№ 159
гр. ***, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. М.а
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20233630102556 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Н.Д. от ШАК, действащ като
пълномощник на Д. В. М. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу ЗАД „***” с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К..
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП, заради което с решение № 39
по т.д. № 89/2021 г. по описа на ШОС ответникът бил осъден да му заплати 60 000 лв.
обезщетение като частичен иск от 80 000 лв., както и имуществени вреди в размер на
6990,52 лв. Ищецът поискал от ответника да му заплати доброволно остатъка от 20 000 лв.
от обезщетението, но застрахователя отказал. Ищецът моли съда да осъди
застрахователното дружество да заплати сумата от 20 000 лв., представляващи разлика
между уважения частичен иск от 60 000 лв. и приетия за справедлив размер на
обезщетението от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
В хода по същество процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения
иск изцяло. Твърди, че искът е доказан по основание и размер.
В предоставения на ответника срок за отговор е постъпил такъв, с който се оспорват
исковете, както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Освен това счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно. Признато е наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
В хода по същество процесуалният представител на ответника оспорва иска. Твърди,
че размера на претенцията е завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Между страните е налице влязло в сила съдебно решение – решение № 39 от
26.07.2022 г. по търг. д. № 89/2021 г. на ШОС, в.з.с. на 22.10.2022 г. – с което е прието, че
ЗАД „***” дължи на Д. В. М. сумата в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за
1
неимуществени вреди в резултат на преживени болки и страдания и 6990,52 лв. обезщетение
за имуществени вреди, причинени вследствие на травматични увреждания от ПТП, станало
на 28.10.2020 г., причинено виновно от М.Д.М. с ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение по пътищата при управление на л.а. „БМВ“ модел 525 ДА“, с рег. №
СС 8539 АН, на основание застрахователна полица № BG/02/120002730397 със срок на
валидност от 28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до
окончателното плащане.
В цитираното решение съдът подробно е изложил мотиви за това как е осъществено
ПТП-то, кой е виновен за неговото настъпване, какви вреди е претърпял Д. В. М. и какъв е
размера на същите, включително по отношение на частично предявения иск за
неимуществени вреди. Съдът е приел, че процесното ПТП е причинено виновно от М.Д.М.,
който при отварянето на вратата на управлявания от него автомобил е ударил Д. В. М.,
който управлявал електрическа тротинетка. В резултат на удара ищецът загубил управление
над тротинетката и се ударил в т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“. Съдът е приел, че
поведението на другите двама водачи е невиновно и не са могли по никакъв начин да
избегнат случилото се. Установено е още, че на ищеца Д. В. М. са причинени следните
телесни увреждания – открита фрактура на телата на костите на дясната подбедрица с
наличие на точковидна (пунктиформена) рана по предната повърхност на подбедрицата в
долната й трета. На ищеца било проведено оперативно лечение за наместване на фрактурата
с вътрешна фиксация и използвани метални (титаниеви) импланти за фиксиране на
фрактурата. Извършена е и втора операция за отстраняване на имплантите. Травмата довела
до болки и дискомфорт за дълъг период от време. Освен това в резултат на фрактурата се
стигнало до деформация на крайника и нарушаване на целостта на кожата, което причинило
остра артериална и венозна недостатъчност. Травмата довела и до последващ тромбофлебит
и белодробна тромбоемболия, което довело до ново хоспитализиране на ищеца. Проведено е
лечение, реканализиране на вената и рехабилитация. Установено е, че през първите шест
месеца след изписването ищецът се наложило да живее с родителите си. През първите 3
месеца му било забранено да стъпва на пострадалия крак и имал нужда от помощ при
задоволяване на всички хигиенно-битови потребности. В следващите три месеца се
придвижвал с патерици, но имал нужда от помощ за всички физиологични нужди. След
шестия месец имал възможност сам да се придвижва и извън жилището, но с помощта на
помощни средства – отначало патерици, а после – бастун. След третия месец започнал
рехабилитация, която продължила около 6 месеца. Всичко това се отразило и на
емоционалното и психологично състояние на ищеца и се наложила консултация с
психиатър. Цялото възстановяване на ищеца отнело повече от година.
Ясно в цитираното по-горе решение е посочено, че искът от 60 000 лв. е предявен
като частичен от обща претенция от 80 000 лв. Съдът е изложил и аргументи, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени увреждания възлиза
на 80 000 лв.
С тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. постановено по тълк. дело № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС върховните съдии са приели, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на присъдено нещо
при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато предмет на последващия
2
иск за съдебна защита е разликата (т.е. остатъкът) от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата
на присъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със сила
на присъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен,
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпроса дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявения частичен
иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Горното дава основание на настоящия съд да приеме, че на 28.10.2020 г. М.Д.М. с
ЕГН ********** при управление на л.а. „БМВ“ модел 525 ДА“, с рег. № СС 8539 АН е
нарушил правилата за движение по пътищата, при което е причинил ПТП с участието на Д.
В. М., на когото са причинени посочените по-горе травматични увреждания. Няма
установено виновно поведение на Д. В. М. или на водача на другото МПС. За всички тези
факти и обстоятелства има сила на присъдено нещо. Единствената задача на настоящия съд
е да прецени дали вземането е основателно за размера над 60 000 лв. до пълния претендиран
размер от 80 000 лв.
В конкретния случай става дума за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, които на основание чл. 52 от ЗЗД се определят от съда
по справедливост. За да прецени справедливото обезщетение съдът прецени характера и
интензитета на причинената травма, получените усложнения, продължителността,
сложността и инвазивността на лечението, както на самата травма, така и на получените в
нейно следствие усложнения, емоционалните и психологични страдания, които ищецът е
преживял в резултат на травмата и процеса на лечение, дискомфорта в битов аспект и
зависимостта от чужда помощ. Предвид това съдът намира, че справедливото обезщетение,
което ще компенсира всички тези негативни преживявания възлиза на 80 000 лв. От тази
сума с решение № 39 от 26.07.2022 г. по търг. д. № 89/2021 г. на ШОС, в.з.с. на 22.10.2022 г.
съдът вече е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв. като частичен иск.
Предвид това съдът намира, че искът за остатъка от 20 000 лв. (разликата между
предявения частичен иск от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.) е изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло от съда. Ищецът
претендира и лихва за забава за периода от 28.03.2023 г. до окончателното плащане. На
основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава, считано от датата на
поканата.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за пълна основателност на иска и направените изрични
искания на страните, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски.
По делото ищецът е бил освободен от заплащане на такса и разноски на основание
3
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да
осъди ответника да заплати и дължимата държавна такса, както и сторените в
производството разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от
исковете. Дължимата по делото държавна такса възлиза на 800 лв. Тази сума ответникът
следва да възстанови на съда. Други разноски не са направени от бюджета на съда.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатили хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. По въпроса как следва да се
определи това възнаграждение съдът намира следното: с решение от 25.01.2024 г. по
C‑438/22 на Съда на Европейския съд е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101,
параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията и на основание чл.
101, параграф. 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни. На основание чл. 4, параграф
3 от ДЕС съдилищата не следва да прилагат подобни норми. Доколкото това означава, че
съдът няма как да определи възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА, тъй като тази норма
препраща към нищожен според европейското законодателство акт. Предвид това и
доколкото няма друг ред за определяне на това възнаграждение, то това следва да става
изцяло по преценка на съда. В конкретния случай съдът счита, че според правната
сложност, материалния интерес на делото, броя на съдебните заседания и други фактори,
следва да определи възнаграждение в размер на 1800 лв. без ДДС. С оглед изявлението на
адв. Н.Д., че е регистриран по ДДС ответникът следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение в размер на 2160 лв. Доколкото текста на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл.
38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение определено от съда, то
сумата следва да се присъди не в полза на страната, а директно на нейния представител.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. М. с ЕГН
********** от гр. ***, сумата в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща разлика между уважен частичен иск от 60 000 лв. по решение № 39 от
26.07.2022 г. по търг. д. № 89/2021 г. на ШОС, в.з.с. на 22.10.2022 г. до пълния дължим
размер от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживени болки и
страдания, причинени вследствие на травматични увреждания от ПТП, станало на
28.10.2020 г., причинено виновно от М.Д.М. с ЕГН **********, който е нарушил правилата
за движение по пътищата при управление на л.а. „БМВ“ модел 525 ДА“, с рег. № СС 8539
АН, на основание застрахователна полица № BG/02/120002730397 със срок на валидност от
28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023 г. до окончателното
плащане..
ОСЪЖДА ЗАД „***” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
*** сумата в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща държавна такса според
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „***” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
4
„***“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Николай Николаев
Димитров от АК - ***, сумата от 2160 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за защита по делото на ищеца, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5