ПРОТОКОЛ
№ 15
гр. Бургас , 20.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600042 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният
прокурор Л.П.
Жалбоподателят подсъдим К. С. И. , се явява лично и с
упълномощен защитник - адв. Г. С. от АК-Бургас.
Не се явява частният обвинител Е. С. Х., редовно призована. За
нея се явява повереникът й адв. В.Ж. от АК-Бургас.
Не се явява повереникът Я.Г. К., редовно уведомен.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.И.: Да се гледа делото.
Съдът, като изслуша становището на страните и взе предвид, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
По делото са постъпили служебно изисканите от съда справка за
съдимост с рег. № /* от 22.03.2021 г. от Районен съд – Бургас за лицето К.И.,
както и актуална справка за нарушител от ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас с рег. № * от 06.04.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Ж.: Няма да сочим нови доказателства. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.И. : Няма да представям
доказателства.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прочита приложените по делото доказателства ведно с
писмените такива, допълнително изискани от съда с определението по чл. 327
от НПК – справка за съдимост с рег. № * от 22.03.2021 г. от Районен съд –
Бургас за лицето К.И., както и актуална справка за нарушител от ОД на МВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас с рег. № * от 06.04.2021 г.
Констатирайки, че в представената по делото справка за нарушител от
ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, се съдържат подробни
данни за издадените срещу подсъдимия И. актове за нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП и наказателни постановления, съдът намери, че допълнителното
прилагане на преписи от наказателните актове, за които бе указано на ОД-
МВР-Бургас да се представят, не се налага.
Съдът като взе предвид, че не се правят други доказателствени
искания и като намира делото за изяснено,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и ПРИСТЪПВА
към изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
частично основателна относно прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК.
На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв
2
спор по отношение фактическата обстановка и доказаността на обвинението
срещу И. и аз ги поддържам изцяло както са изложени в присъдата и
мотивите към нея. Бургаският окръжен съд е приложил института на
съкратеното съдебно следствие с признания от страна на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
подкрепени от всички събрани по делото доказателства, включително и от
заключенията на назначените експертизи, като най-важната е повторната
автотехническа експертиза. Несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбите
на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е осъществил неправилна
маневра заобикаляне на шахта и навлизане в лентата за насрещно движение и
по непредпазливост причинил смъртта на Х. Х.. Няма да коментирам
частичното оправдаване на И. за нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП,
тъй като няма протест в тази насока.
По делото има спор в две насоки. Първо, с жалбата се иска да се
приеме, че И. е оказал помощ на пострадалия и да се приложи чл. 343а, ал. 1,
б. „г“ от НК. Това искане е несъстоятелно, тъй като в тази разпоредба е
предвидена хипотеза при настъпила смърт на повече от едно лице, а не и при
управление на МПС след употреба на наркотично вещество. В случая
оказаната помощ е безспорна, но тя е само смекчаващо вината обстоятелство
и това е съобразено от съда при определяне на размера на наказанието.
На второ място, с жалбата се иска И. да не изтърпява ефективно
наложеното му наказание, да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение
самия размер на наказанието „лишаване от свобода“, намирам го за правилно
определен, като съдът е съобразил значителния превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Размерът на наказание е определен в рамките на
минималния от пет години „лишаване от свобода“, след което правилно е
приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и размерът е редуциран до две
години „лишаване от свобода“. За мен правилно е определен и размерът на
„лишаването от право да се управлява МПС“.
Относно може би най-спорния въпрос, прилагането или не на чл.
66, ал. 1 от НК, има аргументи и в двете насоки, тъй като не може да не се
отчете, че тези престъпления зачестиха в последните години, силно
възмущават обществото, като несъмнено е важна генералната превенция на
наказанията по тези престъпления, още повече, че в случая има и употреба на
наркотично вещество. Но, когато става въпрос за наказание по конкретно
дело, несъмнено следва да се съобразяват единствено фактите по делото,
закона и съдебната практика. По настоящото дело се касае за две нарушения,
дължащи се според мен, само на очевидно слабата квалификация на водача и
неправилната преценка на пътната ситуация. Аз не считам, че подсъдимият е
лице с висока степен на обществена опасност и не виждам необходимост той
да търпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за да се
поправи. Не виждам с какво толкова е опасен за околните, че трябва да бъде
3
изолиран от обществото, още повече, че говорим за млад водач, който е
неосъждан и за непредпазливо престъпление. Много сериозен е елементът на
съпричиняване по делото от страна на пострадалия, който се е движел
неправомерно по пътното платно, което пък е обяснимо и с високата
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия. При това И. е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, признава вината
си, изразява критично отношение и според мен, трябва да му се даде шанс да
се поправи, което всъщност е и основната цел при прилагане на чл. 66, ал. 1
от НК. И друго нещо важно. Виждате, че са изминали повече от пет години от
извършване на деянието и ако той беше склонен на престъпления, това щеше
да е вече факт. Така че, според мен, не е необходимо той да бъде изолиран от
обществото с налагане на ефективно наказание, като предлагам прилагане на
чл. 66 от НК и определяне на четиригодишен изпитателен срок. Факт е
обстоятелството, че прокурорът пред Бургаски окръжен съд също е искал
прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, а не са се противопоставили и поверениците
на частния обвинител.
В заключение, според мен, определеният от Бургаския окръжен
съд размер на наказанието от две години „лишаване от свобода“ с прилагане
на чл. 66, ал. 1 от НК и три години „лишаване от право да се управлява
МПС“, изпълнява целите и на специалната и генералната превенция и на
баланса между тях.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда по същество, да приложите чл. 66, ал. 1 НК с четиригодишен
изпитателен срок, моля и да потвърдите мярката за неотклонение „подписка“,
като съответна на деянието и на становището ни за прилагане на чл. 66 от НК.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло споделям казаното
от представителя на публичното обвинение. Действително правилно е дадена
квалификация на деянието на подсъдимия с оглед на признатите от него
факти за това, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Ние също бяхме на становище, че следва да му бъде определено
наказание към минимума, както с оглед съпричиняване от страна на
пострадалия, което не се оспорва от никой, а така също и с оглед на
изключително продължителното досъдебно производство по делото близо пет
години, за това не се противопоставяме да бъде евентуално приложено от Вас
ако прецените условното осъждане, като потвърдите присъдата в останалата
част.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената
въззивна жалба, като пред Вас ще споделя моето становище, касаещо размера
на наложеното наказание и отказа на първоинстанционния съд за прилагане
на чл. 66 НК. С атакуваната присъда на подсъдимият К. С. И. е наложено
наказание две години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим
4
на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и ал.
5 от НК, както и да управлява МПС за срок от две години.
Считам, че с оглед на всички събрани по делото доказателства,
така наложеното наказание е несправедливо.
На първо място, между деянието и настоящото съдебно
производство е изминал доста дълъг период, което не е по вина на
подсъдимия, т.е. нарушен е принципът на незабавност и неизбежност на
наказанието. То трябва да следва възможно най-бързия начин, за да има ефект
възпитателен и превъзпитателен. Независимо че производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните доказателства не са
ценени правилно от съдебния състав. Считам, че не са дооценени докрай
всички смекчаващи вината обстоятелства, макар че според мотивите на
присъдата, тя е постановена при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Недооценено е обстоятелството оказване на помощ от страна
на подсъдимия, която помощ в момента е била единствената възможна и
полезна и се е изразявала в изваждането на езика на пострадалия за да се
облекчи дишането му, обаждането на телефон 112 за медицинска помощ,
преместване на пострадалия от пътното платно на пейка и други действия с
оказване на първата помощ при инцидента. В мотивите на присъдата
оказването на помощ на пострадалия се коментира единствено и само по
повод направеното от защитата искане за преквалификация на деянието, но не
и при определяне на самото наказание. Също така считам, че е несъобразено в
достатъчна степен наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за
съставомерния резултат, който, както е посочено в обвинителния акт, грубо е
нарушил чл. 108 от ЗДвП. Движел се е в тъмната част от денонощието, в
тъмни дрехи, при ограничена видимост и е създал опасност за движението
поради собственото си поведение и се е стигнало до този съставомерен
резултат. Безспорно е доказано, че подсъдимият за първи път е възприел
пострадалия в опасната зона за спиране на автомобила, т.е. каквито и
действия да е предприел, ударът е бил неизбежен.
Всички тези обстоятелства са приети изцяло от прокуратурата и са
включени като факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, но явно
недооценени от състава на Окръжен съд – Бургас.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че степента на
обществена опасност на подсъдимия е ниска. Той е с чисто съдебно минало, с
добри характеристични данни, няма регистрирани противообществени
прояви, трудово ангажиран, като се грижи изцяло той за семейството, тъй
като баща му е парализиран на легло от доста години.
Посочените наказания, наложени на подсъдимия по ЗДвП, не са
тежки и не го пък характеризират като личност системно нарушаваща
5
правилата за движение и въпреки че в мотивите на присъдата е записано, че
съдът налага наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, отказва да наложи наказание при условията на чл. 66 НК.
Считам, че е налице логическо противоречие по отношение преценката на
съда за налагане на наказание в рамките на предвидения от закона специален
минимум и отказа за приложение на условно осъждане. Основанията за
налагане на наказание в рамките на специалния минимум, са идентични с
тези, касаещи отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“, включително и приетото от прокурора съпричиняване на
съставомерния резултат, поради грубо нарушение правилата на чл. 108, ал. 1
от ЗДвП от страна на пострадалия, която правна преценка на съда не е
доведена докрай и по този начин неприлагането на института на чл. 66 НК е
довело до несъгласие с целите на наказанието по чл. 36 НК.
Уважаеми апелативни съдии, пред Вас е един млад мъж, който
през досегашния си живот се е стремял да живее законосъобразно, според
установените правила и норми. Да, допуснал е грешка вследствие на която
човек си е отишъл нелепо от този свят. Убеден съм, че подсъдимият съзнава
степента на обществена опасност на извършеното от него деяние и искрено
съжалява за това. Безспорно е, че следва да му бъде наложено наказание, но
най-голямото наказание е това, което той сам ще си наложи на себе си,
защото, убеден съм, такова нещо не се забравя. Това ще бъде неговото
наказание за цял живот. За да има ефект от всяко едно наложено наказание,
то следва да бъде съобразено с неговата тежест, последователност, отношение
на дееца към извършеното и не на последно място с неговата, на дееца,
личностна характеристика и индивидуалност.
С оглед на всичко казано до тук, считам, че в конкретния случай
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати
и при приложението на чл. 66 от НК. Поради това, Ви моля със съдебния акт,
който ще издадете, да намалите наложеното наказание „лишаване от свобода“
и изпълнението на наложеното намалено наказание да бъде отложено на
основание чл. 66 от НК.
ЗАЩИТНА ПОЗИЦИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ К. С. И.:
Присъединявам се към казаното от моя защитник. Осъзнавам грешката, която
съм направил. Тъй като работя в чужбина, а баща ми е инвалид, аз се грижа за
семейството си. В Х. работя. Моля Ви да ми наложите най-минималната
условна присъда, за да мога да работя в чужбина и да издържам семейството
си. В другия случай целият ми животът ще се преобърне наопаки.
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К. С. И.:
Много съжалявам за случая. Моля да ми се намали размера на наложеното
наказание и същото да бъде условно, за да мога да работа и да си издържам
6
семейството.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7