Решение по дело №792/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 215
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100900792
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900792 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Марк 1“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51
Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 36544.46 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. септември 2018 г.,
обективирана във Дебитно известие №296/31.11.2018г. към фактура
№293/11.10.2018г., дължима по силата на Договор изкупуване №
176/30.08.2011 г. и сумата 10831.43 лв., обезщетение за забава за периода
16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 162449.90 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
1
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. октомври 2018г.,
обективирана в Дебитно известие №297/30.11.2018г. към фактура
№295/12.11.2017г., дължима по силата на Договор изкупуване №
176/30.08.2011 г. и сумата 48148.27 лв., обезщетение за забава за периода
16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 17.11.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор от 27.07.2009г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 176/30.08.2011 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на ответника
енергия в размер на 592.392 МВтЧ, за която са издадени фактура №
264/30.09.2018 г., на стойност 135776,24 лв., с ДДС, изчислена по
преференциална цена и фактура №293/11.10.2018г. на стойност 2657.22 лева,
за 171.037 МВтЧ, изчислена по цена за излишък на балансиращия пазар, и
двете заплатени от ответника. През целия период ВяЕЦ е работила под 2250
часа и без да надхвърля прага от 2139 kWh НСПЕ, поради което цялото
произведеното количество ел.енергия е подлежало на изкупуване по
преференциални цени. Ето защо, когато в края на м.10.2018г. ВяЕЦ е
достигнала 2139 kWh, ищецът е издал Дебитно известие №296/ 31.11.2018г.
към фактура №293 на стойност 36544.46 лв., с което е коригирал продажната
цена до размера на преференциалната цена, която стойност се претендира
като неплатена. През м.10.2018г. са произведени 969.304 МВтЧ, произведени
след достигане на границата от 1907 kWh НСПЕ, но преди достигане на 2250
ефективни годишни часове работа, за което е издадена фактура
№295/12.11.2017г. на обща стойност 14144.60 лева, определена по цена за
излишък, но тази цена е коригирана с Дебитно известие №297/30.11.2018г. на
стойност 162449.90 лева, която стойност се претендира, начислена за
количеството от 756.963 МВтЧ, което е подлежало на изкупуване по
преференциални цени, тъй като през м.10.2018г. ВяЕЦ е работела при
прехвърлянето на прага от 1907 kWh НСПЕ, но без да достигнала 2250
ефективни годишни часове работа и без да е достигнала прага от 2139 kWh
НСПЕ. Излага анализ на нормативната и подзаконова уредба, която счита за
2
приложима към процесното правоотношение. Твърди, че т.2.7. и 2.8. от
Решение №СП-1/31.07.2015г. са отменени по жалба на ищеца, поради което с
обратна сила отпада установеният в тях праг на НСПЕ и цялото количество
произведена електроенергия трябва да се изкупува по преференциални цени.
Заместващите ги идентични Решения №СП1/15.10.2020г. и №СП-
2/15.10.2020г. не са влезли в сила поради обжалването им и са нищожни
поради постановяването им при изчерпана компетентност, поради което се
прави искане по реда на косвения съдебен контрол да се приеме, че същите не
пораждат правни последици и не следва да се прилагат в отношенията между
страните. При липса на определено от КЕВР нетно специфично производство,
цялото количество ел.енергия до достигане на 2250 ефективни часа подлежи
на изкупуване по преференциална цена за цялото производство до 2250 часа,
а не само до достигане на прага от 1907 kWh, като основание за това е
сключеният между страните договор.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи,
че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък. Излага, че ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от
началото на календарната 2018г. преференциалната цена, съответстваща на
тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно
3
или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от
двете преференциални цени се прилага – тази по т. 8 или по т. 9 от Решение
Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство
(НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на
изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че
процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на
излишък на балансиращия пазар. Заплащането по цена за излишък на
произведената енергия след достигане на съответното НСП произтича от
приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и съответното решение, с което е
определена преференциалната цена – в случая Решение Ц-10. Излага, че не са
налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за провеждане на косвен
съдебен контрол, тъй като Решение №СП-1/15.10.2020г. е влязло в сила с
потвърждаването му с Решение №12972/17.12.2021г. по адм.д. 7587/2021г. на
ВАС, поради което настъпило в хода на процеса обстоятелство следва да бъде
зачетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага
подробни съображения за нищожност на Решение №СП-1/15.10.2020г., с
твърдения, че е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй
като при отмяната на предходното решение административната преписка не е
върната за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е
можело да бъде упражнено. На следващо място се поддържа, че това
правомощие е делегирано еднократно и е изчерпано и погасено с
постановяването на Решение №СП-1/2015г., поради което последващи
решения са нищожни. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
обратното действие на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради липса на
изрично нормативно овластяване за това. Сочат се и редица нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност на административния акт – неспазване на процедурата
по чл.14 ЗЕ, чл.26 от АПК, чл.34, ал.1 и 3 от АПК, липса на мотиви, пар.1,
т.29 от ДР на ЗЕВИ, заобикаляне на закона. Счита, че приложимостта на
двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение №СП-1 произтича
от клаузата на чл.16, ал.4 от сключения между страните договор за продажба,
4
в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува и по двете
преференциални цени. В този смисъл е била и търговската практика между
страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и незаконосъобразно е отказал
да закупува произведената енергия по съображения за неприложимост на
двете преференциални цени за една и съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното
поведение на НЕК не може да дерогира законовите задължения на ответника
по договора. Оспорва като голословно твърдението за наличие на две отделни
групи ВяЕЦ с оглед на това колко ефективни часове работа на година има,
т.к. подобно разграничение в закона и актовете на КЕВР не е проведено и
противоречи на практиката на ВАС по адм.д. №14112/2018г.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна практика,
според която не следва да се прилагат двете категории преференциални цени
по отношение на един и същи производител на ел. енергия и която отрича
възможността за преминаване на производител в рамките на календарната
година от една ценова категория в друга. Излага, че отношенията по
изкупуване на ел.енергия се регулират от специални императивни норми,
които ограничават свободата на договарянето в името на обществения
интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е и
обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му досежно продажната цена. На
свой ред излага доводи за законосъобразност на Решение №СП-1/15.10.2020г.
с твърдения, че липсата на изрично постановен диспозитив в отменителното
съдебно решение не може да лиши от компетентност КЕВР да изпълни
5
нормативно съществуващо задължение за установяване на ценообразуващ
елемент, на който законът придава съществено значение. Компетентността на
КЕВР не може да бъде дерогирана от липсващото произнасяне на съда по
конкретен административен спор. Отмененото решение има само пояснителен
характер към вече действащ законов лимит. В тази си част актът действа по
право от момента на въвеждане на лимита. Поддържа, че ответникът е
своеобразен косвен представител на „НЕК”ЕАД, поради което становището
на последното относно приложимата цена е от съществено значението за
представителя в отношението му с производителите.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД
изразява писмено становище, в което оспорва предявените искове като
неоснователни, а в условията на евентуалност като погасени по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 20.05.2022г. на основание чл. 146, т. 3 и 4
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
следните обстоятелства: - ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител
с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор № 176/30.08.2011 г.; - процесното
количество енергия е доставено и продадено на ответника; - ответникът е
продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните количества
ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - част от произведеното
през м. септември 2018 г. количество електрическа енергия в размер на
763,429 MWh е платено от ответното дружество по преференциална цена от
191 лв./MWh по фактура № 264/30.09.2018г. и не е предмет на исковата
претенция; - остатъкът от произведеното през м. септември 2018 г.
количество електрическа енергия в размер на 171,037 MWh е произведено
след достигане на НСП от 1907 kWh и платено от ответното дружество по
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД; - ищецът
е получил изцяло плащане по издадената от него фактура № 293/11.10.2018г.
от ответника в размер на 2 657,22 лв. с ДДС; - Произведеното през м.
октомври 2018 г. количество електрическа енергия в размер на 969,304 MWh
6
е платено от ответното дружество по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от„ЕСО"ЕАД; - ищецът е получил плащане
от ответника в размер на 14 144,60 лв. с ДДС по издадената от него фактура
№ 295/12.11.2018г; - до достигане на нетното специфично производство
ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална
цена 191 лв./МВтч -преференциална цена, утвърдена с т. 7 от Решение № Ц-
18/20.06.2011г. на КЕВР; - нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което е определена преференциалната цена по т.7 от
Решение № Ц-18/2011г. е 1907 kWh и е установено с Решение № СП-1 от
15.10.2020г. на КЕВР, след отмяната на т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г.
Представен по делото е Договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 176/30.08.2011 г.
По делото са представени фактура № 264/30.09.2018 г., на стойност
135776,24 лв., с ДДС за 592.392 MWh и фактура №293/11.10.2018г. на
стойност 2657.22 лева, за 171.037 MWh, остойностени съответно по
преференциални цени (191.00 лв./MWh) и по цени за излишък (12.9466
лв./MWh), които са платени от ответника. С Дебитно известие
№296/30.11.2018г. (погрешно посочено в ИМ №296/31.11.2018г.) към фактура
№293/11.10.2018г. на стойност 36544.46 лв. с ДДС, ищецът е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена, която сума не се
установява да е заплатена от ответника.
Приета е като доказателство по делото и фактура №295/12.11.2018г.
(погрешно посочена в ИМ с №295/12.11.2017г.) на обща стойност 14144.60
лева. за доставено за м. декември 2018г. количество енергия от 969.304 MWh,
остойностена по цени за излишък (12.1604 лв./MWh), която е заплатена от
ответника. Продажната цена по фактурата е коригирана с Дебитно известие
№297/30.11.2018г. на стойност 162449.90 лева, с което стойността на 756.963
MWh е преизчислена по преференциалната цена (178.8395 лв./MWh). Не се
установява стойността по дебитното известие да е заплатена от ответника.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1
и сл. ЗЕВИ в тежест на ищеца е да докаже наличието на възникнало
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и
7
механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да
установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
Фактът на сключен между страните договор за изкупуване и
произведеното за процесния период количество ел. енергия са безспорно
установени по делото. Спорът по същество се свежда до това дали ответникът
е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество
произведена от ищеца ел. енергия.
По отношение на приложимата цена следва да бъде съобразено, че за
процесното правоотношение се прилага принцип различен от принципа за
свобода на договарянето. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй
като цените, на които производителите продават ел. енергия на обществен
доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а
са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
Съгласно действащия към момента на сключване на процесния договор
Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и
биогоривата /отм./, а впоследствие нормите на Закона за енергията от
възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011
г.), цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80 на сто
от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21
от ЗВАЕИБ). С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ
(Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във
възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от
възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С
коментираното изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество
ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност
на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
8
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по
цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо
сключените до този момент договори за изкупуване на ел.енергия,
включително процесния, предвид императивния й характер и липсата на
уредба, изключваща действието й от определени заварени правоотношения. В
случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо
заварени правоотношения, които се преуреждат за в бъдеще от
повелителните норми на закона. Изводът за приложимост към договора на
всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от клаузата на
чл. 16, ал.2 от Договора, съгласно която в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ процесният договор е изменен от императивната разпоредба на закона
и актовете на КЕВР, издадени на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение №СП-
1/31.07.15г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство
на ел. енергия, като е спазено разграничението според годишни часове работа
и са посочени различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250
часа годишно. След отмяната му с влязло в сила решение по адм.д.№
8522/15г. на АС-София, последователно са приети Решение № СП-
5/28.03.19г. на КЕВР, Решения №СП-1/15.10.2020г. и №СП-2/15.10.2020г. на
КЕВР, с които са определени идентични на отменените размери на нетно
специфично производство на електрическа енергия съответно за ВяЕЦ,
работещи до и над 2250 часа. Срещу Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР са
подадени множество жалби, производствата по които не са приключили с
влязъл в сила акт. Видно от справка в системата на ВАС Решение №СП-
1/15.10.2020г., на което страните се позовават, е влязло в сила с
потвърждаването му с Решение №12972/17.12.2021г. по адм.д. №7587/2021г.
