Решение по дело №8803/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 03.04.2018 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8803  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.

           Постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че на 01.07.2017г. ищеца сключил застраховка ***, по силата на която застраховал за всички рискове товарен автомобил марка ***със срок на действие на застраховката за периода 01.07.2017г. до 01.07.2018г., за което била издадена *** Твърди се, че на 08.02.2018г. в ***, о.Г. ***, ***, П.С.И. ***, управлявайки застрахования автомобил преминал през необозначена и пълна с вода неравност (дупка) на пътното платно, стопанисвано от О.Г. при което били причинени материални щети по управлявания от него автомобил, а именно: спукана задна дясна гума, вследствие на забит в нея метален предмет, който вероятно е бил в дупката с вода. Свидетел на произшествието било лицето М.В.В.. Сочи се, че водачът на автомобила сигнализирал за произшествието на ***, като обаждането му било заведено под №54691/08.02.2018г. Излага се, че мястото на ПТП не било посетено от органите на *** и не бил съставян протокол за ПТП, съгласно разпоредбата на чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между ***, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Сочи се също, че за настъпилото застрахователно събитие била образувана ******по описа на застрахователното дружество. Твърди се, че щетата възлязла на 321,51лв., която била заплатена на 28.03.2018г. от застрахователя на автосервиза, сменил увредената гума с нова – ***

Навеждат се доводи, че по силата на чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпвал в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Сочи се, че ответника О.Г.  стопанисвал пътя, на който настъпило произшествието и бил длъжен да го поддържа. В случая ответника не бил осигурил обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка препятствието, неравността (дупката) на общинския път, която освен това била пълна с вода, като с бездействието си станал причина за възникване на ПТП, при което били причинени щети на застрахования автомобил. Твърди се, че на 12.09.2018г. ответника бил поканен да заплати търсената от застрахователя главница, но плащане не последвало. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 321,51лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по процесната полица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

          Ответникът О.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Оспорва твърдените факти за дата и механизъм на настъпване на произшествието, при което били причинени увреждания по застрахования автомобил. Счита също така, че в случая не се касаело за покрит застрахователен риск по т.6.3 от ***на застрахователя, т.к.  щетата била причинена вследствие проникване на метален предмет, а не в резултат на преминаване през дупка или неравност на пътното платно.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Не се спори между страните и това се установява от приложения препис на ***, че по силата на ***, сключен между ищцовото дружество и ***, е бил застрахован товарен автомобил марка ***със срок на действие на застраховката за периода 01.07.2017г. до 01.07.2018г.

          Видно е от представените Общи условия, приложими към процесния договор за застраховка, че съгласно т.6 от глава III на раздел ***, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван – т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията били в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове.

            Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на преписка *** при ищцовото дружество е постъпило заявление от св.П.И. за настъпило застрахователно събитие по договора за застраховка с твърдения, че на същата дата в *** преминал през дупка и спукал задна дясна гума. В допълнително обяснение към заявлението, св.И. пояснил, че произшествието настъпило в ***, ***, преминавайки през локва с дължина 10 м., заемаща цялата улица. Посочил, че непосредствено след това автомобила поднесъл, спрял и установил, че задната дясна гума била спукана. Посочил още, че при смяната й бил намерен забит в нея метален предмет, който било възможно да се намирал в локвата.  

           Видно е от преписката, че застрахователят изготвил опис на претенцията, приемайки, че при произшествието била увредена задна дясна гума на застрахования автомобил.

Видно е също така от представените преписи на възлагателно писмо от 08.02.2018г., приемо-предавателен протокол от 16.02.2018г., *** доклад по щета и преводно нареждане за кредитен превод от 28.03.2018г., че ремонта на процесния автомобил е бил възложен на трето лице, като стойността му възлязла на 321,51лв. с ДДС и сочената сума била преведена от застрахователя в полза на лицето, извършило ремонтните дейности.

От приложеното копие на покана с ***и известие за доставяне се установява, че застрахователят поканил ответната *** да му заплати сумата от 321,51лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по процесната щета, в отговор на което бил заявен отказ, при оспорване основанията за такова плащане.

           За изясняване на спорните обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства, ангажирани от ищеца.

