№ 181656
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20241110165188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. И. Д..
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Наред с посоченото, както с практиката на СЕС (С-147/16; C-243/08), така
и с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено задължението за служебна
преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност така, при съобразяване на което
съдът намира следното:
По отношение на вземането за неустойка за неосигурено обезпечение:
Представен е договор за паричен заем „Кредирект“ № 838792 от
31.03.2023 г., в който заплащането на такава неустойка не е предвидено.
Заявителят се позовава на чл.6.2 от договора, каквато клауза в същия не
съществува, и на чл.7 от договора, която касае превалутиране при въвеждане
на еврото и няма нищо общо с уговорена неустойка.
1
Видно от чл.33, ал.1, т.1 от Общите условия към договора за кредит,
когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване на
изпълнението по договора при сключването му може да се уговори
предоставянето на обезпечение. В случая такива уговорки в индивидуалния
договор липсват.
По отношение на вземането за неустойка за забава:
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на
156, 30 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.7 от договора за кредит, с
която сочи, че страните се съгласяват относно приложението на Общите
условия към договора за кредит, с които кредитополучателят декларира, че е
запознат. Видно от договора за кредит обаче, чл.7 касае превалутиране при
въвеждане на еврото и не съдържа уговорка в сочения от заявителя смисъл.
Заявителят се позовава и на чл.37 от Общите условия, в който обаче неустойка
за забава не е предвидена. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка
за забава в размер на 10 % от главницата.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се
установява да е била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае
се за вземане по т.3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Сити
кеш“ ООД, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение на вземането за разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането:
От страна на заявителя се претендира и сумата от 135 лв. разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането. По отношение на това
вземане заявителят отново се позовава на клаузите на чл.7 от договора за
кредит и на чл.37 от Общите условия, в който неустойка за забава не е
предвидена. На първо място, от посочените клаузи такова вземане не
произтича. Касае се за вземане по т.2 от Тарифата за таксите и разходите,
събирани от „Сити кеш“ ООД, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да
бъде отхвърлено за сумите 512, 94 лв. – неустойка за неосигурено
обезпечение, 156, 30 лв. – неустойка за забава, и 135 лв. – разходи за събиране
на вземането поради забава в плащането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. И. Д., ЕГН
2
********** в ЧАСТТА относно: сумата 512, 94 лв. – неустойка за
неосигурено обезпечение, сумата 156, 30 лв. – неустойка за забава по договор
за паричен заем „Кредирект“ № 838792/31.03.2023 г., и сумата 135 лв. –
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3