№ 7527
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110142900 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от П. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен адрес
гр. ххх, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „фирма“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1620,60
лева, представляваща дължима по договор за кредит №416681/29.04.2021г.
неустойка поради това, че клаузата за неустойка се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и, че се явява неравноправна клауза
по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че не дължи на ответника посочената сума,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване
на обезпечение по кредита. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, както и поради факта, че се явява
неравноправна клауза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Твърди, че разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора не се включвали в годишния
процент на разходите. Сочи, че клаузата за неустойка е била индивидуално
1
уговорена между страните, поради което същата се явявала равноправна. Ето
защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноските по
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между ответника „фирма“ АД като кредитодател и ищцата
П. П. М. като кредитополучател е сключен на 29.04.2021г. анекс №416681 за
предоговаряне на договор за потребителски кредит №390289. Съгласно чл.7
от анекса в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване
на анекса, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя
следните обезпечения по новия кредит: банкова гаранция или поръчителство
на поне две физически лица. Съгласно чл.8 от анекса в случай, че
кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в
срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на анекса, да
осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за
задълженията на кредитополучателя. По своя преценка и с оглед
кредитоспособността на кредитополучателя, кредитодателят може да изиска
кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед
получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат
физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните
условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева,
да бъдат лица над 20-годишна възраст, да работят на безсрочен трудов
договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не
са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“.
Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка с оглед надеждността и
платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме
предложените от кредитополучателя поръчители. В чл.10 от анекса е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита, като
предоставя банкова гаранция, то той е длъжен в срок до края на следващия
2
ден, считано от деня на сключване на анекса, да предостави на кредитодателя
оригинала на удостоверението за банкова гаранция и копие на договора,
сключен между съответната банка и кредитополучателя за издаване на
банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да съдържа неотменяемо и
безусловно изявление на съответната банка, че ако кредитополучателят не
заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за
потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя всички дължими
от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на
получаване на първо писмено искане от страна на кредитодателя. Банковата
гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които
кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за
кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок
за погасяване на всички задължения по договора за кредит. В чл.11 от анекса
е уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури и не
предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно горепосочените условия,
като размерът на неустойката е посочен в погасителния план, като
неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска. Уговорено е също така, че ако
кредитополучателят осигури надлежно обезпечение, макар и след изтичане на
срока за неговото предоставяне, неустойката спира да се начислява.
Видно от представения погасителен план към договор за потребителски
кредит №416681 неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в
размер на 1620,60 лева, разсрочени съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
3
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
до края на следващия ден, считано от деня на сключване на анекса, създават
значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо
място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията
по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка,
разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна,
поради което и начислената неустойка не се дължи поради начална липса на
основание. Предявеният отрицателен установителен иск на недължимост на
посоченото вземане е основателен и следва да бъде уважен.
4
По разноските:
С оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса по делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК предвид изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 64,82 лева.
Пълномощникът на ищцата адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. П. М., ЕГН
**********, с адрес гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „фирма“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
че П. П. М. не дължи на „фирма“ АД сумата в размер на 1620,60 лева,
представляваща начислена въз основа на нищожна клауза от сключен между
страните договор за потребителски кредит №416681/29.04.2021г. неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „фирма“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 64,82 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „фирма“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на адвокат Д. В. М., с
адрес гр. ххх, сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищцата П. П. М. безплатна правна помощ
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6