Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
11.11.2020 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 529 по описа на Административен съд Добрич за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.294 и сл. от АПК във вр. с чл.225, ал.4 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Х.Б.М. и З.Б.М. ***, подадена чрез адв.Ю.О.-ДАК, срещу
Възлагателно писмо № Д-982-03—536/29.08.2017 г., издадено от началника на
ДНСК-София, с което е възложено принудително изпълнение на Заповед №
РД-14-298/12.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК за премахване на
незаконен строеж „Масивна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 433,кв.83 по ПУП-ПРЗ
на гр.Балчик.
Жалбоподателите не са съгласни с възложеното
принудително изпълнение като излагат съображения, че Заповед №
РД-14-298/12.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК за премахване на
незаконен строеж не следва да се
изпълнява, поради погасяването по давност на възможността административния акт
да бъде изпълнен принудително. По тези съображения молят принудителното
изпълнение на заповедта, обективирано в оспорено възлагателно писмо, да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Ответникът, началникът на
ДНСК-София, представляван от юрисконсулт З.Г., изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
От фактическа страна по делото
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № РД – 14 – 298/ 12.
07. 2007 г. на заместник началник на ДНСК е наредено премахване на незаконен
строеж: “Масивна жилищна сграда”, извършен в ПИ № 433, кв. 83 по плана на гр.
Балчик, с административен адрес: гр. Балчик, ул. “Г. С. Раковски” № 22,
собственост на К.С.С., съгласно нотариален акт № 89, том І, дело № 154/ 1989 г.
/л. 51/. По делото няма спор, а се установява и от приложените доказателства,
че имената К.С.С. са българските имена на лицето К.С.С./по мъж М./. Същата е
майка на З.Б.М. и видно от удостоверение за наследници /л. 35/ е починала на
05.01.2015 г. Приживе К. С. е обжалвала заповедта за премахване на имота, но
жалбата й е оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовности /л.
39/ и образуваното по нея адм. дело № 313/ 2007 г. по описа на Административен
съд – гр. Добрич е прекратено. С Определение № 11697/ 26. 11. 2007 г. на Второ
отделение на ВАС по адм. дело № 11575/ 2007 г. е оставено в сила определението
за прекратяване на производството и в този смисъл заповедта за премахване на
незаконния строеж е влязла в сила на 26.11.2007 г.
Началника на Североизточен район
РО “НСК” е постановил отказ, за прекратяване на производство по изпълнение на
Заповед № РД – 14 - 298/ 12. 07. 2007 г., обективиран в писмо с изх. № Б – 396
– 00 - 099/ 06. 04. 2015 г., което е било обжалвано и по жалбата е било
образувано адм.дело № 242/2015 г. по описа на Административен съд-Добрич,
приключило с Решение № 112 от 30.07.205г. за отхвърляне на жалбата на З.Б.М..
Решението е постановено в производство по чл.294 и сл. от АПК и е влязло в сила
на 30.07.2015 г.
С второ писмо с изх. №
Б-396-00-032 от 15.02.2016г. началникът на РО-НСК Добрич към
РДНСК-Североизточен район отново е отказал прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнение на Заповед № РД-14-298/12.07.2007г., с която е
наредено премахване на незаконния строеж. И това писмо е било обжалвано от Х.Б.М..
По жалбата е било образувано административно дело № 85/2016 г. по описа на
Административен съд –Добрич, приключило с Решение от 12.07.2016 г. за
отхвърляне на жалбата. Решението е било отменено от Върховен административен
съд по адм.д. № 12465/2016г., а делото, върнато за ново разглеждане от друг
състав. В изпълнение на указанията на ВАС е било образувано адм.дело № 90/2017
г., приключило с Решение № 269/14.06-.2017 г., с което жалбата на Х.Б.М. е
отхвърлена като неоснователна.
Оспореното в настоящото съдебно
производство възлагателно писмо № Д-982-03—536/29.08.2017 г., издадено от
началника на ДНСК-София, е трето по реда и с него е възложено на „Андреев
строй“ ООД принудителното премахване на незаконния строеж.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 11.01.2018 г. производството по делото е било спряно на
основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК до приключване
с окончателен съдебен акт на производството по административно дело № 530/2017
г. по описа на Административен съд Добрич.
На 20.07.2020 г. с Протокол за избор
на съдия-докладчик делото е преразпределено на настоящия състав на съда.
От приложеното като доказателство
административно дело № 530/2017 г. по описа на Административен съд-Добрич се
установява, че същото е образувано по реда на чл.292 от АПК по искова молба на Х.Б.М.
и З.Б.М. с искане да се признае за установено по отношение на началника на
ДНСК-София, че влязлата в сила Заповед № РД-14-298/12.07.2007 г. на
заместник-началника на ДНСК, чието принудително изпълнение е възложено с
оспореното в настоящото производство писмо от 29.08.2017 г., не подлежи на
принудително изпълнение поради изтекла петгодишна погасителна давност.
По адм.д. № 530/2017 г.
Административен съд –Добрич е постановил Решение № 564/31.12.2019 г., което е
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд. С Решение №
9273/09.07.2020 г., постановено по адм.дело № 2858/2020 г. Върховен административен
съд, Второ отделение е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска
на Х.Б.М. и З.Б.М. по чл.292 от АПК.
В мотивите на Решение №
9273/09.07.2020 г. Върховният административен съд е приел, че давността за принудителното изпълнение на заповедта
за премахване на незаконния строеж не е изтекла. Решението е окончателно и е
влязло в сила на 09.07.2020 г.
Поради решаване на преюдициалния
спор с окончателен съдебен акт с определение № 176 от 22.07.2020 г. производството
по настоящото дело е възобновено.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е допустима, изхожда от
надлежни страни, легитимирани да оспорват по см. на чл.295 от АПК, тъй като са
адресати на писмото.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.225, ал.4 от ЗУТ, ако
заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя
се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от
началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред,
установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Писмото е издадено от компетентен
орган на валидно правно основание. Същото е съобразено с материалния закон и
разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗУТ.
На основание законовата делегация
на чл.225, ал.4 от ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството
е издал Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или на части от тях от органите на ДНСК.
Съгласно чл.7 от Наредбата на началника на ДНСК са възложени правомощия за
определянето на датата и часа на принудителното изпълнение, след определянето
на изпълнителя за принудителното премахване на строежа.
С оглед на горната правна
регламентация съдът приема, че оспореното писмо на началника на ДНСК за
насрочване изпълнението на принудителното премахване на незаконния строеж, е
издадено от материално компетентния орган по изпълнението по чл. 7 от Наредба №
13/23.07.2001 г.
Принудителното изпълнение е
способ за изпълнение на изискуемо задължение. Този способ се прилага, само ако
задължението не бъде изпълнено доброволно, т.е принудителното изпълнение
замества дължимото, но неосъществено доброволно изпълнение. В случая безспорно
към момента на издаване на оспореното писмо изискуемото задължение не е
изпълнено в определения срок за доброволно изпълнение от жалбоподателките,
собственички на строежа, но които са връчвани множество поскани за доброволно
изпълнение.
След като административното
задължение не е изпълнено доброволно и не е изтекла погасителната давност за
принудително изпълнение, съобразно постановеното с Решение № 9273/09.07.2020
г., по адм.д. № 2858/2020 г., с което се приема също, че влязлата в сила Заповед
№ РД-14-298/12.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК е годно изпълнително
основание, то са налице и основанията за предприемането на действия за нейното
принудително изпълнение.
При служебната проверка за
законосъобразност съдът установи, че са спазени процесуалните правила,
регламентирани в Наредба № 13 от 23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях
от органите на ДНСК. Преди да се пристъпи към действия по принудителното
изпълнение на заповедта, съгласно изискванията на чл. 4 от Наредба № 13/2001
г., е извършена проверка по изпълнението на местостроежа от органите на ДНСК,
за което са съставени констативни протоколи от 12.10.2009г., от 18.05.2010г.,
от 04.12.2014г., от 03.02.2016г. и от 30.01.2017 г., както и множество покани
за доброволно изпълнение, последните две връчени на 14.12.2016 г.
След надлежно проведена процедура
е определен изпълнителя за принудителното премахване на незаконния строеж. С
оглед на което съдът приема, че са спазени регламентираните в Наредба №
13/23.07.2001 г. на МРРБ процесуални изисквания и правила за образуването и
провеждането на производството по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед
за премахване на незаконен строеж.
Съставени са предвидените в
Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ протоколи по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от
органите на ДНСК, в нормативно установената форма /по образец/ и с изискуемото
се съдържание като задължително условие и предпоставка за предприемането на
действия по принудителното изпълнение на заповедта за премахване на строежа. С
оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на чл. 284, ал. 1 от АПК.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното възлагателно
писмо е постановено при наличие на надлежно изпълнително основание - влязъл в
сила административен акт и при съществуването на законово регламентираните
материалноправни предпоставки за образуването и провеждането на производство по
принудителното изпълнение на заповедта и при спазване на процесуалните правила.
Жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 298 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Б.М. и З.Б.М. ***, подадена чрез адв.Ю.О.-ДАК,
срещу Възлагателно писмо № Д-982-03—536/29.08.2017 г., издадено от началника на
ДНСК-София, с което е възложено принудително изпълнение на Заповед №
РД-14-298/12.07.2007 г. на заместник-началника на ДНСК за премахване на
незаконен строеж „Масивна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 433,кв.83 по ПУП-ПРЗ
на гр.Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: