Р Е Ш Е Н И Е

№

 

26.09.2019г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №803 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/ 10.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ***, на К.Н.М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения, като моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: че е неясно кой от двата състава на административно нарушение се приема, че жалбоподателят е осъществил, при положение, че в АУАН се посочва като нарушен чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП, а в НП - чл.174 ал.3 ЗДвП; че е неясно от словесното описание на нарушението дали се касае за отказ жалбоподателят да бъде тестван или за отказ да изпълни предписание за химико-токсикологично изследване; че е неясно по какви причини административнонаказващият орган първоначално е възприел правната квалификация по чл.174 ал.3 ЗДвП, а впоследствие – наложил наказание на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП. На тази основа, пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОД на МВР – ***, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 010343/31.12.2018г. от страна на И.И.Ц. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП” при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетелите Р.И.И., И.Ц.Д., както и на нарушителя – К.Н.М.. Съставен е за това, че на 31.12.2018г. около 00:05 часа в град ***, ул. „***“ до ***, с посока на движение към бул. ***, управлява л.а. „*** с рег.№***, като в 00:20 часа на същата дата, при извършена проверка откаазва да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест ДРЕГЕР ДРЪГ ЧЕК 3000; на нарушителя е издаден Талон за медицинско изследване с №***, но при съпровождане на водача до СПО – ***, в 02:30 часа водачът отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган приел изцяло описаната фактическа обстановка и издал обжалваното НП, с което на К.Н.М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица (л.16 – 17 от делото).

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Не съставлява такова нарушение посочването в АУАН и НП като нарушени едновременно на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП и чл.174 ал.3 ЗДвП. Касае се за една и съща правна квалификация и в двата случая; в тази връзка следва да бъде подчертано, че принципно, както евентуално некоректното посочване на т.нар.предложение от законова алинея, точка или буква, така и липсата на такова посочване, не може да обуславя съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба. Релевантно е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая; от друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт. На следващо място, обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП последователно излага фактите и обстоятелствата на процесния случай, в т.ч. – че нарушителят първоначално е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а впоследствие – че отказал и да даде биологични проби за изследване употребата на наркотични вещества. Следователно, неоснователно се твърди, че е неясно за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност – напротив, представената в АУАН/НП фактическа обстановка по никакъв начин не препятства упражняването на правото на защита на жалбоподателя.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не констатира и други нарушения от процесуален характер при провеждането на административнонаказателното производство. Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства /л. 7 – 9, л.13 – 15, л.27 – 29 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите И.И.Ц., Р.И.И., И.Ц.Д.. Съдът намира, че показанията на свидетеля И.Ц. са изключително общи и свеждащи се на практика до заявена липса на спомен за случая и бланкетно потвърждаване на изнесеното в съставения АУАН. От друга страна, показанията на свидетелите Р.И. и И.Д. са относително подробни, безпротиворечиви и взаимнопотвърждаващи се; наред с това, същите са изцяло в подкрепа на изложената в АУАН фактическа обстановка. Съдът счита, че не са налице основания показанията на който и да било от свидетелите да бъдат приети като недобросъвестни, в т.ч. споменатите показания на св.И.Ц.: последите са недостатъчно убедителни, но наред с това и не влизат в противоречие с изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Същевременно, показанията на св.И. и Д. са не само убедителни и последователни, но и напълно в потвърждение на същата обстановка. Поради това, Съдът отдава вяра на показанията на свидетелите Ц., И. и Д.. Именно от показанията на посочените двама свидетели, представените по делото оригинали на Талон за медицинско изследване с №*** и Протокол за за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 31.12.2018г. следва по убедителен начин предадената по-горе фактическа обстановка, поради което Съдът няма да я преповтаря. В допълнение следва да бъде отбелязано, че след като свидетелите И.Д. и Р.И. спрели за проверка управлявания от страна на жалбоподателя л.а. „*** с рег.№***, К.М., заедно с неустановено по делото лице от женски пол, бързо напуснали превозното средство; наложило се св.Д. да преследва тичащия из близконаходящите се улици жалбоподател, за да го задържи и да бъде извършена надлежна полицейска проверка, в т.ч. – по ЗДвП. Нещо повече, св.Д. посочва, че при задържането М. проявявал външни признаци на употреба на наркотични вещества – зачервени очи, несвързан говор. След задържането, на място М. отказал да бъде изпробван с техническо средство, а впоследствие – отказал и да предостави биологични проби за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.

От изложеното дотук следва, че не само презумпцията по чл.189 ал.2 НПК не се явява опровергана, но изложената в АУАН/НП фактическа обстановка се явява доказана по убедителен начин. Налице е безпротиворечиво и категорично доказан отказ от страна на К.М. – при описаната по-горе обстановка на време и място – да бъде изпробван както с техническо средство за употребата на наркотични вещества, така и да се подложи на медицинско изследване в тази връзка. Същият е имал качеството на „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП и е бил длъжен да позволи или да бъде тестван с техническо средство и/или – изследван медицински, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като не е изпълнил задължението за действие, заложено в разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП, жалбоподателят е извършил нарушение на същата разпоредба, което е правилно квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган. Поради това, също така правилно, са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Размерът на наложените наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочената административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определен размер на предвидената в нея санкция, която административнонаказващият орган правилно е съобразил при издаването на НП. Случаят очевидно не може да се разглежда като „маловажен“, тъй като при извършената проверка, жалбоподателят е предприел бягство, опитвайки се да осуети действията на компетентните полицейски служители; отделно от това, М. е осъждан неколкократно за извършени престъпления от общ характер, в т.ч. – за такива по чл.354а ал.3 т.1 и по чл.343б ал.3 НК, т.е. личната обществена опасност на дееца се явява висока, с проявена тенденция за извършване на престъпления, свързани с държането на наркотични вещества и управлението на МПС под въздействието на такива.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***/ 10.01.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ***, с което на К.Н.М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: