Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1060 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Център за развитие на човешките ресурси срещу „П.и у.н.п.и п.“ ЕООД, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (евентуално чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД) и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД.
Според твърденията в исковата молба между
страните е сключен договор за отпускане на финансова подкрепа №2017-1-BG01-KA102-036171
от 12.06.2017г., по който ищецът е платил на ответника авансово сумата 129 840,00
евро, но в срока за изпълнение на договора ответникът е отчел извършени разходи
само в размер на 51 660,00 евро, като по отношение на част от тези разходи
(а именно разходи за организационна подкрепа в общ размер 9 100,00 евро)
финансовата подкрепа е намалена с 50% поради лошо изпълнение на финансираните
проектни дейности.
Предявен е главен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 82 730,00 евро в изпълнение на задължения на ответника, предвидени
в чл. I.4.5 от процесния договор, вр. чл. II.26
от общите условия за отпускане на финансова подкрепа по програма „Еразъм+“, да
възстанови получените средства по договора, за които не са отчетени разходи или
финансовата подкрепа за отчетените разходи е намалена съгласно чл. II.25
от общите условия.
При процесуалното условие, че
главният иск бъде отхвърлен, са предявени евентуален иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата 78 180,00 евро, за
която не са отчетени разходи по договора, кумулативно съединен с евентуален иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата 4 550,00 евро – обезщетение за вреди от лошо изпълнение на
задълженията на ответника по договора за отпускане на финансова подкрепа.
Предявени са и искове с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
3 539,00 евро – лихви за забава, изтекли в периода от 08.01.2020г. до
10.06.2020г. върху главните вземания в общ размер 82 730,00 евро.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че
частичното неизпълнение на задълженията му договора за отпускане на финансова
подкрепа се дължи на обективни обстоятелства и на неизпълнение на задължения на
насрещната страна по договора. Оспорва и размера на наложената корекция на
разходите за организационна подкрепа.
Процесният договор №2017-1-BG01-KA102-036171
от 12.06.2017г. (приет като писмено доказателство по делото) е сключен между
ищеца в качеството му на Национална агенция по програма „Еразъм+“ на ЕС и
ответника в качеството му на координатор на бенефициентите по договора за отпускане
на финансова подкрепа по програмата.
Срокът за реализиране на проекта по
договора е 12 месеца – с период от 01.06.2017г. до 31.05.2018г. (чл. I.2.2
от договора), максималният размер на предоставяните безвъзмездно средства е
162 300,00 евро (чл. I.3.1 от договора) с
уговорено еднократно авансово плащане в размер на 129 840,00 евро,
съставляващо 80% от максималния размер на безвъзмездните средства, което следва
да бъде извършено в 30-дневен срок от сключването на договора (чл. I.4.2
от договора), както и окончателно балансово плащане, което следва да бъде
извършено в 60-дневен срок от получаване на окончателния отчет на координатора за
изпълнение на проекта и извършените разходи (чл. I.4.4
и I.4.5 от договора).
Договорът е сключен в полза на
бенефициентите (Професионална гимназия по селско стопанство-Чирпан,
Професионална гимназия по земеделие „Христо Ботев“-Ямбол и Професионална
гимназия по селско стопанство и лека промишленост-Карнобат), но при отчетни
задължения на ответника в качеството му на координатор, които включват
задължения за получаване и разпределяне на предоставените парични средства за
финансова подкрепа по одобрения проект (чл. I.4.7
и I.4.8 от договора), задължения за отчитане на разходите за
изпълнение на проекта (чл. I.4.4 от договора),
както и задължения за връщане на получени суми по договора, за които не са
отчетени разходи или са наложени корекции за намаляване преди извършването на
окончателно балансово плащане (чл. I.4.5 от договора, вр.
чл. II.26.1 от общите условия, при които е сключен).
Извършването на авансовото плащане по
процесния договор в размер на 129 840,00 евро не се оспорва от ответника, а
се и установява от нареждане за презграничен превод от 29.06.2017г.,
представено с исковата молба и прието като писмено доказателство по делото.
По молба на ответника с изх.
№П-Е03/26.04.2018г. (приета като писмено доказателство по делото) между
страните е сключено допълнително споразумение от 16.05.2018г. (също прието като
писмено доказателство по делото), с което срокът за реализиране на проекта по
процесния договор е продължен до 31.05.2019г.
С исковата молба ищецът признава
извършени и отчетени разходи за изпълнение на проекта по договора в общ размер 51 660,00
евро, от които транспортни разходи в общ размер 10 080,00 евро, разходи за
индивидуална подкрепа в общ размер 32 480,00 евро и разходи за
организационна подкрепа в общ размер 9 100,00 евро (извършването и
отчитането на тези разходи е и извънсъдебно признато от ищеца с писмо изх.
№КА102/VET-186/9 от 24.10.2019г.).
Доказателства, но и твърдения за
отчетени други разходи за изпълнението на проекта не са ангажирани от ответника.
При това положение и дори да се
приеме, че проектът по договора е изпълнен в пълния му уговорен обем,
включително и дори да се приеме, че са извършени разходи за изпълнението на
проекта в пълния размер на отпусната финансова подкрепа от 162 300,00 евро
или поне в размера на извършеното авансово плащане по договора от
129 840,00 евро (доказателства и твърдения в тази насока също не са
ангажирани), следва неизбежния извод, че отчетните задължения на ответника
спрямо авансово платените суми за финансова подкрепа по договора са изпълнени
именно и само по отношение на признатите от ищеца разходи в общ размер
51 660,00 евро, поради което и съгласно клаузите на чл. I.4.5
от процесния договор и чл. II.26.1
от общите условия, при които е сключен, ответникът дължи възстановяване на
остатъка от получените суми в размер на 78 180,00 евро, за които въобще не
са отчетени разходи за изпълнението на проекта по договора.
Съгласно цитираните клаузи от
договора и общите условия ответникът дължи възстановяване и на частта от авансово
платените суми за разходи, които са отчетени, но по отношение на които са
налице основания за намаляване на отпуснатата безвъзмездна финансова подкрепа
по чл. II.25.4 от общите условия, включително основания по чл. II.25.4
стъпка 4 от общите условия – некачествено изпълнение, частично изпълнение или изпълнение
със закъснение на дейностите, за чието извършване е предоставена финансовата
подкрепа.
С оглед общото правило на чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията по
процесния договор за изпълнение на финансирания проект по програма „Еразъм+“ на
ЕС в уговореното качество, количество и срок.
Единственото доказателство по делото
в тази насока представлява цитираното по-горе писмо изх. №КА102/VET-186/9
от 24.10.2019г., представено от ищеца, но според съдържанието на това писмо качеството
на изпълнение на извършените проектни дейности по процесния договор и
постигнатите резултати предпоставят оценка от 35 от 100 възможни точки,
респективно намаление на финансираните разходи за организационна подкрепа по
проекта с 50% съгласно клаузите на раздел IV
от приложение III към процесния договор.
Възраженията на ответника, че
качеството и резултатите от финансираните дейности са оценени неправилно от
ищеца, има смисъл да бъдат обсъждани в случай, че по делото бяха събрани
доказателства, от които да се установяват обема и качеството на конкретните
извършени дейности, за чието финансиране е сключен процесният договор.
При липса на ангажирани
доказателства в тази насока и в приложение на последиците на доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът дължи да приеме, че извършените проектни
дейности по договора са в качество и обем, които предполагат намаление на
финансирането на отчетените разходи за организационна подкрепа с 50% съгласно
клаузите на чл. II.25.4 и приложение III от
общите условия, при които е сключен процесния договор, което пък съгласно чл. I.4.5
от договора и чл. II.26.1 от общите условия поражда
задължение на ответника за възстановяване и на частта от авансово платените
суми за отчетени разходи за организационна подкрепа в общ размер 9 100,00
евро, с която финансирането на разходите подлежи на намаление по правилата на
чл. II.25.4 от общите условия, а именно задължение за
възстановяване на сумата 4 550,00 евро, представляваща 50% от отчетените
разходи от посочения вид.
Така общият размер на задължението
на ответника за възстановяване на авансово платени суми по процесния договор
възлиза на сумата 82 730,00 евро, тоест главният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен за изпълнение на задълженията на ответника
по чл. I.4.5 от договора, вр. чл. II.26.1
от общите условия, при които е сключен, се явява доказан по основание и за
пълния му предявен размер.
Възраженията на ответника, че
финансираният с процесния договор проект не е изпълнен в целия му обем поради
наличието на обективни обстоятелства за това, поначало не могат да обусловят
неоснователност на предявения осъдителен иск, защото основният предмет на
процесния договор е именно безвъзмездно финансиране на определени разходи за
постигане на определени резултати чрез средствата на програма „Еразъм+“ на ЕС и
за постигане на целите на тази програма, а липсата на отчетени разходи (която
предполага и липса на извършени такива), както и липсата на постигнати
резултати в уговорените обеми (която предполага неосъществени цели на програмата
„Еразъм+“), независимо от причините за това предпоставя задължение на ответника
(евентуално на бенефициерите по договора в случай, че сумите са получени от
тях) за връщане на авансово платените суми за покриване на въпросните разходи,
дори и това задължение да не беше изрично предвидено с клаузите на процесния
договор и общите условия, при които е сключен.
Следва да се посочи, обаче, че за
установяване на обстоятелствата, с които са мотивирани възраженията на
ответника за обективна невъзможност за пълно изпълнение на проекта по процесния
договор, също не са ангажирани доказателства, отделно от това самите
обстоятелства (отказ на чуждестранния партньор за съдействие за изпълнение на
дейностите по проекта) поначало не могат да бъдат квалифицирани като обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника по договора, доколкото организирането
и осигуряването на съдействието на партньорската организация във връзка с
изпълнението на проекта представлява именно част от задълженията на ответника в
качеството му на координатор по договора (самата партньорска организация се избира
и посочва от координатора с проекта за кандидатстване за финансиране по
програмата „Еразъм+“).
В забава по отношение на главното
вземане на ищеца за сумата 82 730,00 евро ответникът е изпаднал на
02.11.2019г., когато видно от представената по делото обратна разписка му е
връчено писмо изх. №КА102/VET-186/9 от
24.10.2019г., което съдържа и искане на ищеца за плащане на сумата (изявление с
характер на покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Лихвите за забава, изтекли върху
главното вземане за сумата 82 730,00 евро в периода от 08.01.2020г. до
10.06.2020г., за който е предявен акцесорният иск за лихви, изчислени по реда
на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г., възлизат на сумата
3 561,99 евро. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6, ал. 2 ГПК) искът следва да бъде уважен до предявения размер от
3 539,00 евро.
Уважаването на главните искове за
главница и лихви за пълните им предявени размери предпоставя, че съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални осъдителни искове.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови и разноските, които
ищецът е направил за производството по исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.и у.н.п.и п.“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Център
за развитие на човешките ресурси с БУЛСТАТ*******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 82 730,00 евро –
платени авансово суми по договор за отпускане на финансова подкрепа №2017-1-BG01-KA102-036171
от 12.06.2017г., които подлежат на възстановяване съгласно чл. I.4.5
от договора от 12.06.2017г., вр. чл. II.25 и чл. II.26.1
от общите условия за отпускане на финансова подкрепа по програма „Еразъм+“ на
ЕС, при които е сключен, ведно със законната лихва от 10.06.2020г. до
изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 539,00 евро
– лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 08.01.2020г. до
10.06.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 468,43 лева –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: