Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. И., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – И., пети състав, в открито
съдебно заседание на 26.01.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Николета Кузева
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 383/2021 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Д.“ ЕООД
срещу „В.“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4651,07 лева,
предстляваща незаплатената цена по шест договора за доставено в периода 02.2017
г. – 02.2018 г. гориво по фактури, както следва:
1) 592,36лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/11.02.2017г.
2) 457,08лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/13.02.2017г.
3) 1118,16лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/27.03.2017г.
4) 719,93лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/19.08.2017г.
5) 1259,84лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/26.01.2018г.
6) 503,70лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/13.02.2018г.
ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 11.10.2020г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали
търговски правоотношения по договори за търговска продажба на описаните в
процесните фактури количества гориво. Поддържа, че е изпълнил точно всички
правни задължения по процесните договори за търговска продажба, като ответникът
е следвало да заплати уговорената продажна цена. Твърди, че от страна на
ответника не са постъпвали плащания.
Ответникът в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете. Твърди, че са налице действителни договорни правоотношения между
страните по договори за търговска продажба, както и че стоката му е предадена.
Поддържа, че сумите по фактурите са заплащани на място и в брой, като е издаван
касов бон.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – И., намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените от ищеца 6 броя фактури, както и от
компетентно и безпристрастно изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, може да се направи извод, че в
периода 02.2017 г. – 02.2018 г. са между страните са сключени шест договора за
покупко-продажба на гориво. Във фактурите са обективирани всички съществени
елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни,
предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника
правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове,
брой и количество, при уговорена цена с ДДС. Фактурите са осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества, използван е данъчен кредит и са вписани в
дневника с продажби. Тези обстоятелства не само, че не се оспорват от страните,
а и са обявени за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по
делото. Ответникът не оспорва също, че е получил количеството гориво, предмет
на всеки от шестте договора. Този извод се подкрепя и от осчетоводяването на
всяка от фактурите в счетоводството на ответника. Единственият спорен въпрос в
производството е платена ли е цената при предаване на стоката по всеки от
шестте договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът
- търговец е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
С представените от ответника 4 броя фискални бонове (в
оригинал л. 104-107 г. от гр.д. № 383/2021 г.
на РС – И., чиито заверени преписи са приложени към отговора на исковата
молба – л. 29-32), съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, ответникът доказва, че е изпълнил задължението си да плати сумата 592,36лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/11.02.2017г., 457,08лв., представляваща продажна цена по
договор за търговска продажба, обективиран във фактура №**********/13.02.2017г.,
1118,16лв., представляваща продажна цена по договор за търговска продажба,
обективиран във фактура №**********/27.03.2017г. и 719,93лв., представляваща
продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура
№**********/19.08.2017г.
Фискалните бонове са двустранно подписани от
представители на страните. Ищецът не е оспорил представителната власт на
лицето, издало и подписало фискалния бон от името на дружеството, следователно
дори последното да е действало без представителна власт, съгласно разпоредбата
на чл.301 ТЗ, счита се, че търговецът е потвърдил действията на лице, след като
не се е протовипоставил веднага след узнаването им. Четирите броя фискални
бонове притежават всички съществени елементи, съдържащи се във всеки един от
четирите договори, а именно – страни, предмет, количество, цена за придобиване
правото на собственост върху вещите, както и номера на фактурите, по които са
извършени плащанията. Посочените индивидуализиращи елементи са напълно
идентични с тези във фактура №№ **********/11.02.2017г., **********/13.02.2017г.,
**********/27.03.2017г., **********/19.08.2017г. Фискалният бон представлява
частен свидетелстващ документ (разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД),
удостоверяващ неизгодни за неговия издател факти (изпълнение на поетото парично
задължение за заплащане на уговорената продажна цена), което означава, че в
посочените документи са налице доказателства (признание от ищеца), че всяка от
четирите суми е платена. Ето защо следва, че претенцията за осъждане на
ответника по всеки един от четирите обективно съединени осъдителни иска е
неоснователна, доколкото цената по договорите е платена, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
Не така стои въпросът с обективно кумулативно
съединените осъдителни искове за сумите 1259,84лв., представляваща продажна
цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура
№**********/26.01.2018г. и 503,70лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/13.02.2018г. Липсват ангажирани доказателства, които да
водят до несъмнен извод за плащане на цената по двата договора. От ССчЕ се
установява, че в счетоводството на ищцовото дружество не е осчетоводено плащане
на сумите, макар в счетоводството на ответното дружество да е направено
отбелязване, че са платени. Представените от ответника разходно-касови ордери
не са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, не носят подпис на
представител на последното, поради което не могат да служат като доказателство
за плащане на сумите. Подобно плащане на се доказва и от заключението на ССчЕ,
тъй като от изслушването на вещото лице се установява, че сумата от 1259,84лв и
сумата от 503,70лв. е получена от
представителя на ответника Й. Х.. Липсват доказателства обаче, че след
получаване на двете суми той е погасил задълженията по договор за търговска
продажба, обективиран във фактура №**********/26.01.2018г. и по договор за
търговска продажба, обективиран във фактура №**********/13.02.2018г. Не доказва
погасяване на задълженията и представеното извлечение от аналитичния регистър,
тъй като по съществото си представлява подписан от страната частен документ,
удостоверяващ изгодни за нея факти, следователно липсва доказателствена
стойност за извършеното плащане. Ето защо двата осъдителни иска са основателни
и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Следва да се
присъди законната лихва за забава върху неизплатената главница, от завеждане на
иска до окончателното изплащане, като обезщетение за неточно във времето
изпълнение на парично задължение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, при този
изход от делото, всяка от страните следва да понесе направените разноски
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на 2 335,40
лв. (300,40 лв. държавна такса, 1830 лв. адвокатско възнаграждение, 5 лв.
държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 200 лв. депозит за
изготвяне на ССчЕ), а ответникът в размер на 619 лв. (600 лв. адвокатско
възнаграждение, 15 лв. държавна такса за частна въззивна жалба и 4 лв. държавна
такса за издаване на заверен препис от документ).
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 885,51 лв.
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 384,29 лв. разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - И.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.“
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „П. Б. Д.“ № **, вх. А, ет. 4,
ап. 10, представлявано от управителите А. З. Д. и Й. Г. Х.ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „С. В.“ № 12, представлявано от Е. В. В.на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумите 1259,84 лв., представляваща продажна цена по договор
за търговска продажба, обективиран във фактура №**********/26.01.2018г. и 503,70лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/13.02.2018г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите, считано от 11.10.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумите 592,36 лв.,
представляваща продажна цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/11.02.2017г., 457,08 лв., представляваща продажна
цена по договор за търговска продажба, обективиран във фактура
№**********/13.02.2017г., 1118,16 лв., представляваща продажна цена по
договор за търговска продажба, обективиран във фактура №**********/27.03.2017г.,
719,93 лв., представляваща продажна цена по договор за търговска
продажба, обективиран във фактура №**********/19.08.2017г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите, считано от 11.10.2020 г.
ОСЪЖДА „В.“
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „П. Б. Д.“ № **, вх. А, ет. 4,
ап. 10, представлявано от управителите А. З. Д. и Й. Г. Х.ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. В.“ №
12, представлявано от Е. В. В.сумата от 885,51 лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. В.“ № 12, представлявано от
Е. В. В.ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. И., ул. „П. Б. Д.“ № **, вх. А, ет. 4, ап.
10, представлявано от управителите А. З. Д. и Й. Г. Х.сумата от 384,29 лв. разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: