P Е Ш Е Н И Е

              № ………

 

     Гр. София, 16.11.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря МАЯ СИМЕОНОВА като разгледа т.д. № 1188 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ.

Ищецът „Р.Т.“ ЕАД твърди в исковата молба, че с ответника „В.“ АД са дългогодишни партньори, като през 2018г. са сключили договор за изработка и продажба на празен стъклен амбалаж със срок до 31.12.2018г., а на 08.04.2019г. бил подписан нов договор със спецификация –приложение №1. Твърди, че в периода от 31.12.2018г. до 08.04.2019г. между дружествата било постигнато мълчаливо съгласие за продължаване действието на сключения предходен договор, което се установява от представените 36 броя платежни нареждания за фактури и електронната кореспонденция, която прилагат. В този период са произведени и закупени много стъклени опаковки – бутилки, като се претендира сумата по 18 броя фактури, издадени в периода от август 2018г. до юли 2019г., описани в таблица на стр. 3 и 4 от исковата молба. Твърди се, че с плащане от 03.04.2019г. е погасено частично задължението по фактура от 09.08.2018г. и от 20.08.2018г., поради което по последната се претендира само непогасената част. Твърди се, че на 17.06.2019г. е подписан споразумителен протокол за погасяване на задължение, с което ответникът е признал, че дължи на ищеца сумата от 186 123,56 лв. към дата 03.06.2019г., като на 13.08.2019г. бил издаден и запис на заповед за горепосочената сума, с падеж 30.08.2019г., по който няма плащане и към момента. Предвид горното ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 175 821,19 лв., представляваща цена на произведени и доставени стоки, а именно празен стъклен амбалаж по описаните 18 фактури за периода от август 2018г. до юли 2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и направените разноски.

Ответникът „В.“ АД е получил препис от исковата молба, като не е подал отговор в законоустановения срок, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото или искане да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 239 от ГПК, а именно предвид изричното искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на които е връчен препис от исковата молба и приложенията, не е подал писмен отговор, а и с определението при изпращане на исковата молба за отговор са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в съдебно заседание, не е заявил искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства. По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че за периода 01.01.2018г. - 31.12.2019г. от „Р.Т.”  ЕАД  са издадени 39 броя фактури и едно дебитно известие на обща стойност 349 403,17 лв. с получател „В.“ АД и с предмет на доставка различни стъклени опаковки, поставени върху дървени палети, описани в таблица 1 на стр.2 и 3 от заключението на експертизата. Съгласно отразеното в таблица 2, част от тези фактури са платени с 20 броя платежни нареждания на обща стойност 173 581,78 лв. В счетоводството на „Р.Т.”  ЕАД   по с/ка 411 Клиенти, Контрагент 3035 „В.“ АД са осчетоводени процесните фактури: №**********/9.8.2018,№**********/20.8.2018,№**********/4.9.2018,№**********/15.10.2018, №**********/1.11.2018,  №**********/24.11.2018, №**********/3.12.2018, №**********/18.12.2018,№**********/2.1.2019,№**********/10.1.2019,№**********/ 14.2.2019,№**********/20.2.2019,№**********/7.3.2019,№**********/21.3.2019,№**********/3.4.2019,№**********/2.5.2019 и  №**********/16.7.2019. В счетоводството на „В.“ АД по с/ка 401 Доставчици, Партида „Р.Т.”  ЕАД са осчетоводени процесните фактури: №**********/9.8.2018, №**********/20.8.2018,№**********/4.9.2018,№**********/15.10.2018,№**********/1.11.2018, №**********/24.11.2018, №**********/3.12.2018, №**********/ 18.12.2018, №**********/2.1.2019,№**********/10.1.2019,№**********/14.2.2019,№**********/20.2.2019,№**********/7.3.2019,№**********/21.3.2019,№**********/3.4.2019,№**********/2.5.2019 и  №**********/16.7.2019. Според вещото лице всички процесни фактури са включени в дневника за покупки по ЗДДС на „В.“ АД за периода, в който са издадени и е ползван данъчен кредит за тях. Според експерта от получените справки от счетоводните регистри на „Р.Т.”  ЕАД, „В.“ АД   и ТД на НАП Варна, офис Русе е видно, че счетоводството на страните  е водено редовно през периода на процесните договори.

Предвид горното съдът намира, че предявената искова претенция е и вероятно основателна по смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи по същество на спора.

С оглед изхода на спора на ищеца се следва и присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, които включват заплатена държавна такса по делото в размер на 7 032,85 лв. по вносен документ от 10.08.2020г., депозит за вещо лице – 400 лв., представен на стр. 142 от делото, общо 7432,85 лв., като следва да се включи и таксата по производството по обезпечение в размер на 40 лв. или общо 7472,85 лв. Видно от представения със списъка на разноските договор от 02.07.2020г., две фактури и извлечение от сметка е и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца общо в размер на 5520 лв. с включен ДДС, включващо сумата от 720 лв. като възнаграждение за производството по обезпечение на иска, проведено по молба, представена на стр. 161 от делото по ч.гр.д.№5192/2020г., 3б състав на СГС и 4800 лв. – по настоящото дело. Предвид горното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на сбора между двете суми 7472,85 лв. и 5520 лв. или сумата от 12992,85 лв.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „В.“ АД,  ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Р.Т.”  ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 175 821,19 лв. / сто седемдесет и пет хиляди осемстотин двадесет и един лева и деветнадесет стотинки/, представляваща цена по следните фактури: №**********/9.8.2018г.,№**********/20.8.2018г.,№**********/4.9.2018г.,№**********/15.10.2018г.,№**********/1.11.2018г.,№**********/24.11.2018г.,№**********/3.12.2018г.,№**********/18.12.2018г.,№**********/2.1.2019г.,№**********/10.1.2019г.,№**********/14.2.2019г.,№**********/20.2.2019г.,№**********/7.3.2019г.,№**********/21.3.2019г.,№**********/3.4.2019г.,№**********/2.5.2019г.и№**********/16.7.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 12 992,85 лв. – разноски за настоящото и обезпечителното производство.

Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните.

                                                          

 

                                                                       СЪДИЯ: