О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1527
Гр.
Перник, 27.03.2018
г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 00848 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал.
3 ГПК.
Образувано е по искова молба с
рег. № 3378/02.02.2018 г., подадена от М.Б.К., с ЕГН: **********, чрез
пълномощника ѝ адв. М.С., с искане да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД – клон Перник сумата от 2 622,35
лв.
В
хода на извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на
постъпилата искова молба съдът е констатирал, че същата е нередовна, тъй като не
съдържа надлежна индивидуализация на лицето, срещу което е насочена исковата
претенция, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба не са наведени
конкретни твърдения срещу кого се предявява искането за защита, ответникът е
посочен едва в петитумната част – само с наименованието си – „ЧЕЗ Електро
България“ АД и то като клонова структура – клон Перник, без конкретизиране на
седалището му/адрес на управление и неговия представител. Същевременно е допуснато
противоречие между твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и направеното искане. Предвид това, с разпореждането си от 08.02.2018 г.
съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищцата в
едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности като индивидуализира
лицето, срещу което предявява иска си с посочване на неговото наименование,
седалище и адрес на управление и представител, и приведе петитума на исковата
молба в съответствие с направеното уточнение, при съобразяване с
обстоятелството, че дори да се касае за спор, произтичащ от преки отношения с
клон на търговец, то искът следва да бъде предявен срещу търговеца, а в случай,
че искът се предявява срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД да уточни и правния си
интерес – като наведе конкретни фактически твърдения, от насочване на иска
срещу това търговско дружество. Съдът е указал на ищцата и неблагоприятните
правни последици в случай на неизпълнение в цялост и в срок на дадените
указания – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото.
В
срока за изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба с рег. №
5329/22.02.2018 г., подадена от адв. М.С. като пълномощник на ищцата, в която
се уточнява, че искът е предявен срещу дружество „ЧЕЗ Електро Разпределение“ АД,
с посочен адрес: гр. Перник, ул. „Св. Петка“ № 65.
Съдът
е констатирал, че с така депозираната молба не са изпълнени указанията, дадени
с разпореждането от 08.02.2018 г. в
частта, касаеща надлежното индивидуализиране на ответната страна в процеса, приемайки,
че от съдържанието на уточнителната молба не става ясно кое е дружеството,
срещу което ищцата е насочила исковата си претенция, доколкото е отправено
искане искът да се счита за предявен срещу „ЧЕЗ Електро Разпределение“ АД, с
адрес: гр. Перник, ул. „Св. Петка“ № 65 – търговско наименование,
различно от фирмите на двете дружества, посочени в исковата молба, съответно
„ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, без да е конкретизиран
неговият ЕИК, за да се провери съществува ли субект с твърдяното наименование,
без да са посочени седалището/адрес на управление на дружеството и неговият
законен представител, както и без да са съобразени подробните съображения,
развити от съда относно възможността страна по делото, в т. ч. ответник, да
бъде клон на търговец. Предвид това, със следващо разпореждане от 23.02.2018 г.
на ищцата са дадени нови указания, в едноседмичен срок от получаване на препис от същото да
уточни лицето, срещу което предявява исковата си претенция чрез коректно и точно
изписване на търговското наименование на дружеството, посочване на
правноорганизационната му форма, седалището и адреса му на управление, както и
на неговия законен представител, при съобразяване с обстоятелството, че дори да
се касае за спор, произтичащ от преки отношения с клон на търговец, то искът
следва да бъде предявен срещу търговеца. На ищцата са указани и
неблагоприятните правни последици от неизпълнение в срок на дадените указания –
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Препис
от разпореждането с указанията е връчен на ищцата, чрез пълномощника ѝ адв. М.С., на 06.03.2018 г.
/видно от отбелязването в разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването – л. 13 от делото/, но в определения едноседмичен срок, изтекъл на
13.03.2018 г., включително и към настоящия момент, не е депозирана уточнителна
молба, съответно указанията, дадени с разпореждането от 23.02.2018 г., не са
изпълнени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът служебно проверява редовността на
постъпилата искова молба и в случаите, при които същата не отговаря на
изискванията по чл.
127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съобщава на ищеца в едноседмичен срок да отстрани
допуснатите нередовности, както и, че в противен случай исковата молба подлежи
на връщане – арг. чл. 129, ал. 2 ГПК.
Едно от изискванията
за нейната редовност, установено в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК е
надлежното индивидуализиране на ответника чрез посочване на неговото име /респ. търговско наименование/
и на законния му представител, за да се създаде яснота конкретно срещу кой
правен субект ищецът насочва искането си за защита и съдействие и сезира съда с
искане за разрешаване на материалноправния спор със сила на пресъдено нещо.
В случаите,
при които ответната страна е търговско дружество, ищецът следва да установи и
неговата правоспособност, която е от значение за преценка допустимостта на
предявената искова претенция – арг. чл. 27, ал. 1 ГПК, освен когато е посочен
ЕИК и съдът може сам да извърши необходимата справка в Търговския регистър. Тук
е мястото да се отбележи, че клонът на търговец по чл. 17 ТЗ, независимо дали на чуждестранно лице или на българско дружество, не е самостоятелен правен субект, не е
юридическо лице, поради което не може да отговаря
самостоятелно по
предявени срещу него искове, доколкото не притежава обща гражданска
правосубектност /само специална, в изрично предвидените в закона случаи/. В
този смисъл, дори
когато спорът произтича от преки отношения с клона и искането е заявено в съда
по седалището му, то искът се предявява от/срещу юридическото лице (търговеца),
а не от/срещу неговия клон – арг. чл. 20 ТЗ.
От исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство и от депозираното
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК уточнение на същата, не става ясно конкретно срещу
кой правен субект ищцата насочва исковата си претенция за признаване за
установено, че не дължи процесната парична сума. Последователно са въведени три
различни търговски наименования – „ЧЕЗ Електро България“ АД, клон Перник
/в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба/, „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД /при описание на обстоятелствата, от които произтича правният
интерес за отричане на вземането/ и „ЧЕЗ Електро Разпределение“ АД, с адрес: гр. Перник,
ул. „Св. Петка“ № 65, без посочване на законен представител, на данни, от които
да се направи извод за просубектността на сочените лица /ЕИК/, както и на седалище и адрес на управление на
първите две дружества.
Въпреки
двукратно дадените ѝ указания за отстраняване на допуснатата нередовност,
ищцата М.К. не ги е изпълнила, което обуславя връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото – арг. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Тук
е мястото да се отбележи, че съдът извършва преценката си за редовността на
сезиращата го искова молба въз основа на нейното съдържание и изявленията на
ищеца, обективирани в същата. За съда не съществува задължение да анализира
допълнително приложените от ищеца материали и по този начин да прави извод за
липсващи и неясни реквизити на исковата молба, в т. ч. за ответника в исковото
производство, доколкото индивидуализацията на последния е елемент от
задължителното съдържание именно на исковата молба и трябва да следва по
недвусмислен начин от същата.
Липсата на
яснота относно лицето, срещу което е насочен предявеният от ищцата М.К. иск и
неизпълнението на указанията, дадени ѝ в тази насока с разпорежданията на
съда от 08.02.2018 г. и от 23.02.2018 г. представлява самостоятелно основание за
връщане на подадената искова молба.
Предвид
това, съдът не дължи произнасяне по релевираното с молбата с рег. №
5329/22.02.2018 г. искане за освобождаване на ищцата от внасяне на държавната
такса, дължима за разглеждане на иска.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с
рег. № 3378/02.02.2018 г., подадена от М.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 118 и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 00848/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: