Решение по дело №27/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 144/15.01.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена „Биограс България“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], пл. Централен представлявано от С. М. А., чрез адв. С. Г. против Решение № 155/30.12.2024г. на за Директор на ТД на НАП Велико Търново. С обжалваното решение е оставена без уважение жалба, входирана в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч с № 13614/20.12.2024г. и заведена в ТД на НАП Велико Търново с № 30490/20.12.2024 г., подадена от „Биограс България“ ЕООД, и е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъборазност и необоснованост на обжалваното решение, както и че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се прави искане съдът да отмени решението. Посочено е, че оспорващото дружество е регистрирано като земеделски производител и е с основен предмет на дейност земеделска дейност. Във връзка с дейността си като такъв е кандидатствало по различни схеми и мерки за подпомагане, при което в различни банки по сметката му са постъпили определени суми. Същите са получени целево за подпомагане на дейностите му като земеделски производител, представляват средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз и земеделският производител на основание §1 т.1 от ДР на ЗПЗП е нефинансово предприятие. Позовава се на разпоредбата на чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г. и за 2023г., както и на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Счита, че неправилно публичният изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки, чрез налагане на запор на налични и постъпващи суми по платежни сметки на оспорващото дружество в „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, тъй като вземането е несеквестируемо и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение не само за публични задължения, но и за такива към трети лица.

В съдебно заседание оспорващото дружество „Биограс България“ ЕООД се представлява от упълномощеният процесуален представител адв. С. Г. от АК [населено място], който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представените документи за сторени такива.

Ответникът по делото - Директорът на ТД на НАП [населено място], редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – главен юрисконсулт Д. Х., която изразява становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде отхвърлена, като по същество на делото излага подробни аргументи в този смисъл в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На дружеството е изпратено Съобщение № [рег. номер]-048-0102714/11.09.2024г. за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК. В него е посочено, че на горното правно основание длъжникът в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящото съобщение следва да плати доброволно задължението си, ведно с лихвите, което задължение към 11.09.2024г. е в размер на 8240.12 лева, от които главница: 7796.35 лева и лихва: 443.77 лева. В административната преписка, представена по делото, липсват доказателствата кога съобщението е връчено на оспорващото Дружество и на коя дата то е узнало за това задължение.

Налице е образувано изпълнително дело № *********/2024г., по описа на ТД на НАП [населено място] срещу „Биограс България“ ЕООД, за събиране на неплатени публични задължения. Издадено е Постановление от В. К. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, за сума в размер на 8491.01 лева.

Издадено е Запорно съобщение № [рег. номер]-003-0077434/05.12.2024 г. на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 от ДОПК, изпратено до „Банка ДСК“ АД, за наложен запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на името на „Биограс България“ ЕООД в размер на: 8491.01 лева, обезпечаващи задължения към 05.12.2024г., от които главница: 7796.35 лева, нелихвоносна част: 0.00 лева и лихва: 694.66 лева. Това запорно съобщение е получено от „Банка ДСК“ АД, която с писмо с изх.№ 17-10-176745/2/ от 06.12.2024 година изпратено до ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, уведомява, че запорът е наложен и по отношение на вземането на длъжника няма други претенции.

Издадено е и Запорно съобщение № [рег. номер]-003-0077435/05.12.2024 г., на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 от ДОПК, изпратено до ТБ „Обединена Българска Банка“ АД за наложен запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на името на „Биограс България“ ЕООД, в размер на: 8491.01 лева, обезпечаващи задължения към 05.12.2024г., от които главница: 7796.35 лева, нелихвоносна част: 0.00 лева и лихва: 694.66 лева. Това запорно съобщение е получено от „Обединена Българска Банка“ АД, която с писмо с изх.№ 230-ОПЗ/********** от 05.12.2024 година изпратено до ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, уведомява, че запорът е наложен и по сметка на длъжника няма авоари за обезпечаване на вземането.

