РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330208210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-88 /07.10.2021г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ -
гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което на М. Г. К., ЕГН: **********, с
адрес - **** на основание чл.66, ал. 3 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание - глоба в размер
на 400 (четиристотин) лева, за нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за
рибарството и аквакултурите.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
административнонаказателните правила, като се оспорва фактическата
обстановка, като се изтъква че лицата си правили барбекю, че не се ловяло
риба, нарушението било за първи път, не били съставени актове на всички
лица, неправилно посочване на стойността на глобата от **я, липса на
съзнание у нарушителя какво е извършил, не били настъпили вредни
последици, изтъква че следвало да се приложи чл. 28от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят К. се явява лично, поддържа
жалбата и аргументите в нея и моли постановлението да бъде отменено или
глобата намалена.
Въззиваемата страна - отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ -
гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури се представлява от процесуален
1
представител, оспорва аргументите на жалбоподателя и моли за
потвърждаването на наказателното постановление. Прави искане за разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, а именно един ден след връчването на наказателното
постановление, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 21.08.2021 г., в 23:50 часа, на река Марица, от северна страна, в
района на „Устието“ на река Стряма, община Марица, с GPS координати N
42°159420, E 24.935701, свидетелят Ц. И. Б. - в качеството му на началник в
сектор „Рибарство и контрол“ - Пловдив, извършил проверка и установил, че
няколко човека включително жалбоподателят М. Г. К. и свид. Б. В. се били
събрали на барбекю като междувременно жалбоподателя К., имал потопени
във водата три броя въдици, които сам посочил на проверяващия и били
предназначени за ловене на риба, в работно положение, със закачена на
куките примамка. Същият не бил хванал риба, но с приятелите си били там от
16:30 ч.
Съгласно Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието,
храните и горите, нощния риболов за обл. Пловдив бил разрешен единствено
за яз. Въча, като р. Марица не е сред изброените обекти, от което следва, че
същата представлява обект, в който е забранено да се лови риба през нощта.
За установеното свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № В
00204151/21.08.2021 г. срещу жалбоподателя К. за нарушение на чл.24, ал.6
от ЗРА, който бил съставен в негово присъствие и подписан от него. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства на
свид. Ц. И. Б. – ** и Б. В. В., които подробно описват извършената проверка и
сторените при същата констатации. На практика съдът не установи
съществени противоречия по релевантните факти между показанията на
двамата свидетели, поради което им дава вяра изцяло, тъй като ги намира за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства, а именно: АУАН, оправомощителна
заповед№ РД 09-131/16.02.2021 г. и Заповед № РД 09-797/10.08.2021 г. и
Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието, храните и
горите. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
2
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Нарушението е описано с
всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота
относно механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на
защита на лицето не е нарушено.
Актът е съставен от компетентно лице, видно от т. 1 от заповед № РД-
09 131/16.02.2021 г., при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40
и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя като
последният е имал право да направи възражения, но не се е възползвал. В акта
е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т.2 на заповед № РД-09 131/16.02.2021 г., в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последния е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за осъществяване на риболов в тъмната част на
денонощието в неразрешен обект.
От правна страна съдът намери следното:
Безспорно се установява, че с извършеното М. Г. К., ЕГН: **********
виновно е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и
аквакултурите - за това, че на 21.08.2021г., в 23:50 часа, на река Марица, от
северна страна, в района на устието на река Стряма, община Марица, с GPS
координати 42°159420, 24.935701, през тъмната част на денонощието е
извършвал любителски риболов посредством 3 броя въдици, потопени във
водата, в работно положение, със закачена на куките примамка.
Съгласно §1, т.53 от Допълнителните разпоредби на ЗРА - "Тъмна част
на денонощието" е периодът от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август,
септември и октомври. В случая нарушението в извършен на 21.08.2021 г., в
23:50 часа - или в тъмната част на денонощието - съгласно горепосочената
разпоредба.
На следващо място установява се още, че река Марица не е
рибостопаснки обект, определен по реда чл.9 на ЗРА, в който може да бъде
извършван любителски риболов през тъмната част на денонощието през
никой период, доколкото със Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на
земеделието, храните и горите, като такъв обект в Област Пловдив е посочен
язовир Въча.
Безспорно от доказателствата се установява, че въдиците – 3 броя са
били потопени във водата с примамка на куката в работно положение, което
3
именно осъществява изпълнителното деяние ловене на риба. Същите са били
поставени именно от нарушителя, който ги е припознал при извършената
проверка и за да е осъществено нарушението не се очакват активни действия
от негова страна.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, доколкото нарушителят е съзнавал, че осъществява риболов в
тъмната част на денонощието. По отношение на възражението за това че не е
знаел, респ. че се е подвел, че р. Марица е воден обект където е разрешен
нощния риболов, то същият, в качеството му на регистриран риболовец с
издаден риболовен билет е имал абсолютното задължение да познава
законовата уредба и да провери обектите, в които това е позволено.
Незнанието на закона, включително и препращата норма към заповедта на
министъра, и недостатъчните усилия, които нарушителя е положил за да се
запознае с конкретната уредба не могат да извинят допуснато
административно нарушение, тъй като това би било нарушение на принципа,
че лицата не могат да черпят права от недобросъвестното си поведение, а
именно неположени усилия за запознаване с обектите разрешени за нощен
риболов от Министъра на земеделието и харните.
Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по
осъществяването на различна фактическа обстановка.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 66, ал. 3 от ЗРА, която предвижда, че който
извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с
глоба от 400 до 650 лв., като между изброените нормата препраща и към
настоящото извършено нарушение.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като същото е определено на минимума, тъй като не се установяват
обстоятелства, които да налагат определяне на по-тежка санкция, а и такива
не са взети предвид от административнонаказващия орган. Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият
случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от същия тип.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода
на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
4
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Касае се за сравнително дълго време след настъпването на
„тъмната част на денонощието“, а именно близо 3 часа, както и за 3 броя
въдици от няколко човека. Затова и съдът счете, че случаят не може да се
определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Що се отнася до
посоченото от жалбоподателя в този смисъл, а именно - че никой не е бил
уловил риба, то следва да се посочи, че нарушението по чл.24, ал.6 от Закона
за рибарството и аквакултурите бива извършено и довършено със самия факт
на ловене на риба, без значение неговия резултат от гледна точка на
успешност. Това допринася за липсата на вредни последици, поради което не
може да се зачете за критерий за маловажност на случая, а по-скоро следва да
има отношение към индивидуализацията на административнонаказателната
отговорност. По същия начин следва да се обсъжда и аргумента за липса на
други нарушения по този закон.
Също така, обстоятелствата, че осъществявалите риболов на място
лице, включително - жалбоподателя, не били бракониери, не ловили с мрежи,
били редовни риболовци и т.н., то последното няма отношение към
разглежданото нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и
аквакултурите, доколкото подобни действия биха съставлявали други
нарушения на действащото законодателство, каквито в случая не се твърдят.
Ирелевантно за състава на нарушението и отговорността на нарушителя
се явяват твърденията че **я е обещал по-нисък размер на глобата, тъй като в
случая не става въпрос за договорни, а за административни (властнически)
отношения и субективната оценка за поносимост на наказанието от страна на
нарушителя не влияе на законосъобразността на същото. Същото се отнася и
за твърдението, че не били съставени актове на всички лица, тъй като в
дискрецията на административнонаказващия орган е чия отговорност за какво
нарушение да ангажира.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
От друга страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно,
обосновано и доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
5
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба
разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са
претендирани от въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63д от
ЗАНН следва да бъдат присъдени. Като прецени ниската фактическа и правна
сложност на казуса и фактът че разглеждането на делото е протекло в едно
открито съдебно заседание, то съдът счита, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 - 88 / 07.10.2021г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ -
гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което на М. Г. К., ЕГН: **********, с
адрес - ****, на основание чл.66, ал.3 от Закона за рибарството и
аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, за нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и
аквакултурите.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН: **********, с адрес - **** да заплати сумата
от 80 лв. на ОД на МВР Пловдив, представляваща направените в съдебното
производство разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд - гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6