Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 300/15.07.2022 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 213 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по повод подадена жалба и
уточнение по нея от Р.С.И. *** против Решение № 2153-11-13 от 04.05.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №
111-00-176-7 от 09.03.2022 г. издадено от Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Монтана на основание чл.54б, ал.3 от КСО с което е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.01.2021г. до
03.05.2021г. в размер на 12,00лева дневно в изпълнение на влязло в сила Решение
по Адм. дело №452/2021г.
В жалбата и уточнението се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение с което е
потвърдено издаденото разпореждане, като моли за тяхната отмяна. Твърди, че е
освободен от работа в Обединено кралство Великобритания, поради съкращаване
обема на работа заради пандемията от 03.01.2021г. Сочи, че възнаграждението
което е получил на местоработата си, не е съобразено при издаване на оспореното
разпореждане, потвърдено с решението. Изразява несъгласие с определеното му
обезщетение за безработица от 12,00лева на ден за срок от четири месеца.
В съдебно заседание жалбоподателя Р.С.И.
*** се явява лично като поддържа жалбата си по доводи изложени в нея. Моли да
се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърденото
с него разпореждане по отношение на срока и размера на отпуснатото му минимално
парично обезщетение за безработица. Моли за
увеличаване на срока и размера на отпуснатото му парично обезщетение за
безработица.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, не се явява и не се представлява. В писмено становище
излага доводи по съществото на делото, като оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалвания административен акт, тъй като от събраните от
административния орган доказателства, не се установява начина на прекратяване
на трудовото правоотношение във Великобритания и предвид факта, че в получения
СЕД U017, като
основание за прекратяване на заетостта и посочена причина „неизвестно“ не са
определили размера на обезщетението по общия ред визиран в чл.54б, ал.1 и в
срока на изплащане по реда на чл.54в, ал.1 от КСО.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 11.05.2022г.,
видно от л.7 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 20.05.2022 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№2103-11-4, т.е.
следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, което е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Със заявление заведено с
вх.№98/18.01.2021г. до Директора на ТП на НОИ – град Монтана, жалбоподателя
поискал да му бъде отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица. В
заявлението декларирал, че е извършвал трудова дейност в друга държава –
Великобритания за периода от 08.06.2020г. до 03.01.2021г. Подал и заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002
до Директора на Дирекция
„ЕРМД“ ЦУ на НОИ гр.София от 21.01.2021г., във връзка с подаденото заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението поискал да бъдат
удостоверени осигурителните му периоди във Великобритания отразени като
12.06.2020г. до 03.01.2021г. и от 08.06.2020 до 08.06.2020г. видно от л.25 по
делото. С Разпореждане №111-00-176-1 от 19.01.2021г. на основание чл.54г, ал.4
от КСО Ръководителя на осигуряването за безработица е спрял производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, по повод подаденото заявление
от Р.С.И. за удостоверяване на осигурителните периоди от Великобритания, видно
от л.26 от делото. С Разпореждане №111-00-176-2 от 16.08.2021г. на основание
чл.55 от АПК Ръководителя на осигуряването за безработица е възобновил
производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за
безработица, по повод подаденото заявление от Р.С.И..
С Разпореждане №111-00-176-3 от
18.08.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица, на основание
чл.54ж, ал.1 във вр. чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като в мотивите е посочено, че
чл.32 от Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни
периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни
права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното
законодателство. В случая лицето не е упражнявало трудова дейност в България,
въз основа на прекратяването на която да се преценява правото на обезщетение за
безработица, вследствие на което няма и български осигурителен период, които да
бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение. Това
разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Монтана и е потвърдено с
Решение №2153-11-38 от 27.09.2021г. издадено от Директора на ТП на НОИ -
Монтана, като жалбата на Р.С.И. е приета за неоснователна. Постановеното
Решение с което е потвърдено Разпореждане №111-00-176-3 от 18.08.2021г. на
Ръководител на осигуряването за безработица е обжалвано пред Административен
съд – Монтана и е образувано Адм. дело №452/2021г. по което е отменено
постановеното Решение с което е потвърдено Разпореждане №111-00-176-3 от
18.08.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица и преписката е
върната на Директор ТП на НОИ – Монтана за ново произнасяне по подаденото
заявление от Р.С.И. ***. С писмо изх.№2153-11-38#5 на Директора на ТП на НОИ - Монтана
до Р.С.И. същият е уведомен, че е отправено запитване до компетентната
институция на Великобритания относно предоставяне на информация за
пребиваването по време на последната потвърдена заетост със структуриран
електронен документ Н005, като след получаване на отговор от осигурителната
институция във Великобритания ще се произнесат по подаденото заявление.
С Разпореждане №111-00-176-7 от
09.03.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица, на основание
чл.54ж, ал.1 във вр. чл.54а, ал.1 от КСО и чл.54б, ал.3 от КСО по заявлението
на Р.С.И. с последно прекратявана на осигуряването от 04.01.2021г. на „неизвестно“
основание е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от
04.01.2021г. до 03.05.2021г. в размер на 12,00лева дневно. В мотиви на
издаденото разпореждане е отразено влязлото в сила Решение №525/13.12.2021г. по
Адм. дело №452/2021г. по описа на Административен съд – Монтана и потвърден
престой от компетентната институция на Великобритания със структурен електронен
документ Н006. Разпореждането е връчено на адресата
на 29.03.2022 година и същият е подал възражение /по същество жалба/ срещу него
с вх. № 1054-11-73/04.04.2022 година.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт Монтана е издал оспореното
Решение №2153-11-13 от 04.05.2022г., с което е отхвърлил оспорването по жалбата
на Р.С.И. по отношение на размера и срока на определеното обезщетение, като
неоснователно и е потвърдил издаденото разпореждане.
По делото е приложена
Заповед №1015-11-72 от 21.05.2021г. издадена от Директора на ТП на НОИ Монтана
с която са определени длъжностните лица които да подписват разпореждания за
отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване
на парични обезщетения за безработица. Приложена е Заповед №1702 от 17.08.2015г.
на управителя на НОИ за назначаване на Директор на ТП на НОИ - Монтана.
От приложената по делото
справка на л.41 по делото се установява, че на жалбоподателя за периода от
04.01.2021г. до 03.05.2021г. е изплатено общо обезщетение за безработица в
размер на 996,00лева. Приложена е служебна бележка за регистрация на
жалбоподателя в Бюрото по труда, като безработно лице с последен период от
20.08.2019г. до 16.06.2020г. и от 18.01.2021г.
Предвид така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Монтана, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните
по делото писмени доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, като намери следното:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1054-11-73/04.04.2022
година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по
чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен по
материя, място и степен орган по
смисъла на чл. 54ж, ал. 1 от КСО видно от приложената заповед. От компетентен орган, е издадено и
потвърденото с обжалваният акт разпореждане съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Монтана, видно
от приложената заповед. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се
по чл. 59, ал. 1
и 2 от АПК.
В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В
разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл. 97, ал. 1
и 2 от АПК,
съответно и разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е
посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът
намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
В производството по
издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да
накърняват правото на защита на жалбоподателя.
Спорният по делото въпрос
е правен и се свежда до преценката дали заявителя настоящ жалбоподател е
доказал пред органа за осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Монтана
причината за прекратяване на заетостта си в Великобритания, а оттам и кой е
приложимия закон при определяне размера на обезщетението.
Не е спорно по делото, че съгласно
постановеното и влязло в законна сила Решение
№525/13.12.2021г. по Адм. дело №452/2021г. по описа на Административен съд –
Монтана се установява, че жалбоподателя отговаря на
условията по чл. 54а, ал. 1 КСО
за отпускане на обезщетение за безработица. Тези факти се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, относно потвърден престой от
компетентната институция на Великобритания със структурен електронен документ
Н006 и СЕД U017, издадени от компетентните органи във
Великобритания.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО (редакция ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е
регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни
в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в
зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за
регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление
от правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО),
при дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на
обезщетението за безработица. От значение за периода за изплащане и размера на
обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението, съгласно
разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само получавания доход.
Следва обаче при определяне
размера на обезщетението и срока за неговото получаване да се съобрази и
причината за прекратяване на заетостта, предвид предвидените в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО ограничения в тази насока. В представените пред органите
документи, а именно СЕД U017 (л. 28 по делото), като причина за прекратяване на
заетостта е посочено "неизвестно", поради което правилно е прието от
органа, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО.
Съгласно посочената разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1
и т. 2, чл. 326,
чл. 330
и чл. 331 КТ
получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4
месеца.
Доколкото липсват данни,
какво точно се има предвид в посочената в СЕД U017 причина "неизвестно",
следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена, така както е възприел и административният
орган, поради което размера на обезщетението следва да бъде определено в
минимален размер, който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното
обществено осигуряване за 2021 г. от 12,00 лв. по аргумент от чл.11. В случая в
обясненията на жалбоподателя за причините за прекратяване на трудовото му
правоотношение не се съдържа твърдение за осъществено съкращаване в щата или
намаляване на обема на работа или друга причина. Дори и да се приеме
твърдението му, че е напуснал поради „Ковид карантината“, то липсват такива
доказателства.
В конкретния случай
размерът е определен въз основа на наличните редовни документи, съдържащи
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 8, ал. 4 от
НОИПОБ, поради което възраженията, че обезщетението е неправилно
определено са неоснователни. Следва да се посочи, че при представяне на
документи, съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на
размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови това изменение на
основание чл. 54ж, ал. 2 КСО.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
Поради липса на претенции за разноски,
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Р.С.И. *** против
Решение № 2153-11-13 от 04.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана,
с което е потвърдено Разпореждане № 111-00-176-7 от 09.03.2022 г. издадено от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Монтана на
основание чл.54б, ал.3 от КСО с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 04.01.2021г. до 03.05.2021г. в размер на 12,00лева
дневно в изпълнение на влязло в сила Решение по Адм. дело №452/2021г. по описа
на АС - Монтана, като неоснователна.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, т. 2, б. "б" от КСО предвид размера
на парично обезщетение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: