Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 9914/2018г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Д.Д.Н. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, действаща чрез адвокат Р.М.П. - САК, твърди, че на
06.11.2017г. в гр.Трявна, обл. Габрово, на Т-образно кръстовище, водачът К.А.М.,
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № ********по ул.’’Ангел
Кънчев”, предприел маневра завой наляво, като навлязъл в насрещната пътна лента
на ул.’’Шипка”, където я блъснал, докато пресичала пътното платно. Излага, че
по повод настъпилото ПТП е образувано НАХД №45/2018г. по описа на Районен съд -
Трявна, което е приключило с решение № 21/18.04.2018г., с което К.А.М. е
признат за виновен в това, че на 06.11.2017г. в гр.Трявна, обл.Габрово, на път
в район на кръстовището, образувано от ул.’’Ангел Кънчев” и ул.’’Шипка”, при
управление на лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № ********, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1 и т.2, чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2
и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил пътнотранспортно произшествие,
с което причинил на Д.Д.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментна вътреставна фрактура на големия пищял и главичката на малкия
пищял на подбедрицата на десния крак, разкъсана предна кръстна връзка на дясна
колянна става, довели до трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК. Постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила на 04.05.2018г. Ищцата
навежда, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е претърпяла и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни
физически болки и емоционални страдания, вследствие причинените й увреждания,
настъпилите усложнения и предприетото лечение. След инцидента е хоспитализирана
в МБАЛ “Д-р ********” АД - гр. Габрово, Отделение по ортопедия и травматология,
където са констатирани палпаторна болка, оток, крепитации и патологична
подвижност на дясна подбедрица с деформация. На 08.11.2017г. е проведена
оперативна интервенция, при която е установено, че фрактурата е силно
раздробена и с голяма дислокация на двата кондила, като след извършена
репозиция счупените фрагменти са фиксирани с ЛСП - плака за проксимална тибия;
установена е и лезия на предна кръстна връзка. Възстановяването й е продължило
в болнични условия, при спазване на строг постелен режим поради невъзможност за
осъществяване на движения в засегнатите коленни стави и невъзможност за
вертикализиране. Поради възникнали съмнения за нарушени (разтегнати и/или
скъсани) коленни връзки и на левия крак същият е обездвижен посредством коленна
ортеза. Въпреки назначената ранна рехабилитация в отделение “Физикална и
рехабилитационна медицина” състоянието на засегнатите опорнодвигателни функции
и на двата крака не се е подобрило и тя е продължила да спазва строг постелен
режим - състояние, в което отново е върната в “Отделение по ортопедия и
травматология”. Повторната й хоспитализация в отделението е наложена поради
необходимостта от долекуване на появилите се при предходната такава кожни рани
и възникналото покритие на кожата на дясната подбедрица с кървяща гранулоидна
тъкан на площ 10х20см. След овладяване на раните и замяна на коленната ортеза
на ляв крайник тип № 2410 с такава тип Handicap, на 08.12.2017г. е изписана от
МБАЛ “Д-р ********” АД - гр.Габрово. Последвало е възстановяване в домашни
условия, като е продължила медикаментозния прием на назначената
антикоагулантната терапия и спазването на строг постелен режим, поради
засегната опорнодвигателна функция и на двата долни крайника. Въпреки
проведеното лечение, обаче, на 04.01.2018г. тя отново е хоспитализирана в
болничното заведение, този път в “Отделение по хирургия”, където е констатирано
настъпило усложнение – тромбофлебитис илеофеморалис синистра. След 5-дневен
престой е последвало възстановяване в амбулаторни условия, включващо
медикаментозна терапия, постелен режим и извършване на упражнения в леглото за
укрепване на мускулната сила, загубена, вследствие дългото залежаване, което и
към настоящия момент преимуществено спазва, тъй като движенията на десния крак
са невъзможни. Възстановителният процес след пътнотранспортното произшествие,
който продължава и понастоящем, като на 25.07.2018г. е хоспитализирана в
УМБАЛСМ “Н.14.Пирогов" ЕАД, където, поради ненастъпило костно срастване на
фрактурата, изкривяване на оста на дясна подбедрица с видимо скъсяване на
крака, болка, оток и ограничени движения в дясна колянна става, е проведена
оперативна интервенция - екстракция на имплантираната метална остеосинтеза и
поставяне на антибиотични перли. На 04.08.2018г. е изписана, без възможност за
вертикализация и до настоящия момент спазва постелен режим(допълнителна искова
молба). Ищцата твърди, че описаните травматични увреждания са и причинили
значителни физически болки и страдания. Налице е и негативна промяна в
емоционалното й състояние. Същото все повече се влошава с напредване на времето
и невъзможността й да се възстанови в състоянието си отпреди процесното ПТП.