          Свидетелят П.С.И. излага в показанията си, че управлявал застрахования автомобил по време на произшествието. Сочи, че то настъпило през месец февруари 2018г., като не си спомнял конкретния ден, но било преди обяд - между 11ч. и 12ч. Излага, че с друг служител на *** отивали на проверка по сигнал  в ***. Към края на селото в посока за ***излезли от главния път и завили по ***. Твърди, че улицата не била асфалтирана, а в началото й имало денивелация с размери около 10м., в която винаги се образувала кал– най-вероятно от вода, стичаща се от страничните пътища, както било и в деня на произшествието. Твърди също, че на около 10м. след този кален участък спрял автомобила, за да извършат дейностите, за които били изпратени там. Непосредствено след това чул, че от задната гума се възпроизвеждали някакви звуци и видял, че в нея имало забито желязо. Излага, че се обадил на ***и предприел необходимите действия за уведомяване на застрахователя по застраховка на автомобила. Закарал го в посочен от ищеца автосервиз и след смяна на увредената гума го прибрал.

            Свидетелят М.В.В. излага в показанията си, че също работи в ***, като МОЛ за машините по транспорта. Твърди, че бил уведомен от св.И. за настъпилия в *** инцидент със застрахования автомобил и му дал указания какви действия по уведомяване на застрахователя да предприеме. Излага, че ходил след случая на мястото на ПТП и видял, че било на перпендикулярна на основния път улица, началото на която се заемало от локва. В този участък, според обясненията на с.И., в гумата на автомобила попаднал метален предмет, който я бил раздрал до джантата.

          Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели, като кореспондиращи помежду си и със събраните писмени доказателства, както и при липсата на основания за съмнение в тяхната достоверност.

            По делото е изслушано и заключението по допусната автотехническа експертиза, от което се установява, че увреждането на гумата на процесния автомобил е възможно да е настъпило по описания в уведомлението до застрахователя механизъм – при преминаване през метален предмет, намиращ се на пътя. При това е възможно да настъпи и констатираното от застрахователя увреждане на гумата. Вещото лице е посочило, че размера на щетата възлиза на 321,51лв. с ДДС, каквато сума е била заплатена за смяна на увредената гума.

           Съдът възприема експертното заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

           При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

           Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

           При предявен такъв иск следва да се установи наличието на следните предпоставки: застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, настъпването на вреда за застрахованото лице, заплащането на застрахователно обезщетение, основанията за отговорност по чл. 49 от ЗЗД на ответника.

            В настоящото производство се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и *** по ***, по което правоотношение е бил застрахован товарен автомобил марка ***със срок на действие на застраховката за периода 01.07.2017г. до 01.07.2018г.

           Установи се също така, че в срока на действие на застраховката – на 08.02.2018г., застрахованото лице е претърпяло щети по автомобила си, изразили се в увреждане на задна дясна гума, вследствие попадане на метален предмет в гумата при преминаване през участък от улица в ***.

          Установи се още изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице в размер на 321,51лв.

          Съдът обаче счита, че не се доказа материално-правната легитимация на ответника да отговаря за репариране на платеното от застрахователя обезщетение.

Вярно е, че процесното ПТП е настъпило на  път публична общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата.

В съответствие с нормата на чл. 31 от ЗП, в тежест на общините е изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Поддържането им е свързано със задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да се осигури изправност в състоянието на пътя, незабавно сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им в най-кратък срок.

Според § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП ***е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя, и създават опасност за движението.

От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесната отсечка от неасфалтирания път на *** е била в неизправно състояние или с нарушена цялост на пътното покритие. Стана ясно от гласните доказателства, че е разположена на по-ниско ниво от страничните пътища, което най-вероятно е причина да се събира вода, но подобно състояние не може да се квалифицира като неизправност, която следва да се отстрани от стопанисващия пътя. Не са налице доказателства, че самото състояние на пътя е от естество да създаде опасност за движението и предпоставки за ПТП.

Съдът счита, че засегналия гумата метален предмет, без наличието на конкретни данни за неговата големина, местонахождението му на процесното място, обстоятелствата и времето, когато е попаднал там, не може да се приеме за предмет, създаващ опасност за движението по смисъла на разпоредбата на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, за който стопанисващия пътя  е бил задължен да отстрани в съответствие със задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП.

Ето защо, съдът счита, че не може да се приеме виновно бездействие от ответника по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗП и чл. 167, ал.1 от ЗДвП.

Предвид горните съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, със седалище и адрес на управление ***, ИСК с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 321,51лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по *** и ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Г. ***, с адрес: *** сумата от 360лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

  

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :