№ 108
гр. Търговище, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500167 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. И. И. от с.О., общ. Търговище,
действащ чрез настойника си Н. Х. Е. от с.с. и процесуалния си представител
адв.Н. С. от АК-Търговище против решение №222/19.05.2022г., постановено
по гр.д.№47/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователни са отхвърлени предявените от него против ответника Д. А. Д.
от гр.Търговище главен иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за продажба, сключен с нотариален акт
№66/08.10.2019г., т. XIV, нот.д.№2746/2019г. на АВп - Търговище, на
поземлен имот с ид.№53223.22.94, представляващ нива от 14.746 дка в
землището на с.О., общ.Търговище и евентуален иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД за
обявяване унищожаемостта на посочения договор за продажба, като на
ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 910 лв.С
доводи за нарушения на материалния закон и за необснованост, въззивникът
моли за отмяна на решението в посочената част и за уважаване на главния,
респ. на евентуалния иск.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна не е постъпил.В съдебно заседание процесуалният й
1
представител адв.А. Н. от АК-Търговище оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените главен иск по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за продажба, сключен с нотариален акт
№66/08.10.2019г., т. XIV, нот.д.№2746/2019г. на АВп-Търговище, на
поземлен имот с ид.№53223.22.94, представляващ нива от 14.746 дка в
землището на с.О., общ.Търговище и евентуален иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД за
обявяване унищожаемостта на посочения договор, са обосновани с
обстоятелствата, че още от раждането си ищецът страда от умствена
изостаналост, препятстващо го да разбира по разумен начин значението на
действията си и да ръководи постъпките си, поради което сделката е
сключена при липса на съгласие, евентуално е сключена от дееспособно лице,
но то при сключването й не е могло да разбира или ръководи действията си.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва исковете
с възражения за липсата на което и да е от посочените основания за
нищожност, респ.унищожаемост на продажбата, сключена при спазване на
всички изисквания на закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С нотариален акт № 66, том XIV, дело 2746/2019 год. на АВ –
Търговище ищецът продал на ответника нива от 14.746 дка в землището на
с.О., общ.Търговище-ид.№53223. 22.94 за сумата 9 585 лв., от която 9 000 лв.-
платена по банков път и 585 лв.-в брой, като с влязло в сила на 17.06.2021г.
решение №22/02.06.2021г. по гр.д.№76/2021г. на Окръжен съд-Търговище
ищецът е поставен под пълно запрещение, обусловило повдигането на
настоящия правен спор относно валидността на сделката от назначения му
настойник.
Съгласно приложената медицинска документация, от 2003г. ищецът
страда от лека умствена изостаналост, като според показанията на св.С.З. и
2
св.Е.И., същият не осъзнава действията си и се нуждае от чужда помощ, а
според показанията на св.К. А., св.А.А.баща на ответника и св.Н. А.а, след
смъртта на родителите и брат си ищецът живее сам, сам се грижи за себе си и
домакинството, сам взима пенсията си, плаща ежемесечните си разходи и
други задължения, пазарува сам, упражнява земеделски труд срещу
заплащане, затворен е в себе си, но няма затруднения в общуването с други
хора.При така констатираните противоречия, предпочитание следва да се
отдаде на втората група свидетелски показания, които се подкрепят от
заключението на назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза,
съгласно което ищецът е изградил редица навици и привички за
самообслужване, в състояние е да контактува, разбира добре и може да
отговаря на български език, има знания и умения да борави на елементарно
битово ниво, познава парите и тяхната фактическа стойност, както и да
изпълнява физическа работа.Действително, има дефицит на зрялост и
разбиране на сложни взаимовръзки от общите абстрактни познания за
живота, податлив е и на манипулиране, като по време на сделката е осъзнавал,
че продава нивата, но не е разбирал докрай значението й, напр. че получената
сума ще възпрепятства да получи социална помощ за дърва за огрев.В тази
насока са и показанията на нотариус Д.Г.-в поведението му в нотариалното
производство не е имало нищо смущаващо и необичайно. Тези доказателства,
както и обстоятелства относно поведението на ищеца-прибрал и пазил
получената в брой част от продажната цена от 600 лв., като настоял другите
да не разбират за продажбата, обсъждал и договорил пазарната цена, както и
потвърдил съгласието си пред нотариуса, обуславят извод, че към момента на
сключване на договора през 2019г. ищецът е разбирал ясно какво действие
извършва, разбирал е характера на договора, съзнавал е, че сключвайки
същия губи собствеността върху нивата, съзнавал е, че получава пари срещу
собствеността си, разбирал е на кого прехвърля имота, като съзнателно е
избрал този купувач, а не своята леля, която също е искала да купи нивата,
изразявайки волята си и ръководейки постъпките си при сключване на
договора.
Посоченият извод не може да бъде игнориран от непознаването на
нормативната уредба относно получаването на социални помощи, нито от
експертизата в досъдебното производство, чието заключение не може да бъде
използвано и обсъждано в настоящия исков процес.Още повече,
3
наказателното производство по чл.209, ал.1 от НК срещу ответника е
прекратено.
При тези доводи и обстоятелства, не е налице съзнавана липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, обуславящо нищожност на
договора, нито е изпълнен фактическия състав на чл.31, ал.1 от ЗЗД за
неговата унищожаемост, поради което предявените искове са
неоснователни.В тази насока, районният съд е изложил обстойни мотиви,
цитирайки съответна съдебна практика (Тълкувателно решение №5/
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, решение № 62/23.06.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3302/2019 г., III г. о. и решение №144/14.12.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 5100/2017 г., III г. о.), които мотиви се споделят и от настоящия
съдебен състав, поради което въззивният съд извършва препращане към тях
по реда на чл.272 от ГПК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 900 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №222/19.05.2022г., постановено по гр.д.
№47/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Е. от с.О., общ.Търговище, ЕГН:********** да
заплати на Д. А. Д. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4