на ВАС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира
9
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен в изчерпателно посочени
хипотези, различни от процесната. В посочената норма е предвидено
изключение от общото правило в административния процес, че оспорването
има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. В случая със
специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с
която се оспорва законността на обжалвания индивидуален административен
акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин е допуснато
предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това
дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му. Това
произнасяне е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
гражданскоправният спор, поставен за разглеждане, при наличие на правен
интерес от това оспорване. За да се осъществи косвен съдебен контрол от
настоящия съд, е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално
значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В конкретния случай
предвид действието на оспорения административен акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се
приеме, че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка
действителността на Решение СП-5, доколкото към процесния период
административният акт е породил правно действие. /в този см. и определение
на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима.
Налага се изводът, че Решения №СП-1/15.10.2020г. и №СП-
2/15.10.2020г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежат на
изпълнение и намират приложение в отношенията между страните по
настоящия спор. С Решение №СП-1/15.10.2020г. е установено НСП за
преференциалната цена от 191 лева в размер на 2139 kWh от 1 kW
инсталирана мощност за вятърни електрически централи, работещи до 2250
часа, а с Решение №СП-2/15.10.2020г. е установено НСП за
преференциалната цена от 173,06 лв. в размер на 2139 kWh от 1 kW
инсталирана мощност за вятърни електрически централи, работещи над 2250
10
часа. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите
на ел.енергия от ВяЕц са разграничени в две отделни групи – работещи до
2250 часа и работещи над 2250 часа. Логиката на законодателя е да се
предвидят две тарифни групи за изкупни цени в зависимост от възможността
на вятърните централи за определена ефективна годишна часова работа или
нетно специфично производство. С оглед на горното, не би могло да се
приеме, че е допустимо последователно преминаване на една и съща централа
от една преференциална ценова категория в друга, както се поддържа от
ищеца.
В случая в чл.16, ал.4 от процесния договор е заложен праг от 2250
пълни ефективни часове на работа годишно, при който произведената
ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което
заплащането става по занижена цена. Следователно собствената на ищеца
централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа, което обуславя
приложимост на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи,
работещи до 2250 часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен
източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на
годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
173,06 лв./Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 2139 kWh.
С оглед на гореизложеното и при наличните твърдения на ищеца, че
произведената през процесния период енергия е при надхвърлен праг от 2139
кВтч НСП, то остойностяването следва да се извърши по цени на излишък на
балансиращия пазар. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за
излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
В този смисъл следва да се приеме, че произведената електрическа енергия
през процесния период е надлежно заплатена от ответника.
Налага се изводът, че предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
11
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на 8027.38 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ищеца до предвидения в
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер, поради липса на фактическа и
правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Марк 1“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 36544.46 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. септември 2018 г.,
обективирана във Дебитно известие №296/30.11.2018г. (погрешно посочено в
ИМ №296/31.11.2018г.) към фактура №293/11.10.2018г., дължима по силата
на Договор изкупуване № 176/30.08.2011 г. и сумата 10831.43 лв.,
обезщетение за забава за периода 16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 162449.90 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Храброво 2“, през м. октомври 2018г.,
обективирана в Дебитно известие №297/30.11.2018г. към фактура №295/
12.11.2018г. (погрешно посочена в ИМ с №295/12.11.201 7г.), дължима по
силата на Договор изкупуване № 176/30.08.2011 г. и сумата 48148.27 лв.,
обезщетение за забава за периода 16.12.2018г. – 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
17.11.2021г. до окончателното изплащане.
12
ОСЪЖДА „Марк 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ 51 Б, ет.4, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 8027.38
лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13