Изпратено е също и Съобщение № [рег. номер]-109-0078054/05.12.2024г. от В. К. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч до Агенция по вписванията [населено място], в което е посочено, че на „Биограс България“ ЕООД, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г. е наложен запор по реда на ДОПК върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се в ТБ/доставчик на платежни услуги „Обединена Българска Банка“ АД в размер на 8491.01 лева и в ТБ/доставчик на платежни услуги „Банка ДСК“ АД, за сума в размер на 8491.01 лева. С него е поискано да се впише в Централния регистър на особените залози запора, наложен по реда на ДОПК.

В законоустановеният 7-дневен срок по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, дружеството „Биограс България“ ЕООД, чрез адв. С. Г. от АК [населено място], е подало Жалба на 19.12.2024г. чрез Български пощи, входирана в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч с вх. № 13614 на 20.12.2024г. и в ТД на НАП [населено място] с вх. № 30490#2 на 30.12.2024г. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., с което е наложен запор на сума в размер на 8491.01 лева в ТБ „Обединена Българска Банка“ АД.

С Решение № 155/30.12.2024г., постановено от Г. К. Н.- заместник териториален директор на ТД на НАП [населено място], упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР66/04.10.2023г. на Изпълнителния директор на НАП, е оставена без уважение подадената жалба от „Биограс България“ ЕООД, чрез адв. С. Г. от АК [населено място], и потвърждава като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], ИРМ Ловеч. Това решение е връчено на 03.01.2025г., видно от приложеното на л. 8 от делото известие за доставяне.

В законоустановеният 7-дневен срок от получаване на решението, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, „Биограс България“ ЕООД, чрез адв. С. Г. е подала Жалба вх. № 648/10.01.2025г. по регистъра на ТД на НАП- Велико Търново и с вх. № 144 от 15.01.2025г. на Административен съд гр. Ловеч, срещу Решение № 155/30.12.2024г. по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., издадено от Г. К. Н.- заместник териториален директор на ТД на НАП [населено място], упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР66/04.10.2023г. на Изпълнителния директор на НАП, да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата и са потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], ИРМ Ловеч.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По искане на пълномощника на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. П. И./л. 58-63 от делото/. От поддържаното в съдебно заседание от вещото лице и прието като доказателство по делото заключение се установява, че средствата, предмет на наложения запор са от целево подпомагане на „Биограс България“ ЕООД за извършваната от Дружеството земеделска дейност. Вещото лице е установило, че тези средства са платени от Държавен фонд „Земеделие“(Д ФЗ).

Съдът кредитира заключението по съдебно-икономическата експертиза като компетентно, обективно и професионално изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказа за отмяна на обезпечение се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Следователно отказа в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са отказът на публичния изпълнител за отмяна на наложената обезпечителна мярка и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

Отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Велико Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, а също така фактически и правни основания за издаването му.

Процесното решение, с което е отхвърлена жалбата на „Биограс България“ ЕООД и е потвърден отказа за отмяна на наложената обезпечителна мярка е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е от заместник териториален директор на ТД на НАП [населено място], упълномощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР66/04.10.2023г. на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП [населено място] (л. 29 от делото). Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали издателя на Решението- упълномощеният заместник териториален директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателят има непогасени публични задължения, както и че е получавал безвъзмездна финансова помощ за дейността си като земеделски производител, като последното се установява и от приетото по делото заключение по реализираната съдебно-икономическа експертиза.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд „Земеделие“, представляващи безвъзмездна финансова помощ за дейността на Дружеството като земеделски производител, представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна специалната норма на чл. 213 от ДОПК предвижда такива изключения, като в частност субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители, не са посочени изрично в специалния закон. В този смисъл съдът намира за основателни изложените от главен юрисконсулт Х. аргументи в представените писмени бележки.

Съдът счита обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното право, така и правото на Европейския съюз. В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз в различно съотношение.

По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно §1, т. 50 от ДР на ЗПЗП, предоставянето им съставлява публично финансиране. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, ДФЗ действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

Регламент /ЕС/ № 1306/2013 е отменен с Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мотиторинга на общата селскостопанска политика. Според изложеното в преамбюлната част на Регламент /ЕС/ 2021/2116, разходите за Общата селскостопанска политика (ОСП), включително разходите за интервенции по стратегическите планове по ОСП, следва да се финансират от общия бюджет на Съюза директно чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) или в контекста на споделеното управление с държавите членки. Предвид изложеното следва да се приеме, че получаваните от едно лице в качеството му на земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез ДФЗ в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

Бенефициери на тези плащания - в пълният им размер, съгласно чл. 44, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2021/2116, която разпоредба е идентична с тази на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 /отм./, са регистрираните земеделски производители. Целта е влагане на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, като субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правния извод, че финансирането е и целево. Регламент /ЕС/ 2021/2116 предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно и по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От горното се налага извод, че и при средствата от ЕФ като част от сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране, поради което единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициера – земеделски производител. Следователно тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Безспорно е, че Регламентът е акт с общо приложение, който се прилага пряко в държавите членки на ЕС. Предвид това разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2021/2116 дава право на оспорващото дружество да се позове на нея пред орган на държава членка и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за което говори правото й да ги получи и то в пълен размер. Освен това Дружеството в качеството си на земеделски производител, който получава субсидии, има правото да иска от съда да приложи чл. 44 от Регламент /ЕС/ 2021/2116, когато национална правна норма е в противоречие с разпоредба на регламента. Националните съдилища следва да защитят правата, които правото на ЕС дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми му противоречат. Цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения.

Предвид изложеното следва да се приеме, че субсидиите от фондовете на ЕС са несеквестируеми вземания на земеделския производител, дори европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от ЕС за земеделските производители е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага извод, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФЗ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година. (отм.). Ако се приеме обратното, означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 44 от Регламент /ЕС/ 2021/2116 и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС. В крайна сметка тези средства на ЕС не са отделени за финансиране на бюджета на държавите членки и не могат да се ползват с такава цел. Именно затова и изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд „Земеделие“, подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Това е още един аргумент да се приеме, че тези средства няма как да послужат за друго, освен за дейността, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да се приеме, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Изплатените средства на „Биограс България“ ЕООД са целеви и са предназначени за подпомагането на дейността му като земеделски производител. Тази сума е платена на оспорващото Дружество от ДФЗ, като парите са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, представляват директно плащане на площ и се отнасят за основно подпомагане доходите за устойчивост (ОПДУ). След като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Несеквестируемостта на сумите от субсидии, изплащани от Държавен фонд „Земеделие“, обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната отмяна.

Съдът намира за неоснователни изложените от Директора на ТД на НАП [населено място] аргументи в оспореното Решение № 155/30.12.2024г., че съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнасял относно приложението на разпоредби със същото по същност съдържание както посочените по-горе. В Решение на Съда (четвърти състав) от 25 октомври 2007 година по дело С-427/05 (Аgеnziа dellе Еntrate – Ufficio di Genova 1 срещу Рогtо Аntiсо di Genоvа SрА) е направено произнасяне по Член 21, параграф 3, втор алинея от Регламент № 4253/88, озаглавен “Плащания“, който гласи, както следва: „Плащанията се извършват в полза на крайните бенефициери без каквото и да е приспадане или удръжки, които биха намалили размера на финансовата помощ, на която те имат право.“ В това решение на съда е прието, че Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и между тях и дейностите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна, изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 година, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално данъчно законодателство, съгласно което субсидиите, изплащани от структурните фондове на Общността, се включват при определянето на облагаемия доход. Видно от мотивите на съда - т. 16 и т. 17 от решението, това е така, тъй като налогът е независим от наличието на общностни субсидии. Посоченият налог не съответства на данък, свързан по специфичен начин с финансовата помощ, а се начислява без разлика върху съвкупността от доходи. Следователно не може да се поддържа, че въпросното данъчно задължение съставлява приспадане или удръжка по смисъла на член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, което намалява сумите, изплатени от структурните фондове на Общността и има пряка и вътрешно присъща връзка с тези суми, дори ако размерът на националния данък, с който се облагат тези суми е възможно да бъде точно определен.

