№ 3999
гр. Перник, 22.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 920/23.09.2022г., постановено по настоящото дело, са уважени
предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за
установено, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право /право на
принудително изпълнение/ срещу ищеца за сумата 4751,11 лева. Съобразно изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил в полза на ищцовата страна
сторените от нея разноски.
В срока по чл. 248 ГПК по делото е депозирана молба от ответника чрез
процесуалния му представител, с която се иска изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като разноски в полза на ищеца не бъдат присъждани. Изложени са
съображения, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, като се акцентира, че
ответникът е признал иска, а с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Ответната страна е изразила становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, като съображенията за това са следните.
Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност
облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в
чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати
направените разноски. При решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати
разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на
правния спор и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните. Диспозицията
на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда две кумулативни предпоставки, при наличието на
които ответникът не носи отговорност за разноски, независимо, че решението е
благоприятно за ищеца – 1) ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и 2) ако признае иска. В подобна хипотеза логиката на законодателя е, че ответникът
не е предизвикал изобщо състояние на правен спор, поради което и не следва да носи
отговорността за разноските по делото.
В конкретния случай първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице, тъй като
ответникът е признал иска по смисъла на чл. 237 ГПК.
В случая ответникът разполага с изпълнителен титул за вземането, поради което не
1
може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на делото и сочената материална
предпоставка за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК липсва. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои
имуществени права. Действително дружеството молител е признало предявения иск, но не е
налице другата предпоставка за уважаване на молбата, да не е станало причина за
предявяване на иска, поради което и молбата се явява неоснователна.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че не са налице условията за изменение
на решението в частта за разноските, поради което подадената по реда на чл. 248 ГПК молба
следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 20851/18.10.2022 г. на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД за изменение на решение № 920/23.09.2022г., постановено по гр. д. № 2337 по описа
за 2022 г. на РС Перник в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2