№ 13420
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110121273 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/
Образувано е по искова молба на Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. М.Ж., срещу М. А. К., с ЕГН: **********, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1/ сумата от 2407.62 лева /вкл. 10 лева ликвидационни разноски/ -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца
на трето лице / автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД и „АГС Партс“ ЕООД/ по щета
№ 10018030105612/28.02.2018 г. въз основа на валидна застраховка „Каско“,
сключена между ищеца и лицето Г. С. С.Г. – полица № 0306Х0290398 с
валидност от 28.04.2017 г. до 27.04.2018 г. и 2/ сумата от 733.67 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 67714/2022 г. на
СРС – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и лицето Г. С. С.Г. бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“– полица №
0306Х0290398/22.04.2017 г. с валидност от 28.04.2017 г. до 27.04.2018 г. за лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №: СА ****** СХ.
На 25.02.2018 г. около 18.30 часа в гр. София, при движение по бул.
Пейо Яворов с посока към бул. Драган Цанков, в района на телевизионната
1
кула, обаче настъпило ПТП като автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с
рег. №: СА ****** СХ, управляван от Г. С. С.Г., се движел направо по бул.
Пейо Яворов, когато бил ударен от движещия се зад него лек автомобил марка
„Санг Йонг“, модел „Рекстън“, с рег. № СА 6676 ХР, управляван от ответника
М. А. К.. Последният не осигурил достатъчно дистанция между своя
автомобил и движещо се пред него МПС, поради което и реализирал ПТП с
л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“. В резултат от удара автомобил л.а. марка
„Форд“, модел „Фиеста“ претърпял вреди в предна част: повредена задна
броня и десен светлоотразител.
Твърди се на следващо място, че за ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол /ДКП/ за ПТП от 25.02.2018 г. Предвид наличието само
на материални щети и липса на разногласие между участниците досежно
вината за настъпване на ПТП произшествието не било посетено от органите на
МВР.
В ДКП за виновен водач бил посочен М. А. К. с управлявания от него
л.а. марка „Санг Йонг“, модел „Рекстън“, с рег. № СА 6676 ХР.
Предвид уведомяване за настъпилото ПТП при ищеца била образувана
щета № 10018030105612/28.02.2018 г., в хода на която бил извършен опис
протокол. Лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №: СА ******
СХ бил предоставен за ремонт на автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД.
Автомобилът бил върнат отремонтиран с приемо предавателен протокол.
Стойността на извършения ремонт била определена и изчислена на 1714.44
лева за труд и работа и на 683.18 лева за части. Така сумата от 1714.44 лева
била заплатена въз основа на фактура от ищеца в полза на „Авто Тоци“ ЕООД
/платежно нареждане от 10.07.2018 г./, а сумата от 683.18 лева – била
изплатена като стойност на части въз основа на фактура от ищеца в полза на
„АГС Партс“ ЕООД /платежно нареждане от 15.05.2918 г./.
От своя страна ответникът посочил в ДКП, че притежава застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Впоследствие обаче след
справка в системата на Гаранционен фонд /ГФ/ се оказало, че към датата на
ПТП по застраховката ГО не е имало покритие, т.е. същата не е била валидна
към 25.02.2018 г.
Доколкото ищцовото дружество счита, че след изплащане на
обезщетението по застраховката „Каско“ встъпва в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата, то ответникът дължи заплащане на
определеното обезщетение. Предвид липсата на валидна застраховка ГО на
последния са изпратени покани за възстановяване на сумата от общо 2407.62
лева / 683.18 лева + 1714.44 лева + 10 лева за ликвидационни разноски/.
Поканата била получена на 09.06.2019 г., но плащане от ответника така и не
последвало.
С исковата молба са представени: полица № 0306Х0290398/22.04.2017 г.
за застраховка „Каско“ с ОУ, ДКП за ПТП от 25.02.2018 г. /представен в
четлив вид в хода на делото/, уведомление декларация за щета, справка от
ТРРЮЛНЦ, справка от система на Гаранционен фонд, СУМПС, контролен
талон, свидетелство за регистрация на МПС, документ за ГТП, опис на щети,
2
опис заключение по щета, възлагателно писмо, приемо предавателен
протокол, фактура № **********/13.04.2018 г., фактура №
**********/13.06.2018 г., доклад по щета, калкулация ремонт, платежно
нареждане от 10.07.2018 г. и от 15.05.2018 г., регресна покана и обратна
разписка, както и снимков материал.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и
размер.
Не оспорва, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното
ПТП, при което с управлявания от него служебен лек автомобил „Санг Йонг“
модел „Рекстън“, с рег.№ СА 6676 ХР блъснал и ударил л.а. „Форд“ модел
„Фиеста“, с рег. № СА ****** СХ, вследствие на което на последния са
причинени имуществени щети. Не оспорва и че управляваният от него
служебен автомобил не е имал валидна гражданска отговорност към датата на
настъпване на ПТП.
Оспорва се обаче механизмът на настъпване на ПТП, основанията за
носене на деликтна отговорност от страна на ответника, противоправно
поведение от него страна и вина за настъпване на процесното ПТП, както и
размерът и видът на причинените имуществени вреди по увреденото МПС.
Твърди, че на 25.02.2018 г., времето било мрачно, платното било
заледено, а той се намирал на достатъчно разстояние от движещия се пред
него лек автомобил, когато неочаквано л.а. „Форд“, модел „Фиеста“
предприел маневра, без да даде светлинен сигнал – като с лъкатушене се
отклонил от своята лента на движение и навлязъл в лентата на движение на
ответника, където внезапно спрял. В този момент ответникът натиснал
спирачките, но между двете МПС настъпил удар, при което МПС, управлявано
от ответника, останало невредимо, а л.а. „Форд“, модел „Фиеста“ получило
леки увреждания по задната броня и счупен ляв светлоотразител.
Разяснява, че автомобилът, с който участвал в процесното ПТП, бил
служебен, поради което и ответникът не знаел, че относно същия няма
сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Посочва, че водачът на увредения лек автомобил устно бил признал
вината си за настъпилото ПТП. Бил разказал и че се е отклонил от своята
лента заради предходно ПТП, при което бил ударен от друга кола.
На следващо място изтъква, че в ДКП по пострадалия лек автомобил са
отбелязани повредена задна броня и счупен ляв светлоотразител, а в опис на
щетите по претенция № 10018030105612 от 28.02.2018 г. били описани
допълнителни щети, за които оспорва да са причинени от процесното ПТП.
В тази връзка обръща внимание, че преди процесното ПТП л.а. „Форд“
модел „Фиеста“ е получил увреждания от другото ПТП.
На последно място оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забава с
твърдението, че не е надлежно поканен да заплати обезщетение извънсъдебно,
3
тъй като регресната покана е получена от лице с име Д. Стефанова – което
лице ответникът не познавал, с което нямал контакт и което не било негов
съсед или член на домакинство.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Претендират се разноски.
В хода на производството по делото освен четливо копие на ДКП за ПТП
е изслушана и приета съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. №
40023/07.02.2024 г., като са разпитани и свидетелите: Г. С. С.Г. и М.Н.Р..
В проведеното на 11.06.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не се явява и не взема допълнително становище по
делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. В.. Последният изразява становище за отхвърляне на
исковете изцяло евентуално частично.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 667/08.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 67714/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0306Х0290398/22.04.2017 г./ се
установява, че лицето Г. С. С.Г. е сключило с ищцовото дружество договор за
застраховка „Каско“ със срок на действие от 28.04.2017 г. до 27.04.2018 г. за
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №: СА ****** СХ.
Установява се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна
полица № 0306Х0290398 като застрахователната премия е 497.25 лева –
платима еднократно.
Страните не спорят и че на 25.02.2018 г. автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. №: СА ****** СХ е управляван от лицето Г. С. С.Г. на
територията на гр. София. От своя страна между страните липсва и че на
същата дата 25.02.2018 г. автомобил марка „Санг Йонг“ модел „Рекстън“, с
рег.№ СА 6676 ХР, собственост на дружеството „Кемъл Вали“, с ЕИК:
*********, е управляван от ответника М. А. К.. Не се спори по делото, а и от
представения двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП от 25.02.2018 г.
е видно, че на същата дата 25.02.2018 г. около 18.30 часа – 19.00 часа е
настъпило застрахователно събитие – между двата автомобила е настъпило
ПТП като по автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №: СА ******
СХ са нанесени вреди.
Механизмът на процесното ПТП, описан в ДКП за ПТП от 25.02.2018 г., е
следният: двата автомобила се движат по бул. алея Яворов в района на
телевизионната кула с една посока на движение – като на силно заледен
4
участък автомобил марка „Санг Йонг“ модел „Рекстън“, с рег.№ СА 6676 ХР
/участник „А“/ удря движещия се пред него по автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“ с рег. №: СА ****** СХ /участник „Б“/ – доколкото
последният рязко спрял пред автомобила марка „Санг Йонг“.
Отбелязана е схема на произшествието като в протокола е вписано, че
превозно средство А /приет за виновен водач / реализира ПТП с превозно
средство Б. Протоколът е съставен на 25.02.2018 г. непосредствено след
настъпилото като е подписан и от двамата участници – т.е. от ответника М. А.
К. и от лицето Г. С. С.Г. – като подписите им не са оспорени. Съгласно ДКП
щетите по л.а. „Форд“ били задна броня и заден десен светлоотразител.
Предвид настъпилото ПТП на автомобила марка „Форд“, модел „Фиеста“
с рег. №: СА ****** СХ, управляван от лицето лицето Г. С. С.Г. били нанесени
щети. Поради това и последната се обърнала към ищцовото дружество като
застраховател по сключена от нея застраховка „Каско на МПС“. Не се спори и
че в тази връзка ищцовото дружество е образувало ликвидационна преписка –
щета с № 10018030105612/28.02.2018 г. по заявление от Г. С. С.Г..
Видно от опис заключение по щета от 28.02.2018 г. при автомобил рег. №
СА ****** СХ са увредени: задна броня, заден капак, задни светлини, заден
рефлектор и облицовка задна броня. Съгласно опис от 09.03.2018 г., извършен
в сервиз „Авто Тоци“ ЕООД са увредени и: спойлен заден, парктроник,
светлини за мъгла, водач и др.
Настъпилите щети са вписани в опис като за отстраняването им се е
наложил монтаж и демонтаж на детайли и боядисване, както и подмяна на
детайлите с нови. Посочените операции като труд са извършени от автосервиз
„Авто Тоци“ ЕООД – видно от възлагателно писмо. Предвид необходимостта
от нови части – за същите е издадена фактура от „АГС Партс“ ЕООД - фактура
№ **********/13.04.2018 г. – за сумата от 683.18 лева – като същата включва
следните части: задна броня, основа задна броня, държач задна броня,
централен и ляв, стоп, светлина задна лява, панел заден долна част, датчик
парктроник заден, престилка задна, рефлектор десен и клапа за въздух. От
своя страна стойността на ремонта е обективирана във фактура №
**********/13.06.2018 г., издадена от „Авто Тоци“ ЕООД – на стойност
1714.44 лева с ДДС. Увреденият автомобил е надлежно отремонтиран, видно
от приемо предавателен протокол.
В ДКП за ПТП е отбелязано, че автомобил марка „Санг Йонг“ модел
„Рекстън“, с рег.№ СА 6676 ХР има застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ответникът обаче не оспорва, а и от справка от системата
на ГФ е видно, че в действителност автомобилът не е имал такава застраховка
към датата на ПТП.
По делото е изготвена и приета САТЕ с вх. № 40023/07.02.2024 г.
Съгласно заключението по същата механизмът на ПТП обективиран в
ДКП е следният: лек автомобил „Санг Йонг“, Рекстън“ с рег.№ СА6676ХР се
движи по ул. „П. Яворов“ с посока бул. „Д. Цанков“ и в района на
телевизионната кула, водачът реализира ПТП, като блъска в задната част лек
автомобил „Форд“, Фиеста“ с рег.№ СА******СХ, спрял на пътното платно
5
поради настъпило друго ПТП. Предвид този механизъм щетите по лек
автомобил „Форд“ с рег.М СА******СХ, се намират в причинно – следствена
връзка с настъпилото на 25.02.2018 г. произшествие в гр. София.
На следващо място вещото лице посочва, че по увредения автомобил са
констатирани следните щети: задна броня, основа задна броня, държач задна
броня централен, стоп, светлина задна дясна, държач задна броня ляв, панел
заден, долна част, датчик парктроник заден, рефлектор десен, престилка
задна, вътрешна част, клапа въздух, тониране, заден капак. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд“, Фиеста“ с рег.№
СА******СХ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2408,22 лева с ДДС.
На последно място вещото лице посочва, че ако се възприемат
единствено щетите, описани от страните в ДКП – то същите са задна броня,
светлина задна дясна и необходимост от тониране – като същите са на
стойност 412.07 лева с ДДС.
На последно място от САТЕ се установява, че към момента на ПТП л.а.
„Форд“ е в експлоатация от 5 години и 8 месеца.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
По делото е разпитана като свидетел водачът на л.а. „Форд“ Г. С. С.Г.. В
показанията си същата посочва, че през 2018 г. помни свое участие в ПТП.
Същото настъпило в гр. София, бул. Ситняково, малко преди телевизионната
кула, като свидетелката управлявала л.а. „Форд“, модел „Фиеста“.
Свидетелката се движела с нормална скорост, когато отдясно спрямо нея била
засечена от друг автомобил. Последният засякъл освен свидетелката и още 3,
4 автомобила, но избягал от мястото на ПТП. В резултат на този удар колата
на свидетелката била засегната в предната си част отдясно и в предно дясно
колело и предна дясна врата.
Според свидетелката другите удари коли също спрели като от водачите
били извикани служители на МВР, тъй като виновният водач изчакал. От КАТ
указали на пострадалите автомобили да се изнесат вдясно, за да не създават
опасност за движението. Поради това свидетелката запалила своя автомобил
вкл. всички светлини и се придвижила надясно, за да чака МВР. Тогава обаче
настъпило и второ ПТП като свидетелката била ударена от джип, който не
могъл да спре поради хлъзгав участък и наклон на пътя. Именно с водача на
този джип бил съставен протокол за ПТП – като при този удар колата на
свидетелката била ударена в задна броня.
Свидетелката уточнява, че в района на ПТП имало две ленти за движение
– лява и дясна – като от дясната лента дошъл автомобилът, предизвикал
верижната катастрофа. Уточнява и че доста време се наложило за нея
пострадалите автомобили да чакат КАТ. Обстановката била допълнително
усложнена от това, че вече било тъмно и настилката била хлъзгава.
На последно място свидетелката посочва, че ударът с джипа станал след
6
като свидетелката се придвижила, за да освободи движението. Ударът обаче
бил слаб и била засегната само задната част на автомобила на свидетелката.
От показанията на свидетелката М.Н.Р. /без родство и дела с ответника/
се установява, че на процесната дата пътувала заедно с ответника към бул.
Цариградско шосе. Около един тунел близо до телевизионната кула от лявата
лента спрямо техния автомобил внезапно се появила друга кола – като
ответникът се опитал да спре, но участъкът бил силно заледен и настъпил
удар. Свидетелката поддържа, че в момента на удара и двата автомобила били
в движение, а ПТП настъпило вечерта през зимата. Ударът бил лек, а
ответникът слезнал от автомобила си, за да разговаря с шофьора на ударената
малка кола. Последният бил жена, която свидетелката възприела като
„ошашавена“. Същата обяснила, че преди удара имало и друго ПТП като
колата й била също ударена при него.
На следващо място свидетелката посочва, че бил съставен ДКП, който
именно свидетелката написала – но поддържа, че го направила произволно, не
с оглед това кой е виновният водач. Според свидетелката малкият автомобил
бил увреден съвсем леко – огъната задна броня и счупен мигач.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като ги цени в съвкупност с
останалия доказателствен материал. Съдът съобразява и изминалия период от
време от ПТП /над 5 години/, който обуславя известни неточности в
показанията на свидетелите.
На последно място по делото се установява, че до ответника от страна на
ищеца е отправена регресна покана за заплащане на сумата от 2407.62 лева на
основание чл. 410, ал. 1, т .1 от КЗ. Същата, видно от обратна разписка, е
получена от лице на име Стефанова, а не от ответника – като няма данни за
връзка между получателя и адресата на поканата. Копие от поканата е налично
по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземанията на ищеца към ответника за вреди от настъпило ПТП,
за които е издадена заповед № 667/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 67714/2022 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца по иска с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор по застраховка „Каско“ на МПС с увреденото лице
към момента на застрахователното събитие; 2) настъпване на самото
7
застрахователно събитие; 3) уведомяване на застрахователя за настъпването
на събитието в срок; 4) установяване на щетата и на размера на щетата, чието
възстановяване се дължи, както и причинната връзка между поведението на
виновния водач и настъпилите вреди; 5) заплащане на обезщетение в същия
размер на увреденото лице и 6) наличие на твърдените предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на виновния водач спрямо него лично –
т.е. вкл. че виновният водач не е имал валидно сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
Следва по иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът да
докаже и поставяне на ответника в забава за плащане чрез отправяне на
покана за плащане до същия.
По делото липсва спор, че относно управлявания от увреденото лице Г. С.
С.Г. лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиест“ е била сключена застраховка
„Каско на МПС“ с ищцовото дружество Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ – полица № 0306Х0290398 с валидност от 28.04.2017 г.
до 27.04.2018 г. т.е. не се оспорва наличието на валиден застрахователен
договор към процесната дата 25.02.2018 г. На следващо място по делото
липсва спор и относно датата на застрахователното събитие - а именно
25.02.2018 г.
Не се оспорва и самият механизъм на ПТП – а именно, че на 25.02.2018
г., докато управлява л.а. марка „Санг Йонг“, модел „Рекстън“ по бул. П.
Яворов, в гр. София, ответникът поради зимни пътни условия /хлъзгава пътна
настилка/ удря намиращия се пред него, но внезапно спрял пред него л.а.
марка „Форд“, модел „Фиеста“ – като така реализира ПТП с материални щети.
В тази връзка по делото са налице два основни спорни въпроса – относно
това дали ответникът има изключителна вина за настъпване на ПТП и дали
всички описани от застрахователя щети по л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“
са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП – предвид
наличните данни, че л.а. „Форд“ е бил участник и в друго ПТП
непосредствено преди процесното съответно относно стойността на вредите.
По изясняване на въпроса за вината за ПТП и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице съдът следва да
се основава на приложения по делото ДКП и на свидетелските показания.
Поради това и този въпрос следва да бъде изяснен от съда изключително
въз основа на свидетелските показания, подробно обсъдени по-горе.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има
ответникът като водач на МПС марка „Санг Йонг“. Това е така, доколкото
същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и че при избиране скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
8
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай ответникът е управлявал л.а. „Санг
Йонг“ с несъобразена скорост съобразно пътните условия. В тази връзка
липсва спор, че участъкът от пътната настилка е бил хлъзгав /поради
заледяване или наличие на вода/ около пътни съоръжения /вероятно тунели/,
имало е наклон на пътя /както твърдят свидетелките/, а ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието между 18 и 19 часа през м.февруари – т.е. била е
налице ограничена видимост, а предвид часа на ПТП и обстоятелството, че е
настъпило в гр. София на централна пътна артерия трафикът е бил засилен.
Всички тези обстоятелства обаче ответникът не е съобразил в достатъчна
степен, доколкото е бил длъжен да предвиди, че в конкретните условия във
всеки момент е можело да му се наложи да спре – което от своя страна и
предвид габаритите, вида и тежестта на неговия автомобил /джип/ изисква
относително по-дълъг спирачен път особено при движение по наклонен пътен
участък.
Поради това и съдът приема, че ответникът в последна сметка е
управлявал МПС л.а. „Санг Йонг“ със скорост, която не му е позволила
безопасно да спре при внезапно възникване на препятствие. Ето защо и
ответникът с управлявания л.а. „Санг Йонг“ действително е станал
непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина за настъпване на ПТП настоящият състав намира за
основателно. Това е така, доколкото вина за настъпване на ПТП има и водачът
на л.а. „Форд“ св. Гюзелева. Последната също е нарушила ЗДвП – доколкото
след настъпване на предходно ПТП не е взела мерки да измести своето МПС
по начин, по който не застрашава движението – като така е нарушила чл. 123
от ЗДвП.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
9
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият в условията на
интензивен трафик, хлъзгава пътна настилка и ограничена видимост / с оглед
тъмната част на денонощието/ е предприел смяна на пътната лента съответно
внезапно спиране на МПС. В тази връзка и съдът приема, че именно в този
момент е настъпил ударът между двете МПС – след като св. Гюзелева вече се
е намирала в лентата на л.а. марка „Санг Йонг“ – но по никакъв начин не е
обезопасила своето МПС като не е дала индикация, че същото е спряло /няма
данни да е поставен обезопасителен триъгълник или да са били включени
своевременно аварийни светлини/. При тези си действия св. Гюзелева е била
длъжен да предвиди, че създава опасност за движението и за управлявания от
нея автомобил. Била е длъжна да предвиди, че се престроява в друга пътна
лента, където се оказва между други автомобили в движение, които при
внезапна поява на препятствие и спиране е обективно затруднено. Предвид
това и съдът намира, че с поведението си св. Гюзелева като водач л.а. марка
„Форд“ е съпричинила вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 30 %.
Видът на вредите, както и тяхната стойност също се оспорват от
ответника. От експертизата обаче се установява, че всички описани
увреждания по л.а. „Форд“, които са предмет на настоящото дело, са в
неговата задна част. Другото предходно ПТП се изразява в удар в дясната
предна част на л.а. „Форд“ – като според свидетелката Гюзелева щетите са
били в предна дясна част – а не в задната част на управлявания от нея
автомобил. Следователно двете ПТП са причинили увреждания в две доста
различни зони на пострадалото МПС.
Освен това съдът съобразява и отбелязаното по-горе обстоятелство – че
ПТП е в резултат на удар на предната част на л.а. „Санг Йонг“, модел
„Рекстън“ – т.е. МПС от вида „джип“ към задната част на МПС марка „Форд“,
модел „Фиеста“. Поради това дори при ниска скорост и удар със слаб
интензитет е напълно възможно л.а. „Санг Йонг“, модел „Рекстън“ да не
претърпи вреди, но такива да бъдат причинени на л.а. марка „Форд“, модел
„Фиеста“. Не може да се приеме и другото възражение на ответника – а
именно, че застрахователят описал и други вреди извън ДКП. Това е така,
доколкото съдът съобразява, че водачите не правят детайлен оглед на МПС
при удара, а и никой от тях не е специалист. Освен това доколкото ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието водачите няма как да възприемат
пълния обем на щетите, още повече че част от тях /като парктроник и
престилка/ са скрити под самата броня.
На последно място ответникът не оспорва и че сумата от 2397.62 лева
действително е заплатена от ищеца на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил – автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД и за части на друго
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
10
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. В случая по делото се установи, че ищецът е изплатил
обезщетение за сметка на увреденото лице. По делото се установи от
информационната система на Гаранционния фонд, че ответникът няма
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Достъпът до същата и възможността за
извършване на справки са свободни и публични. Поради това и съдът
служебно също се увери, че действително към датата на процесното ПТП
ответникът не е имал сключена задължителната застраховка гражданска
отговорност.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
1688.33 лева / 2397.62 лева х 70 % + 10 лева ликвидационни разноски/, вкл.
ликвидационните разноски.
За разликата до пълния претендиран размер от 2407.62 лева или за
сумата от 719.29 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за забава:
От доказателствата по делото не се установи регресната покана да е
връчена на виновния водач. Не се установи връзката между ответника и
получилото поканата лице – чието качество не е означено по никакъв начин и
в разписката.
Предвид гореизложеното исковата претенция за обезщетение за забава е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена в пълен размер.
Относно законната лихва за забава същата се дължи от датата на
заявлението.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 67714/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 112.82 лева, от които 62.82 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тази сума му се
дължи сумата от 60.64 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 21273/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
11
на 62.82 лева държавна такса, 250 лева депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за
свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /като разноските за
юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния
размер/ или общо 462.82 лева. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка
и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 248.75 лева предвид изхода на
делото.
Ответната страна претендира разноски за адвокат от 650 лева и 150 лева
депозит за САТЕ или общо 800 лева. От тази сума предвид изхода на делото
му се дължат 370.03 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. К., с ЕГН: ********** и
адрес: ********** ДЪЛЖИ на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан
Караджа № 2, сумата от 1688.33 лева /включваща 10 лева ликвидационни
разноски/ - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
от ищеца ЗАД „Армеец“ на трето лице / автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД и
„АГС Партс“ ЕООД/ по щета № 10018030105612/28.02.2018 г. въз основа на
валидна застраховка „Каско“, сключена между ищеца и лицето Г. С. С.Г. –
полица № 0306Х0290398 с валидност от 28.04.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 67714/2022 г. на
СРС – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
.гр.д. № 67714/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 719.29 лева – главница, представляваща разликата
между уважения размер от 1688.33 лева и пълния претендиран такъв от
2407.62 лева и 2/за сумата от 733.67 лева – обезщетение за забава за периода
от 10.12.2019 г. до 10.12.2022 г.поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. А. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗАД „Армеец“, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата
от общо 60.64 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
67714/2022 г. на СРС и сумата от общо 248.75 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 21273/2023 г. на СРС съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на М. А. К., с ЕГН: ********** и адрес: **********, сумата от общо
370.03 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
12
гр.д. № 21273/2023 г. на СРС съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 67714 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13