Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1868 28.09.2018 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
ХХ граждански състав
На двадесети
септември две хиляди
и
осемнадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря А.С.
изслуша докладваното от
съдията Иван Дечев
гражданско дело № 577/2018г.
и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т. против З.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес ***, с
която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 615 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода
от 25.03.2015г., с отчетен период по фактури от 01.09.2009г. до 17.03.2015г., сумата от 146.23 лева лихва за
забава от 26.04.2015г. до 13.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени
доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Иска се
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за
това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на
ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно
установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както
и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит
на свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства
и осигуряването на достъп на отчетниците.
Искът е по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За вземанията е
издадена заповед за изпълнение №
4571/18.10.2017г. на БРС по ч.гр.дело №
7775/2017г., която е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК.
Ответницата,
редовно уведомена, не е
депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В нарочна молба процесуалният представител на ищеца
е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По искането за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК
предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 06.02.2018г. на ответника по делото са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната
предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени
доказателства – фактури и справка за показанията на водомер. Предвид тези доказателства за съда се налага
извод, че страните
са в облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, за процесния период
ответницата е ползвала доставена, отведена и пречистена вода, но няма данни да
е заплатила дължимите за ползването суми. Ето защо, съдът намира предявените искове за
вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено
решение.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 175 лева,
представляващи платена държавна такса от 75 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
По силата на т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение
на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е изцяло
уважен, ответницата следва да се осъди да заплати разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
периода от 25.03.2015г., с отчетен период по фактури от 01.09.2009г. до 17.03.2015г., сумата от 146.23 лева /сто четиридесет и шест
лева и двадесет и три стотинки/ лихва за забава за периода от
26.04.2015г. до 13.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението,
което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 4571/18.10.2017 г. на БРС по ч.гр.дело № 7775/2017 г.
ОСЪЖДА З.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал
Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата
от 175 лева /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА З.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал
Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата
от 75 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.