№ 3
гр. гр.Дулово , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Росица С. Радева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20203410200176 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0259-000249/16.09.2020 год., издадено
от началник група към ОДМВР Силистра, РУ Дулово, упълномощен с Заповед peг. № 8121з-
515/14.05.2018 г. изм. и доп. със Заповед peг. № 81213-825/19.07.2019 г., с което на С. Ч., с
ЕГН **********, с пост. адрес: ****, общ.Дулово, обл. Силистра, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
процесуалния закон. Посочва, че актосъставителят е съставил и издал АУАН в нарушение
на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, вр. с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК и не е
съобразил с факта, че С. Ч. притежава и турско гражданство и вероятността да не владее
български език е голяма.
В съдебно заседание жалбоподателят явява се лично и с адв. Гюнер Ахмед от САК.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище по подадената жалба.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия
орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
1
Дуловският районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, а именно: представените писмени такива от АНО, ведно с жалбата, а
именно: заверено копие на НП № 20-0259-000249/16.09.2020 г. на РУ Дулово, справка за
нарушител/водач, незаверено копие на АУАН № 290А20/784725/07.09.2020 г., незаверено
копие на талон за изследване № 0024267/07.09.2020 г., незаверено копие на заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, заверено копие на диплома за завършено средно
професионално образование с превод от турски език, извършен от Агенция за преводи
„Алис-Али“ ЕООД и заверено копие на документ за самоличност на С. Ч., приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.09.2020 г. около 08.30 часа в с.Черник, на ул. „Шести май“, до ЖП - Прелез в
посока Дулово, С. Ч. е управлявал собствения си лек автомобил АУДИ А7, с peг.№ ****, но
е отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер за установяване употреба
на алкохол. Издаден е талон за мед. изследване с № 0024267, като водачът е отказал и него.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, Актосъставителят И. И. Г., мл. автоконтрольор при РУ
Дулово, заявява, че на 07.09.2020 г. около 08.30 часа станало ПТП и били изпратени от
дежурната част за настъпило ПТП на ж.п. прелеза между с. Черник и с. Овен. При
пристигане на произшествието бил с неговите колеги от патрула ****. Според свидетеля
виновният водач не бил спазил дистанция от движещия се пред него. При пристигането си
Актосъставителят поискал документите на двамата водачи. Изпробвал единия водач за
алкохол. Другият водач, който бил невинен, явно изплашен, бил извикан до автомобила да
бъде изпробван за алкохол. С него имало други хора, турско говорящи, които му давали
съвети да не желае да бъде изпробван, защото явно е пил. Лицето било с две имена, както е
по шофьорска книжка. Имал двойно гражданство. В акта не е удостоверено, че е ползван
преводач. По време на съставяне на акта жалбоподателят не е говорил на български.
Единствената дума, която казал, била „аз“.
Св. Д. Й. Г., мл. автоконтрольор при РУ Дулово, посочва, че на 07.09.2020 г. бил
наряд с автомобил с радар. По радиостанцията съобщили, че има ПТП в с. Черник на ж.п.
прелеза. Когато отишъл, там били колегите ****. Според свидетеля турскоговорящите му
колеги приказвали с жалбоподателя на турски, но твърди, че той знаел и малко български.
Същевременно не се сеща какво е казал на български. Не му направило впечатление, че
лицето е с две имена. В акта не било отбелязано, че разговорът с него бил на турски език. Не
му направило впечатление, че в акта е записал „не“ с латински букви.
2
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са логични,
последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон.
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето
заключение за нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така
и при издаването на НП. Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни
актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2
от НПК, срещу лице чужд гражданин (представено е заверено копие на диплома за
завършено средно професионално образование с превод от турски език, извършен от
Агенция за преводи „Алис-Али“ ЕООД и заверено копие на документ за самоличност на С.
Ч.), за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език.
Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят
присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури преводач и да
се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по
установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва
да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.
България. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от причините, не може
да се преценява във вреда на санкционирания.
В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят
общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания
и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите
и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби
пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български
език. Съгласно ал.2 на чл. 21 от НПК, „Лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.“.
Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със
съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва
да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за
3
какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите,
опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на
наказателното постановление. Следва да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо
преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице,
което участва в производството в друго качество в производството – актосъставител,
връчител, свидетел, административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед
осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване
правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български
език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен
акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е
издаден АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил осъществен превод и че е
разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от Наказващия
орган, следва да се връчи и Наказателното постановление, като лицето отново преди
подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на
какво нарушение се наказва. Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на
превода - устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на
заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло
на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод
на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да
бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи, а за НП -
назначен от наказващия орган. Обстоятелството дали лицето владее български език следва
да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя. При връчване на
лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли български
език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е
наказано. Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва
да запише тази констатация в АУАН.
Тъй като посочените действия, осигуряващи реалното упражняване правото на
защита на нарушителя, не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя,
нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от
категорията на съществените. То е такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са
се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се защитава. На следващо място,
същото е неотстранимо в настоящото производство, поради което съдът намира, че следва
обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се разглежда делото по същество.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0259-000249/16.09.2020 год., издадено от
началник група към ОДМВР Силистра, РУ Дулово, упълномощен с Заповед peг. № 8121з-
515/14.05.2018 г. изм. и доп. със Заповед peг. № 81213-825/19.07.2019 г., с което на С. Ч., с
4
ЕГН **********, с пост. адрес: ****, общ.Дулово, обл. Силистра, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Силистренския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5