Наред с изпитвания значителен битов дискомфорт, поради наложилата се нужда от
чужда помощ и подкрепа при задоволяване на елементарни жизнени потребности,
тези обстоятелства са довели до редица отрицателни емоционални преживявания -
отчаяние, гняв, тревога, чувство за непълноценност и т.н., които и до настоящия
момент не може да преодолее. Ищцата посочва, че към момента на възникване на
непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при З. "А.Б." АД, съгласно полица № BG /01/
117002200340/ 22.08.2017г. Затова с молба вх. № 200-00-867/22.02.2018г. е
поискала от него да бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените от
нея неимуществени и имуществени вреди. С писмо изх.№ 310-024792/28.06.2018г. е
уведомена, че дружеството ще изплати сума в размер на 32 000 лева за
неимуществени вреди, при подписване на извънсъдебно споразумение. Намира
предложеното от застрахователя обезщетение за силно занижено с оглед
причинените и вреди, както и за несъответстващо на трайната съдебна практика,
поради което предявява настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ с претенция
ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение в размер на в размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- З. "А.Б."***, чрез
В.Р. – юрисконсулт, не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил.
Оспорва обаче иска по основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От представените с исковата молба-
молба вх.№ 200-00-867/22.02.2018г. по описа на З. "А.Б." АД; писмо
изх.№ 310-024792/28.06.2018г.по описа на З. "А.Б." АД- се установява, че ищцата е сезирала ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищцата.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на приетата
съдемно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-ортопед, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
ищцата е получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания: счупване на двата кондила на дясната
голямопищялна кост; счупване на главичката на дясната мажопищялна кост; разкъсване
на предна кръстна връзка на дясното коляно. В областта на счупването се появили
мехури на кожата, на мястото на които 20 дни след ПТП се образувала рана 10/20
см. Два месеца след ПТП е настъпило усложнение в здравословното състояние на
пострадалата - тромбофлебит на левия долен крайник. Проведено е следното
лечение: болнично - от 06 11 2017 г до 08 12 2017 г - 32 дни и от
04 01 2018 г до 09 01 2018 г-5 дни и от 25 07 2018 г
до 04 08 2018 г - 10 дни и от 25 10 2018 г до 30 10 2018 г- 5 дни и от 14 01 2019 г до 29 01 2019 г- 15 дни или общо 67
дни; домашно - амбулаторно - от 08 12
2017 г до 03 01 2018 г - 26 дни и от 09 01 2018 г до 24 07 2018 г - 6.5 месеца
и от 04 08 2018 г до 24 10 2018 г - 2 месеца и 20 дни и от 30 10 2018 г до 13
01 2019 г-2,5 месеца. По време на
болничното лечение
е оперирана
както следва — на 08 01 2017 г - открито наместване и фиксация на
голямопищялната кост с метални импланти, на 31 07 2018 г - изваждане на
металните импланти и поставяне на антибиотичен цимент, на 26 10 2018 г -
изваждане на антибиотичния цимент, на 22 01 2019 г - поставяне на изкуствена
колянна става. Възстановителният период при ищцата не е завършил. При обичаен
ход на оздравителния процес той ще продължи не по-малко от 6 месеца. Ищцата е
претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, след
втората операция на 31 07 2018 г за 15-20 дни, след третата операция на 26 10
2018 г за 9- 10 дни и след четвъртата операция на 22 01 2019 г за 14-15 дни,
болки с умерен интензитет в периодите между четирите операции. Ищцата изпитва
болки и страдания от датата на ПТП до сега с различен интензитет и характер.
При нормален ход на възстановителния период след четвъртата операция тя ще
изпитва болки и страдания до около 6 месеца, след което интензитетът на болките
ще намалява постепенно. Походка с 2 помощни средства, бавна и трудна. Дясната
тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 60 %, дясната
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Пълно
възстановяване на ищцата не може да настъпи, защото дясната колянна става е
заменена с изкуствена. Ищцата е търпяла физически и битов дискомфорт от ПТП до
сега - затруднения в походката и в самообслужването. С оглед характера,
степента и местоположението на травматичните увреди може да се приеме, че са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна по
интензитет травмираща сила, по механизма на удар от или върху такива предмети и
отговарят да са получени при процесното ПТП.
От заключението на допълнителната СМЕ се
установява, че към 11 02 2019 г скъсяването на десния крак на Д.Н. е с 3 см. С
оглед характера и местоположението на травматичните увреди на ищцата, давността
на получаването им, проведеното лечение, сегашното й състояние и възрастта й,
може да се приеме, че скъсяването на десния й крак е дефинитивно състояние. За
изравняване дължината на двата крака е необходимо провеждане на оперативно
лечение, което не е подходящо и не може да бъде приложено в конкретния случай. При
скъсяване на единия крак походката и стойката на тялото се променят, тялото се
наклонява към по-късия крак и нормалната походката се нарушава - става куцаща и
се налага ползване на помощно средство. В конкретния случай тези промени са
пожизнени. Различната дължина на двата крака причинява неправилно натоварване
на гръбначния стълб и ставите между него и тазовите кости. Това води до промени
в описаните области, като постепенно се получава изкривяване на гръбначния
стълб и оплаквания от болки в кръста и гърба, а по-късно при засягане на
нервните коренчета изтръпване, мравучкане и чувство на студенина в ходилата. Към
11 02 2019 г има отслабване на мускулатурата на ищцата на дясното бедро и
седалищната област. С оглед характера и местоположението на травматичните
увреди на ищцата, давността на получаването им, проведеното лечение, сегашното
състояние и възрастта й, може да се приеме, че пълно възстановяване на
здравословното й състояние няма да настъпи. Всички белези на ищцата са получени
от извършените операции. От вътрешната страна на капачката на дясното коляно се
вижда надлъжен белег 18,5 см, започващ в долната трета на бедрото и достигащ до
горна трета на подбедрицата, от външната страна на капачката - надлъжен белег 6
см, достигащ до горната трета на подбедрицата, по предно-външната повърхност—
надлъжен белег 11,5 см/започващ от ставната цепка.
По делото е
прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, от което се установи, че причината
за настъпване на ПТП е управлението на л.а. Опел Вектра от водача К.М., които
не е съобразил пътната обстановка(паркираните автомобили в неговата лента за
движение) и скорост на движение и по невнимание е предизвикал ПТП.Ударът е бил
предотвратим, ако водачът е спрял и е изчакал пешеходката да пресече пътното
платно докрай и след това да продължи пътя си. Фактът, че ударът е станал в
насрещната лента за движение също е спомогнало за ПТП. На мястото, където
е пресичала ищцата няма нито пешеходна
пътека, нито светофарна уредба или обозначена пешеходна зона.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел-К.А.М. установява механизма на ПТП от
своя гледна точка. Неговите показания съдът преценява при условията на чл.172 от
ГПК.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Разпоредбата
на чл432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застраховател.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния
водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда (влязло в сила решение). Действително, според разпоредбата на чл.300 от ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е
влязлата в сила присъда. Производството по глава ХVІІІ от НПК обаче приключва с
акт, който установява извършеното престъпление, извършителят и неговата вина
със същите последици, с които тези факти се установяват с присъда. Крайният акт
на съда в това производство е решение само поради обстоятелството, че
процедурата по разглеждането се различава от общата. Това не променя характера
на акта, който установява по задължителен и непререшаем начин въпросите по чл.301
от НПК. Поради това съдът приема, че решението по НАХД № 45/2018 г. по
описа на РС- Трявна има значението на влязла в сила присъда и е
задължително по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината
на дееца. По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата
възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по
несъмнен начин и от заключението на АТЕ
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищцата.От събраните по делото гласни
доказателствени средства (показанията на св.К.А.М.) и заключението на приетата
САТЕ ( отговор на задача №4) по категоричен начин се установява, че
пострадалата е пресичала на пешеходна пътека по см. на § 6, т.54, пр.2-ро от ДР
на ЗДвП, а именно: по продължението на тротоара на ул."Ангел Кънчев"
на кръстовището с ул."Шипка". След като вече е стъпила на платното за
движение и на предназначено за това място всякакви хипотези за принос на
пострадалата за настъпване на произшествието са изключени, защото нейното право
на преминаване е абсолютно (в този смисъл т.6, б "а" от TP № 2/22.12.2016г. по т.д. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС). В о.с.з. на
22.02.2019г. вещото лице инж.З. изяснява, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност и достатъчно разстояние да премине между пешеходката и
евентуално паркирани до тротоара на ул."Шипка" автомобили.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ и АТЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид тежките травматичните
увреждания на ищцата, дългият е неприключил лечебен процес, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 60 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Лихвата за забава се
начислява от датата,
посочена в петитума на исковата молба-23.05.2018 г.
Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2 330 лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на 187.50лв. от 750 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 2 400лв., както
и 800лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
З. "А.Б."***, чрез В.Р. – юрисконсулт, да заплати на Д.Д.Н.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, действаща чрез адвокат Р.М.П. - САК, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева)
до пълния предявен размер от 80 000лв.(осемдесет хиляди лева)..
ОСЪЖДА З. "А.Б."***, чрез
В.Р. – юрисконсулт, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Р.М.П. - САК, адвокатско възнаграждение в размер на
2 330 лв. (две хиляди триста и
тридесет лева).
ОСЪЖДА Д.Д.Н.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, действаща чрез адвокат Р.М.П. - САК,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на З. "А.Б."***, чрез В.Р. – юрисконсулт направените разноски по делото в размер на 187.50лв.(сто осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки).
ОСЪЖДА З. "А.Б."***, чрез В.Р. – юрисконсулт, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 2400
лв.( две
хиляди и четиристотин лева), както и 800(осемстотин) лева разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: