Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Габрово, 29.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 121 по описа
за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Производството е образувано по жалба на В.М.А. с посочен
постоянен адрес *** против Решение № 02 от 24.02.2020 година на Кмета на Община
Ситово.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на горепосоченото решение, прави се искане за отмяна на решението и връщане преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски – държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, както и присъждане в полза на адв. М.А., процесуален представител на жалбоподателката, на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, подробно развити с депозирани по делото писмени бележки /л. 35-37/.
Ответната страна Кмет на Община Ситово не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа процесния спор е обусловена от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.02.2020 по електронна поща В.М.А. *** заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, което е заведено с вх. № 94-В-15 от 10.02.2020 година /л. 13/.
Кметът на Община Ситово е издал Решение № 02 от 24.02.2020 година, с което е отказал предоставяне на достъп до исканата с процесното заявление информация. Мотивите, посочени в решението, касаят липса на обществен интерес, в чиято защита се иска информацията, многобройни проверки, извършвани от компетентните институции, публичност на част от информацията, наличие на лична информация, за която липсва възможност за реализиране на процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ; отбелязва се и това, че общините са изправени пред угрозата да се ангажират с ненужда дейност по подобни заявления, явно направени само в частна полза, исканата информация навежда на извода, че се търси от конкурентни евентуални изпълнители, служебно известно е, че искането е направено пред почти всички малки общини. По отношение на информацията по т. 1, 2 и 3 от заявлението на В.А. /т. 1 има следния текст: „Моля да ми бъдат предоставени копия на сключените през периода 2017-2019 г. нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/ за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на Закона за обществените поръчки“, т. 2 е с текст: „Моля да ми бъдат предоставени и копия на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по договорите услуги.“, а т. 3 е с текст: „В случай, че предоставянето на документите по т. 1 и 2 би затруднила общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, моля да бъда информирана какъв е предметът на всеки от договорите, на какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е вида и количеството на предоставените по договорите услуги.“/ липсват данни, че посредством търсените отговори се търси защита на наличен обществен интерес. По отношение на т. 4 и 5 от заявлението /т. 4 има следния текст: „Моля да ми бъде предоставена информация какви са конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии са избирани контрагентите на общината по тях.“, а т. 5 е с текст: „Моля да ми бъде предоставена информация относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения на лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики“./ в решението е посочено, че сключването на договор за определена работа е винаги с оглед личността и това е бил единственият критерий при избор на изпълнител, изключение е процедурата по ЗОП, която не е обект на разискване в случая; по т. 5, въпреки издадения отказ, е посочено, че липсва припокриване със служебните задължения на служителите от общинската администрация.
По предприето в срок оспорване е образувано настоящото съдебно производство.
Със ЗДОИ се
уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена
информация и с повторното използване на информация от обществения сектор –
аргумент от чл. 1 от закона. Правото на достъп до обществена информация е
институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 и въведен с цел да може търсещият
информация, чрез получената такава, да си състави собствено мнение за дейността
на задължения по закон субект. Повторното използване
на информация от обществения сектор като правен институт е легално определен с
чл. 2а, ал. 1 от закона и регулира използването на съществуваща в обществения
сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната
цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или функциите на организация
от обществения сектор.
Изхождайки от така посоченото разграничение на двата правни института, може да се счете, че искането на А. за предоставяне на информация е такова по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от
данните в процесното заявление и от поведението на оспорващата в хода на
настоящото производство, искането на информацията, визирана в процесното
заявление, не обслужва целта, посочена в закона, и удовлетворяването на
искането не би спомогнало на заявителя да си състави информирано мнение за
дейността на публичноправния субект – в случая Община Ситово. Правото да се
получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за
протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за
постигане на цел, извън посочената от закона. В хода на настоящото производство
не се доказа, че процесната информация се иска именно с цел съставяне на
информирано мнение. Не са налице каквито и да било данни за обективна причина,
провокирала оспорващата да желае да си състави собствено мнение за дейността на
Община Ситово, като липсват данни за каквато и да било обвръзка между личността
на заявителката и посочената община.
Правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 от КЗПЧОС, така и в чл. 41, ал. 1 от КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ, в разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; 4. защита на правото на информация; 5. защита на личните данни и 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
Във връзка с осигуряването на законност при търсенето и получаването на обществена информация в процесния случай следва да се отбележи и това:
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалби на В.А.А., насочени към оспорване на мълчалив/изричен отказ за предоставяне на информация по заявления, идентични по съдържание с процесното, в Административен съд – Габрово от м. февруари 2020 година до момента са образувани 74 /седемдесет и четири/ дела. По всички от тях жалбите са подадени чрез адв. М.А.А. от САК, като са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, които не са от т.нар. кочан, а по отношение на договореното възнаграждение в договорите е посочено, че същото е безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата /л. 62/, съгласно която разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, като по част от делата задължените субекти са установили, че в случая е налице роднинска връзка майка – син.
В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация по аргумент от чл. 24, ал. 1 от АПК. Сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната норма, регламентираща възникване на административно правоотношение, но е длъжен да упражнява правото си добросъвестно и с цел постигане на предвидените и гарантирани от закона цели, а не с цел накърняване на права или законни интереси на други – аргумент от чл. 57, ал. 2 от КРБ във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ. Упражняването на права от субект на вече възникнало административно правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни и въобще дали да го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт, само по себе си, поначало е правомерно, но не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право. Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други, както и когато правото е упражнено в противоречие с обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд, който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фрагментарно, а в тяхната съвкупност. Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган в лицето на съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право, когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае именно за злоупотреба с право, като цялата поредица от действия, предприети от заявителката или от нейно име, целят образуване на голям брой съдебни производства, доказателство за което са както образуваните в настоящия съд дела, в рамките на които да бъде заявена претенция за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед конкретните данни по делото би довело до обогатяване на оспорващата страна в лицето на процесуалния ѝ представител за сметка на увреждане /обедняване/ на насрещната страна в производството, като присъждането на адвокатското възнаграждение е единственият преследван резултат, а не съставяне на собствено мнение за дейността на задължения по закон субект.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира процесното оспорване за упражнено в хипотезата на злоупотреба с право, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, както и поради факта на констатирана злоупотреба с право, искането за присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат не следва да бъде уважавано.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева. Направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение /л. 23-26/ са в размер, който е под предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.М.А. с посочен постоянен адрес *** против Решение
№ 02 от 24.02.2020 година на Кмета на Община Ситово, с което е отказан достъп
до обществена информация по подаденото от А. заявление с вх. № 94-В-15 от
10.02.2020 година.
ОСЪЖДА В.М.А. *** с ЕГН ********** *** сумата от 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението не подлежи на
касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: