№ 506
гр. ***, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106682 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от **** против М. Г. П. с ЕГН
********** от гр.П**** вх.А ап.5 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от
ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но
незаплатена топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била
връчена на ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал
настоящата искова молба за образуване на исково производство. Ищецът
твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
****. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
1
да приеме за установено, че ответникът му дължи главница в размер на
1324,68 лева за периода 01.08.2020г. – 31.03.2022г., мораторна лихва в размер
на 35,65 лева за периода 02.10.2020г. - 04.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът, представляван от определения си
особен представител, представя писмен отговор, в който оспорва исковата
молба. Твърди, че липсват доказателствата, че ответницата има качеството на
собственик или ползвател на имота. Оспорва, че между ответницата и
ищцовото дружество има сключен валиден договор за доставяне и
потребление на топлоенергия. Липсват доказателства, че ответницата е
подавала молба за откриване на партида в ответното дружество. Твърди, че
в протокола от проведено ОС на ЕС на 07.08.2002г. се сочи, че е взето
решение да се премине към индивидуално разпределение на топлоенергията,
но протоколът не е приложен в цялост и липсва списък на етажните
собственици участвали и подписали решението. Твърди, че представеният
протокол от 04.09.2002г. е за срок от пет години, а последващ и валиден
договор или анекс не е представен. Твърди, че имотът е самостоятелен обект
и не влиза в режима на ЕС и топлоенергията следва да се отчита
индивидуално. Липсват доказателства, че в имота има потребена
топлоенергия и БГВ. Твърди, че от представения нотариален акт се
установява, че процесният имот е закупен от С.П., която е починала, но има
две дъщери. В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се
представлява от назначения си особен представител и поддържа подадения
отговор. Неоснователно е искането за конституиране на И.А. като трето лице
помагач, тъй като двете длъжници са сестри и дължат претендираните суми
при условия на разделност, както са поискани в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2838/2022г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване. Видно е, че заповедта е подадена и срещу И.Г.А. като заповедта
срещу нея е влязла в сила, тъй като е връчена и в законовия срок не е
подадено възражение.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си по отношение на длъжника М. Г. П.. Съобщението е получено от
кредитора на 21.11.2022г. и в едномесечния срок, кредиторът е предявил
установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение №1621/26.05.2022г., издадена по по ч.гр.д.№ 2838/2022г. по описа
2
на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Установява се от представения по делото нотариален акт № 3 том XII
рег.№ 9331 дело №1266 от 2014г на н. С.И, Н в района на РС ***, рег.№ 016
на НК, че на 06.11.2014г. С.Х. П. е закупила и е станала собственик на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент №5, находящ се в ****
вх.А. На 10.11.2014г. е подала заявление до ищцовото дружество, което е
приложено по делото и с което иска да и бъде открита партида на нейно име
за плащане на отопление и топла вода в имота, като в заявлението е отразено,
че е съгласна с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
потребители. Представен е протокол от Общо събрание на ЕС, находяща се
на адреса на ответницата – ж.к.**** бл.26, от който се установява, че е взето
решение за монтиране на уреди за индивидуално отчитане на ползвана
топлоенергия, за начина на отчитане и е упълномощено лице, което да
сключи договор с „***“ ООД гр.***.
По делото е представен Договор от 04.09.2002г., с който етажната
собственост на адреса на ответницата – ж.к.**** бл.26 вх.А, представлявана
от избран от ЕС представител е сключил с топлинен счетоводител „***“
договор, с който възложил на изпълнителя да извърши монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребители в сградата етажна
собственост съгласно изискванията на ЗЕЕЕ. Във връзка с направеното
оспорване на приложените към исковата молба фактури, както и начина на
отчитане на ползваната топлоенергия, съдът допусна и назначи две
експертизи, заключенията на които приема по делото. Видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имотът
съсобствен с ответницата е присъединена към топлопреносната мрежа
посредством абонатна станция. До имота на ответницата е доставяна ТЕ и
абонатната станция е работила във времето на процесния период. Установява
се от заключението, че разпределението на топлинна енергия е извършено в
съответствие с действащата Методика, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба
№16-334/06.07.2007г. и Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването. В
заключението си вещото лице е отразило, че не са установени разлики в
изчисленията на ФДР, а отделните компонентни на индивидуалната сметка са
посочени в таблица. Отразено е в заключението, че главният топломер за
измерване на ТЕ, постъпваща в абонатната станция е преминал през
изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно
изискванията на производителя. В изготвената по делото и приета съдебно-
счетоводна експертиза е посочено, че за периода 01.08.2020 – 31.03.2022г. е
3
доставена топлоенергия на стойност 2802,00 лева, която е формирана от
1679,97 лева ползвана и отчетена с 3 Броя ИРУ топлоенергия, 153,29 лева
доставена и ползвана топлоенергия от щранг лира в банята без ИРУ, 277,31
лева за отдадена топлоенергия за сградна инсталация, 627,98 лева ползвана
топла вода отчетена с един брой водомер и 64,40 лева дължима сума за
дялово разпределение. Лихвата за забава върху главницата е в размер на
171,30 лева. Видно от заключението, през периода след издаване на заповедта
за изпълнение, но преди завеждане на исковата молба, по партидата са
отчетени три плащания както следва : септември 2022г – 200 лева, октомври
2022г- 100 лева и ноември 2022г.- 100 лева. След завеждане на исковата
молба е извършено още едно плащане – на 31.01.2023г. на сумата от 100 лева.
Съдът счита, че с платените след издаване на заповедта за изпълнение
400 лева следва да се приспадне изцяло дължимата мораторна лихва в размер
на 171,31 лева, тъй като с оглед разпоредбата на чл.76 ЗЗД когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
първо се погасяват разноските, след това лихвите и накрая главницата.
Задълженията за разноски не са изискуеми, поради което от внесената сума
следва да се приспаднат първо лихвите. С остатъка в размер на 228,69 лева,
следва да се погаси частично задължението за главница и остава дължима
главница в размер на 2573,31 лева, която касае цялата партида, а не само за
половината. При така изложеното, към момента на завеждане на исковата
молба, половината от дължимата за главница сума е била в размер на 1286,66
лева. След завеждане на исковата молба има направена още една вноска в
размер на 100 лева, за която няма данни кой е погасил. Тъй като заповедта за
изпълнение е била влязла в сила срещу другият съсобственик, то тази сума
следва да погаси частично претендираната с исковата молба главница и след
приспадане, остава дължима главница в размер на 1186,66 лева. В
заключението си вещото лице уточни, че разликата между претендираните с
исковата молба суми и действително установеното в заключението е резултат
от това, че с внесените суми ищцовото дружество е погасила законна лихва и
разноски. Така направените погасявания, съдът приема, че противоречат на
закона, тъй като към момента на предявяване на исковата молба не е било
налице изискуемо и ликвидно вземане за главница, поради което с внесените
суми не следва да се приспадат дължими законна лихва и разноски.
При така изложеното, съдът приема, че към момента на предявяване на
исковата молба, ответницата е имала задължение за главница в размер на
1286,66 лева, а искът за мораторна лихва е бил неоснователен. Към момента
на приключване на делото, претенцията за главница е била основателна за
сумата от 1186,66 лева с оглед извършеното плащане на сумата от 100 лева,
която е погасила частично главницата.
За пълнота на изложеното от правна страна, следва да се посочи, че
претенцията за главница и лихва от 01.08.2020г – 31.03.2022г. обхваща два
периода 01.08.2020г – 26.01.2022г., в който титуляр на партидата е била С.П.,
и 27.01.2022г. - 31.03.2022г., в който титуляри на партидата са били нейните
4
наследници – ответницата М. И. и И.А.. Няма данни да има отказ от
наследство и такива доводи не са навеждани, поради което съдът приема, че
за периода ответницата М. П. отговаря като правоприемник на задълженията
на своята майка и наследодател С.П., а за периода след нейната смърт –
отговаря като наследник и съсобственик на имота.
С оглед изхода на спора, за заповедното производство ответницата
дължи разноски в размер на 44,84 лева – половината от направените разноски
в заповедното производство. За исковото производство ответницата дължи
разноски на ищеца в размер на 955,75 лева съобразно уважената част на
исковете.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М. Г. П. с
ЕГН ********** от гр.П**** вх.А ап.5, че дължи на кредитора „****” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.***, ***** № 128,
представлявано от Й. В., сумата 1186,66 лв. – главница, за ползвана
незаплатена топлоенергия за периода 01.08.2020г. – 31.03.2022г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 25.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1621/26.05.2022г. по ч.гр.дело №2838/2022г. по описа на ПлРС, като за
разликата до сумата от 1324,68 лева за главница за периода 01.08.2020г. –
31.03.2022г. и 35,65 лева за лихва за забава за периода 02.10.2020г. –
04.05.2022г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А ап.5 да заплати
на „****” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***** № 128, представлявано от Й. В., сумата 955,75 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН ********** от гр.П**** вх.А ап.5, да заплати
на „****” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
***, ***** № 128, представлявано от Й. В., сумата 44,84 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 2838/2022г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5