Доколкото съгласно тази практика държавите членки имат право на такова съществено засягане на получените доходи от субсидии, каквото е прякото данъчно облагане, по аргумент от по-силното основание същите имат право да имат законодателство, с което да предвидят възможност за налагане на запор върху получените суми и да използват получените средства от субсидии от ЕС за погасяване на публични държавни вземания, произтичащи от други правоотношения. Изложеното тълкуване е в пълно противоречие с цялостната политика за подпомагане на земеделските производители със средства от различни фондове за финансиране и целевото използване на средствата от това финансиране по тяхното предназначение, а именно за подпомагането на земеделския производител в осъществяваната от него дейност. Точно затова се въвежда задължението сумите от субсидии да бъдат изплатени на бенефициера в пълен размер, за да може той да ги използва по предназначение и да извърши съответните действия във връзка с осъществяваната от него дейност.

В разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК законодателят е посочил какви са правомощията на решаващият орган при обжалване на действията на публичен изпълнител. В чл. 267, ал. 3 от ДОПК е разписано, че в случаите на ал. 2, т. 3 (отмяна на обжалваното действие) изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие и изпълнителното производство започва от отмененото действие. С оглед на това освен, че следва да бъде отменено оспореното Решение № 155/30.12.2024г., издадено от за Директор на ТД на НАП [населено място], следва да бъде отменено и потвърденото с това решение Постановление за налагане на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч в частта с която е наложен запор на банкова сметка на „Биограс България“ ЕООД в „Обединена Българска Банка“ АД.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява основателна. Предвид установената несеквестируемост на сумите от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, следва да бъде отменено обжалваното Решение, както и потвърденото с него Постановление за налагане на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/05.12.2024 г. в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се в ТБ/доставчик на платежни услуги „Обединена Българска Банка“ АД в размер на 8491.01 лева.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ще следва съобразно чл. 161 от ДОПК на оспорващото дружество „Биограс България“ ЕООД да се присъдят реално направените от последното своевременно поискани и доказани съдебни разноски в общ размер на 1050.00 лева, от които 50.00 лева – платена държавна такса (л. 35), 200.00 лева – внесен депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 47) и 800.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025г. (л. 36).

По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника главен юрисконсулт Д. Х.. Адвокатското възнаграждение по настоящото административно дело № 27/2025 г. по описа на АдмС Ловеч се определя по правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съгласно което за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]., като искането за присъждане на адвокатското възнаграждение е в размер на 800 лева (договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025г. на л. 36). Предвид това настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника следва да бъде оставено без уважение, тъй като поисканото възнаграждението за един адвокат, представлявал оспорващия в производството е в размер по-малък от минимално предвиденото такова от 1000 лева, а именно 800 лева, поради което то се явява справедливо и обосновано.

Следва да се остави без уважение направеното искане от главен юрисконсулт Д. Х. за присъждане на юрисконсулско възнаграждение с оглед обстоятелсвото, че жалбата се явява основателна.

Предвид изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд Ловеч, четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 155/30.12.2024 г. на за Директор на ТД на НАП Велико Търново.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0119221/ 05.12.2024 г., издадено от В. К.- старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч В ЧАСТТА , с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се в ТБ/доставчик на платежни услуги „Обединена Българска Банка“ АД в размер на 8491.01 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Биограс България“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], пл. Централен представлявано от С. М. А. сумата от 1050.00 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени разноски за настоящото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Директора на ТД на НАП [населено място] за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.