението за прекратяване на наказателното производство е било
съобщено на ищеца, то по отношение на него, фактическия състав на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пред. 2 ЗОДОВ е завършен.
В
настоящия случай ищецът е узнал за прекратителното постановление на СГП на
07.11.2012 г. По делото са наведени твърдения, но не са представени доказателства,
постановлението да е обжалвано пред съд от някое от лицата, посочени в чл. 243, ал. 4 (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г.) от НПК. Не се
твърди, нито са представени доказателства ищецът да е обжалвал това
постановление. В този случай и при липса на твърдения и доказателства този акт
на СГП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура, следва да се приеме,
че постановлението от 31.10.2012 г. се е стабилизирало към датата на
постановяването му и за ищеца се е породило правото да получи обезщетение за
вредите, претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с. ал. 3, вр. с. ал. 2 вр. с. чл. 20, ал.
2, вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, признато като такова с прекратяването на наказателното производство. От
този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава /аргументът за
последното от т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС и Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к., ІV Г. О.
на ВКС/.
Предвид
горното, ответникът е в забава, считано от 31.10.2012 г., като ищецът я
претендира от 16.01.2013 г.
По
възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
Правопогасяващото
възражение на ответника е че не дължи лихва за периода от 16.01.2013 г. до 21.11.2013 г., тъй като претенцията е погасена по
давност. Вземането за обезщетение за забава се погасява с изтичането на 3
годишна давност съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД, считано от деня, в
който вземането е станалото изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД - 31.10.2012 г., като
искът е предявен на 21.11.2016 г., към който момент са изминали повече от три
години. Ето защо за период от 3 години преди завеждане на иска претенцията за
обезщетение за забава е погасена по давност. Предвид изложеното възражението на
ответника е основателно и сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2013 г. до окончателното плащане.
Относно
разноските: Ищецът е направил своевременно
искане за присъждане на разноски. По делото са представени доказателства
за извършени от ищеца разноски в размер на 2000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.09.2017 г., приложен на лист 59
от делото. В съдебно заседание на 16.10.2017г. ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебно заседание, вида и обема на събраните доказателства,
както и след като съобрази разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., предвиждаща минимален размер от 1430 лева, приема, че платеното възнаграждение от 2000 лева не е
прекомерно.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата от 260 лева – адвокатско възнаграждение. Ищецът е представил
доказателства и за платена държавна такса в размер на 10 лева, която, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ,
ответникът му дължи изцяло.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „********, да
заплати на С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адв. Р.Г. САК, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 4000 лева –
главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
стрес, тревога, уронване на честта и достойнството на ищеца, причинени от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП № 79/2008 г. на ГД „НП“-МВР, пр. пр. №
6716/2008 г. на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.11.2013 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 260
лева – адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр.
1 от ЗОДОВ, сумата от 10 лева –
държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен и искането за
присъждане на законна лихва, за периода от
16.01.2013 г. до
21.11.2013 г., като погасено по давност.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: