Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Л. Р. Ж., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1920-000094 от 28.09.2023 година, издадена от Г. В. Н. – старши полицай към 01 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона. Моли се съда да отмени оспорения административен акт.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я. С. - АК Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, моли съда да отмени оспорения административен акт, по изложени в същата аргументи, излага подробни съображения по същество, относно незаконосъобразността обжалваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – Г. В. Н. – старши полицай към 01 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при наличието на предвидените в закона основания за издаването му. По изложените съображения, моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 308308 от 28.09.2023г. (л. 5), съставен от Б. М. Б. на длъжност старши полицай при Първо РУ към ОД на МВР – Перник, в присъствието на свидетеля Г. В. Н. е установено, че на 28.09.2023г. в 10.15 часа, в [населено място], Р. Ж. Е., [ЕГН] управлява лек автомобил [Марка], модел „Еспейс“, с рег. № [рег. номер], собственост на Л. Р. Ж., [ЕГН], с посока на движение от кръстовището на „П.“, към пътен възел „Хумни дол“, като при извършената проверка, на кръстовището на [улица]и [улица], е установено, че управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Актът е подписан от Р. Ж. Е. без възражение.

Въз основа на АУАН, със ЗППАМ № 23-1920-000094 от 28.09.2023 година, издадена от Г. В. Н. – старши полицай към 01 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник (лист 7), оправомощен със заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОД на МВР - Перник (лист 35), спрямо жалбоподателя Л. Р. Ж., в качеството му на собственик на лек автомобил [Марка], модел „Еспейс“, с рег. № [рег. номер], на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН и обстоятелството, че в качеството си на собственик Л. Р. Ж. допуска управлението на собственото си ППС от Р. Ж. Е. – лице лишено от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.

Заповедта е връчена на Л. Р. Ж. на дата 19.12.2023г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 7 гръб).

По делото са представени още: Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л. 8-9), за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП, Служебна бележка за заеманата от ответника длъжност в системата на МВР (л. 37), Справка за нарушител водач (л. 40-44) и Присъда № 260003 от 11.03.2021г. по НОХД № 110/2020г. по описа на Окръжен съд – Перник, с подсъдим лицето Р. Ж. Е. (л. 47).

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.

С оглед установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, съображенията за това са следните:

Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП (л. 8-9) и заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОД на МВР - Перник (лист 35), в която в т. 1.7 са определени старши полицаите в РУ при ОД на МВР – Перник, като служители имащи право да налагат ЗППАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП. Видно от приложената по делото служебна бележка за заеманата от ответника длъжност в системата на МВР (л. 37), същият към дата 28.09.2023 година изпълнява длъжността старши полицай към 01 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, от което следва, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, съдържа реквизити относно органа, който я е издал, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срока и ред за обжалване и подпис на издателя си. В акта се съдържат фактическите и правни основания обусловили издаването му. Не са изложени обаче мотиви относно продължителността на мярката – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година“. В тази връзка, доколко липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ представлява нарушение на изискванията за форма на акта, съдът ще извърши преценка в съдебния акт в следващите редове. С оглед на това, вън от мотивите, обосновали продължителността на наложения ПАМ, не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на АУАН серия GA № 308308 от 28.09.2023г. (л. 5) е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ № 23-1920-000094 от 28.09.2023 година, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на Л. Р. Ж., в качеството му на собственик на лек автомобил [Марка], модел „Еспейс“, с рег. № [рег. номер] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Същата е надлежно връчена на жалбоподателя. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното: Съгласно чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, б) както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оглед на гореизложеното и като взе предвид представената по делото доказателства и в частност Присъда № 260003 от 11.03.2021г. по НОХД № 110/2020г. по описа на Окръжен съд – Перник, съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице, като дали собственикът на автомобила е имал знание, че собственото му моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач е иррелевантно за спора по делото.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането, на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП може да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които в случая са безспорно установени.

Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за максималния срок от 1 /една / година. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определен максималния срок от една година. Съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да прецени, дали те съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да провери и установи, дали са налице основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери, дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за максимално предвидения срок, което е самостоятелно основание за отмяната й. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година, постановено по адм. дело № 10768/2017 година и Решение № 910 от 23.10.2018 година, постановено по адм. дело № 9379/2017 година.

Не излагането на мотиви за налагане на ПАМ за максимално предвидения срок, ограничава правомощията на съда във връзка с проверката за наличие на основанията визирани в разпоредбата на чл. 146, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 22 от З. П. се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което оспорената ЗППАМ, страдаща от съществен порок на формата, свързан преди всичко с липса на мотиви касателно срока, за който се прилага, което на свой ред препятства и съдебната проверка за съответствие на акта с целта на закона, предопределя ПАМ като незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024 година (лист 19).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000094 от 28.09.2023 година, издадена от Г. В. Н. – старши полицай към 01 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на Л. Р. Ж., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски в общ размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.